Направо към съдържанието

Стинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Стинг.
Стинг
Sting
английски музикант
21 април 2018 г.
Роден
Гордън Матю Томас Съмнър
2 октомври 1951 г. (74 г.)
Учил вПедагогическия колеж на Северните графства
Работилпевец, музикант, автор на песни, актьор
Музикална кариера
ПсевдонимSting
Стилрок, поп, ню уейв, постпънк, реге, джаз, уърлдбийт, софт рок
Инструментивокали, бас китара, китара, контрабас, клавишни
Гластенор
Активност1971 –
ЛейбълA&M Records, „Дойче Грамофон“, „Юнивърсъл Мюзик Груп“
Участник в„Полис“
Свързани изпълнители„Полис“
Семейство
БащаЪрнест Матю Съмнър
МайкаОдри Кауел
СъпругаФрансис Томелти
Труди Стайлър
ДецаДжоузеф (Джо)
Фуския Катрин (Кейт)
Бриджит Майкъл (Мики)
Джейк
Елиът Полина (Коко)
Джакомо Люк
Уебсайтwww.sting.com
Стинг в Общомедия

Гордън Матю Томас Съмнър (на английски: Gordon Matthew Thomas Sumner), известен с артистичния си псевдоним Стинг (на английски: Sting[1]), е английски музикант, певец, автор на песни и актьор. Той е автор на песните, вокалист и басист на ню уейв групата „Полис“ от създаването ѝ през 1977 г. до разпадането ѝ през 1986 г. От 1985 г. започва солова кариера, в която включва елементи от рок, джаз, реге, класика, ню ейдж и уърлд бийт.[2]

Като солов музикант и член на „Полис“ Стинг е удостоен с 17 награди „Грами“, включително „Песен на годината“ за „Every Breath You Take“, 3 награди „Брит“, сред които „Най-добър британски изпълнител“ (1994) и „Изключителен принос“ (2002), награди „Златен глобус“ и „Еми“, както и 4 номинации за „Оскар“ за „Най-добра оригинална песен“. През 2019 г. получава наградата BMI за „Every Breath You Take“, която става най-пусканата песен в историята на радиото.[3] През 2002 г. е удостоен с наградата „Айвър Новело“ за цялостно творчество от Британската академия на текстописците, композиторите и авторите на песни, и е въведен в Залата на славата на авторите на песни. През 2023 г. е въведен и в Залата на славата на рокендрола като член на „Полис“. През 2000 г. получава звезда на Холивудската алея на славата, а през 2003 г. в Бъкингамския дворец е удостоен с Ордена на Британската империя от кралица Елизабет II за заслуги в областта на музиката. През 2014 г. става почетен член на „Кенеди център“ в Белия дом за приноса си към американската култура, а през 2017 г. получава музикалната награда „Полар.[4] През май 2023 г. става стипендиант на „Айвър Новело“ – най-високото отличие на академията, присъждано за изключителен принос към британската музика.

С „Полис“ Стинг се утвърждава като един от най-продаваните музикални изпълнители в света. В рамките на своята кариера – както солова, така и с групата – той е продал над 100 милиона записа.[5]

През 2006 г. американското списание „Пейст“ го класира на 62-ро място сред „100-те най-добри живи автори на песни“.[6] В класацията на Ви Ейч Уан за „100-те най-велики рок изпълнители“ заема 63-то място,[7] а британското списание Q го поставя на 80-то място сред „100-те най-велики музикални звезди на 20 век“.[8]

Стинг си сътрудничи с редица известни музиканти, сред които: Дайър Стрейтс (в песента „Money for Nothing"), с Крейг Дейвид (в песента „Rise & Fall“), с Брайън Адамс и Род Стюарт(в песента „All for Love"), с Алисън Краус (в песента „You Will Be My Ain True Love"), с Чеб Мами (в песента „Desert Rose“, с която представя северноафриканския жанр „раи“ на западната публика) и с много други. През 2018 г. издава съвместния албум 44/876 с ямайския музикант Шаги, който печели наградата „Грами“ за „Най-добър реге албум“ през 2019 г.[9]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Корабостроителниците на Уолсенд, разположени близо до дома, в който Стинг израства, оказват дълбоко въздействие върху неговото въображение и творчески път. Детските му преживявания в индустриалната атмосфера на града – с тежките машини, работническата култура и усещането за общност – се превръщат в основно вдъхновение за мюзикъла The Last Ship (2014). Мюзикълът, чието действие също се развива в Уолсенд, разказва историята на корабостроителна общност, изправена пред упадък и загуба на идентичност. Проектът съчетава лични спомени и социална ангажираност, като Стинг композира оригиналната музика и текстове, вдъхновени от родния му край и от хората, сред които е израснал.

