Пиер Мариво

Пиер Мариво
Pierre Carlet de Chamblain de Marivaux
	Пиер Мариво Pierre Carlet de Chamblain de Marivaux
френски драматург и писател
Роден	4 февруари 1688 г. Париж, Кралство Франция
Починал	11 февруари 1763 г. (75 г.) Париж, Франция
Погребан	Париж, Франция
Националност	Франция
Литература
Период	1716 – 1763
Жанрове	роман, комедия
Направление	Просвещение
Известни творби	„Триумфът на любовта“
Семейство
Баща	Никола Карле
Майка	Мари-Ан Буле
Уебсайт	Страница в IMDb
	Пиер Мариво в Общомедия

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Пиер Мариво.

Пиер Карле де Шамблен де Мариво (на френски: Pierre Carlet de Chamblain de Marivaux), по-известен като Пиер Мариво, е френски драматург и писател.

Считан е за един от най-важните френски драматурзи на 18. век, като написва множество комедии за „Комеди франсез“ и „Комеди италиен“ в Париж. Едни от най-важните му произведения са „Триумфът на любовта“, „Играта на любовта и възможността“ и „Фалшивите признания“. Освен тях той пише и есета и започва работа по два недовършени романа: „Животът на Мариана“ и „Селянинът парвеню“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сведенията за живота му са оскъдни. Пиер Мариво е роден в семейството на нормандски финансист, заради който семейството се мести да живее в Лимож и Риом. Предполага се, че написва първата си творба, „Благоразумният и справедлив баща“, още на 18 години, но я публикува през 1712 г. Впоследствие написва 3 романа, като през 20-те години на 18-ти век се ориентира към жанра комедия. Оттогава комедиите му се представят от двата известни парижки театъра („Комеди франсез“ и „Комеди италиен“), като това се превръща в основното му средство за препитание, след като пропилява семейното богатство. Междувременно пише и статии и есета, но непоследователността му в тази посока проваля усилията му да се наложи като колумнист. През 1743 г. е избран за член на Френската академия, а през 1759 г. – за директор. До края на живота си успява да създаде тридесетина комедии.

Пиер Мариво умира от плеврит на 12 февруари 1763 г.^[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сценични произведения[редактиране | редактиране на кода]

1712: Le Père prudent et équitable
1720: L'Amour et la Vérité
1720: Arlequin poli par l'amour
1720: Annibal, неговата единствена трагедия
1722: La Surprise de l'amour
1723: La Double Inconstance
1724: Le Prince travesti
1724: La Fausse Suivante ou Le Fourbe puni
1724: Le Dénouement imprévu
1725: L'Île des esclaves
1725: L'Héritier de village
1726: Mahomet second (недовършена трагедия в проза)
1727: L'Île de la raison ou Les petits hommes
1727: La Seconde Surprise de l'amour
1728: Le Triomphe de Plutus
1729: La Nouvelle Colonie, изгубена и впоследствие пренаписана през 1750 под заглавието La Colonie
1730: Le Jeu de l'Amour et du Hasard
1731: La Réunion des Amours
1732: Le Triomphe de l'amour
1732: Les Serments indiscrets
1732: L'École des mères
1733: L'Heureux Stratagème
1734: La Méprise
1734: Le Petit-Maître corrigé
1734: Le Chemin de la fortune
1735: La Mère confidente
1736: Le Legs
1737: Les Fausses Confidences
1738: La Joie imprévue
1739: Les Sincères
1740: L'Épreuve
1741: La Commère
1744: La Dispute
1746: Le Préjugé vaincu
1750: La Colonie
1750: La Femme fidèle
1757: Félicie
1757: Les Acteurs de bonne foi
1761: La Provinciale