Оркестър без име

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Оркестър без име
Режисьор Людмил Кирков
Сценарий Станислав Стратиев
В ролите Велко Кънев
Филип Трифонов
Павел Поппандов
Георги Мамалев
Катерина Евро
Мария Каварджикова
Димитър Манчев
Николай Николаев
Георги Русев
Музика Борис Карадимчев
Оператор Виктор Чичов
Монтаж Албена Христова
Жени Киркова
Костюми Ленин Христов
Лазар Миладинов
Филмово студио Студия за игрални филми „Бояна“
Творчески колектив „СРЕДЕЦ“
Разпространител Българска кинематография
Премиера 4 януари 1982 г.
Времетраене 112 минути
Страна Флаг на България България
Език български
Цветност цветен
Външни препратки
IMDb

„Оркестър без име“ е български игрален филм (комедия) от 1982 година на режисьора Людмил Кирков, по сценарий на Станислав Стратиев. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Борис Карадимчев. Запомнен е с култовите си реплики и песни („Оставаме“ на Маргарита Хранова или „Нашият град“ на Тангра). Гледан е от над 2 млн. зрители.

Предистория и кастинг[редактиране | редактиране на кода]

През 1979г. излиза филмът на режиьора Людмил Кирков по сценарий на Станислав Стратиев "Кратко слънце", по едноименната повест на сценариста. Филмът се радва на нечуван успех, но след 2-3 седмици е свален от екран тихомълком. Причината е излязлата във в. "Литературен фронт" статия, в която "Кратко слънце" е обвинен в грешно идеологическо звучене, засилване на негативизма и нарушена диалектика между “голямата и малката правда”. Кирков и Стратиев вече работят по втори филм - "Равновесие", но продукцията бива замразена заради критиката по предишния им филм (Равновесие е реализиран чак след 5 години, и то отново със същата критика). По щастливо стечение на обстоятелствата в киноиндустрия "Бояна" имат пари за усвояване, затова нареждат на Кирков и Стратиев да направят коренно различен проект от "Кратко слънце" и "Равновесие" - весела, смешна и “жизнеутвръждаваща” комедия. Стратиев вече отдавна има идея за история. Тя е вдъхновена от група музиканти, която свири в родния му софийски квартал "Коньовица". Стратиев случайно се среща с кварталната група в чужбина и те му разказват премеждията си как са успели да напуснат България и да пробият зад граница (за историята им в чужбина Стратиев пише сценарии за втори филм, за който са планирани снимки през 1993г., но поради промените и ред скандали той не се осъществява). Людмил Кирков харесва сюжета и предлага директно за ролите Велко Кънев, Павел Попандов, Филип Трифонов и Георги Мамалев, като Мамалев вече се е снимал в "Пазачът на крепостта" - първият филм по сценарий на Стратиев. Така се случва нещо, непознато дотогава в българската филмова практика - сценарият се пише за предварително известни актьори и водещите роли са предназначени специално за тях. Стратиев пише сценария на един дъх - само за 2 седмици. Актьорите не са музиканти и нямат никакви умения, но с помощта на легендарния Борис Карадимчев и Асен Драгнев в рамките на два месеца така ловко овладяват имитацията на инструментите, че могат да заблудят и най-опитния професионалист. За ролята на Рени Людмил Кирков среща известни трудности. Пробвани са над 20-30 актриси от ВИТИЗ, като е прослушана дори и много нашумялата тогава Ина Симеонова. Катерина Евро получава ролята случайно след едно скарване с режисиора Стойчо Шишков, който и казва, че манекенките (каквато тогава е Евро) не стават за нищо. След пробни снимки обаче тя го убеждава в обратното, екипът решава, че е идеална за ролята и Евро я получава безапелационно. Самият Попандов казва, че с Евро снимките се получили "от раз". Отначало Кирков отказва Мария Каварджикова да изиграе ролята на Валя поради морални причини, понеже в реалния живот тя е съпруга на племенника му - актьора Константин Цанев. По време на снимките Каварджикова е бременна с второто им дете. Людмил Кирков взима Димитър Манчев за ролята на Миташки без прослушване, защото са стари приятели и фенове на ФК Левски. За знаковата роля на чичо Петър е поканен знаменитият Георги Русев, който обаче по това време снима "Дами канят" в Асеновград. Поради конфликт в графика Русев снима сцената си само за един ден и после се връща обратно към снимките на другия филм. Николай Николов, съученик на Стратиев в гимназията, получава ролята на Джани Леопарди след една тяхна случайна среща. Снимките текат през цялото лято, по цялото Черноморие, като се протакат чак до следващата година.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