Гордън Матю Томас Съмнър, известен като Стинг, е роден на 2 октомври 1951 г. в град Уолсенд, Нортъмбърланд, Англия.[10][11][12] Той е най-голямото от четирите деца на Ърнест Матю Съмнър – млекар и инженер и Одри Кауел – фризьорка. Израства в непосредствена близост до корабостроителниците на Уолсенд, които оказват силно визуално и емоционално въздействие върху него. Като дете помага на баща си да разнася мляко, а на десетгодишна възраст се увлича по музиката, вдъхновен от стара испанска китара, оставена от приятел на семейството.[13]

Учи в гимназията „Сейнт Кътбърт“ в град Нюкасъл ъпон Тайн. В юношеството си посещава нощни клубове като Клуб А'Гого, където слуша групи като „Крийм“ и „Манфред Ман“, които оказват влияние върху музикалния му вкус.[14]

След като напуска училище през 1969 г., се записва да следва в Университета на Уоруик в Ковънтри, но прекъсва обучението си след един семестър. Работи като автобусен кондуктор, строителен работник и данъчен служител, преди да се запише в Педагогическия колеж на Северните графства (днес Университет „Нортумбрия“), където учи от 1971 до 1974 г. и се квалифицира като учител.[15] В продължение на две години преподава в Първо училище „Сейнт Пол“ в град Крамлингтън.[16]

По време на следването си и преподавателската си практика Стинг активно участва в джаз вечери през уикендите и по време на ваканциите, свирейки с формации като „Финикс Джазмен“, „Нюкасъл Биг Бенд“ и „Ласт Екзит“. Именно в този период получава своя артистичен псевдоним – „Стинг“ („Жилото“). Прякорът произлиза от навика му да носи черно-жълт пуловер на райета по време на участия с „Финикс Джазмен“. Ръководителят на оркестъра, Гордън Соломон, го оприличава на пчела – или както самият Стинг по-късно уточнява, „помислиха, че приличам на оса“. Така се ражда името, което ще го съпътства през цялата му кариера.[17][18] В документалния филм Bring On the Night (1985) журналист го нарича „Гордън“, на което той отговаря: „Децата ми ме наричат Стинг, майка ми ме нарича Стинг, кой е този персонаж Гордън?“[19] Въпреки широкото използване на псевдонима, Стинг избира да не променя официално името си по документи.[20]

Музикална кариера

[редактиране | редактиране на кода]

1977 – 1984: „Полис“ и ранна солова работа

[редактиране | редактиране на кода]
 Вижте също: Полис

През януари 1977 г. Стинг се премества от Нюкасъл ъпон Тайн в Лондон и се присъединява към барабаниста Стюарт Копланд и китариста Хенри Падовани (скоро заменен от Анди Съмърс), с които основава ню уейв групата Полис. Между 1978 и 1983 г. триото издава пет студийни албума, всички от които оглавяват класациите във Великобритания. Групата печели шест награди „Грами“ и две награди „Брит“ за „Най-добра британска група“ и за „Изключителен принос към музиката“.[21][22]

Първоначалното звучене на Полис е повлияно от пънк рока, но с времето се развива към реге рок и минималистичен поп. Последният им албум, Synchronicity (1983), е номиниран за пет награди „Грами“, включително за „Албум на годината“. Той включва най-успешната песен на групата – „Every Breath You Take“, написана от Стинг, която се превръща в глобален хит.

В документалния филм Last Play at Shea Стинг разказва, че е взел решението да напусне групата по време на концерта на Полис на стадион „Ший“ в Ню Йорк на 18 август 1983 г., тъй като е почувствал, че това е „Еверестът“ на тяхната кариера.[23] Макар че групата никога не се разпада официално, след Synchronicity членовете ѝ се съсредоточават върху солови проекти. През годините възможността за повторно събиране е многократно отхвърляна, особено от страна на Стинг.[24] Въпреки това през 2007 г. „Полис“ се събират за юбилейно световно турне, което отбелязва 30 години от създаването на групата и се превръща в едно от най-успешните турнета на десетилетието.

Четири от петте студийни албума на „Полис“ са включени в списъка на сп. „Ролинг Стоун“ за „500-те най-велики албума на всички времена“. Две от песните на групата – „Every Breath You Take“ и „Roxanne“, написани от Стинг, се появяват в „500-те най-добри песни на всички времена“. И двете композиции са включени и в списъка на Залата на славата на рокендрола за 500-те песни, които са оформили жанра. През 2003 г. официално са въведени в Залата на славата на рокендрола.[25] Групата фигурира и в класациите на сп. „Ролинг Стоун“ и Ви Ейч Уан за „100-те най-велики изпълнители на всички времена“.[26]

През 1978 г. Стинг си сътрудничи с членовете на групите „Hawkwind“ и „Gong“ в проекта Radio Actors, с които записва единствения им сингъл – „Nuclear Waste“.[27]

През септември 1981 г. Стинг прави първата си солова изява на живо, участвайки във всички четири вечери на четвъртия бенефис на „Амнести Интернешънъл“ – „Другият бал на тайния полицай“ (The Secret Policeman's Other Ball), проведен в реатър „Дрюри Лейн“, Лондон. По покана на продуцента Мартин Луис, той изпълнява солови версии на „Roxanne" и „Message in a Bottle", както и ръководи звездна група, наречена The Secret Police, в аранжимент на песента „I Shall Be Released“ на Боб Дилън. В групата и хора участват Ерик Клептън, Джеф Бек, Робин Гиб, Фил Колинс, Боб Гелдоф и Мидж Юр – музиканти, които (с изключение на Бек и Гиб) по-късно се включват и в проекта „Лайв ейд“. Изпълненията на Стинг са включени в албума и филма, документиращи събитието. Това участие бележи началото на неговата трайна ангажираност с политически и социални каузи.

