Иван Кондарев (филм)

Иван Кондарев
Режисьори	Никола Корабов Румен Сурджийски (втори режисьор)
Сценаристи	Никола Корабов, Никола Тихолов
В ролите	Антон Горчев, Катя Паскалева, Стефан Данаилов, Иван Андонов
Музика	Виктор Чучков
Оператор	Емил Вагенщайн
Разпространител	БЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ Студия за игрални филми „СОФИЯ“ Творчески колектив „ХЕМУС“
Премиера	11 януари 1974 г.
Времетраене	169 минути (2 серии)
Страна	Народна република България
Език	български
Цветност	цветен
Външни препратки
IMDb

„Иван Кондарев“ е български игрален филм (драма) от 1974 година на режисьора Никола Корабов, базиран на едноименния роман от Емилиян Станев. Сценаристи на филма са Никола Корабов и Никола Тихолов, а втори режисьор е Румен Сурджийски. Оператор е Емил Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Виктор Чучков.

Сюжет

1922 г. Иван Кондарев – участвал в Световната война – работи като учител в провинциалния град. Редовно чете сказки в местния клуб на социалистите, на които излага възгледите си за революцията. В тези дискусии остро, а понякога и враждебно, му опонират местните анархисти. Кондарев иска да се ожени за любимата си – учителката Христина Влаева, но връзката им не върви. Към нея проявява интерес Костадин Джулунов, син на богат чифликчия, и впоследствие тя се омъжва за него.

Спокойният живот на градчето тече сякаш необезпокоявано, единствено слуховете за заговор срещу правителството от време на време разтърсват за малко еднообразието и скуката. Сред безкрайния низ от вечеринки, празненства, събирания и разходки надигат глава местните офицери, оскърбени и ожесточени от загубата на България във войната. Привържениците на десните сили започват да се въоръжават с оръжие, укрито след войната от реквизиционните комисии на победителите. Силно озлобен от едно улично сбиване с поета Рачиков, при което комунисти се застъпват за младежа, с нетърпение очаква въоръжения сблъсък и ротмистърът поручик Балчев, преценил го като възможност за разчистване на сметки.

В провокационен акт е застрелян д-р Янакиев, който лекува безплатно затруднените материално граждани. На мястото на стрелбата стражарят Сиров открива пръстен с анархистки череп и го предявява на следователя Христакиев заедно с поверително писмо, изпратено от младия поет Кольо Раников на г-жа Дуса, в която е влюбен. Христакиев обаче съзира възможността провокацията да се използва срещу комунистите, а неориентираните откъм принадлежност анархисти да бъдат привлечени в ударната сила на Десните. Кондарев е задържан за малко по подозрение в съпричастност към убийството на Янакиев. Христакиев се възползва от възможността, за да проведе кратък разговор с него. В този разговор му казва, че намира Кондарев за много повече от обикновен комунист и поради това – много по-опасен от другите. „Само че си скочил твърде нависоко и сега представляваш единствено себе си“. Кондарев разбира, че аморалният и лишен от нравствени ценности Христакиев не просто осмива идеализма и принципите му, но и се опитва да го свали на своето ниво. Заради това отказва да води разговори с него. Христакиев за пореден път разбира колко непреодолима разлика в нравствения ръст дели двамата, и затаява жажда да си отмъсти.

След Деветоюнския преврат от 1923 година напрежението се изостря. Селското въстание, вдигнато от свалените от власт земеделци е жестоко потушено, но комунистите, следвайки директивата на Централния комитет на БКП, не се намесват. Впоследствие те започват да усещат опасността за себе си, разбират, че следващата мишена са те, и започват да подготвят набързо и неумело въстание, което да даде отпор на превратаджиите и техните паравоенни части.

Кондарев още в самото начало приема директивата за неутралитет с думите: „С кръв ще плащаме за това, че кротуваме сега...“ Нравствено силен и борбен човек, той е преодолял загубата на Христина, но е запазил уважение към нея. Междувременно Христина разбира, че съпругът ѝ е примитивно честолюбив и жесток човек, готов да убива невинни същества, за да удовлетвори липсата си на самоуважение и безсилието си пред неуважението на другите. При едно леко скарване тя умиротворява мъжа си, като му съобщава, че ще става баща. Коста е трогнат и слага глава в скута на жена си в неочакван порив да преосмисли отношението си към света и хората. Скоро след това обаче въстанието избухва и изменя хода на живота и съдбата на всички съпричастни към събитията.

