Хуан Гойтисоло

Хуан Гойтисоло
	Хуан Гойтисоло
	Хуан Гойтисоло, 2008 г.
Роден	5 януари 1931 г. Барселона, Испания
Починал	4 юни 2017 г. (86 г.) Маракеш, Мароко
Професия	писател, поет
Националност	Испания
Активен период	1954 – 2017
Жанр	драма, биография, мемоари, документалистика
Течение	поколение на 50-те години
Награди	„Сервантес“
	Повлиян от Мигел де Сервантес, Рамон дел Вале-Инклан, Жан Жене, Карлос Фуентес, Уилям Фолкнер, Гюстав Флобер, Андре Гид, Роланд Бартс, Америко Кастро, Луи-Фердинанд Селин, Джеймс Джойс, Андре Малро;
Съпруга	Моник Ланг (1978 – 1996)
Уебсайт	Страница в IMDb
	Хуан Гойтисоло в Общомедия

Хуан Гойтисоло (на испански: Juan Goytisolo) е испански поет и писател на произведения в жанра драма, биография, мемоари и пътепис. Считан е за един от най-важните испански автори на своето време. Той е известен критик на диктаторските режими в страната и католическите ценности в испанското общество. Братята му Хосе Агустин Гойтисоло и Луис Гойтисоло също са писатели.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Хуан Гойтисоло е роден на 5 януари 1931 г. в Барселона, Испания, в семейство от висшата класа. Има сестра, Мария, и двама братя. Баща му е затворен от републиканското правителство по време на Гражданската война в Испания, а майка му е убита при първото франкистко нападение на Барселона през 1938 г. След войната учи в йезуитското училище в Барселона, където започва да пише като юноша. След това в периода 1948 – 1952 г. посещава юридическите факултети в Мадридския университет и в Университета в Барселона, но напуска, без да завърши.

Първият му роман „Juegos de manos“ (Младите убийци) е издаден през 1954 г. Вторият му роман „Печал в рая“ е издаден през 1955 г.

През 1956 г. изпълнява шестмесечна военна служба в Матаро, което вдъхновява някои от ранните му истории. Като противник и критик на Франко, той напуска Испания същата година и отива във Франция. В Париж работи като консултант за издателство „Галимар“ и продължава да пише. Там се срещна с бъдещата си съпруга Моник Ланг и Жан Гене, които му повлияват на визията му за литература. Докато живее в Париж, започва най-експерименталната страна на книгите си. Смесвайки поезия с живопис, и художествена литература с нехудожествена, той изследва възможностите на езика, оставяйки назад социалния характер на първите си романи. Резултат от това са поредиците „Ефемерното утре“ и „Алваро Мендиола“.

В периода 1969 – 1975 г. работи като преподавател по литература в университетите в Калифорния, Бостън и Ню Йорк. Докато работи там прави преводи на Жозе Бланко Уайт, които публикува отчасти като критика на Испания при Франко. Тези и всичките му произведения са забранени в Испания до смъртта на Франко през 1975 г.

През 1978 г. се жени за Моник Ланг и живее с нея до смъртта ѝ през 1996 г. Двамата имат отворен брак и той поддържа връзки и с мъже. През 70-те години посещава Маракеш, Мароко, а през 1981 г. купува там къща. През 1996 г., след смъртта на съпругата си, се премества да живее в Маракеш.

Първата си награда „Европалия“ получава през 1985 г. за цялостното си творчество. През 2008 г. писателят е удостоен с Националната награда на Испания за литература, а през 2014 г. е удостоен с наградата „Сервантес“, най-престижната литературна награда в испаноезичния свят.

През последните месеци от живота си е в инвалидна количка заради здравословни проблеми, сред които и счупен таз.

Хуан Гойтисоло умира на 4 юни 2017 г. в Маракеш. Погребан е в гражданското гробище в Лараш, Мароко. На негово име е кръстен площад в Мадрид.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

Juegos de manos (1954)
Duelo en el Paraíso (1955)
Печал в рая, изд.: „Народна култура“, София (1964), прев. Тодор Нейков
Para vivir aquí (1960)
La isla (1961)
Островът, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1987), прев. Екатерина Делева
La Chanca (1962)
Fin de fiesta. Tentativas de interpretación de una historia amorosa (1962)
Makbara (1980)
Paisajes después de la batalla (1985)
Las virtudes del pájaro solitario (1988)
La cuarentena (1991)
La saga de los Marx (1993)
El sitio de los sitios (1995)
Las semanas del jardín (1997)
Carajicomedia (2000)
State of Siege (2002)
Telón de boca (2003)
El exiliado de aquí y allá (2008)

Серия „Ефемерното утре“ (El mañana efímero)[редактиране | редактиране на кода]

El circo (1957)
Fiestas (1958)
La Resaca (1958)
Утайка, изд.: „Народна младеж“, София (1963), прев. Тодор Нейков

Серия „Алваро Мендиола“ (Álvaro Mendiola)[редактиране | редактиране на кода]

Señas de identidad (1966)
Reivindicación del conde don Julián (1970)
Juan sin Tierra (1975)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

Campos de Níjar (1954) – пътепис
Pueblo en marcha. Tierras de Manzanillo. Instantáneas de un viaje a Cuba (1962) – пътепис
Coto vedado (1985) – мемоари
En los reinos de taifa (1986) – мемоари
Alquibla (1988) – сценарий
Estambul otomano (1989) – пътепис
Aproximaciones a Gaudí en Capadocia (1990) – пътепис
Cuaderno de Sarajevo (1993) – пътепис
Argelia en el vendaval (1994) – пътепис
Paisajes de guerra con Chechenia al fondo (1996) – пътепис
Lectura del espacio en Xemaá-El-Fná (1997)
El universo imaginario (1997)
Diálogo sobre la desmemoria, los tabúes y el olvido (2000) – разговор с Гюнтер Грас
Paisajes de guerra: Sarajevo, Argelia, Palestina, Chechenia (2001)
Pájaro que ensucia su propio nido (2001)
Memorias (2002)
España y sus Ejidos (2003)
Cinema Eden: Essays from the Muslim Mediterranean (2003)