Стоян Стойчев
| Стоян Стойчев | |
| български актьор | |
| Роден | Стоян Кънев Стойчев |
|---|---|
| Уебсайт | |
Стоян Кънев Стойчев е български актьор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в село Лисец, Ловешко на 13 юни 1926 г. През 1960 г. завършва ВИТИЗ.
Работил е във Военния театър.
Създал и ръководил „Естрадата на народната армия“ (1960-1964). Ръководител на самодейните състави на ЦДНА (1964-1967). Участва в редица концерти и хумористични програми.
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- Орден „Кирил и Методий“ – III степен (1968).
- Орден „Кирил и Методий“ – II степен (1971).
- Награда „за най-добро изпълнение на военна тема“ (1965).
- Награда „за най-добро изпълнение на военна тема“ (1970).
- Лауреат на национален конкурс на хумора (Плевен, 1967).
- Първа награда на национален конкурс за най-добро изпълнение на произведения на Алеко Константинов (Пазарджик, 1968).
Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]
- „Ивайло“ (Иван Вазов)
- „В ония дни“ (Павел Вежинов) – Ристо
- „Света Йоана“ (Бърнард Шоу) – Ла Тремуей
Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]
- „Заповед за убийство“ (1968) (Робърт Шекли) - Макс
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 1987 | Левакът | |||
| 1985 | Маневри на V етаж | |||
| 1983 | Константин Философ | 6 | ||
| 1983 | Хотел „Централ“ | Генчо | ||
| 1983 | Д-р Петър Берон | 2 | ||
| 1983 | Човек не съм убивал | работник | ||
| 1982 | Оркестър без име | шефът на сервиза | ||
| 1981 | Капитан Петко войвода | 12 | ||
| 1981 | Хайде, дядовци! – („А ну-ка, дедушки!“) | СССР / България | ||
| 1980 | Спилитим и Рашо | 20 | в 2 серии: (1 -ва) / попът (5 -та) | |
| 1980 | Нощните бдения на поп Вечерко | |||
| 1980 | Може би фрегата | |||
| 1980 | Игра на любов | |||
| 1979 | Бедният Лука | гражданин | ||
| 1979 | Мигове в кибритена кутийка | |||
| 1979 | Фильо и Макензен | 7 | ||
| 1978 | Всички и никой | пътника питащ за манастира | ||
| 1978 | Топло | митническият чиновник Колев | ||
| 1978 | Юлия Вревска – („Yuliya Vrevskaya“) | 2 | СССР / България | |
| 1977 | Нечиста сила | 3 | Марко | |
| 1977 | Четири часа пеене | |||
| 1976 | Спомен за близначката | стражарят Стефан | ||
| 1976 | Остани с мен | |||
| 1976 | Не си отивай! | |||
| 1976 | Да изядеш ябълката | |||
| 1974 | Спомен | |||
| 1974 | Селянинът с колелото | |||
| 1974 | Последният ерген | |||
| 1973 | Последна проверка | 12 | емигрант | |
| 1972 | Татул | |||
| 1971 | Странен двубой | бай Аврам | ||
| 1971 | Необходимият грешник | бащата на Бебо | ||
| 1971 | Във влака | |||
| 1971 | Не се обръщай назад | готвач | ||
| 1970 | Езоп | България / Чехословакия | ||
| 1969 | Танго | |||
| 1969-1971 | На всеки километър | 26 | (в 6-а серия: „Осем без десет“) | |
| 1969 | Признание | |||
| 1969 | Любовницата на Граминя – („L'amante di Gramigna“) | Италия / България | посредникът Франческо Спада | |
| 1967 | Отклонение | |||
| 1966 | Семейство Калинкови | 12 | Рачо, син на дядо Динко и баба Гина | |
| 1965-1974 | Произшествие на сляпата улица | 6 | (в 4-та серия) | |
| 1965 | До града е близо | |||
| 1965 | Паролата | |||
| 1964 | Невероятна история | директорът | ||
| 1964 | Конникът | сарачът | ||
| 1962 | Златният зъб | |||
| 1960 | Бъди щастлива, Ани! | България / СССР | бръснар | |
| 1960 | Пътища | 2 нов. | (в новелата: „Другото щастие“) | |
| 1960 | Дом на две улици | старши стражар | ||
| 1958 | Големанов | кметът Криводренски | ||
| 1954 | Песен за човека |