През 1982 г. той издава солов сингъл „Spread a Little Happiness“, създаден за филмовата адаптация на телевизионната пиеса Brimstone and Treacle от Денис Потър. Песента е нова интерпретация на композиция от мюзикъла Mr. Cinders (1920) от Вивиан Елис и достига Топ 20 в класациите на Обединеното кралство.[28]

1985 – 1989: Солов дебют

[редактиране | редактиране на кода]

През 1985 г. Стинг издава своя първи солов албум – „The Dream of the Blue Turtles“, с който се дистанцира от звученето на „Полис“ и навлиза в територията на джаза, попмузиката и политически ангажираната музика. За записите той работи с утвърдени джаз музиканти, сред които Кени Къркланд (клавишни), Дарил Джоунс (бас), Омар Хаким (барабани) и Бранфорд Марсалис (саксофон).

Албумът включва няколко хита: „If You Love Somebody Set Them Free“ – дебютен сингъл, подкрепен с неиздаваната на албума песен „Another Day“, „Fortress Around Your Heart“, „Love Is the Seventh Wave“ и „Russians“ – композиция, базирана на тема от Сюитата на лейтенант Киже на Сергей Прокофиев, с ясно изразено антивоенно послание.[29]

The Dream of the Blue Turtles постига търговски и критически успех, като в рамките на една година става три пъти платинен. Албумът е номиниран за четири награди „Грами“: „Албум на годината“, „Най-добро мъжко поп вокално изпълнение“, „Най-добро джаз инструментално изпълнение“ и „Най-добър инженерен запис“.[30]

Стинг в Норвегия през 1985 г.

През ноември 1984 г. Стинг участва в благотворителния сингъл „Do They Know It's Christmas?“ на Банд Ейд, създаден с цел набиране на средства за жертвите на глада в Етиопия (1983–1985).[31] Проектът обединява водещи британски музиканти и се превръща в културен и хуманитарен феномен.

През юни 1985 г. Стинг записва вокалите за припева „I Want My MTV“ в песента „Money for Nothing“ на Дайър Стрейтс, която се превръща в един от най-големите хитове на годината.[32] Месец по-късно, през юли, той участва в историческия концерт „Лайв Ейд“ на стадион „Уембли“ в Лондон, където изпълнява хитове на „Полис“, пее заедно с „Дайър Стрейтс“ в „Money for Nothing“ и прави два дуета с Фил Колинс.[33][34]

През същата година Стинг участва в албума You're Under Arrest на Майлс Дейвис, където изпълнява ролята на френскоговорещ полицай. Освен това допринася с беквокали за сингъла „The Promise“ на група „Аркадия“, участва в две песни от албума No Jacket Required на Фил Колинс и записва „Mack the Knife" за трибютния албум Lost in the Stars: The Music of Kurt Weill, продуциран от Хал Уилнър.

През септември 1985 г. Стинг изпълнява „If You Love Somebody Set Them Free“ на церемонията по връчване на Видео музикалните награди на Ем Ти Ви в Радио Сити Мюзик Хол в Ню Йорк.[35]

Същата година излиза и документалният филм Bring On the Night, режисиран от Майкъл Аптед, който проследява формирането на соловата група на Стинг и първия ѝ концерт във Франция. Филмът предлага поглед към творческия процес зад дебютния му албум и прехода от групов към солов изпълнител.[36]

Стинг и Боно на концерта "Конспирация на надеждата" в Ню Джърси, 1986 г.

През 1987 г. Стинг издава втория си солов албум – ...Nothing Like the Sun, който бележи емоционално и артистично задълбочаване в творчеството му. Албумът е посветен на наскоро починалата му майка и включва синглите „We'll Be Together“, „Fragile“, „Englishman in New York“ и „Be Still My Beating Heart“. Последната песен получава номинации за „Песен на годината“ и „Най-добро мъжко вокално поп изпълнение“ на наградите „Грами“. Композицията „The Secret Marriage“ е адаптация на творба от германския композитор Ханс Айслер, а „Englishman in New York“ е вдъхновена от живота на английския интелектуалец и хуморист Куентин Крисп. Заглавието на албума е взето от Сонет 130 на Уилям Шекспир – „My mistress’ eyes are nothing like the sun“.[37]

...Nothing Like the Sun става двойно платинен и печели наградата за „Най-добър британски албум“ на награди „Брит“ през 1988 г. През 1989 г. албумът получава три номинации за „Грами“, включително втората поредна номинация на Стинг за „Албум на годината“.

В класацията на списание „Ролинг Стоун“ за „100-те най-велики албума на 80-те години“, ...Nothing Like the Sun е класиран на 90-то място, а Synchronicity на „Полис“ – на 17-то, което подчертава значимостта на Стинг както като солов артист, така и като член на легендарната група.[38]

През февруари 1988 г. Стинг прави миниалбума Nada como el sol, съдържащ четири песни от ...Nothing Like the Sun, изпълнени на испански и португалски език.

През 1987 г. джаз аранжорът Джил Еванс включва Стинг в биг бенд за концертен албум с негови песни, подчертавайки джазовите измерения на творчеството му. През 1988 г. Стинг участва в албума Broadway the Hard Way на Франк Запа, където изпълнява аранжимент на „Murder by Numbers“ – песен на „Полис“, поставена върху темата „Stolen Moments“ от Оливър Нелсън. Изпълнението е посветено на евангелиста Джими Суагарт и носи сатиричен заряд, характерен за стила на Запа.