„Оркестър без име“ започва като непретенциозна комедия, която обаче засяга и драматични теми като приятелството, любовта, изкуството, съзряването. Четирима млади мъже – Велко (Велко Кънев), Филип (Филип Трифонов), Павел (Павел Поппандов) и Гошо (Георги Мамалев) имат различни професии, но са свързани от голямата си любов към музиката. Цяла година репетират, за да пробият в Златни пясъци през лятото. Павел, бас-китаристът, е монтьор и успява да присвои един стар джип, който да ремонтира, за да могат да отидат до морето. Гошо репетира самостоятелно поне 4 часа на ден на барабана и безпокои близките си. Велко, ръководителят на групата, свирещ на йоника, пък се мъчи по всякакъв начин да извоюва удостоверение и музикална техника, тъй като групата не се води официално към културния дом. Ръководителят на културния дом, в който свирят, е склонен да им даде уредбата ако вземат за певица неговата фаворитка Рени (Катерина Евро), капризна девойка, която използва външността си, за да пробие. Това обаче означава, че трябва да се уволни досегашната вокалистка на групата – Ваня (Мария Каварджикова), гаджето на Филип, скромно момиче с голям глас. Това е първият, но не и последният компромис, който трябва да направят за музиката. Филип също решава да се оттегли, но Ваня къса с него и той отново се връща в групата. Всички заминават за морето, тъй като се предполага, че ще свирят в Гранд Хотел Варна. За съжаление, обаче, връзките, които Велко е намерил са не от ръководството, а от кухнята, и то става дума за един снабдител. Оркестърът не се отказва и продължава да търси място в целия курорт, но отново не намира. Тогава младежите тръгват по цялото Черноморие, за да търсят заведение без музиканти. Мисията отново се оказва безуспешна – не само, че всичко е заето, но оркестрите си имат и имена, нищо че не свирят толкова добре. Единствената им алтернатива е едно малко селце близо до Бургас. Въпреки всичко, групата не се отказва, но остава изненадана, че успехът и в селцето се дължи главно на певицата им или по-точно на нейния чар. На героите пак не им е лесно, Павел намира любовта, но за съжаление в лицето на Пепи (Живка Пенева), омъжена жена с малко дете, която робува на мъжа си (Антон Радичев), Филип се мъчи да се свърже с Ваня и след като няма отговор, и изневерява с телефонистката (Зинка Друмева), а Управителят на ресторанта – Миташки (Димитър Манчев) постоянно сваля Рени. Един ден по време на репетиция внезапно се появява италианец на име Джани Леопарди (Николай Николаев), чиято кола е повредена и търси помощ. Репетицията се отлага, но когато е възобновена на следващия ден, изниква нов проблем – Рени я няма. Групата тръгва да я търси и я намира отново в Гранд Хотел Варна. Оказва се, че Джани ѝ е намерил работа като певица и тя напуска групата. А Миташки не иска оркестър без певица. Филип е отчаян и праща телеграма от името на Велко, че е болен и Ваня трябва да дойде веднага. Най-после изниква и добра новина – Миташки жени дъщеря си и му трябва оркестър. Момчетата свирят цял ден и когато, капнали от умора, спират програмата си, пияните гости ги набиват и изпочупват техниката им. Когато всичко изглежда вече изгубено, Ваня се връща. Първо е ядосана на Филип, но след като го вижда пребит му прощава всичко. Оркестърът си стяга багажа, но гледайки бушуващото море решава да остане, дори без техника, пари и място, където да свирят. Въпреки, че е есен, те остават, за да осъществят мечтата си, защото, както гласи една от култовите реплики на филма, „за музиката трябва да се правят компромиси.“

Край на разкриващата сюжета част.

