Национален автономен университет на Мексико

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Националният автономен университет на Мексико
Universidad Nacional Autónoma de México
Escudo-UNAM-escalable.svg
Девиз Por mi raza hablará el espíritu
Основаване 22 септември 1910[1]
Вид публичен университет
ректор Хосе Наро Роблес
(José Narro Robles)
Студенти 316 356 (2010–2011)[2]
Местоположение Мексико Сити, Мексико
Уебсайт http://www.unam.mx/
Националният автономен университет на Мексико в Общомедия
Най-големият стенопис в света (1950-52); тази част изобразява доколониалното минало и е върху северната стена на университетската библиотека[3]; дизайн на О'Горман (1905-1982).

Националният автономен университет на Мексико (Universidad Nacional Autónoma de México) е държавен университет, разположен в град Мексико. Смятан е за един от най-големите университети в Латинска Америка по брой студенти. За всички латиноамериканци и особено за неговите студенти, а и в северните съседи, САЩ и Канада е познат под инициалите си УНАМ.

Основан е на 21 септември 1551 година и след тривековно просъществуване е временно закрит през 1867 от Бенито Хуарес. През 1910 в новото си превъплъщение се възражда като модерен университет от западно-европейски модел от общественика Хусто Сиера Мендес (1848-1912) като либерална и модерна алтернатива на обвързания с католицизма бивш Кралски и папски университет на Мексико.

УНАМ е единственият университет в Мексико, който има Нобелови лауреати сред своите възпитаници. Това са Алфонсо Гарсия Роблес (мир), Октавио Пас (литература) и Марио Молина (химия).

Основният му кампус, "Университетски град" ("Сиудад Университария"), е част от листата на ЮНЕСКО за паметниците на световното културно и природно наследство.

Основаване[редактиране | edit source]

В Нова Испания отец Фра Бартоломе де ла Касас, прави първите постъпки за основаване на университет през 1537 година, „за да се даде на местните покорени племена достъп до по-високата Испанска култура"[4]Официално, университетът води началото си от кралския указ на Карлос Пети Испански от 22 септември 1551, основаващ Кралския Университет на Мексико, първи на Американския континент. В хрониката „Латински диалози” на Франциско де Сервантес де Саласар от 1554 се дава първото описание на тогавашните условия през първите дни от създаването му.

Исторически сгради[редактиране | edit source]

От средата на 16ти век до средата на 20ти век университетът се помещава в центъра на град Мексико, зад катедралата.

  • Първоначално се намира в една масивна постройка на улица "Ескалерияс", където е до 1594.
  • През 1584, новата университетска сграда започва да се строи на същата улица, но на юг от Кралския дворец, до "Пласа Воладор". "Кралският Kанал" отделял сградата от централния градски площад – "Пласа Майор".
  • Поредното подновяване на университета става през 1775 година, когато изграждат новата барокова сграда. Постройка била съставена от четири свързани в правоъгълник крила, с обширен вътрешен атриум и портици на всяка страна към улиците на първия етаж. За испанската цивилизация барокът има особено значение и се свързва със "Златния Век на испанската култура" както в архитектурата, так и в литературата и музиката. Тези тенденции се усещат и в Нова Испания.

С настъпването на края на 18 век се налага ново културно течение - неокласицизмът. През 1780 в град Мексико се основава архитектурното училище "Академия де Сан Карлос". Този факултет се настанява в нопвопостроената в неокласическа постройка зад Двореца на Правителството на улица "Академия".

  • През 1789 с указ на Карлос VI-ти се ремоделира и цялата фасада на универcитета от стил барок в модерния за времето неокласически стил.
  • Между 18ти и 19ти век се построява сграда (Паласио де минерѝя) за Инженерния и Минно-геоложкия факултети; днес там се помещава музей на минното дело и се смята за една от най-значимите сгради-образци от този период.
  • В последствие факултетите по Архитектура и Инженерни науки се преместват в други сгради в центъра на града, а Училището по Медицина се помещава в бившия Палат на Инквизицията, на североизточния ъгъл на "Пласа де Санто Доминго", дело на известния в Мексико архитект Педро де Арриета, първопроводник на барока в Мексико през първата половина на 18ти век.

Първи катедри[редактиране | edit source]

В духа на епохата първите катедри на университета били Гражданско Право, Медицина и Философия, Теология и Канонично право. В последствие се добавя архитектурен, строителен, и минно геоложки факултети.

Възпитаници[редактиране | edit source]

От "античния период" са писателите Бернардо де Балбуена и Карлос де Сигуенса и Гонгора възпитаници на тази алма матер. За славата на университета свидетелствува и авторът Хуан Руис де Аларкон. Възпитаник на архитектурния факултет е архитект Мануел Толса, който проектира неокласическата сграда на университета.

