Кръстьо Пишурка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кръстю Пишурка)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за учителя. За селото вижте Пишурка.

Кръстьо Пишурка
български народен будител
Denkmal Krastjo Pischurkas in Lom von 1933.jpg
Паметник в Лом от 1933 г.
Роден
Кръстьо Стоянов Пишурка
Починал

Етнос българи
Образование Велика народна школа
Литература
Жанрове стихотворение
Семейство
Баща Стоян Пишурка
Съпруга Ангелина Пишуркова
Деца Виктория Пишуркова

Кръстьо Стоянов Пишурка[1] е български учител, театрален деец, преводач, поет и народен будител.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Враца през 1823 г. Получава добро образование и учителства в Лом. На 12 декември 1856 г. организира там второто театрално представление в България, (Сава Доброплодни в Шумен поставя първото 5 месеца по-рано) с постановката на преведената от него пиеса Многострадална Геновева[2]. Другата пиеса „Велизарий“, която подготвя, става причина да бъде арестуван от турските власти.

Освен тези 2 пиеси Кръстьо Пишурка превежда редица творби от сръбски език. Автор е и на лична поезия, която публикува в периодичния печат и като самостоятелни книги, но „талантът му е съвсем скромен, стихотворенията са лишени от качества и са сред типичните стихоплетски изяви на просветителския (даскалски) тип поезия“.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Лично творчество
  • 1864 – „Сбор от български песни“
  • 1871 – „Куткудячка или разни морални стихове и приказки“
Преводи
  • 1857 – „Аделаида, алпийската пастирка“, Мармонтал
  • 1869 – „Опелото на Исуса Христа“ (богослужебен текст)
  • 1870 – „Изпаднал търговец или смъртна жертва“ (пиеса)
  • 1870 – „Момина китка или книга за секого“, Мари Льопренс дьо Бомон (превод от френски език)
  • 1872 – „Рахилин плач“, К. Маринкович (превод от сръбски език)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Това изписване на името се среща в „Енциклопедия България“ и „Кратка българска енциклопедия“ – издания на Издателството на БАН. В други източници името се среща като Кръстю („Енциклопедия на българската възрожденска литература“)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Кратка българска енциклопедия“, Издателство на БАН, 1967
  • „Енциклопедия на българската възрожденска литература“, издание на „Абагар“, Велико Търново, 1996, ISBN 954-427-251-8