Стефан Мавродиев
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Стефан Мавродиев (Маврото) | |
|---|---|
| български актьор | |
| Роден |
Стефан Иванов Мавродиев 29 декември 1943 г. |
| Националност |
 България |
| Значими роли | „24 часа дъжд“, „Мера според мера“, „Зона В-2“, „Петък вечер“, „Щурец в ухото“, „Птици и хрътки“ |
Страница в  |
|
Стефан Иванов Мавродиев – Маврото е български театрален и киноактьор и режисьор.
Съдържание
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 29 декември 1943 г. във Варна. Баща му е учител и актьор във Варненския театър, а майка му пее във Варненската опера.
На седемгодишна възраст се записва в театралната школа към Пионерския дом във Варна. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при Методи Андонов през 1967 г.
През следващите години изиграва многобройни роли първо в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив (1967 – 1972), после на сцените на в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1969 – 1972), в Народен театър за младежта (1972 – 1993), в Народен театър „Иван Вазов“ и трупата на Сфумато (1993-). Играе в постановки по Чехов, Брехт, Шекспир, Стефан Цанев.
На сцената на Театър 199 играе в постановките: „Юни, началото на лятото“ от Юлиус Едлис, „Полицаите“ от Славомир Мрожек, „Жените на Д.“ от Едвард Радзински, „Чинечита“ от Тиери Дебру.
Много популярна е неговата постановка „Йестърдей“.
Има над 50 изиграни роли в киното. Сред най-известните филми, в които участва, са „24 часа дъжд“, „Мера според мера“, „Зона В-2“, „Петък вечер“, „Щурец в ухото“, „Птици и хрътки“ и други.
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- Заслужил артист (1984).
- „II награда за филм“ за Щурец в ухото (Варна, 1976).
- „Наградата на САБ за мъжка роля“ в постановката „Архангелите не играят флипер“ (1982).
- „Наградата на СБФД за мъжка роля“ за ролята на (учителят Станчо Палазов) във филма 24 часа дъжд и за (Генади Илиев и Адам) във филма Среща на силите (1983).
- „Награда за поддържаща роля“ за (Първан Коцев – „Микроба“) във филма Петък вечер (Карлово, 1987).
- „Награда за мъжка роля“ за ролята на (Жеко) в постановката „Магия ’82“ (1988).
- Носител е на наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „за изключителен творчески принос“, 2014.
Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]
- „Уестсайдска история“ (Уилям Шекспир) – бейби Джон
- „Кавказкият тебеширен кръг“ (Бертолд Брехт) – съдията
- „Суматоха“ (Йордан Радичков) – циганинът
- „Чайка“ (А. П. Чехов)
- „Архангелите не играят флипер“ (Дарио Фо)
- „Юни, начало на лятото“ (Юлиус Едлис)
- „Полицаите“ (Славомир Мрожек)
- „Жените на Д.“ (Едвард Радзински)
- „Чинечита“ (Тиери Дебру)
- „Параграф 22“ (Джоузеф Хелър)
- ТВ театър
- „Затворникът от второ авеню“ (1987) (Нийл Саймън)
- „Кучета“ (1985) (Николай Хайтов) - Бузата
- „Сократ“ (1980) (Едвард Радзински)
- „Юни, началото на лятото“ (1980) (Юлиус Ядлис)
- „Над морското равнище“ (1977) (Иван Радоев)
- „Табакера 18 карата“ (1977) (Никола Русев)
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2017 | Радиограмофон | Халил | ||
| 2017 | Врагове | отец Серафим, свещенник | ||
| 2016 | Спомен за страха | |||
| 2016 | Докато Ая спеше | Явор | ||
| 2016 | Христо | Коста | ||
| 2015 | Жажда | пазачът на магазина | ||
| 2014 | Буферна зона | Ивайло Гацев | ||
| 2010 | Лов на дребни хищници | Кондов | ||
| 2010 | Зад кадър | бащата на Антон | ||
| 2008 | Единствената любовна история, която Хемингуей не описа | старшината / сержант-майор | ||
| 2007 | Ваканцията на Лили | 7 | файтонджията | |
| 2006 | Маймуни през зимата | България / Германия | инвалида | |
| 2006 | Неочакван обрат | 13 | Лазар Минчев, филателистът | |
| 2004 | Капан | |||
| 2003 | Прости нам | Вальо | ||
| 2003 | Едно дете в повече | 7 | чичо Кузман | |
| 2002 | Лист отбрулен | бай Жеко, циганина | ||
| 2001 | Ярост | д-р Чолаков | ||
| 2000 | Хайка за вълци | 6 | дядо Мацко / бащата на Мона | |
| 1995 | Търкалящи се камъни | България / Франция | Асен | |