По време на войната за независмост[редактиране | edit source]

През времето на войната за освобождаване на Мексико, университетът както и страната западат. Между 1833 и 1865 година се осъществяват няколко опита да се възроди до предвоенния си статут. През 1865 год университетът е временно затворен от император Максимилиян. След като бил просъществувал три века либералите на диктатора Бенито Хуарес окончателно го закриват през 1867. На негово място се основава „Подготвителната Школа” („Ескуела Препаратория”) и до възраждането на университета през 1910 се говори за „период на школите”.

Новият университет[редактиране | edit source]

възстановяване[редактиране | edit source]

След близо петдесетгодишно прекъсване на централизирана академична дейност УНАМ е възстановен през 1910. Университетът обхванал първоначално Изящните изкуства, Бизнес, Политически науки, Юриспрунденция, Инженерство, Медицина, Нормалните гимназии и Националните Подготвителни Училища [5], Негов пръв ректор става Хоакин Егия и Лис[6].

политически предизвикателства[редактиране | edit source]

Предизвикателствата пред новия университет били основно политически, дължащи се на продължаващта все още Мексиканска революция и на факта, че Федералното правителство упражнявало директен контрол върху уредбата на университета и учебните програми; някои се противопоставяли на установяването им поради идеологически причини. Тези противопоставяни довели до смущения във функцията на университета особено в моменти на политическа нестабилност, когато се стигнало до оставки в правителството, включително и на президента Диас. Първата студентска стачка е през 1912 в знак на протест срещу изпитните методи, въведени от декана на Юридическия факултет, Луис Кабрера. През юли на същата година мнозинството от студентите по право решават да напуснат университета и да се присъединят към новосъздаденото Свободна Правна Школа[6]. През 1914 г. усилията да самостоятелност на университета не се увенчават с успех[6].

герб, девиз и стачки[редактиране | edit source]

Хосе Васконселос през 1914 преди да е избран за ректор

През 1920 г Хосе Васконселос става ректор. През 1921 той създава герба на училището: изображенията на орел и кондор, облегнати на картата на Латинска Америка, от северната граница на Мексико до Огнена земя, с девиз "Духът ще говори за моята раса." Усилията за независимост на университета продължават и в началото на 20-те години. В средата на 20-те втора вълна от студентски стачки се противопоставя на системата за оценяване. Стачките включват напускане на лециите по право и сблъсъци с полицията в медицинския факултет. Много преподаватели подкрепяли студентите и в последвалите преговори в крайна сметка се стигнало до спечелване на автономност за университета. Учебното заведение не било повече подведомствено на Секретариата на общественото просвещение; ректорът на университета става окончателно крайна инстанция, премахвайки дотогавашното досадно объркване[7]

преместване на нов терен[редактиране | edit source]

През 1943г се взема първоначалното решение за преместване на университета от различните сградите го в центъра на града до нов и консолидиран университетски кампус; решава се Сюдад Университария (Университетският град) да бъде в Сан Анхел, на юг от града. Първият камък се полага на в основите на сградата на факултета по точни науки, първа сграда на Сюдад Университария. Президентът, Мигел Алеман Валдес се включва в церемонията на 20 ноември 1952. Университетският Олимпийски стадион е открит на същия ден. През 1957 е основан Докторатски съвет за уреждане и организиране на пост-бакалавърски следвания[8]

нови стачки[редактиране | edit source]

Друга основна студентска стачка, отново по повод правилата за оценяване става през 1966. Учениците нахлуват в Ректората и принуждават ректора да подаде оставка. Съветът на регентите не приема тази оставка, така че професорите също излизат на стачка, парализирайки университета и налагайки на съвета да приеме. През лятото, на кампусите на няколко свързани с университета подготвителни училища избухват размирици; полицията окупира редица колежи, нанасяки на протестиращите телесни повреди. През август 1968 се издига вълна от студентски протести срещу полицейските действия в основния кампус и на други универистетски заведения в центъра на града. Протестите прерастват в Студентско движение, което освен друго настоява за оставката на шефа на полицията. Следват други по-чести и по многобройни протести през септември.

