Джордж Бърнард Шоу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Бърнард Шоу)
Направо към: навигация, търсене
Джордж Бърнард Шоу
George Bernard Shaw
George bernard shaw.jpg
Роден 26 юли 1856 г.
Починал 2 ноември 1950 г. (94 г.)
Професия драматург, писател, пътешественик, есеист, театрален критик
Националност Флаг на Република Ирландия Ирландия
Флаг на Великобритания Великобритания
Жанр сатира, черна комедия
Направление натурализъм,
Награди
Нобелова награда
Подпис George Bernard Shaw signature.svg
Уебсайт Страница в IMDb
Джордж Бърнард Шоу в Общомедия

Джордж Бърнард Шоу (на английски: George Bernard Shaw) е виден британски писател от ирландски произход – драматург, есеист, театрален критик, общественик и пътешественик. Носител на Нобелова награда за литература (1925).

Роден е в Дъблин, Ирландия. Никой от романите на Шоу не намира издател. Той сътрудничи на редица литературни издания (списание „Стар“ и вестниците „Пел Мел“ и „Уърлд“), където завежда рубриките „музикална критика“ и „театрален живот“. Статиите си подписва с инициалите Дж.Б.Ш. и скоро за читателите тези инициали ще се свържат с представите за рядко оригинален и остроумен журналист, който изразява смело своите мнения.

Кариерата си на драматичен писател започва с пиесата си „Къщата на вдовеца“, която включва в цикъла „Неприятни пиеси“. В този цикъл са включени още 2 пиеси: „Обичаният мъж“ (1893) и „Професията на госпожа Уорън“ (1894). Последната е забранена за поставяне на сцената и трябва да минат 8 години, за да може лондонската публика да я види. Вторият цикъл „Приятни пиеси“ обхваща: „Героят и войникът“(1895) – действието на пиесата се развива в България по време на Сръбско-българската война, „Кандида“ (1894), „Избраникът на съдбата“ и „Никога не може да се каже“ (1894). Третият цикъл са 3 пиеси за пуритани: „Ученикът на дявола“ (1898), „Цезар и Клеопатра“ (1899) и „Промяната у капитан Брасбоунд“ (1899). Към същия период от творческата му дейност се отнасят и комедиите „Човек и свръхчовек“ (1903), „Другият остров на Джон Бул“ (1904), „Майор Барбара“ (1905), „Дилемата на лекаря“ (1906), „Женитба“ (1908), „Неравен брак“ (1909), „Разобличението на Бланко Поснет“(1908), „Андрокъл и лъвът“ (1912), „Пигмалион“ (1913). През периода 1912 – 1918 г. Шоу пише едноактни пиеси (с 1 действие) на злободневни теми. След войната създава пиесите „Домът на разбитите сърца“ (1919), „Връщане в Матюзалем“ (1920), „Света Йоанна“ (1923), „Кола с ябълки“ (1929), „Много е хубаво, за да бъде вярно“ (1931), „Милионершата“ (1935), „На скалите“ (1933), „Женева“ (1938), „В щастливите дни на Карл Чарлз“ (1939).

С пиесата „Пигмалион“ той взима наградата „Оскар“.

Шоу е известен с изключително острия си език, като строг критик на викторианското общество и непреклонен защитник на правата на жените. Той е сред създателите на Фабианската общност – организация на интелектуалци, които вярват, че обществото може постепенно да се реформира към социална справедливост. Сред най-известните му и бляскави произведения са: „Къщите на вдовиците“ (пиеса, публикувана през 1893 от цикъла „Неприятни пиеси“), “Професията на мисис Уорън" (драма с основна тема проституцията), „Кандида“, „Избраник на съдбата“, „Човек и свръхчовек“, „Майор Барбара“, „Андрокъл“ и др. Изключителна популярност имат афоризмите и мислите му.

Починал на 94-годишна възраст в село Ейът Сейнт Лорънс край Лондон.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за