При един инцидент край реката въоръжени лица открадват двата коня на Коста. След масовите арести той отива в казармите, където са откарани и затворени арестуваните, да търси крадците. Там попада на ратая си Лазо, който му разказва, че е арестуван заради клевета. Коста тръгва да го измъква, но впоследствие разбира, че Лазо, към когото се е отнасял бездушно и неуважително, е ожесточен и най-вероятно е съучаствал в кражбата на конете. Вместо да го изведе от казармата, както първоначално е решил, Коста му нанася побой с тояга. Скоро след това заедно с баща си заминава да нагледа лозето, за да не бъде нападнато и ограбено от някоя от въоръжените групи. Там се натъкват на ожесточения Лазо, който в отмъщение за понесените неправди убива и двамата.

Въстанието е жестоко потушено. Пленените въстаници са осъдени на смърт по бързата процедура. Христакиев, вече околийски прокурор, се застъпва пред ротмистъра за поета Рачиков, когото впоследствие действително освобождава, и иска да се срещне на четири очи с Иван Кондарев. Ротмистър Балчев отбелязва, че това е безсмислено, но Христакиев обещава да не ходатайства за Кондарев и Балчев се съгласява, като с насмешка го предупреждава да направи срещата тази нощ – „утре ще е късно“. Междувременно, труповете на Коста и стария Джупунов са докарани с каруца от брата Манол. При вида на убития си съпруг Христина помята. Докато се възстановява на легло от загубата на детето, тя дочува разговор, в който се обсъжда с неприязън нейното участие в наследството, и решава да напусне семейството.

Христакиев се среща с Кондарев в специално отделена празна килия. Прокурорът е поръчал печено и вино, подканя Кондарев да пийне. Прокурорът е обсебен от личността на комунистическия трибун, вижда силата му и съзнава, че самият той няма такава сила. Опитва се да се отъждестви с него, отбелязва, че и Кондарев презира простолюдието, което представлява, също както и Христакиев презира „буржоата“, които представлява. С неудачно изразени възгледи за живота и изопачени цитати от Библията Христакиев окончателно се саморазобличава като циничен и меркантилен палач. Въпреки, че е обещал на Балчев да не прави постъпки за освобождаването на Кондарев, Христакиев прави опит да уговори последния да подпише заявление, че се отказва от възгледите си, за да го накара да приеме сделка със силите на реда и да го компрометира пред другарите му, като по този начин унищожи авторитета му и смисъла на борбата му. Кондарев му отговаря: „Престани да си въобразяваш, че ме познаваш. Върни ме при другарите ми“. Разстрелите започват на същата нощ.

Пуснатият да си иде Рачиков се лута из полята и се пита на глас: „За какво да живея сега, в какво да вярвам?“. В последния кадър на филма Иван Кондарев, заобиколен от другарите си в казарменото помещение, слуша картечната стрелба на двора и спокойно се готви да посрещне последния си час.

Състав

Писателят Емилиян Станев разговаря с режисьорите Никола Корабов, Румен Сурджийски и др. от екипа на „Иван Кондарев“, 1974 г. (архив: Р. Сурджийски)