клането в нощта на Тлателолко[редактиране | edit source]

На 2ри октомври 1968 по време на среща на лидерите на студентите, армията атакува сградата Чиуауа в Тлателолко, където се намирали организираните студенти. Те също така стреляли срещу тълпата от 10 хиляди отвън, като задържали, ранили или убили много студенти(няколкостотин, или около хиляда) [9] [10] [11] [12] [13] [14] [15] Събитията са отразени в много произведения на мексиканската литература и кинематография. Най-известните две от тях са филмът на Хорхе Фонс „Червено зазоряване” [16] и книгата „Нощта на Тлателолко” на Елена Понятовска [17]. Протестите продължават и след това. Само десет дни по-късно, се откриват Олимпийските игри на стадиона на университета. Учебните занятия са прекратени за времето на игрите. Едва доста по-късно се постига напредък към възстановяването на реда.

опити за децентрализация[редактиране | edit source]

През 1970-те и 1980-те год. се откриват сателитни колежи в други части на Мексико и близките райони за децентрализиране на системата. Няколко незначителни студент стачки избухват най-вече относно оценяване и учебната програма. Последната крупна студентска стачка в университета възникна през 1999-2000 за почти една година, протестирайки предложение за събиране на семестриална такса еквивалентна на 150 американски долара от онези студенти, които биха могли да си го позволят. Нито една от страните не се съгласила с резултатите на референдуми по тези въпроси съответно организирани от едната или ответната страна. В изпълнение на съдебно решение, полицията щурмува сгради, окупирани от стачкуващите на 7 февруари 2000 г., преустановявайки по този начин стачката.[18][19][20].

100-годишен юбилей[редактиране | edit source]

През 2009 г. университетът е награден с Приза на принца на Астурия за комуникация и хуманитарни науки [21]. Така започна честването на стогодишнината, заедно с някои други мероприятия които продължават и през 2011 г.[22]

Съвременият университетски град[редактиране | edit source]

Издигнат на вулканична почва, университетският град на Мексико сити е разположен южно от столицата на страната на необработваем и негостоприемен терен известен като „камънакът”(Ел Педрегал, исп.: "Pedregal"), който е замръзнал във вкаменена лава, изригната от няколкото близки вулкана преди около 6 хил. или повече год. Още от древно време насам "камънакът" привлича местните да се дивят, но не и да се заселват на този екзотичен пейзаж. [23]

В началото на 1940-те год. се решава този терен да поеме новите сгради на университета. Дотогава те са разпръснати из центъра на град на Мексико. Построен между 1950 и 1954 г., университетът илюстрира върхов момент в политическия и културен живот на Мексико и кулминацията на мексиканския революционен процес от 1910 г. насам. Сградите на университета отразяват както модерната световна архитектура, така и местната мексиканска архитектура. Повече от 60 архитекти проектират този един от най-емблематичните комплекси на съвременно Мексико. Комплексът е под защитата на ЮНЕСКО като световен паметник на културата. Определен е на основание критерии 1, 2 и 4:

  • (1). Представлява архитектурен шедьовър, израз на човешкия строителен гений;
  • (2). Явява се символ на културния обмен между местните и придошлите култури обединили се от този географски район;
  • (4). Пример е на изключителен тип конструкция в хармония с околния пейзаж.

Впечатляващи са монументалните цветни пана, посветени на различни, исторически, социални или етнографски теми: толерантност, диалог, разнообразие, регионализъм и интернационализъм, абстракционизъм, разпространение на религиите, центроамерикански корени на съвременната мексиканска култура, човекът и атомната енергия за мир, съвремие, технологии, познания, прогрес. Университетският град е екземляр на модерния урбанизъм и едновременно с това съхранява местните културни традиции. УНАМ и университетът на Венецуела в Каракас са единствените мащабни строежи с образователна цел, построени в Латинска Америка през 1940-те год. [24]

Ресурси[редактиране | edit source]

Инфраструктурата, научните фондове и ресурсите на УНАМ са най-добрите за страната. Научните богатства на университета влючват освен други и: [25][26][27][28][29][30][31][32][33][34][35][36][37][38][39]

