Джордж Бърнард Шоу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джордж Бърнард Шоу
George Bernard Shaw
George bernard shaw.jpg
Роден 26 юли 1856 г.
Починал 2 ноември 1950 г. (94 г.)
Професия драматург, писател, пътешественик, есеист, театрален критик
Националност британец
Жанр сатира, черна комедия
Направление натурализъм,
Награди
Нобелова награда
Уебсайт Страница в IMDb
Джордж Бърнард Шоу в Общомедия

Джордж Бърнард Шоу (на английски: George Bernard Shaw) е виден британски писател от ирландски произход – драматург, есеист, театрален критик, общественик и пътешественик. Носител на Нобелова награда за литература (1925).

Роден е в Дъблин, Ирландия. Никой от романите на Шоу не намира издател. Той сътрудничи на редица литературни издания (списание „Стар“ и вестниците „Пел Мел“ и „Уърлд“), където завежда рубриките „музикална критика“ и „театрален живот“. Статиите си подписва с инициалите Дж.Б.Ш. и скоро за читателите тези инициали ще се свържат с представите за рядко оригинален и остроумен журналист, който изразява смело своите мнения.

Кариерата си на драматичен писател започва с пиесата си „Къщата на вдовеца“, която включва в цикъла „Неприятни пиеси“. В този цикъл са включени още 2 пиеси: „Обичаният мъж“ (1893) и „Професията на госпожа Уорън“ (1894). Последната е забранена за поставяне на сцената и трябва да минат 8 години, за да може лондонската публика да я види. Вторият цикъл „Приятни пиеси“ обхваща: „Героят и войникът“(1895) – действието на пиесата се развива в България по време на Сръбско-българската война, „Кандида“ (1894), „Избранникът на съдбата“ и „Никога не може да се каже“ (1894). Третият цикъл са 3 пиеси за пуритани: „Ученикът на дявола“ (1898), „Цезар и Клеопатра“ (1899) и „Промяната у капитан Брасбоунд“ (1899). Към същия период от творческата му дейност се отнасят и комедиите „Човек и свръхчовек“ (1903), „Другият остров на Джон Бул“ (1904), „Майор Барбара“ (1905), „Дилемата на лекаря“ (1906), „Женитба“ (1908), „Неравен брак“ (1909), „Разобличението на Бланко Поснет“(1908), „Андрокъл и лъвът“ (1912), „Пигмалион“ (1913). През периода 1912 – 1918 г. Шоу пише едноактни пиеси (с 1 действие) на злободневни теми. След войната създава пиесите „Домът на разбитите сърца“ (1919), „Връщане в Матюзалем“ (1920), „Света Йоанна“ (1923), „Кола с ябълки“ (1929), „Много е хубаво, за да бъде вярно“ (1931), „Милионершата“ (1935), „На скалите“ (1933), „Женева“ (1938), „В щастливите дни на Карл Чарлз“ (1939).

С пиесата „Пигмалион“ той взима наградата „Оскар“.

Шоу е известен с изключително острия си език, като строг критик на викторианското общество и непреклонен защитник на правата на жените. Той е сред създателите на Фабианската общност – организация на интелектуалци, които вярват, че обществото може постепенно да се реформира към социална справедливост. Сред най-известните му и бляскави произведения са: „Къщите на вдовиците“ (пиеса, публикувана през 1893 от цикъла „Неприятни пиеси“), “Професията на мисис Уорън" (драма с основна тема проституцията), „Кандида“, „Избраник на съдбата“, „Човек и свръхчовек“, „Майор Барбара“, „Андрокъл“ и др. Изключителна популярност имат афоризмите и мислите му.

Починал на 94-годишна възраст в село Ейът Сейнт Лорънс край Лондон.

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за