Лидия Вълкова
| Лидия Вълкова | |
|---|---|
| българска актриса | |
| Родена | |
|
|
|
| Националност |
 България |
| Образование | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1960 – |
| Значими роли | Цена в „Змейова сватба“ |
| Театрални награди | Награда на Прегледа на българската драма и театър – „Почивка в Арко Ирис“ |
| Семейство | |
| Деца | 1 |
|
|
|
| Уебсайт | |
Лидия Петрова Вълкова е българска актриса. Известна е с озвучаването на филми и сериали.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Образование[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 3 септември 1938 г. в град Берковица. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов през 1960 г.[1]
Актьорска кариера[редактиране | редактиране на кода]
Играе в различни периоди в трупите на Старозагорския, Пловдивския и театър „София“. Някои от най-известните ѝ роли са Луис в „Добрата стара Англия“, Цена в „Змейова сватба“ и Мери в „Жени с минало“. Вълкова участва в радио театъра и в поредиците записи на художествени произведения на театър „Пан“. Те включват „Маугли“, „Книга за джунглата“, „Пепеляшка“ и „Пинокио“.[1]
Кариера на озвучаваща актриса[редактиране | редактиране на кода]
Вълкова се занимава активно с озвучаване на реклами, филми и сериали от 60-те години.
По-известни заглавия с нейно участие са „Арабела“, „Шогун“, „Завръщане в Брайдсхед“, „Особен урок“, „Герой на нашето време", „Фортуната и Хасинта“, „Убийство по сценарий“, „Туин Пийкс“, „Досиетата Х“, „Адвокатите“, „Малкълм“, „Руби“, „Тъмна орис“, „Анатомията на Грей“, „Частна практика“, „Щурите съседи“, „Новите съседи“, „Жега в Кливланд“, „Живите мъртви“ и „Щастливо разведени“.
На 21 декември 2008 г. ѝ е връчена наградата Дубларт за цялостен принос.
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
От първия си брак Вълкова има един син, починал през 1989 г., на 24 години при неизяснени обстоятелства.[2]
Има 7-годишна връзка с Георги Черкелов, докато той е все още женен за съпругата си.[3] Според сайта DrugotoKino.bg те са имали брак, както и две деца.[4] В интервю от 2016 г. Вълкова заявява, че това са медийни лъжи – „това са такива глупости, писани по разни жълти списания...То какво ли нямах от него, така ги бяха объркали нещата!“.[5]
Награди[редактиране | редактиране на кода]
Награда на Прегледа на българската драма и театър за ролята на Пилар в „Почивка в Арко Ирис“.[1]
Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]
- „Почивка в Арко Ирис“ – Пилар
- „Змейова сватба“ – Цена
Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]
- „Каквото Господ не е помислял“ (1990) (П. Ю. Тодоров)
- „Затворникът от второ авеню“ (1987) (Нийл Саймън)
- „Апетит за череши“ (1984) (Агнешка Ошецка)
- „Щурци в студено време“ (1983) (Георги Крумов)
- „Орхидеите растат на Монте Гросо“ (1982) (Любен Попов)
- „Кръвта е по-гъста от водата“ (1981) (Фредерик Дар и Робер Осен)
- „Фантазия за Веласкес“ (1980) (Антонио Буеро Вайехо), 2 части
- „Дом в покрайнините“ (Алексей Арбузов) (1978)
- „Кукла от легло 21“ (Джордже Лебович) (1978)
- „Сто години самота“ (1976) (Габриел Гарсия Маркес)
- „Неродена мома“ (1971) (Иванка Милева-Даковска)
Звукороли и участия в звукозаписи[редактиране | редактиране на кода]
- „Книжчице ле моя...“ (1984) (Учтехпром)
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2018 | Полицаите от края на града | Евлогия, майката на Калата | ||
| 2017 | Откраднат живот | лелята на Йосиф | ||
| 2011 | Седем часа разлика | 1 | Таня Стоева (глас) (в 1-серия, 2011) | |
| 2003 | Следвай ме | учителката, по-голямата снаха | ||
| 1997 | Мускетарят с маратонките | директорката | ||
| 1991 | Убиецът е с жълти обувки | |||
| 1989 | Ако не в този живот | телефонистка | ||
| 1989 | Брачни шеги | 6 нов. | тв говорителката (в 6-а новела: „Спасението“) | |
| 1989 | Зона В-2 | гобленарката | ||
| 1986 | Амиго Ернесто | |||
| ? | Много мили хора | Аврамова | ||
| 1984 | Хвърчило или прашка | майката | ||
| 1984 | Последната възможност | жената на писателя | ||
| 1982 | Отражения | майката | ||
| 1979 | Черешова градина | Борисова (глас) | ||
| 1977 | Басейнът | Бела (глас) | ||
| 1974 | Синята лампа | 10 | (в 10 с. „Разходка с мустанг“) | |
| 1974 | Зарево над Драва | 2 | Вера | |
| 1973 | Тигърчето | директорката на ЦДГ | ||
| 1971 | Необходимият грешник | Соня, съпругата на Асенов | ||
| 1970 | Сбогом, приятели! | 13 | учителката по георграфия | |
| 1968 | Един снимачен ден | журналистката | ||
| 1965 – 1974 | Произшествие на сляпата улица - Прилепите летят нощем | 6 | (в 5-а серия) | |
| 1963 | Легенда за Паисий |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Вълкова, Лидия Петрова (03.09.1938). // Справочник „Труд“. знам.bg, 19 февруари 2007. Посетен на 16 февруари 2016.
- ↑ Актрисата Лидия Вълкова: Георги Черкелов ме напусна след 7-годишна връзка, интервю на Александрина Роканова, Glas.bg, 26 август 2016.
- ↑ Големите любови на Георги Черкелов, retro.bg, 8 юли 2016.
- ↑ Красимир Кастелов, Георги Черкелов – отрицателният герой, който казваше истината, DrugotoKino.bg, 20 февруари 2012.
- ↑ „Актрисата Лидия Вълкова: Георги Черкелов ме напусна след 7-годишна връзка“, Red-Carpet.bg, архив на оригинала от 25 август 2017, https://web.archive.org/web/20170825065229/http://www.red-carpet.bg/%D0%90%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%9B%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%92%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2-%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-7-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%80%D1%8A%D0%B7%D0%BA%D0%B0--a14857.html#.Wg4vxkqWbIV, посетен 25 август 2017
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Лидия Вълкова в ГАРД Архив на оригинала от 2017-03-04 в Wayback Machine.
- ((en)) Лидия Вълкова в
Интернет база от данни за филми - ((ru)) Лидия Вълкова в КиноПоиск
- ((ru)) Лидия Вълкова в Кино-театр
| ||||||||