През октомври 1988 г. Стинг записва версия на The Soldier's Tale (Histoire du soldat) от Игор Стравински с Лондонския симфоничен оркестър под диригентството на Кент Нагано. В проекта участват Ванеса Редгрейв, Иън Маккелън, Джана Нанини и самият Стинг в ролята на Войника. Това сътрудничество бележи важна стъпка в интегрирането на класическата музика в артистичния му репертоар.[39]

1990 – 1997: По-голям солов успех

[редактиране | редактиране на кода]

През 1991 г. Стинг издава третия си солов албум – The Soul Cages, посветен на покойния му баща. Албумът включва синглите „All This Time“ и заглавната песен „The Soul Cages“, която печели награда „Грами“. Проектът става платинен и се отличава с лична и емоционална дълбочина. Включена е и италианска версия на песента „Mad About You“, с текст от неговия приятел Дзукеро, която по-късно е включена в албумите Overdose d'amore / The Ballads (1999) и Zu & Co. (2004).

Същата година Стинг участва в трибютния албум Two Rooms: Celebrating the Songs of Elton John and Bernie Taupin, където изпълнява „Come Down in Time“. През 1992 г. се жени за актрисата Труди Стайлър и получава почетна докторска степен по музика от Университет „Нортумбрия“.

През 1993 г. излиза четвъртият му солов албум – Ten Summoner's Tales, записан в елизабетинския му селски дом Лейк Хаус в Уилтшър. Заглавието е игра на думи с фамилията му „Съмнър“ и с разказа „The Summoner's Tale“ от „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър. Албумът достига второ място в класациите на Обединеното кралство и САЩ и става три пъти платинен за малко повече от година.[40][41] Сред хитовите сингли са: „Fields of Gold“ – вдъхновена от ечемичните полета около дома му, с видеоклип, включващ силуета на Стинг в типично британско селце, и „If I Ever Lose My Faith in You“ – носител на награда „Грами“ за „Най-добро поп вокално изпълнение“.[42]

Ten Summoner's Tales е номиниран за наградата „Мъркюри“ през 1993 г. и за „Грами“ за „Албум на годината“ през 1994 г., утвърждавайки Стинг като един от водещите солови изпълнители на десетилетието.

През май 1993 г. Стинг записва нова версия на собствената си песен „Demolition Man“от албума Ghost in the Machine на „Полис“, адаптирана за саундтрака на филма „Разрушителят“. Същата година, заедно с Брайън Адамс и Род Стюарт, Стинг изпълнява „All for Love“ за филма „Тримата мускетари“. Песента оглавява американските класации в продължение на три седмици, достига първо място в множество международни класации и номер две в Обединеното кралство.

През февруари Стинг печели две награди „Грами“ и е номиниран за още три.[43] През май същата година музикалният колеж „Бъркли“ му присъжда втората му почетна докторска степен по музика.

През ноември 1994 г. издава сборния албум Fields of Gold: The Best of Sting, който обхваща най-успешните му солови композиции и е сертифициран като двойно платинен. В същия период записва дует с Ванеса Уилямс – „Sister Moon“, включен в нейния албум The Sweetest Days.

На церемонията по връчване на наградите „Брит“ през 1994 г. в Лондон, Стинг е отличен като „Най-добър британски изпълнител“, което допълнително затвърждава статута му на международно признат изпълнител.[44]

През 1996 г. Стинг издава петия си солов албум – Mercury Falling, който има силен дебют, но бързо изпада от класациите. Въпреки това албумът достига Топ 40 в Обединеното кралство с три сингъла: „Let Your Soul Be Your Pilot“ – №15, „You Still Touch Me“ – №27 (юни) и „I Was Brought To My Senses“ – №31 (декември). Песента „I'm So Happy I Can't Stop Crying“ от същия албум става хит на кънтри музиката в САЩ през 1997 г. във версия с Тоби Кийт.

Стинг записва музика за анимационния филм на „Дисни“ Kingdom of the Sun, който по-късно е преработен в „Омагьосаният император“. Промените в сюжета и неизползваните песни са документирани от съпругата му Труди Стайлър в документалния филм The Sweatbox.[45]

През същата година Стинг участва в сингъла „On Silent Wings“ на Тина Търнър, включена в нейния албум Wildest Dreams. Участва и в благотворителния албум срещу СПИН Red Hot + Rio с бразилския композитор Антониу Карлус Жобим, изпълнявайки „How Insensitive“.

Стинг си партнира с гръцкия певец Йоргос Даларас на концерт в Атина, а песента „Moonlight“ – рядко джаз изпълнение за римейка на филма „Сабрина“ (1995), написана от Алън и Мерилин Бергман, и Джон Уилямс, е номиниран за наградата „Грами“ през 1997 г. за „Най-добра песен, написана за филм или телевизия“.

На 4 септември 1997 г. Стинг изпълнява „I'll Be Missing You“ с Пъф Деди на Видео музикалните награди на Ем Ти Ви в знак на почит към Ноториъс Би Ай Джи.[46] На 15 септември същата година участва в благотворителния концерт Music for Montserrat в Роял Албърт Хол в Лондон, където свири с Пол Маккартни, Елтън Джон, Ерик Клептън, Фил Колинс и Марк Нопфлър.[47]

1998 – 2005: албум Brand New Day и саундтрак

[редактиране | редактиране на кода]

След период на относително музикално затишие след 1997 г., Стинг се завръща през септември 1999 г. с новия си студиен албум Brand New Day. Проектът бележи нова фаза в кариерата му и му носи значителен комерсиален и критически успех. Албумът включва два британски топ 20 хита: заглавната песен „Brand New Day“ – №13 в Обединеното кралство, с участието на Стиви Уондър на хармоника, и „Desert Rose“ – №15 в Обединеното кралство, дует с алжирския изпълнител Чеб Мами, който въвежда северноафриканския жанр „раи“ в западната попмузика.

