Георги Черкелов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Черкелов
български актьор и режисьор
Georgi Cherkelov.jpg
Роден Георги Иванов Черкелов
25 юни 1930 г.(1930-06-25)
Починал
19 февруари 2012 г. (на 81 г.)
Активни години 1956–2012
Брачни партньори Зина Черкелова
Деца 4
Значими роли Крал Лир
Сократ
Ричард II
Хлудов
Урумов
Богдан Велински
Александър Цанков
Страница в IMDb

Георги Иванов Черкелов е български актьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 юни 1930 г. в град Хасково.

След като учи 3 години право в Софийския университет, решава да завърши ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. През 1956 г. се дипломира със специалност актьорско майсторство и режисура при професор Моис Бениеш. Започва кариерата си като артист във Врачанския театър (1956-1959).

Играл е и на сцените на Народен театър за младежта (1960-1968), Сатиричния (1959-1960) и Народния театър (1972-1985) и (1989-1991), Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ Плевен (1985-1989), театър „Барбуков“ (1994-1995), Нов драматичен театър „Сълза и смях“ ((от 1995- ) и в СИФ (1968-1972) и (от 1975-). През 1982–84 г. е художествен ръководител на Хасковския драматичен театър , на чиято сцена се изявява не само като актьор, но и като режисьор. От 1985 до 1990 г. е директор на Плевенския драматичен театър, докато продължава да играе в Народния театър „Иван Вазов“. Режисьор е на постановките „Полет над кукувиче гнездо“, „Спасителят в ръжта“, „Хъкълбери Фин“, „Борци“ и др. Сценичните адаптации на „Хъкълбери Фин“ и „Спасителят в ръжта“ е направил сам. През 2010 г. излиза негов сборник с разкази („Разкази и имейли“), издаден от Locus Publishing.

Дебютът му в киното е през 1961 го. Черкелов добива широка популярност с ролята си на Богдан Велински от сериала „На всеки километър“, където играе събирателен образ на Никола Гешев – шеф на отделение „Борба с комунизма“ в страната до 1944 г. Това е една от най-запомнящите се роли в историята на българското кино.

За 50 години Черкелов е създал над 100 роли в театъра и около 70 роли в киното. Пресъздал е най-много централни герои в Шекспирови пиеси. Изиграл е почти целия репертоар на британския класик. Стилът на Черкелов е интелигентен, с пестеливи изразни средства, базиран на фини нюанси в интонацията, на тежките паузи и на солидно произнесените фрази. Негова запазена марка са вътрешното достойнство и достолепие.

Незабравими са изпълненията му в ролите на Крал Лир, Ричард II, Сократ, Хлудов и много други. Участва във филми като „Съдията“ (1986), „Цар и генерал“ (1966), „Бялата стая“ (1968), „Мъже в командировка“ (1969), „Князът“ (1970), „Сватбите на Йоан Асен“ (1975), „Топло“ (1978), „Черешова градина“ (1979), „Аспарух“ (1981), както и във филмови коопродукции в Италия (Галилео Галилей – 1969) и Германия. Режисьор е на телевизионния филм „Спирка Берлин“.

Член на САБ и СБФД (1970).

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

До смъртта си е женен за съпругата си Зина, с която имат три дъщери и един син.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

като режисьор:

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2006 Обърната елха 6 нов. България / Германия Сократ (в 3-та новела: „Сократ“)
2001 Версенжеторикс - („Vercingétorix“)
Друиди - (2 заглавие)
Франция / Канада / Белгия римлянин
Честна мускетарска
1999 Стъклени топчета дядо на Албена
1996 Закъсняло пълнолуние България / Унгария Кольо, приятел на Стареца
1995 Търкалящи се камъни България / Франция бащата
1990 Под игото 9 България / Унгария чорбаджи Юрдан
1988 Голямата игра - („Большая игра“) 6 СССР / България дон Джузепе Валоне, кинопродуцент, босът на мафията
1986 Съдията съдията Андрей Димов
1985 Константин Философ 2 Захариос
1984 Вкус на бисер директорът на театъра
1984 Бронзовият ключ Чаушев
1983 Милионите на Привалов - („Die priwalov'schen Millionen“) 6 ФРГ / България Василий Назарич Бахарев
1983 Константин Философ 6 Захариос
1983 681 - Величието на хана Василий, бащата на Велизарий
1982 Кристали
1982 Най-тежкият грях Румен Абрашев
1981 Хан Аспарух 3 Василий, бащата на Велизарий
1979 Черешова градина Ламбев
1978 Рàли 2 България / СССР
1978 Топло Нестор Шопов, академикът
1978 Юлия Вревска 2 България / СССР Виктор Юго
1977 Четвъртото измерение 5 професор Розентал, началникът на базата
1976 Приказка за двама войници - („Повесть о двух солдатах“) СССР / България
1976 Допълнение към закона за защита на държавата Александър Цанков
1976 Изгори, за да светиш 7 България / Италия / СССР / ГДР Данев
1975 Легенда за върха Седим паша
1975 Присъствие Драго Баджаров
1975 Сватбите на Йоан Асен 2 Император Йоан III Дука Ватаци
1974 Иван Кондарев 2
1974 На живот и смърт 3 ятакът дядо Божин
1974 Трудна любов партинийят секретар
1974 Зарево над Драва 2 полковник Демирев
1973 Очакване режисьорът
1971 Шарен свят 2 нов. д-р Кьорбашиев (във 2-та новела: „Гола съвест)
1971 Странен двубой полковникът от ДС
1971 Демонът на империята 10 Мидхат паша
1970 Князът Патриарх Йоаким
1969 Господин Никой другарят Кралев
1969-1971 На всеки километър 26 Богдан Велински, полковник от тайната полиция / капитан Робърт Франк, американски агент / Майлер / Поатие / Стоянович
1969 Мъже в командировка 3 нов. другаря Бижев, директорът на снимачната група
1969 Галилео Галилей - („Galileo“) Италия / България Николини, посланикът на Тоскана
1968 Бялата стая доцент Стоев
1968 Опасен полет генералът
1967 С дъх на бадеми инспекторът
1967 Мълчаливите пътеки полковникът от авиацията
1966 Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров
1966 Цар и генерал генерал Карев, царски адютант
1966 Семейство Калинкови 12 Мирко
1965 Васката
1965 Неспокоен дом полковникът от МВР
1965 Вълчицата следователят
1965 До града е близо Колев
1964 Приключение в полунощ полоковник Оберц Мароф
1964 Невероятна история главният редактор
1964 Когато гръм удари
1963 На тихия бряг Мечев
1963 Смърт няма главен инженер Панов
1961 Последният рунд Жоро

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Разкази и имейли“, 2010 (сборник с разкази) - издаден от Locus Publishing.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Почина Георги Черкелов!. // Информационна агенция Блиц, 2012. Посетен на 19 февруари 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за