Понеделник сутрин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Понеделник сутрин
Режисьори Ирина Акташева,
Христо Писков
Продуценти Българска кинематография
Студия за игрални филми „Бояна“
Сценаристи Никола Тихолов
В ролите Пепа Николова,
Асен Кисимов,
Кирил Господинов,
Петър Слабаков
Музика Милчо Левиев
Оператор Димо Коларов
Премиера 31 октомври 1988 г.
Времетраене 106 минути
Страна Флаг на България България
Език български
Цветност черно-бял
Външни препратки
IMDb

„Понеделник сутрин“ е български игрален филм (драма) от 1966 година, пуснат на екран през 1988 година поради цензура от комунистическия режим. Произведението е режисирано от Ирина Акташева и Христо Писков, по сценарий на Никола Тихолов. Оператор е Димо Коларов. Музиката във филма е композирана от Милчо Левиев.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Тони (Пепа Николова) – момиче с леко поведение, което се отнася пренебрежително към всекиго и всичко, е интернирана от София в Русе. Тя среща Йордан (Асен Кисимов), който е различен от другите ѝ познати, и се влюбва в него. Той ѝ помага да започне работа в неговата бригада за комунистически труд в Русенската корабостроителница. Отношенията там са неискрени и нейното появяване става повод слабостите и недостатъците да излязат на повърхността. Някои от членовете на бригадата правят всичко възможно Тони да напусне. Йордан ѝ е направил предложение за женитба, но тя още не е готова за такава важна стъпка.

Край на разкриващата сюжета част.

Допълнителна информация[редактиране | редактиране на кода]

  • Филмът е завършен през 1966 година, но е забранен от комунистическия режим и парадоксално официалната премиера на „Понеделник сутрин“ е 22 години по-късно – на 31 октомври 1988 година.
  • „Понеделник сутрин“ е първата голяма роля на Пепа Николова.
  • Показаната във филма църква, противно на създало се мнение, не е русенската църква „Всях Светих“, а свищовската църква „Света Троица“, построена през 1867 под ръководството на Кольо Фичето. Русенската църква „Всях Светих“ е имала различна конструкция, била е по-ниска, и не е предоставяла възможност за директна панорама към реката, каквато виждаме в сцените, когато героите на филма се качват на камбанарията ѝ. „Всях Светих“ е съборена през есента на 1975 година по инициатива на тогавашния кмет Димитър Аврамов, заедно с още няколко знакови постройки в града; днес на нейното място е построен Пантеонът на Възрожденците, а църквата е възстановена в оригиналния си вид, но на различно място.
  • В няколко от сцените на филма – например сцената, в която Кръстьо купува питиетата – може да се види прочутата „Стъклена будка“ в центъра на Русе, съборена също по времето на кмета Димитър Аврамов.
  • Неизвестно е кой международен влак стига „чак до Копенхаген“. Обходната железопътна линия, покрай която се разхождат героите, и от която се чува движение на влакове, по времето на заснемане на филма не обслужва пътнически транспорт. Преминаващите в Румъния по Дунав мост влакове се движат по южната линия, която е далеч от мястото на сцената.
  • Показани са някои знакови дунавски кораби, като например пътническия лайнер „Димитър Благоев“ и тласкача „Панайот Хитов“.
  • Ценни кадри от вече изчезналия градски пейзаж на Русе са с архивна стойност, като например сцените около току що завършената Централна гара и квартала около нея; къщата, в която се помещава квартирата на Йордан; старата гара „Пристанище“ и кварталът около нея.
  • Въпреки че премиерата на филма е през октомври 1988 година, писателят Георги Марков го назовава като един от знаковите филми на инакомислието от втората половина на 60-те, в един от своите „Задочни репортажи за България“. Твърди се, че филмът е бил забранен лично по нареждане на Тодор Живков, дори се цитират негови думи „У нас такива момичета няма!“, но споменаването му в произведение на загиналия през 1978 година Марков показва, че вероятно е бил прожектиран пред комисия, или пък писателят го е видял на неофициална или частна прожекция.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]

Роля Изпълнител
Тони Пепа Николова
Йордан Асен Кисимов
Директорът на корабостроителницата Петър Слабаков
Алекси Кирил Господинов
Кръстьо Стефан Данаилов
Велко Лазаров Руси Чанев
Павлето Пламен Дончев
Секретарката Соня Маркова
Жената на Алекси Ана Пенчева
Жената на Велко Катя Паскалева
Приятелката на Тони Мария Стефанова
Отговорникът на отрядниците Иван Янчев
Фоторепортерът Сотир Майноловски
Свалячът Димитър Манчев
Запяващият интернационала Стефан Мавродиев
Пробудената жена Иванка Ангелова (некредитирана)
В. Калайджиева
Л. Тасева
Р. Василева
Я. Михов
Г. Блажев
С. Патарински
М. Минков

Технически екип[редактиране | редактиране на кода]

Сценарий Никола Тихолов
Режисьори Ирина Акташева
Христо Писков
Оператор Димо Коларов
Музика Милчо Левиев
Звук Митхен Андреев
Художник Виолета Йовчева
Монтаж Лина Гешева
Редактор Любен Станев
Костюми Искра Личева
Втори режисьор Аврам Пинкас
Грим Димитър Коклин
Асистент-оператори Ангел Иванов
Димитър Желязков
Асистент-режисьори Надежда Паскалева
Станко Михайлов
Фотограф Лоте Михайлова
Асистент-монтажист Елена Петрова
Асистент по записа Митко Москов
Организатор Петър Курдов
Оператор комбинирани снимки Иван Манев
Директор Христо Каранешев
Музиката изпълнява Софийски камерен оркестър
Distributed by Българска кинематография
Студия за игрални филми „Бояна“
/Copyright © 1965 – 1988/

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Награди на СБФД, 1988:

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за