Елена Понятовска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елена Понятовска
Елена Понятовска през 2014 г.
Елена Понятовска през 2014 г.
Родена19 май 1932 г. (91 г.)
Професияжурналист, писател
Националност Мексико
НаградиКавалер на Ордена на Почетния легион
„Мигел де Сервантес“ (2013)
СъпругГилермо Харо
ДецаЕмануел, Фелипе, Паула
Уебсайт
Елена Понятовска в Общомедия

Княгиня Елена Елизабета Луиза Амелия Паула Долорес Понятовска Амор (Hélène Elizabeth Louise Amélie Paula Dolores Poniatowska Amor), професионално известна като Елена Понятовска (Elena Poniatowska), e мексиканска писателка от френско-полски благороднически произход.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Париж, Франция на 19 май 1932 г. Непряка потомка е на последния полски крал Понятовски по бащина линия и на френски кралски род по майчина линия.

С родителското си семейство емигрира от Франция, когато е 10-годишна, и се установяват да живеят в гр. Мексико през 1942 г. Тя учи в САЩ (1943 – 1953). Връща се в Мексико, където завършва университет и се жени за Гилермо Аро, имат 2 синове и дъщеря.

Още през 1954 г. започва да се занимава с политическа дейност и да работи като журналист, първо за вестник „Екселсиор“, после за „Новедадес“. Получава мексиканско гражданство през 1968 г. Става първата жена, удостоена с националната награда за журналистика през 1979 г. През 2013 г. получава литературната награда „Сервантес“, най-високото отличие в испаноезичния свят.[1]

Най-характерна черта на нейното експериментално по характер творчество е смесването на реални и въображаеми събития. Най-прочутите ѝ книги са Lilus Kikus (1954), Hasta no verte Jesús mío (1969), La noche de Tlatelolco (1971), Tinisima (1992) и Leonora (2014).

Съоснователка е на Националния филмов архив (1974), феминисткото списание „Фем“ (Fem, 1976 – 2005) – първото по рода си в Латинска Америка, вестник „Ла Хорнада“ (La Jornada – „Работният ден“; 1984) – днес водещ ежедневник, издателство „Сигло ХХІ“ (Siglo XXI – „XXI век“).[2][3]

През 2019 г. обвинява посмъртно мексиканския писател класик Хуан Хосе Ареола (Juan José Arreola, 1918 – 2001) в изнасилване, извършено през 1954 г.[4]

Литературни награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1971 г.: Награда „Масатлан“ за литература (за романа Hasta no verte Jesús mío)
  • 1979 г.: Национална награда за журналистика
  • 1992 г.: Награда „Масатлан“ за литература (за романа Tinísima)
  • 2001 г.: Национална награда за литература „Хосе Фуентес Марес“
  • 2001 г.: Награда за роман „Алфагуара“ (за романа La piel del cielo)
  • 2002 г.: Национална награда за науки и изкуства
  • 2004 г.: Награда „Мария Морс Кабот“ (Колумбия)
  • 2007 г.: Награда за роман „Ромуло Галегос“ (Венецуела) (за романа El Tren pasa primero)
  • 2007 г.: Награда „Ибероамерикано“
  • 2008 г.: Награда „Страчит де Мартин“
  • 2009 г.: Награда „Фрай Доминико Вейнциерл“
  • 2009 г.: Награда „Агустин Делгадо“
  • 2010 г.: Награда „Еухенио Гало Еспехо Кавелос“
  • 2012 г.: Награда „Алберто Спенсер Швиебер Росалито“
  • 2012 г.: Награда „Фрида Димитра Кало Витевен-Вилагомес“ (Боливия)
  • 2013 г.: Награда „Сервантес“, най-високото отличие в испаноезичната литература

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Hasta no verte, Jesús mío, Mexico City: Era, 1969
  • Querido Diego, te abraza Quiela, Mexico City: Era, 1978
  • La Flor de Lís, Mexico City: Era, 1988
  • Tinísima, Mexico City: Era, 1992
  • Paseo de la Reforma, Barcelona: Plaza & Janés, 1996
  • La piel del cielo, Madrid: Alfaguara, 2001

Разкази и повести[редактиране | редактиране на кода]

  • Lilus Kikus, Mexico City: Los Presentes, 1954
  • Los cuentos de Lilus Kikus, Xalapa, Mexico: Universidad Veracruzana, 1967
  • De noche vienes, Mexico City: Grijalbo, 1979

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

На английски
  • Elena Poniatowska: an intimate biography, Michael Karl Schuessler, 2007
  • Through their eyes: marginality in the works of Elena Poniatowska, Silvia Molina and Rosa Nissán, Nathanial Eli Gardner, 2007
  • Reading the feminine voice in Latin American women's fiction: from Teresa de la Parra to Elena Poniatowska and Luisa Valenzuela, María Teresa Medeiros-Lichem, 2002
  • The writing of Elena Poniatowska: engaging dialogues, Beth Ellen Jorgensen, 1994
На испански
  • Viento, galope de agua; entre palabras: Elena Poniatowska, Sara Poot Herrera, 2014
  • La palabra contra el silencio, Elena Poniatowska ante la crítica, Nora Erro-Peralta y Magdalena Maiz-Peña (eds.), 2013
  • Catálogo de ángeles mexicanos: Elena Poniatowska, Carmen Perilli, 2006
  • Elenísima: ingenio y figura de Elena Poniatowska, Michael Karl Schuessler, 2003
  • Me lo dijo Elena Poniatowska: su vida, obra y pasiones, Esteban Ascencio, 1997
  • Elena Poniatowska, Margarita García Flores, 1983

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Smith, Verity (ed.), „Encyclopedia of Latin American Literature“, London/Chicago, Fitzroy Dearborn Publishers, p. 660
  2. DiNovella, Elizabeth. Elena Poniatowska // The Progressive 71 (5). May 2007. с. 35-38.
  3. Schuessler, Michael K. Elenita Says // Business Mexico 7 (6). June 1997. с. 53-55.
  4. Elena Poniatowska desvela que el escritor Juan José Arreola la violó y la dejó embarazada