До януари 2001 г. Brand New Day е сертифициран като тройно платинен. През 2000 г. албумът печели награда „Грами“ за „Най-добър поп вокален албум“, а едноименната песен – за „Най-добро мъжко поп вокално изпълнение“. На церемонията по връчване на наградите Стинг изпълнява „Desert Rose“ заедно с Чеб Мами, което допълнително утвърждава глобалния успех на песента.

Стинг изпълнява в Будапеща през август 2000 г.

През 2000 г. е издаден саундтракът на анимационния филм „Омагьосаният император“, включващ пълни песни от предишната му версия. Последният сингъл, използван за популяризиране на филма – „My Funny Friend and Me“, носи на Стинг първата му номинация за награда „Оскар“ за „Най-добра оригинална песен“.[48]

През февруари 2001 г. той печели още една награда „Грами“ за песента „She Walks This Earth (Soberana Rosa)“, включена в албума A Love Affair: The Music of Ivan Lins. Същата година неговият сингъл „After the Rain Has Fallen“ влиза в Топ 40 на класациите.

Следващият му проект е концертен албум, записан във вилата му във Филине Валдарно, Италия, планиран като CD и DVD под заглавието On Such a Night. Програмата включва преработки на емблематични песни като „Roxanne“ и „If You Love Somebody Set Them Free“, и е предвидена за уеб излъчване на 11 септември 2001 г. След атентатите в САЩ, уебкастът е прекъснат след първата песен – емоционално изпълнение на „Fragile“. Стинг оставя решението за продължаване на концерта на публиката, която избира да продължи. Записът е издаден през ноември под заглавието All This Time и е посветен на жертвите на трагедията.

През февруари 2002 г. Стинг изпълнява „Fragile“ заедно с виолончелиста Йо-Йо Ма и Хора на Мормонския табернакъл по време на церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити, Юта.[49]

През февруари 2000 г. Стинг получава наградата за „Изключителен принос към музиката“ на церемонията за наградите „Брит“, като признание за дългогодишната му роля в британската и световна музикална сцена.[50]

През 2002 г. той печели наградата „Златен глобус“ за „Until...“ от филма „Кейт и Леополд“,[51] която сам е написал и изпълнил. Композицията му носи и втората номинация за „Оскар“ за „Най-добра оригинална песен“.[51]

През май същата година Стинг е удостоен с наградата „Айвър Новело“ за цялостно творчество от Британската академия на текстописците, композиторите и авторите.[52] През юни е въведен в Залата на славата на авторите на песни, което утвърждава неговия принос към съвременната музика.

В почестите за рождения ден на кралица Елизабет II през 2003 г. Стинг е награден с Ордена на Британската империя за заслуги към музикалната индустрия[53] – едно от най-високите отличия, присъждани от британската корона.

През септември същата година, на 54-те награди „Еми“, Стинг печели награда за „Изключително индивидуално представяне във вариететна или музикална програма“ за телевизионния си специален концерт Sting in Tuscany... All This Time, излъчен по канал A&E.[51]

През 2003 г. Стинг издава студийния албум Sacred Love, в който ескпериментира с модерни жанрове и си сътрудничи с хип-хоп изпълнителката Мери Джей Блайдж и със ситаристката Анушка Шанкар. Дуетът с Блайдж – „Whenever I Say Your Name“ – печели награда „Грами“. Песента е базирана на Praeambulum 1 C-Major (BWV 924) на Йохан Себастиан Бах, макар че Стинг рядко коментира адаптацията.[54] Въпреки липсата на комерсиални хитове, албумът е оценен за своята стилова амбициозност и глобални влияния. През 2004 г. Стинг получава третата си номинация за „Оскар“[55] за песента „You Will Be My Ain True Love“ от филма „Студена планина“, изпълнена в дует с Алисън Краус. Двамата представят песента на 76-ата церемония по връчване на наградите „Оскар“.[56]

През октомври 2004 г. Стинг публикува автобиографията си Broken Music, в която проследява личния и артистичния си път. Същата година той предприема световно турне Sacred Love, включващо съвместни изпълнения с Ани Ленъкс.[57] През пролетта на 2005 г. Стинг тръгва на клубно турне с компактна група от четирима музиканти, започвайки в Лос Анджелис на 28 март и завършвайки на 14 май.

През 2005 г. участва в албума Monkey Business на хип-хоп групата „Блек Айд Пийс“, изпълнявайки вокали в песента „Union“, която семплира неговата композиция „Englishman in New York“. През юли същата година се включва в благотворителния концерт Live 8 в Хайд Парк, Лондон – продължение на инициативата Лайв ейд.[58]

2006 – 2010: Експериментални албуми и събиране на „Полис“

[редактиране | редактиране на кода]

През 2006 г. Стинг участва в албума на Грег Кофи Браун с песента „Lullaby to an Anxious Child“, продуцирана и аранжирана от Лино и Пино Николози от „Николози Пръдакшънс“.[59]

През октомври същата година той издава албума Songs from the Labyrinth, посветен на музиката на английския ренесансов композитор Джон Доуланд. Проектът е реализиран в сътрудничество с босненския лютнист Един Карамазов и включва както вокални, така и инструментални интерпретации на творби от края на XVI и началото на XVII век.

