Габриела Мистрал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Габриела Мистрал
Gabriela Mistral
чилийска поетеса и дипломат
През 1945 г.
През 1945 г.

Родена
Починала
10 януари 1957 г. (67 г.)
Националност Флаг на Испания Испания
Професия поет
Литература
Жанрове стихотворение
Награди Нобелова награда Нобелова (1945)

Подпис Firma Gabriela Mistral (2).png
Уебсайт Страница в IMDb
Габриела Мистрал в Общомедия

Габриела Мистрал (на испански: Gabriela Mistral) е артистичният псевдоним на Лусия Годой Алкаяга (Luisa Godoy Alcayaga), чилийска поетеса, възпитател, дипломат и феминистка. Тя е първата латиноамериканска носителка на Нобелова награда за литература от 1945 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 7 април 1889 г. във високопланинското градче на Андите Викуня. И двамата ѝ родители са учители и имат смесен (испанско-индиански) произход.

Мистрал завършва основно и средно училище в родното си село и на 16-годишна възраст става помощник-учител. Страстта ѝ към учителската професия се съхранява през целия ѝ живот и по-късно тя публикува редица трудове на тази тема, които продължително време се ползват от учители, училищни администратори и ученици.

Първите си литературни текстове публикува във вестници през 1905 г. с псевдонима Габриела Мистрал, който е взаимстван от личното име на италианския писател Габриеле д'Анунцио и фамилията на френския поет Фредерик Мистрал.

До 1922 г. Габриела Мистрал преподава в много училища и в различни градове, като последната година е директор на най-престижната за девойки гимназия в столицата Сантяго де Чиле. По време на престоя си в Темуко тя среща 16-годишния Пабло Неруда и техният контакт оказва голямо влияние върху развитието на Неруда като писател.

През 1922 г. излиза втората ѝ стихосбирка, която ѝ носи международна известност.

Габриела Мистрал през 1926 г.

Между 1925 и 1934 г. Габриела Мистрал пребивава за продължителни периоди в Европа (Франция и Италия), работейки в Организацията за интелектуално сътрудничество към Обществото на народите (ОН). Това е период, през който Мистрал активно публикува статии във вестници и списания.

През 1930 – 1931 г. Габриела Мистрал е поканена да преподава испано-американска литература в Колумбийския университет в Ню Йорк и в университета на Пуерто Рико.

От 1932 – 1945 г. започва дипломатическата кариера на Мистрал – в Италия, Испания, Бразилия и в Лос Анджелис (САЩ), а през 1946 г. е представител на Чили в Комисията по правата на човека в ООН.

Гробът на Габриела Мистрал.

Габриела Мистрал никога не е била омъжена, но осиновява дете, което скоро след това умира.

Поетесата заболява от рак и умира в жилището си в Ню Йорк на 10 януари 1957 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Лириката ѝ обединява испанската традиция с анимистичната образност на индианската митология. Издава поетичните сборници: „Сонети и смърт“ (1914 г.), „Отчаяние“ (1922 г.), „Тала“ (1938 г.), „Давилня“ (1954 г.). През последните 10 години от живота си тя работи върху книгата си „Поема за Чили“, която е публикувана посмъртно през 1967 г. През 1945 г. Мистрал е удостоена с Нобелова награда за литература.

Някои от по-важните теми в поемите ѝ включват природата, предателството, любовта, майчината любов, тъгата и съвземането, пътуванията, както и латиноамериканската идентичност като смесица от индиански и европейски влияния.

На български Габриела Мистрал е превеждана от Георги Мицков, Атанас Далчев и Нели Константинова.[1]

Библиография на български[редактиране | редактиране на кода]

  • Габриела Мистрал. Вода и хляб. Превод от испански Александър Муратов, Атанас Далчев. София: Народна култура, 1963, 89 с.
  • Сесар Валйехо, Габриела Мистрал, Пабло Неруда. Откриване на живота: Поет. проза. Съставителство и превод от испански Нели Константинова. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1984, 155 с.
  • Ана Ахматова, Габриела Мистрал, Едит Сьодергран. Пръстенът на вечността. София: Народна култура, 1984, 352 с.

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта ѝ стиховете ѝ са преиздавани многократно. На нейно име през 1979 г. е учредена национална награда, която през 2000 г. става интер-американска. Носител на тази награда за 2001 г. е певецът Стинг.

Източници[редактиране | редактиране на кода]