Ани Ерно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ани Ерно
Annie Ernaux
френска писателка
Ани Ерно през 2011 г.
Ани Ерно през 2011 г.

Родена
Annie Duchesne
1 септември 1940 г. (78 г.)
Лилбон, Франция

Националност Флаг на Франция Франция
Професия писател
Литература
Период 1974 –
Жанрове роман, автобиография
Известни творби Мястото (1983)
Обикновена страст (1992)
Награди Ренодо“ (1984)
Маргьорит Дюрас“ (2008)
Франсоа Мориак“ (2008)
Стрега“ (2016)
Маргьорит Юрсенар“ (2017)
Ани Ерно в Общомедия

Ани Ерно (на френски: Annie Ernaux) е френска писателка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 1 септември 1940 г. в Нормандия.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Les Armoires vides, Paris, Gallimard, 1974
  • Ce qu'ils disent ou rien, Paris, Gallimard, 1977
  • La Femme gelée, Paris, Gallimard, 1981
  • La Place, Paris, Gallimard, 1983
    „Мястото“ (в общ том с „С най-хубавия спомен“ на Франсоаз Саган и „Добри момчета“ на Патрик Модиано). София: Народна култура, 1986, 270 с.
  • Une Femme, Paris, Gallimard, 1989
  • Passion simple, Paris, Gallimard, 1991
    „Обикновена страст“. Превод от френски Нона Стефанова. София: Прозорец, 1994, 56 с.
  • Journal du dehors, Paris, Gallimard, 1993
  • La Honte, Paris, Gallimard, 1997
  • Je ne suis pas sortie de ma nuit, Paris, Gallimard, 1997
  • La Vie extérieure: 1993-1999, Paris, Gallimard, 2000
  • L'Événement, Paris, Gallimard, 2000
  • Se perdre, Paris, Gallimard, 2001
  • L'Occupation, Paris, Gallimard, 2002
  • L'Usage de la photo, with Marc Marie, Paris, Gallimard, 2005
  • Les Années, Paris, Gallimard, 2008
  • L'Autre fille, Paris, Nil, 2011
  • L'Atelier noir, Paris, éd. des Busclats, 2011
  • Écrire la vie, Paris, Gallimard, 2011.
  • Retour à Yvetot, éditions du Mauconduit, 2013.
  • Regarde les lumières mon amour, Raconter la vie, 2014.
  • Mémoire de fille, Gallimard, 2016.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Ани Ерно при получаването на наградата „Стрега“ през 2016 г.
  • 1977: Prix d'Honneur за романа Ce qu'ils disent ou rien
  • 1984: Награда „Ренодо“ за La Place
  • 2008: Награда „Маргьорит Дюрас“ за Les Années
  • 2008: Награда „Франсоа Мориак“ за Les Années
  • 2008: Prix de la langue française за цялостно творчество
  • 2014: Doctor honoris causa на Университета на Сержи-Понтоаз
  • 2016: Награда „Стрега“ за европейска литература за Les Années
  • 2017: Награда „Маргьорит Юрсенар“ за цялостно творчество
  • 2018: Награда „Хемингуей“ за цялостно творчество
  • 2019: Premio Formentor[1]
  • 2019: Награда „Грегор фон Рецори“ за Una Donna

За нея[редактиране | редактиране на кода]

  • Denis Fernandez-Recatala, Annie Ernaux, éditions du Rocher, 1994
  • Claire-Lise Tondeur, Annie Ernaux ou l'exil intérieur, Rodopi, 1996
  • Siobhán McIlvanney, Annie Ernaux: The Return to Origins, Liverpool University Press, 2001
  • Heike Ina Kuhl, «Du mauvais goût»: Annie Emaux's Bildungsaufstieg als literatur-und gesellschaftskritische Selbstzerstörung, Max Niemeyer, 2001, 301 p.
  • Fabrice Thumerel (ред.), Annie Ernaux: une œuvre de l’entre-deux, Paris, Artois Presses Université, 2004
  • Lyn Thomas, Annie Ernaux à la première personne, Stock, 2005
  • Amaury Nauroy (ред.), Annie Ernaux/ Albert Memmi, revue Tra-jectoires, 2006
  • Loraine Day, Writing shame and desire: the work of Annie Ernaux, Peter Lang, 2007
  • Francine Dugast-Porte, Annie Ernaux: étude de l'œuvre, Bordas, 2008
  • Adrien Scharff, Le Temps et le moi dans l'œuvre d'Annie Ernaux, Le Manuscrit, 2008
  • Élise Hugueny-Léger, Annie Ernaux, une poétique de la transgression, Peter Lang, 2009
  • Michèle Bacholle-Boskovic, Annie Ernaux. De la perte au corps glorieux, Presses universitaires de Rennes, 2011
  • Danielle Bajomée et Juliette Dor (ред.), Annie Ernaux. Se perdre dans l'écriture de soi, Klincksieck, 2011
  • Thomas Hunkeler et Marc-Henry Soulet (ред.), Annie Ernaux. Se mettre en gage pour dire le monde, MétisPresses, 2012
  • Pierre-Louis Fort et Violaine Houdart-Merot (ред.), Annie Ernaux.un engagement d'écriture, Presses de la Sorbonne Nouvelle, 2015.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Daniel Verdu. La escritora Annie Ernaux gana el Premio Formentor. // elpais.com. May 6, 2019. Посетен на May 6, 2019.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]