Любопитни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Филмът събира за първи път Велко Кънев, Павел Поппандов и Георги Мамалев, които по-късно стават популярни като група „НЛО“. Триото създава няколко успешни музикални албума с хумористична насоченост, а по-късно е в основата на телевизионното предаване Клуб НЛО.
  • Част от диалозите са дублирани по-късно. Причините са различни, между които и цензура, напр. скандалът между Павката и Рени в джипа след Слънчев бряг.
  • Филмът е сниман в Айтос, Слънчев бряг, Златни пясъци, Созопол, Албена, с. Черноморец и на плажа при в.с. „Дюни“.
  • За филма Георги Мамалев е трябвало да се научи как се свири на барабани, но толкова бързо напредва, че научава партитурата си наизуст.
  • Актьорът Филип Трифонов може да свири на китара.
  • Името на заведението, където групата свири е „Чайка“.
  • Когато Филип отива до пощата, за да изпрати телеграма до приятелката си, на гишето табелката „ТЕЛЕГРАМИ“ е написана грешно: „ТЕЛЕГРАМN“
  • Главните актьори в този филм носят собствените си имена, понеже Людмил Кирков предлага на Станислав Стратиев именно тези актьори за изпълнение на ролите.
  • Маргарита Хранова изпълнява финалната песен на филма и озвучава изпълненията и на двете певици - Рени и Ваня.
  • Шефът на сервиза (актъорът Стоян Стойчев), който се скарва на Павката в началото на филма, както и Миташки (актьорът Димитър Манчев) играят също и в „Топло“, съответно в ролите на митническия чиновник и помощника на Лалов.
  • По време на снимките на филма само Георги Мамалев и Велко Кънев свирят наистина, докато другите са озвучени допълнително. В живота още Филип Трифонов може да свири на китара, докато Павел Попандов пунтира.
  • Докато Павката поправя Москвича на клиент в сервиза, по радиото звучи песента на група Сигнал „Спомен мил, спомен мой“.
  • Цялата сцена в сервиза е импровизация. Людмил Кирков се кикотел и казвал на шега: "Има сценарий, поне една дума от него кажете."
  • Историята е вдъхновена от група, която свири в родния на Станислав Стратиев софийски квартал "Коньовица". Стратиев случайно се среща с кварталната група в чужбина и те му разказват премеждията си как са стигнали дотук. За историята им в чужбина Стратиев пише сценарии за втори филм, за който са планирани снимки през 1993г., но поради промените и ред скандали той не се осъществява.
  • Всеки от четиримата актьори е имал специален учител по музика за филма, като учител на Велко Кънев е бил всеизвестният Борис Карадимчев, а на останалите - композиторът Асен Драгнев.
  • Като дете Велко Кънев е свирел на акордеон и за ролята си си представял, че йониката е обърнат хоризонтално акордеон.
  • В сцената, в която Миташки трябва да пие мастика, Кирков сипва в чашата на Димитър Манчев истинска мастика в чашата. Актьорът го предупреждава, че може да се напие, но режисьорът отсича: "Пий и играй! Ти можеш и едното, и другото!"
  • Култовият диалог между Гошето и чичо му Петър е заснет само за няколко часа. По време на снимките Георги Русев (в ролята на бай Петър) снима в Асеновград друг култов български филм - "Дами канят". Взет е за един ден с кола от снимкачната площадка в Айтос, снима известния диалог с Мамалев и се връща обратно на снимки в Асеновград.
  • Николай Николов (в ролята на Джани Леопарди) е бил съученик на Станислав Стратиев в гимназията. Двамата са делили един чин, а по български език Николов е бил отличник, за разлика от Стратиев, който пък тогава изкарвал тройки.
  • Николай Николов получава ролята на Джани Леопарди съвсем случайно, след като се срещнали на улицата със Стратиев, който спонтанно му предложил ролята. Интересното е, че Павел Попандов още преди това е предлагал Николов за ролята на Леопарди, тъй като актьорът е живял в Италия.
  • Отначало ролята на Джани Леопарди е трябвало да бъде епизодична роля на сръбски сутеньор, който продава жива плът в Италия. Но поради затоплилите се отношения с Югославия през 80-те, Кирков и Стратиев са посъветвани отгоре да направят героят направо италианец. В замисленото продължение се разбира, че всъщност е сърбин, който лъже, че е италианец и заради това Рени се е разделила с него.
  • Режисьорът Людмил Кирков и сценаристът Станислав Стратиев дават пълна свобода на актьорите. Много от култовите реплики във филма са импровизации, например "Паднал и гласа, ами наведи се да си го вдигнеш!"
  • Три четвърти от сцената в хотелската стая на Рени също са актьорски импровизации, включително и известната реплика: "Ти к'во си мислиш, ма? И ние пушим цигарки Кент и ядем бомбонки Тик-так."
  • Актьорите умишлено вкарват популярни тогава лафове в сценария, за да звучи по-съвременно.
  • Режисьорът Людмил Кирков измисля култовата реплика на Рени "...и още нещо." именно поради популярността на този лаф тогава.
  • В сцената в Гранд Хотел Варна, където оркестърът чака Велко, Павел си поръчва три бутилки кола, защото е много жаден и обръща първата на екс. Епизодът е заснет поне 10 пъти и Попандов действително изпива голямо количество кола на екс.
  • Актьорите решават на шега да се представят за истински оркестър в казиното в Созопол, като пускат на плейбек "Ке сара" и буквално изиграват изпълнението си от филма като репетиция. Никой от посетителите не подозира, че и музикантите, и певицата на на плейбек. Напротив, всички в казиното (повечето от които са чужденци) са възхитени от изпълнението и викат оркестъра на бис. За да излязат от положението, актьорите казват, че с тази песен само са поздравили един приятел за рождения му ден.
  • Във филма било запланирано да има епизод, в който групата спи на открито, а на сутринта я навалява дъжд. За да се заснеме сцената е докарана водоноска, но тя се оказва пробита, а след ремонта пък се разбира, че няма вода, за да се напълни. След като всичко е готово за епизода, слънцето грейва и режисьорът Кирков се отказва от сцената.
  • Филип Трифонов има много малко реплики по сценарий, но с режисьора Кирков решават да махнат още и така в крайна сметка Филип има само няколко реплики в целия филм, макар и да е един от главните герои.
  • В сцената, в която пияният Филип води телефонистката в бунгалото, с цел автентичност актьорът Филип Трифонов изпива цяла бутилка водка, но не успява да се напие и иска още алкохол. Въпреки възраженията на режиьора, Филип си допива тайно и така силно се удря във вратата на бунгалото, че стъклото и става на сол, а той самият получава сериозен кръвоизлив на лицето. Това е и последният му спомен. Събужда се на сутринта в болницата в Бургас в бинтове и със завързани ръце за леглото. Докато заздравеят раните му, екипът губи няколко дни за снимки.
  • Целият екип толкова се забавлява на снимките, че нарочно снима бавно в продължение на цялото лято. Есента трябва да бъдат заснети няколко епизода в ресторанта на Миташки, но на сутринта, когато снимките трябва да започнат, се оказва, че е навалял сняг и ги отлагат за следващата година.

