Димитър Манчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Манчев.

Димитър Манчев
български актьор
паметна плоча-барелеф
паметна плоча-барелеф

Роден
Починал
София, Флаг на България България
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Уебсайт

Димитър Тодоров Манчев е български филмов, театрален и телевизионен актьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 юли 1934 г. в София. Изиграва над 150 роли в театъра, киното и телевизията. Снимал се е в 12 български филма. Най-популярната му роля в киното е на Миташки в българския филм „Оркестър без име“ (1982). Другите му изяви на големия екран са в „Горещо пладне“ (1966), „Понеделник сутрин“ (1966), „Последният войвода“ (1968), „Герловска история“ (1971), „Най-добрият човек, когото познавам“ (1973), „Топло“ (1978), „Роялът“ (1979), „Непълнолетие“ (1981), „19 метра вятър“ (1986), „Трака-трак“ (1996) и „Рапсодия в бяло“ (2002).

Сградата, в която живее и твори българският актьор Димитър Манчев

Манчев завършва ВИТИЗ през 1959 г. и актьорският му дебют е във Видинския театър, а през 1962 година постъпва в трупата на Сатиричния театър, където преминава целият театрален творчески път на Манчев. До последната си роля той остава верен на любимия си театрален жанр – сатирата.

Едни от най-запомнящите му се роли на сцената на театъра са: Коваджик („Свинските опашчици“ от Ярослав Дитъл), Щатала („Смъртта на Тарелкин“ от Александър Сухово-Кобилин), г-н Фратю („Чичовци“ от Иван Вазов), Хесапов („Островът“ от Борис Априлов), Оргон („Тартюф“ от Молиер), Булингер („Швейк през Втората световна война“ от Бертолт Брехт), Гечев („Римска баня“ от Станислав Стратиев).

Сред другите му роли са още и Гаврил („Януари“ от Йордан Радичков), Угаров („Провинциални анекдоти“ от Александър Вампилов), Кметът („От много ум… вражалец“ от Ст. Л. Костов), Гушак („Лов на диви патици“ от А. Вампилов), Кросното („Сън в лятна нощ“ от Шекспир), Барах („Принцеса Турандот“ от Карло Гоци), Данко Харсъзина („Господин Балкански“ от Георги Данаилов), Методи („Одисей пътува за Итака“ от Константин Илиев), О`Хара („Арсеник и стари дантели“ от Джоузеф Кесълринг), Яковлев („Фалшивата монета“ от Максим Горки), Сорин („Чайка“ от Антон Чехов), Уилфред Бонд („Квартет“ от Роналд Харуд) и др.

Последната театрална роля на Димитър Манчев е на Поцо („В очакване на Годо“ от Самюъл Бекет, в постановка Лилия Абаджиева) през 2008 г.

Димитър Манчев умира внезапно на 14 януари 2009 г. на 74 години, докато е на преглед във Военномедицинска академия след остра диабетична криза.[1]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2008 Людмил и Руслана 6 портиер
2006 Неочакван обрат 13 Гошо (в 10-а серия)
2003 Не се надвесвай навън
2002 Рапсодия в бяло старец от старческия дом
2002 Асистентът България / Италия мъжът с китарата
2001 Печалбата барманът
1999 Дяволът доктор
1995 Трака-трак България / Франция циганинът
1989 Три срещи със загадъчното 3
1989 Мъже без мустаци 6
1986 Земляци-веселяци
1986 Почти вълшебно приключение 2 клоун
1985 19 метра вятър бай Гиньо
1982 Розовите пеликани 2 мотористът
1982 Игра с огъня
1981 Оркестър без име другаря Миташки
1981 Непълнолетие бай Сотир, чичото на Лена
1981 Слънце на детството 2 месарят
1981 Неочаквана ваканция 4 бръснарят Коцо
1981 Капитан Петко войвода 12 стражар в Ич Кале (в 2 серии: X, XI)
1979 Роялът
1978 Топло съучастник на Лалов №1
1978 Селцето 2
1978 Селцето 5
1975 Чудесна катастрофа
1975 Магистрала
1974 Нако, Дако, Цако 3 похитител във 2-ра серия: „Шофьори и Григор в 3-та серия: „Моряци
1973 Най-добрият човек, когото познавам! Димитър Инджезов
1973 Аероплани съсед
1972-1980 Лека нощ, възрастни!.. 27 изобретателят / продавачът / дявол
1971 Герловска история Стоян Семов - „Семката“
1971 Краят на песента козар
1969-1971 На всеки километър 26 Киро „Факиро“ (в 13 серия: „Първият ден“, 1969)
1967 Шведските крале
1967 А с Альоша сме приятели милиционерът Березайко
1967 Последният войвода полицай
1967 Човекът в сянка
1966 Горещо пладне машинистът
1964 Понеделник сутрин свалячът
1965-1974 Произшествие на сляпата улица 6 Спиридонов (в 6-а: „Сълзите на черепа“, 1974)
1964 Веригата
1964 Паролата

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Димитър Манчев – смъртта изпревари лекарството“, Димитър Стайков, в-к „24 часа“, 15 януари 2009, брой 13 (6240), година XVIII

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]