Изпълнението на Стинг и Карамазов получава признание в сферата на класическата музика, като демонстрира артистичната гъвкавост на певеца и интереса му към исторически репертоар.[60] Като част от промоционалната кампания за албума, Стинг се появява в петия епизод на телевизионния сериал Studio 60 on the Sunset Strip, където изпълнява част от песента „Come Again“ на Доуланд, както и собствената си композиция „Fields of Gold“ в аранжимент за глас и две архилютни.

Стинг с Полис в Медисън Скуеър Гардън, Ню Йорк, 1 август 2007 г.

На 11 февруари 2007 г. Стинг се събира отново с „Полис“, за да открие церемонията по връчване на наградите „Грами“ изпълнявайки емблематичната песен „Roxanne“. По време на събитието е обявено юбилейно световно турне на групата, чийто първи концерт се състои във Ванкувър на 28 май 2007 г. пред 22 000 фенове.

Турнето продължава повече от година, преминавайки през Северна Америка, Европа, Южна Америка, Австралия, Нова Зеландия и Япония. Билетите за британската част от турнето се разпродават за 30 минути, а групата свири две поредни вечери на стадион „Туикенам“ в Югозападен Лондон – на 8 и 9 септември 2007 г. Последният концерт от турнето се състои в „Медисън Скуеър Гардън“ на 7 август 2008 г., където трите дъщери на Стинг се появяват с него на сцената.

През този период Стинг участва в документалния филм The Musical Brain, продуциран от Ванеса Дилин, с участието на невролога Даниел Левитин. В рамките на проекта Стинг проявява интерес към невронаучно изследване на мозъчната активност по време на слушане на музика.

На 20 януари 2009 г., по време на един от десетте встъпителни балове в чест на американския президент Барак Обама, Стинг изпълнява „Brand New Day“ като последна песен на вечерта. Към него се присъединява Стиви Уондър на хармоника.[61]

В началото на февруари 2009 г. Стинг влиза в студиото, за да започне работа по албума If on a Winter's Night...[62], издаден през октомври същата година.[63] Проектът включва интерпретации на традиционни и духовни песни, вдъхновени от зимния сезон и англиканската музикална традиция. Първоначалните отзиви от фенове, получили достъп до промоционални копия, са смесени, като някои поставят под съмнение артистичното ръководство и концептуалната насоченост на албума.[64]

През 2009 г. Стинг участва в концерта по повод 25-ата годишнина на Залата на славата на рокендрола, където изпълнява „Higher Ground„ и „Roxanne“ заедно със Стиви Уондър и „People Get Ready“ с Джеф Бек.[65][66] Самият Стинг е включен Залата на славата на рокендрола през 2003 г. като член на „Полис“.[67][68]

През октомври 2009 г. Стинг изнася концерт в Ташкент, Узбекистан, като част от фестивал на изкуствата и културата, организиран от Фондация „Форум за култура и изкуства на Узбекистан“. Макар че твърди, че е вярвал, че събитието е спонсорирано от УНИЦЕФ, той се сблъсква с критики в пресата, че е получил заплащане между 1 и 2 млн. паунда от президента на Узбекистан Ислам Каримов – обвинен от ООН и „Амнести Интернешънъл“ в нарушаване на човешките права. УНИЦЕФ заявява, че няма връзка със събитието.[69]

2010 – 2016: албум Last Ship и съвместни турнета с Пол Саймън и Питър Габриел

[редактиране | редактиране на кода]
Стинг в Будапеща, 30 юни 2011 г.

През 2010–2011 г. Стинг продължава световното си турне Symphonicity Tour, в рамките на което обикаля Южна Корея, Япония, Австралия, Нова Зеландия, Южна Америка и Европа.[70] През октомври 2010 г. изнася два концерта в Арнем, Нидерландия, за Symphonica in Rosso.

През 2011 г. списание „Тайм“ включва певеца в класацията си за „100-те най-влиятелни хора в света“. На 26 април същата година той изпълнява „Every Breath You Take“, „Roxanne“ и „Desert Rose“ на юбилейното събитие Тайм 100 Гала в Ню Йорк.[71]

През втората половина на 2011 г. Стинг започва ново турне – Back to Bass, което продължава, с периодични прекъсвания, и през 2013 г.[72]

В този период Стинг участва в няколко музикални сътрудничества. Той записва песента „Power's Out“ с Никол Шерзингер – първоначално планирана за отложения ѝ албум Her Name is Nicole, но по-късно включена в дебютния ѝ албум Killer Love (2011). Стинг изпълнява и нова версия на „Let Your Soul Be Your Pilot“ като дует с актьора и певец Матю Морисън от Клуб „Веселие“, включена в едноименния дебютен албум на Морисън от 2011 г.[73]

На 15 септември 2011 г. Стинг изпълнява „Fragile“ на сцена в 92-ра улица в Ню Йорк в памет на своя приятел, финансиста и филантроп Херман Сандлър, загинал при атентатите на 11 септември 2001 г.[74]

В продължение на няколко години Стинг работи върху мюзикълa Last Ship, вдъхновен от детските му преживявания и корабостроителната индустрия в родния му град Уолсенд.[75] The Last Ship разказва историята за смъртта на британската корабостроителна индустрияв Нюкасъл ъпон Тайн през 1980 г. Мюзикълът прави своя дебют в Чикаго през юни 2014 г., а през есента на същата година е прехвърля на Бродуей.[76][77]

Единадесетият студиен албум на Стинг, озаглавен The Last Ship, излиза на 24 септември 2013 г. и е вдъхновен от едноименния мюзикъл.[78] В него участват гост изпълнители с корени в Североизточна Англия, включително Брайън Джонсън – вокалист на Ей Си/Ди Си.[79]

Стинг с медальона на Кенеди център, 6 декември 2014 г.