Продължение[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално идеята на Станислав Стратиев е да разкаже историята на кварталната група в България, а след това и в чужбина. През 1991г. обаче режисьорът Людмил Кирков е пенсиониран от Киноцентъра и изпаднал в депресия след съсипването на българското кино се затваря в дома си. През лятото на 1993г. Стратиев пише сценарий за втора част - "Оркестър без име - продължението", разглеждаща живота на музикантите след 15 години, когато всички те са емигрирали в Германия. Сюжетът според актьорите и режисьора е гениален и отново свръх актуален. След промените героите дирят късмета си в Германия. Велко е нещо като "човек-оркестър" и свири на няколко инструмента в един подлез за жълти стотинки. Филип обслужва всячески богата възрастна германка в голямото и имение. Гошето официално разхожда пуделите на забогатял сръбски гастарбайтер, а неофициално е момче за всичко. Павката се връща към предишната си професия и ремонтира коли в провинциален немски сервиз, Рени, отдавна прежалила италианеца Джани Леопарди (който всъщност се оказва сърбин, представящ се за италианец), е омъжена за много възрастен, но и много богат немски барон и се радва на охолен живот. Естествено, там всичките музиканти са абсолютни аутсайдери. Един хубав ден оркестърът се събира, нажален от носталгията и решава да се върне в България и в малкото ресторантче на морето. Пристигнали в родината, сядат в едно кафене, където чакат Филип да види детето си от певицата Ваня, останала в България. Спира лъскав мерцедес, от който слиза Миташки, целият в златни ланци, купил половината хотели на Златни пясъци и отива да купи поредния. Така идеята групата да посвири отново пропада. Има предложения филмът да бъде заснет от Георги Стоянов, но актьорите отказват да снимат без Людмил Кирков и го увещават да се съгласи, но той е много болен и ги моли да заснемат продължението, независимо кой е режисьор, заради прекрасния сценарий. Имало е срещи на Стратиев и с Александър Морфов, но по-скоро опознавателни. Българската кинематография още преди промените не вярва в успеха на продължението, защото тогава влага всички амбиции и средства в мащабни исторически суперпродукции като "Хан Аспарух", "Борис Първи", "Константин Кирил-Философ", "Мера според мера" и др. Понеже част от действието в сюжета се развива в Германия, има идеи за немска копродукция, но и тя пропада. Стратиев не престава да преработва сценария и да го актуализира с надеждата да бъде реализиран един ден. През 1995г. си отива Людмил Кирков, а 5 години по-късно, през 2000г. от инсулт умира и Станислав Стратиев. 10 години по-късно, през 2010, сценаристът на най-култовите български реклами и силно повлиян от Стратиев, Генчо Генчев, пише нов съвременен сценарий цели 3 години и половина, в който героите се събират 30 години по-късно, за да свирят на известния "Октоберфест" в Мюнхен, като отново действието се развива в България и в Германия. Актьорите харесват сценария и се съгласяват да снимат трейлър с цел търсене на инвеститори. Режисьор на филма се очаква да бъде друг дебютант - Живко Ботев. За една година екипът успява да събере средства само за половината бюджет, макар да има и дарения от чужбина, но настъпват допълнителни усложнения в редица аспекти. Липсва съдействие. Велко Кънев е тежко болен от рак и моли да не се снима във филма. На 12 декември 2011г. Кънев почива след дълго боледуване. Покрусени от смъртта му, актьорите се отказват от проекта. Така с неговата смърт умира и надеждата за продължение на един от най-обичаните български филми.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]