Актьорски състав

Изпълнител	Роля
Антон Горчев	Иван Кондарев
Катя Паскалева	Христина Влаева
Стефан Данаилов	Костадин Джупунов
Иван Андонов	Христакиев, съдебен следовател и прокурор
Заслужил артист Георги Черкелов	бай Петър
Кристиан Фоков	поетът Кольо Рачиков
Заслужила артистка Анна Феликсова	Старата Джупуница
Заслужил артист Васил Попилиев	Манол Джупунов
Тодор Колев	ротмистър поручик Балчев – Муната
Доротея Тончева	Райна Джупунова
Станчо Станчев	Анастаси Сиров
Георги Стоянов	Корфонозов
Цветана Манева	Дуса
Мадлен Чолакова	Госпожица Антоанета
Мария Стефанова	г-жа Даринка Хаджидраганова, вуйна на Антоанета
Емил Марков	Лазо
Заслужил артист Коста Райнов	колега на Христакиев
Заслужил артист Борис Арабов	д-р Михаил Янакиев
Заслужил артист Досьо Досев (като Досю Досев)
Заслужил артист Стефан Сърбов
Богомил Симеонов	полковник Векилов
Заслужил артист Калчо Георгиев
Елена Хранова (като Е. Хранова)
Иванка Братоева (като И. Братоева)
Лиляна Филипова (Л. Филипова)
Кина Тихова (К. Тихова)
Стела Арнаудова (Ст. Арнаудова)
Стефка Кацарска (като С. Кацарска)
Росица Данаилова (като Р. Данаилова)	жена на парти
А. Иванова
Анета Генова (А. Генова)
Лили Енева (като Л. Енева)	Пауна
Лили Саева (Л. Саева)
Валентина Борисова (като В. Борисова)	клиентка в ресторанта
Мария Карел (като М. Карел)
Йорданка Цанева (като Й. Цанева)
М. Неделева
Николай Дойчев (като Н. Дойчев)	селянин бунтовник
Радослав Стоилов (като Р. Стоилов)
Петър Божилов (като П. Божилов)	офицер
Атанас Божинов (като А. Божинов)
Иван Манов (като И. Манов)
Кирил Кавадарков (като К. Кавадарков)	бунтовник
Тодор Щонов (като Т. Щонов)
Веско Зехирев (като В. Зехирев)
Васил Банов (като В. Банов)	бунтовник
Стефан Русинов (С. Русинов)
Николай Узунов (като Н. Узунов)	офицер на вратата на казармата
Борис Сарафов (като Б. Сарафов)
Петър Петров (като П. Петров)	Балуков, секретар на Христакиев
Любомир Миладинов (като Л. Миладинов)
Васил Димитров (като В. Димитров)	комунист
Йордан Нейчев (Й. Нейчев)
Теодоси Досев (Т. Досев)
Владимир Давчев (като В. Давчев)	селянин с пушка
Иван Несторов (като И. Несторов)
Георги Николов (Г. Николов)
Никола Дадов (като Н. Дадов)	комунист, приятел на Кондарев
Николай Аврамов (като Н. Аврамов)
Йордан Таралежков (Й. Таралежков)
Григор Григоров (Г. Григоров)
Иван Гайдарджиев (като И. Гайдарджиев)	комунист
Г. Шанов
Борис Радивенски (като Б. Радивенски)
Емил Стефанов (като Е. Стефанов)	бунтовник
Марио Маринов (като М. Маринов)
Християн Русинов (Х. Русинов)	ратай на Коста
Стефан Мавродиев (С. Мавродиев)	гражданин в клуба на БКП
Виктор Данченко (като В. Данченко)
Найчо Петров (Н. Петров)
П. Михайлов
Иван Обретенов (като И. Обретенов)	ратаят Янаки
Джоко Росич (Д. Росич)	вахтмистър Слатинов
Йордан Спасов (като Й. Спасов)	Дантилов
Димитър Бочев (Д. Бочев)	Ташков
Пламен Дончев (П. Дончев)
Иван Златарев (И. Златарев)
Борислав Иванов (като Б. Иванов)	композитора
В. Колов
Георги Георгиев – Гочето (като Г. Георгиев)
Христо Памуков (като Х. Памуков)	бунтовник
Анани Явашев (като А. Явашев)
Давид Стефанов (Д. Стефанов)
Петър Гетов (П. Гетов)
Божидар Мирчев (Б. Мирчев)
Васил Антов (В. Антов)
И. Димов
Георги Петков (Г. Петков)
Юрий Яковлев	гост на Христакиев (не е посочен в надписите на филма)

Творчески и технически екип

Режисьор	Никола Корабов
Сценарий	Никола Тихолов Никола Корабов
Оператор	Емил Вагенщайн
Редактор	Иван Дечев
Художник	Мария Иванова
Костюми	Венера Наследникова Атанас Янакиев Вера Тодорова Марина Ганчева
Грим	Лиляна Михайлова
Музика	Виктор Чучков
Звук	Людмила Махалнишка
Монтаж	Капка Михайлова
Скриптри	Радка Иванова Роза Ализотова
Втори режисьор	Румен Сурджийски
Втори художници	Юлиана Божкова Иван Апостолов
Асистент-режисьори	Лили Станишева Велика Терзиева Стефан Игнатов
Асистент-оператори	Иля Пилов Светослав Мечкуевски Иван Геков Александър Златев
Асистент монтажисти	Румяна Тръпкова Мария Иванова
Тонтехник	Георги Владички
Осветление	Исмаил Алилов
Пиротехника	Георги Манов
Оръжейник	Йордан Мигдалов
Реквизит	Пенчо Михайлов
Гардероб	Фани Дадова
Фотограф	Ирина Пеева
Фарт	Георги Гогов
Декори	Дончо Михов Михаил Кирчев
Консултант	Христо Бърдаров
Организатори	Тодор Попов Борислав Рибаров Красимира Мечкуевска Николай Николов
Директор	Николай Начев
Разпространявано от	БЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ Студия за игрални филми „СОФИЯ“ Творчески колектив „ХЕМУС“