През февруари 2014 г. Стинг предприема съвместно концертно турне, озаглавено On Stage Together, с Пол Саймън. То включва 21 концерта в Северна Америка и продължава в началото на 2015 г. с десет концерта в Австралия и Нова Зеландия[80][81], както и с 23 концерта в Европа[82], завършващи на 18 април 2015 г.

На 26 юни 2015 г., в рамките на фестивала Bergen Calling в Берген, Норвегия, Стинг започва 21-дневно соло турне в Европа, което преминава през Тронхайм (Olavsfestdagene), Дания, Франция, Германия, Испания, Португалия, Италия и Швеция.[83]

На 28 август 2015 г. излиза сингълът „Stolen Car" – дует с френската певица Милен Фармер.[84] Песента е кавър версия от седмия самостоятелен студиен албум на Стинг Sacred Love (2003) и служи като първи сингъл от десетия студиен албум на Фармер – Interstellaires.[85] При излизането си песента достига номер 1 във френските класации за изтегляне на музика в АйТюнс, а впоследствие оглавява и основната френска класация за сингли, като носи на Стинг първия му номер 1 във Франция.[86]

През 2016 г. Стинг предприема 19-дневно съвместно лятно турне в Северна Америка с Питър Гейбриъл, като двамата изпълняват както собствени песни, така и съвместни интерпретации на емблематични композиции.[87]

2016 – 2020: албуми 57th & 9th, 44/876 и My Songs

[редактиране | редактиране на кода]

На 18 юли 2016 г. е обявен първият рок албум на Стинг от много години – 57th & 9th, издаден на 11 ноември същата година. Заглавието е препратка към кръстовището в Ню Йорк, което той пресича ежедневно, за да стигне до студиото, където е записана голяма част от албума.[88] В проекта участват дългогодишни сътрудници на Стинг – Вини Колаюта, Доминик Милър, Джери Фуентес и Диего Навайра от „Ласт Бандолерос“.

На 9 ноември 2016 г. Стинг представя албума за първи път на живо с две последователни изяви в Ървинг Плаза в Манхатън, Ню Йорк – първо на събитието 57th & 9th iHeartRadio Album Release Party, а по-късно същата вечер на ексклузивен концерт за фен клуба му.[89][90]

Световното турне 57th & 9th Tour в подкрепа на албума стартира на 1 февруари 2017 г. в „Комодор Болрум“ във Ванкувър и продължава до октомври, преминавайки през театри, клубове и арени. В турнето участват специални гости – синът му Джо Съмнър и групата „Ласт Бандолерос“.[91][92]

На 4 ноември 2016 г. ръководството на театър „Батаклан“ в Париж обявява, че Стинг ще изнесе ексклузивен концерт на 12 ноември за повторното откриване на залата – година след терористичната атака от 2015 г.[93] По време на концерта към него се присъединява бившият китарист на „Полис“ – французинът Анри Падовани, за изпълнението на „Next to You“ – един от бисовете на вечерта.[94]

През 2017 г. Стинг е обявен за съвместен носител на шведската международна награда Polar Music Prize, присъждана за изключителни постижения в света на музиката. Комисията по награждаването отбелязва: „Като композитор Стинг комбинира класически поп с виртуозно музикално майсторство и отвореност към всички жанрове и звуци от цял свят.“[95]

През 2018 г. той планира музикално и разказващо представление в Музея на изкуството „Метрополитън“ в чест на чест на американския художник от школата на река Хъдсън ривър – Томас Коул.[96] На 7 февруари същата година Стинг участва като специален гост в музикалния фестивал в Санремо, където изпълнява „Muoio per te“ – италианската версия на „Mad About You“ с текст от Дзукеро, както и „Don Make Me Wait“ в дует с Шаги.

През 2018 г. излиза 44/876 – първият съвместен студиен албум на Стинг и Шаги, който смесва реге, поп и световна музика. На 21 април 2018 г. Стинг е сред изпълнителите на партито за рождения ден на кралица Елизабет II, проведено в Роял Албърт Хол.[97]

На 24 май 2019 г. Стинг издава своя 14-и студиен албум – My Songs, съдържащ 14 студийни и една концертна, презаписани версии на негови песни от соловата му кариера и периода му с „Полис“.[98] В подкрепа на албума той започва световно турне My Songs Tour на 28 май 2019 г. в „Сен Музикал“ в Париж, което завършва на 2 септември 2019 г. в Кит Карсън Парк в Таос, Ню Мексико.[99]

Планираната серия от 16 концерта между 22 май и 2 септември 2020 г. в „Сизърс Палас“, Лас Вегас, Невада, е отложена поради пандемията от COVID-19, като първата дата се провежда на 29 октомври 2021 г.[100]bШестте му вечери в Лондонския паладиум са пренасрочени за април 2022 г.[101]