Роля Изпълнител
Велко Велко Кънев
Филип Филип Трифонов
Павел /Павката/ Павел Поппандов
Гошо Георги Мамалев
Рени Ковачева Катерина Евро
Ваня Р. Георгиева Мария Каварджикова
Другаря Миташки Димитър Манчев
Джани Леопарди Николай Николаев
Пепи Живка Пенева
Телефонистката Зинка Друмева
Бай Петър Георги Русев
Другаря Пешев Иван Цветарски
Мъжът на Пепи Антон Радичев
Фотографът Сандев Иван Янчев
Шефът на сервиза Стоян Стойчев
Пъдарят Иван Обретенов
Майката на Гошо Лили Енева
Майката на Филип Радка Ялъмова
Сватята на Миташки Румяна Първанова
Росица Янчева
Катя Колева
Добри Добрев
Димитър Георгиев
Иван Попов
Илия Вангелов
Борис Радиневски
Георги Георгиев-Гого

Технически екип[редактиране | редактиране на кода]

Режисьор Людмил Кирков
Сценарий Станислав Стратиев
Редактор Михаил Кирков
Оператор Виктор Чичов
Художник Ася Попова
Музика Борис Карадимчев
Звук Михаил Витанов
Монтаж Албена Христова
Жени Киркова
Втори режисьор Стойчо Шишков
Асистент-режисьор Николина Гюмова
Втори оператор Георги Тренев
Асистент-оператори Георги Тупаров
Илия Вучков
Грим Маргарита Димова
Гардероб Верка Цветкова
Реквизит Венета Минчева
Фотограф Тодор Стойков
Осветление Иван Андреев
Борислав Марков
Кран Васил Ковачев
Декори Ленин Христов
Лазар Миладинов
Комбинирани снимки Владимир Колев
Организатори Нисим Талви
Тихомир Селановски
Директор Радослав Божков
Distributed by БЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ
Студия за игрални филми „БОЯНА“
Творчески колектив „СРЕДЕЦ“
/Copyright © 1981/

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за