Октавио Пас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Октавио Пас
Octavio Paz
мексикански писател
По време на поетичен фестивал в Малмьо през 1988 г.
По време на поетичен фестивал в Малмьо през 1988 г.

Роден
Починал
19 април 1998 г. (84 г.)
Националност Мексико Мексико
Литература
Период 1931 – 1965 г.
Направление Сюрреализъм, екзистенциализъм
Награди Сервантес“ (1981)
Нобелова награда
Нобелова награда за литература (1990)
Повлиян
Повлиял Фуентес, Гойтисоло, Палмър

Уебсайт Страница в IMDb
Октавио Пас в Общомедия

Октавио Пас (на испански: Octavio Paz) е мексикански писател, поет и дипломат, едно от най-важните имена в латиноамериканската литература на XX век. През 1990 година той получава Нобелова награда за литература.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Октавио Пас е роден в град Мексико по време на Мексиканската революция. Израства в съседното село Микскоак, днес част от града, под грижите на религиозната си майка, на леля си и на дядо си по бащина линия, бивш войник, привърженик на Порфирио Диас, либерален интелектуалец и писател. Баща му, също Октавио Пас, работи като журналист и юрист за Емилиано Сапата и активно участва в аграрната реформа след революцията, поради което за дълги периоди отсъства от дома си.

Октавио Пас се запознава с литературата от ранна възраст под влиянието на дядо си и неговата библиотека с класически произведения и мексиканска модернистична литература. През 20-те години той открива европейските поети Херардо Диего, Хуан Рамон Хименес и Антонио Мачадо, които оказват влияние върху първите му произведения. Първото си стихотворение публикува през 1931 година. То е озаглавено „Caballera“ и започва с епиграф от френския поет Сен-Джон Перс. Две години по-късно, на 19-годишна възраст, той издава първата си стихосбирка „Luna Silvestre“.

Октавио Пас се дипломира през 1937 година, след което помага при основаването на училище край Мерида в Юкатан. Там той започва да работи върху поемата си „Entre la piedra y la flor“, посветена на мексиканските селяни. По-късно през същата година посещава Испания по време на Гражданската война и демонстрира солидарност с републиканците. След завръщането си той е сред основателите на литературното списание „Taller“ през 1938 година, на което сътрудничи до 1941 година.

През 1943 година Октавио Пас отива да учи в Университета в Бъркли, Съединени американски щати, а две години по-късно постъпва на дипломатическа служба и до 1962 година работи в посолството на Мексико във Франция. През 1950 година той публикува там „El laberinto de la soledad“, задълбочено изследване на мексиканската идентичност. През 1962 година е назначен за посланик в Индия, където завършва няколко книги. През 1968 година той напуска държавната служба в знак на протест срещу убийството на стотици студенти от правителството в клането в Тлателолко.

Октавио Пас се завръща в Мексико през 1969 година и през следващите години чете лекции по латиноамериканска литература в няколко университета в Съединените щати като гостуващ професор. От 1971 до 1976 година издава списание „Plural“, а от 1976 година до смъртта си – „Vuelta“, и двете посветени на изкуството и политиката.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Luna silvestre“ (1933)
  • „Bajo tu clara sombra y otros poemas“ (1937)
  • „No pasaran!“ (1937)
  • „ Libertad bajo palabra“ (1949)
  • „¿Águila o sol?“ (1951)
  • „Piedra de sol“ (1957)
  • „Blanco“ (1967)
  • „Ladera este“ (1971)
  • „Hijos del aire“ (1979; съвместно с Чарлз Томлинсън)
  • „Árbol adentro“ (1987)

Есета и критика[редактиране | редактиране на кода]

  • „El laberinto de la soledad“ (1950)
  • „El arco y la lira“ (1956)
  • „Las peras del olmo“ (1957)
  • „Conjunciones y disyunciones“ (1969)
  • „El mono gramático“ (1974)
  • „Tiempo nublado“ (1983)
  • „Sor Juana: Or, the Traps of Faith“ (размисли върху поетесата, учен и математик Сор Хуана)

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • „Вълни от зрак. Маймуната граматик“. Поезия. Превод от испански Рада Панчовска. София: Нов Златорог, 1994, 232 с.
  • „Двойният пламък“. Есе. Велико Търново: Фабер, 1998, 184 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Octavio Paz“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.