  • 143 специализирани библиотеки
  • Мексиканската Национална Библиотека
  • Национален център за борба с природни бедстия (Centro Nacional de Prevención de Desastres Naturales)
  • Национална Сеизмологична Служба (Servicio Sismológico Nacional)
  • Пост за наблюдение на вулкана Попокатепетл (Monitoreo del Volcán Popocatépetl)
  • Национална океанографска мрежа (Red Mareográfica Nacional)
  • 2 океанографски кораба "El Puma" за Тихоокеанските води и Морето на Кортес и "Justo Sierra" изучаващ водите на Месксикансия залив и Карибско море; както и ред изследователски платформи
  • Национална Астрономическа Обсерватория, в Сан Педро Мартир, в Долна Калифорния(Observatorio Astronómico Nacional en San Pedro Mártir
  • Сцинтилационна интерпланетарна обсерватория(Observatorio de Centelleo Interplanetario)
  • Голям телескоп на Канарските острови (Gran Telescopio de Isla Canarias)
  • Детектор за нтиматерия на борда на Медународната космическа станция
  • Ядрени реактори
  • Ускорители на елементрани частици
  • Спътници
  • Високоразделителни елетронни микроскопи
  • позитронни томографи (Biograph PET-CT) и други [40][41][42]
  • Три мини резервата за екологични проучвания "El Pedregal de San Ángel", "Chamela" и "los Tuxtlas" и един в процес на изграждане - "Coantepec" в Морелос
  • Обширна ботаническа градина
  • Национален билкарник (хербарий)
  • Адаптивен (учещ) суперкомпютър
  • един от най мощните латиноамерикански суперкомютри "KanBalam"
  • Електроцентрала с възстановяващи се източници
  • Участие в изграждането на най-големите световни телескопи
  • Културен теле канал с 21 милиона абонати
  • Радио УНАМ (Radio UNAM, XEUN-AM - 860kHz, XEUN-FM - 96.1MHz, XEYU-OC - 9600kHz

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Хусто Сиера Мендес. Discurso en el acto de la inauguración de la Universidad Nacional de México, el 22 de septiembre de 1910 (PDF). // 1910-09-22. ¿Tenemos una historia? No. La Universidad mexicana que nace hoy no tiene árbol genealógico
  2. La UNAM en numeros. // Посетен на 28 април, 2011.
  3. Biblioteca Central
  4. http://www.unam.mx/patrimonio/resena.html
  5. UNAM through time – 1960. // Посетен на 2009-10-18.
  6. а б в Historia y desarrollo. // Посетен на 2011-02-15.
  7. UNAM Student Strikes, 1929-1968. // Посетен на 2011-02-15.
  8. ref name="стачки"> UNAM Student Strikes, 1929-1968. // Посетен на 2011-02-15.
  9. Mexico '68. // National Public Radio. Посетен на 27 July 2010.
  10. Memories of Massacre in Mexico. // Washington Post, February 14, 2002. с. A21.
  11. Mexican leaders vow to open books on massacre. // The Miami Herald, October 3, 2001.
  12. Unveiling A Hidden Massacre: Mexico Sets Honors For 300 Slain in '68. // The Washington Post, October 2, 1998.
  13. Joe Richman. Mexico's 1968 Massacre: What Really Happened?. // NPR, December 1, 2008. Посетен на 27 July 2010.
  14. The most terrifying night of my life. // BBC News, 2 October 2008. Посетен на 27 July 2010. "Human rights groups and foreign journalists have put the number of dead at around 300."
  15. Fernando Gutiérrez Barrios, “PROBLEMA ESTUDIANTIL”, 3 October 1968, in ADFS, Exp. 11-4-68, L-44, H-292.
  16. Посетен на 2011-02-15.
  17. Посетен на 2011-02-15.
  18. Preston, Julia (1999)University Officials Yield to Student Strike in Mexico June 8. Retrieved on February 14, 2006 from The New York Times site
  19. Preston, Julia (2000) Big Majority Votes to End Strike at Mexican University January 21, 2000. Retrieved on February 14, 2006 from The New York Times site
  20. Mexican police storm university February 7, 2000. Retrieved on February 14, 2006 from the BBCsite
  21. The National Autonomous University of Mexico, Prince of Asturias Award Laureate for Communication and Humanities. // Prince of Asturias Foundation, 2009-06-10. Посетен на 2009-10-19.
  22. UNAM celebra desde ahora su centenario. // Mexico City, Milenio Milenio online, 2009-10-16. Посетен на 2009-10-16.
  23. refname="intro"> Patrimonio Cultural de Humanidad. // Посетен на 2011-02-15.
  24. refname="intro"
  25. Laboratorios Instituto de Física
  26. Laboratorios de Nanociencias
  27. Laboratorios de Microscopía
  28. Laboratorios de Ingeniería
  29. Laboratorios de Ciencias de la Tierra
  30. Laboratorio de Catálisis
  31. Laboratorios de Materia Condensada
  32. Laboratorio de Ablación Laser
  33. Laboratorios de Ingeniería Ambiental
  34. Laboratorio de Arqueología
  35. NetLab
  36. Laboratorio de Metrología
  37. Infraestructura Odontología
  38. Infraestructura Química
  39. Laboratorio de Fotofísica
  40. PET-CT 64 cortes
  41. Gaceta FacMed; Nuevas Instalaciones y Equipo
  42. Biograph PET-CT