Базова информация за филма

Работата по филма започва през 1972 г. със снимки в т. нар. „Джупунова къща“ в гр. Елена. Голяма част от филма е снимана там и в съседния град „Златарица“. Филмът е трябвало да се появи на екран по случай 50-годишнината от Септемврийските събития през септември 1973 г., но премиерата е задържана началото на следващата година.

В продукцията са привлечени опитни кинематографисти - особено внимание заслужава много добрата операторска работа на Емил Вагенщайн. Според някои източници автор на музиката е Виктор Чучков, а според други музикалното оформление е дело на Симеон Пиронков.

Актьорският състав включва едни от най-добрите и изявени български актьори. Ролята на Иван Кондарев се изпълнява от Антон Горчев, партнира му Катя Паскалева – и двамата спечелили международно признание с излезлия няколко години по-рано филм „Козият рог“. В образа на Костадин Джупунов въплътява изключително убедителното си и обаятелно присъствие Стефан Данаилов, следователят Христакиев е разработен от Иван Андонов, а поетът Рачиков – от младия Кристиян Фоков. Георги Черкелов, известен с превъплъщението си в началника на полицията Гешев от „На всеки километър“, тук се превъплъщава във фигурант от противоположния лагер – стария комунист бай Петър. Внимание заслужават и ярките, макар и епизодични или поддържащи превъплъщения на Васил Попилиев, Тодор Колев, Станчо Станчев, Доротея Тончева, Цветана Манева, както и силната игра на Ана Феликсова -- Джупуница -- в епизода с опелото. Филмът получава добри оценки от критиците Александър Грозев, Никола Милев, Яко Молхов, Иван Стоянович, Григор Чернев и Атанас Свиленов.

Емилиян Станев следи отблизо снимачния процес, съпричастен е към подбора на актьорския състав (на някои места е определен като „много критичен към филмите, снимани по негови книги“). След търновската премиера в к. „Искра“, писателят изразява мнение, че филмът не представя достатъчно пълно и ясно многобройните конфликти в сюжета. Критикува елизиите в сценария, определяйки го като „пооскубан“ и изразява мнение, че „след като сценарият е бил приет в този вид, то и филмът би трябвало да е [поне] в три серии“.

Част от сцените са снимани и в Русе. В някои от кадрите с духовата музика се вижда бившият гробищен парк до църквата „Всях Светих“, гробниците на Захари Стоянов и Никола Обретенов. Въздействащо е включването в картината на детайли от представителни сгради.

Кадрите, където въстаниците се сблъскват с военните и паравоенни части, са заснети в поле със слънчогледи – дискретно поднесена, но разпознаваема и знакова препратка към поемата на Гео Милев „Септември“. Друга препратка към поемата е свиренето на „Шуми Марица“ в нощта на разгрома на въстанието, когато започват екзекуциите.

Официалната премиера на филма е на 11 януари 1974 година. Предишното лято е показан предпремиерно на фестивала „Златната роза“ във Варна, където е удостоен голямата награда.

Първоначално режисьорът Корабов е бил отклонен от проекта с неотговарящото на истината твърдение, че Емилиян Станев щял да поиска непосилна сума за авторските права и евентуално написване на сценария. Впоследствие Корабов, който има силно желание да направи филм по книгата, се среща със Станев и скоро след това започва реализацията.

Награди и отличия

Голямата награда „Златната роза", Наградата на МНП на Катя Паскалева и Наградата на СБХ на Мария Иванова на ФБИФ Варна, 1973. Специалната награда на журито на МКФ Сан Ремо, 1975. Една от четирите златни награди на МКФ Сантарен, Португалия, 1975.

Външни препратки

• „Иван Кондарев“ в Internet Movie Database
• „Иван Кондарев“ в сайта bgmovies.org
• „Иван Кондарев“ в сайта на Българската национална филмотека