Габриела Мистрал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Габриела Мистрал
Gabriela Mistral
чилийска поетеса и дипломат
Габриела Мистрал през 1945 г.
Габриела Мистрал през 1945 г.

Родена
Lucila de María del Perpetuo Socorro Godoy Alcayaga
Починала
10 януари 1957 г. (67 г.)
Погребана Паихуано, Чили

Религия католицизъм
Националност  Испания
Работила в поет
Награди Нобелова награда за литература (1945)[1][2]
Литература
Жанрове стихотворение
Известни творби „Отчаяние“ (1922)
„Сеч“ (1938)
Награди Нобелова награда Нобелова (1945)
Семейство
Баща Хуан Херонимо Годой Вилануева
Майка Петронила Алкаяга Рохас
Съпруг няма

Подпис Firma Gabriela Mistral (2).png
Уебсайт www.gabrielamistral.uchile.cl
Габриела Мистрал в Общомедия

Лусия Годой Алкаяга (Luisa Godoy Alcayaga), с артистичен псевдоним Габриела Мистрал (на испански: Gabriela Mistral) е чилийска поетеса, учителка, дипломатка и феминистка. Тя е първата латиноамериканска носителка на Нобелова награда за литература (1945).

Г. Мистрал през 1926 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е във високопланинското градче Викуня в Андите на 7 април 1889 г. Родителите ѝ са учители, имат смесен (испанско-индиански) произход.

Мистрал завършва основно и средно училище в родното си село и на 16-годишна възраст става помощник учител. Страстта ѝ към учителската професия се съхранява през целия ѝ живот и по-късно тя публикува редица трудове на тази тема, които продължително време се ползват от учители, училищни администратори и ученици.

Първите си литературни текстове публикува във вестници през 1905 г. с псевдонима Габриела Мистрал, който е заимстван от личното име на италианския писател Габриеле д'Анунцио и фамилията на френския поет Фредерик Мистрал.

До 1922 г. Габриела Мистрал преподава в много училища в разни градове, като последната година е директор на най-престижната девическа гимназия в столицата Сантяго де Чиле. По време на престоя си в Темуко тя среща 16-годишния Пабло Неруда и техният контакт оказва голямо влияние върху развитието на Неруда като писател.

През 1922 г. излиза втората ѝ стихосбирка, която ѝ носи международна известност.

Между 1925 и 1934 г. Габриела Мистрал пребивава за продължителни периоди в Европа (във Франция и Италия), работейки в Организацията за интелектуално сътрудничество към Обществото на народите (ОН). Това е период, през който Мистрал активно публикува статии във вестници и списания.

През 1930 – 1931 г. Габриела Мистрал е по покана преподава испано-американска литература в Колумбийския университет в Ню Йорк и в Университета на Пуерто Рико.

В периода 1932 – 1945 г. започва дипломатическата кариера на Мистрал – служи в Италия, Испания, Бразилия и Лос Анджелис (САЩ), а през 1946 г. е представител на Чили в Комисията по правата на човека в ООН.

Гробът на Габриела Мистрал

Габриела Мистрал никога не е била омъжена, но осиновява дете, което скоро след това умира.

Поетесата заболява от рак и умира в дома си в Ню Йорк на 10 януари 1957 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Лириката ѝ обединява испанската традиция с анимистичната образност на индианската митология. Издава поетичните сборници: „Сонети за смъртта“ (Sonetos de la Muerte, 1914 г.), „Отчаяние“ (Desolación, 1922 г.), „Нежност“ (Ternura, 1924 г.), „Сеч“ (Tala, 1938 г.), „Преса за грозде“ (Lagar, 1954 г.). През последните 10 години от живота си тя работи върху книгата си „Поема за Чили“(Poema de Chile), която е публикувана посмъртно през 1967 г. През 1945 г. Мистрал е удостоена с Нобелова награда за литература.

Някои от по-важните теми в поемите ѝ включват природата, предателството, любовта, майчината любов, тъгата и съвземането, пътуванията, както и латиноамериканската идентичност като смесица от индиански и европейски влияния.

На български Габриела Мистрал е превеждана от Георги Мицков, Атанас Далчев и Нели Константинова.[3]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта ѝ стиховете ѝ са преиздавани многократно.

На нейно име през 1979 г. е учредена национална награда, която през 2000 г. става интерамериканска. Носител на тази награда за 2001 г. е певецът Стинг.

На нея е наименувана държавна литературна награда на Чили.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Desolación, Instituto de las Españas en los Estados Unidos, Nueva York, 1922.
  • Lecturas para mujeres. Destinadas a la enseñanza del lenguaje, con prólogo de Palma Guillén. México: Departamento Editorial de la Secretaría de Educación de México, 1923.
  • Ternura. Canciones de niños: rondas, canciones de la tierra, estaciones, religiosas, otras canciones de cuna. Madrid: Saturnino Calleja, 1924.
  • Nubes blancas: poesías, y La oración de la maestra, B. Bauza, Barcelona, 1930.
  • Tala, Editorial Sur, Buenos Aires, 1938.
  • Antología, selección de la autora; Editorial Zig-Zag, Santiago, 1941.
  • Los sonetos de la muerte y otros poemas elegíacos. Santiago: Philobiblion, 1952.
  • Lagar, Editorial del Pacífico, Santiago, 1954.
  • Recados, contando a Chile. Santiago: Editorial del Pacífico, 1957.
Издания на български език
  • Габриела Мистрал. Вода и хляб. Превод от испански Александър Муратов, Атанас Далчев. София: Народна култура, 1963, 89 с.
  • Сесар Валйехо, Габриела Мистрал, Пабло Неруда. Откриване на живота: Поет. проза. Съставителство и превод от испански Нели Константинова. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1984, 155 с.
  • Ана Ахматова, Габриела Мистрал, Едит Сьодергран. Пръстенът на вечността. София: Народна култура, 1984, 352 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]