| 1992 | Търг | Христо Костов Мицов | ||
| 1991 | Искам Америка | Моряшкото костюмче, другарят Георгиев | ||
| 1991 | Бащата на яйцето | 4 | Гайо | |
| 1990 | О, Господи, къде си? | Стефан Стефанов | ||
| 1990 | Карнавалът | Серафимов | ||
| 1989 | Юдино желязо | разказвач | ||
| 1989 | Зона В-2 | Рангелов | ||
| 1989 | Спирка за непознати | кметът | ||
| 1988 | Пибипкащият нос | |||
| 1988 | Чичо кръстник | чичо кръстник | ||
| 1988 | Магия’82 | Жеко | ||
| 1987 | По здрач | |||
| 1987 | Рокада | инспектор Скорчев | ||
| 1987 | Пет жени на фона на морето | България / Полша | полицейският началник | |
| 1987 | Ненужен антракт | Данчо | ||
| 1987 | Петък вечер | Първан Коцев – „Микроба“ | ||
| 1986 | Фокстрот | антикварят / Бахрачев | ||
| 1986 | Денят на владетелите | 2 | Ехт | |
| 1986 | Място под слънцето | директорът | ||
| 1985 | Константин Философ | 2 | другар на Радул | |
| 1985 | Грехът на Малтица | |||
| 1985 | Памет | Сандо | ||
| 1985 | Пътят на музикантите | дребният | ||
| 1984 | Мечтание съм аз... | полковник Асен Бойчинов | ||
| 1984 | Опасен чар | милиционер / капитан | ||
| 1984 | Не знам, не чух, не видях | инспектор Цветан Миланов | ||
| 1984 | Наследницата | Цветан Миланов | ||
| 1984 | Издирва се... | подполковник Миланов | ||
| 1984 | Зелените поля... | Митри | ||
| 1984 | Бронзовият ключ | Цветан Миланов | ||
| 1984 | Кутията на Пандора | Цветан Миланов, милиционер | ||
| 1983 | Римска делва | |||
| 1983 | Последни желания | Жеко | ||
| 1983 | Милионите на Привалов – (Die priwalov'schen Millionen) | 6 | ФРГ / България | Николас |
| 1983 | Константин Философ | 6 | другар на Радул | |
| 1982 | 24 часа дъжд | учителят Станчо Палазов | ||
| 1982 | Среща на силите | Генади Илиев / Адам | ||
| 1981 | Мера според мера | 7 | войводата Христо Чернопеев | |
| 1981 | Мера според мера | 3 | Христо Чернопеев | |
| 1980 | Пътешествие | „Пантата“ | ||
| 1980 | Колкото синапено зърно | шофьорът Петьо | ||
| 1980 | Приключенията на Авакум Захов | 6 | в 2 серии (1-2) | |
| 1980 | Спилитим и Рашо | 20 | в 19-та серия | |
| 1978 | Селцето | 5 | Мето | |
| 1978 | Селцето | 2 | Мето | |
| 1978 | Служебно положение ординарец | младия поручик | ||
| 1977 | Нечиста сила | 3 | Лило | |
| 1976 | Самодивско хоро | |||
| 1976 | Щурец в ухото | Пешо | ||
| 1974 | Последният ерген | Тео | ||
| 1974 | Иван Кондарев | 2 | ||
| 1973 | Игрек 17 | Стефан / Иван, като млад | ||
| 1972-1980 | Лека нощ, възрастни!.. | 27 | дявол | |
| 1972 | Козият рог | Мустафа, турчинът изнасилвач, който е влюбен | ||
| 1971 | Шарен свят | 2 нов. | Кривото (в новелата „Изпит“) | |
| 1971 | Няма нищо по-хубаво от лошото време | 2 | сътрудник на Едит | |
| 1969 | Осмият | Пламен | ||
| 1969 | Скорпион срещу Дъга | |||
| 1969 | Птици и хрътки | Борката | ||
| 1969 | Иконостасът | |||
| 1968 | Случаят Пенлеве | 3 нов. | Митко (в 1-та новела „Музикантът“) | |
| 1968 | Шведските крале | Савата, момче от бригадата | ||
| 1967 | С дъх на бадеми | приятелят на Мишо | ||
| 1967 | Ако не иде влак | студент | ||
| 1967 | Мълчаливите пътеки | студент | ||
| 1966 | Понеделник сутрин | запяващият „Интернационала“ | ||
| 1966 | Вечен календар | Йошката |
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Стихотворения. София: Хъски, 1994, 48 с.
- Ресто. Стихотворения. Варна: Народно дело, 1996
- Жена или моя нежна проклетнице. Стихове. София: Изд. ателие Аб, 2002, 60 с.
- 59 или буренясалият рай. Стихове. София: Изд. ателие Аб, 2002, 48 с.
- Животът – тази продънена каца или Да си отвориш чекмеджето. Лирика. София: Захарий Стоянов и Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2005, 272 с.
- Харакири, или безобразията на декадентството. София: Захарий Стоянов, 2010, 216 с.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Стефан Мавродиев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Стефан Мавродиев в theatre.art.bg
- ((ru)) Стефан Мавродиев в КиноПоиск
- ((ru)) Стефан Мародиев в Кино-Театр
- ((en)) Стефан Мавродиев в
Internet Movie Database
|
