Враг на народа
Враг на народа е политически термин, с който се означават опоненти на използваща го група, обикновено представляваща някаква част от върхушката в недемократично, тоталитарно или авторитарно общество. В редица случаи понятието е формулирано и закрепено и чрез закони, въпреки че може да бъде и само фраза, обозначаваща някаква предполагаема или реална настройка или поведение, спрямо групата, определяна с него, като "народ".
Произход и история
[редактиране | редактиране на кода]Рим
[редактиране | редактиране на кода]В Древния Рим названието ,,враг на народа" (hostis populi) се използва за посочване на онези, с които Рим е във война. По-късно се въвежда форма на проскрипция, с която Сенатът обявява определени лица за обществени врагове (на латински: hostis publicus – буквално „враг на обществото“), оприличавайки ги на вражески войни, които следва да бъдат безусловно унищожавани.
През 68 г. Римския сенат обявява император Нерон за „враг на народа“, след Големия пожар в Рим и последвалите го бунтове на легионите из провинциите.
Велика френска революция
[редактиране | редактиране на кода]По времето на Френската революция римската практика се възражда и аналогично добива юридическа форма. Революционната реторика нарича "врагове на народа" (ennemi du peuple, букв. неприятели на народа) противопоставящите се на извоюваното от революционерите. Конвентът приема т.нар. Закон от 22 прериал[1], отличаващ се с разтеглива формулировка и лишаващ обвиняваните от всякаква юридическа защита.[2]
Най-нова история
[редактиране | редактиране на кода]През XX век терминът „враг на народа“ широко се използва в страните от Източния блок, където е пренесено със съветската (характерната за Съветския съюз) идеология и се свързва с нея.[3] Той е използван още през лятото преди Октомврийската революция, но особено по късно често е употребяван от Владимир Ленин и други комунистически и социалистически политици, като синоним на "контрареволюционер". През 1936 г. му се придава юридическа форма, след като е упоменат в Конституцията на СССР, но с новата конституция по времето на Леонид Брежнев тя е отменена.
След комунистическия преврат в България за врагове на народа са обявени всички евентуални противници на новия режим и по-късно така са окачествени конкретно много хора - предимно представители на интелигенцията, вкл. учители, свещеници, индустриалци и политици.
През 2017 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп нарича медиите, които не одобрява, „враг на народа“.[4]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Гай Марий
- Политическа реакция
- Погром в Страсбург
- Червени кхмери
- Тулия Младша
- Народен съд
- "Смъртта на Сократ" - картина на Жак-Луи Давид
- Вандейско въстание
- Сердикийски едикт
- Демагогия
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((fr)) Oригиналният текст texte
- ↑ Eude M., La loi de Prairial. In: Annales historiques de la Révolution française, n°254, 1983. pp. 544 – 59.
- ↑ Бенедикт Сарнов, Our Soviet Newspeak: A Short Encyclopedia of Real Socialism., Moscow: 2002, ISBN 5-85646-059-6 (Наш советский новояз. Маленькая энциклопедия реального социализма.)
- ↑ Erickson A. (February 18, 2017) „Trump called the news media an ‘enemy of the American People.’ Here’s a history of the term“, Washington Post
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Докладна записка на Лаврентий Берия от януари 1940 г. до Йосиф Сталин с предложение за екзекуция на граждански лица обвинени като врагове на народа, ВКП(б) и съветската власт.