На 14 април 2020 г. Стинг записва дуетен кавър на песента на „Полис“ „Message in a Bottle“ с момичешката група „Ол Сейнтс“.[102] Същата година участва в песента „Simple“ от миниалбума Pausa на Рики Мартин.[103]

2021 – 2025: албуми Duets и The Bridge

[редактиране | редактиране на кода]

На 19 март 2021 г. Стинг издава сборния албум Duets, включващ 17 песни в сътрудничество с изпълнители като Ерик Клептън, Мери Джей Блайдж, Шаги, Ани Ленъкс и Сам Мур.[104] Няколко записани заглавия не са включени в окончателната версия на албума, сред тях: „Simple“ с Рики Мартин, „Message in a Bottle“ с „Ол Сейнтс“, „Spirits“ с Пато Бантън (от филма „Ейс Вентура: Повикът на дивото“) и „Always on Your Side" в дует с Шерил Кроу.

На 19 ноември 2021 г. излиза 15-ият студиен албум на Стинг – The Bridge, предшестван от водещия сингъл „If It's Love“ (1 септември). Албумът съдържа поп рок композиции, написани „в година на глобална пандемия, лична загуба, раздяла, прекъсване, блокиране и изключителни социални и политически сътресения“, както самият Стинг описва творческия контекст.[105][106]

На 20 ноември 2021 г. сингълът „What Could Have Been“, записан в сътрудничество с цигуларя Рей Чен, е включен в третия епизод на анимационния сериал Arcane, базиран на вселената на League of Legends.[107][108] Същия ден песента е официално издадена като сингъл, а Стинг открива церемонията The Game Awards 2021 с нейно изпълнение.[109]

През февруари 2022 г. Стинг си сътрудничи с шведската диджей супергрупа „Суидиш Хаус Мафия“, издавайки песента и музикалния видеоклип „Redlight“. Песента използва текст от хита на „Полис“ „Roxanne“ (1979) и се отличава с мрачно електронно усещане. Стинг се появява в клипа, а песента е включена в албума Paradise Again на супергрупата.[110]

Същия месец е обявено, че Юнивърсъл Мюзик Груп е закупила целия музикален каталог на Стинг – както соловите му произведения, така и тези с Полис – за неразкрита сума.[111] Според сп. „Форбс“ Стинг е най-добре платеният солов музикант за 2022 г., с приблизителни приходи от 210 млн. долара.[112]

На 17 януари 2023 г. Стинг изнася частно изпълнение пред петдесет висши ръоводители на Майкрософт по време на Световния икономически форум в Давос. На следващия ден компанията обявява планове за съкращаване на 10 000 служители. Според публикация във вестник „Уолстрийт Джърнъл“ някои служители намират концерта за неуместен, въпреки че темата на събитието е „устойчивост“.[113] Случаят предизвиква широк обществен отзвук и бързо се разпространява в медиите.[114]

През септември 2025 г. бившите членове на „Полис“, Стюарт Коупланд и Анди Съмърс, завеждат дело срещу Стинг във Висшия съд на Лондон. Двамата твърдят, че не са получили справедлив дял от приходите, генерирани от цифровото разпространение на записите на „Полис“, включително стрийминг и дигитални продажби.[115] Те настояват, че не са били признати като съавтори на някои от най-емблематичните песни на групата, включително „Every Breath You Take“ и „Roxanne“, и че това е довело до загуба на значителни авторски възнаграждения.[116] Стинг категорично отрича обвиненията и твърди, че е „преплатил“ на бившите си колеги. Той подчертава, че съществуващите договори ясно определят неговата роля като единствен автор на определени песни и че всички плащания са извършени съгласно договорените условия.[115]

Делото изважда наяве дългогодишни напрежения в групата, която се разпада през 1986 г., въпреки че членовете ѝ се събират за юбилейно турне през 2007–2008 г. Според списание „Ролинг Стоун“ става дума за над 2 милиона долара в неплатени авторски възнаграждения, като адвокатите на двете страни не успяват да постигнат извънсъдебно споразумение.[117] Делото предизвиква широк обществен интерес и дебати относно справедливото разпределение на авторските права в музикалната индустрия.

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Стинг се жени за актрисата Франсис Томелти на 1 май 1976 г. Двамата имат две деца: син Джоузеф Съмнър (р. 23 ноември 1976 г.), музикант, който по-късно свири и с баща си, и дъщеря Фуския Катрин „Кейт“ Съмнър (р. 17 април 1982 г.) Съмнър.

През 1980 г. Стинг се премества[118][119][120] в Голуей, Ирландия, за да избегне високите данъци във Великобритания. След раждането на второто му дете през 1982 г. той се разделя с Томелти,[121] разводът им е финализиран през 1984 г.[122] Причина за раздялата е аферата на Стинг с актрисата Труди Стайлър[123] – близка приятелка на Томелти.

Стинг и Стайлър сключват граждански брак на 20 август 1992 г. в Службата по вписванията в Камдън, Лондон, а два дни по-късно се венчават в енорийската църква „Свети Андрей“ от XII век в Грейт Дърнфорд, Уилтшър.[124] Двойката има четири деца – двама сина и две дъщери, три от които са родени преди брака: Бриджит Майкъл „Мики“ (р. 19 януари 1984 г.), Джейк (р. 24 май 1985 г.), Елиът Полина „Коко“ (р. 30 юли 1990 г.), и Джакомо Люк (р. 17 декември 1995 г.) Съмнър. Коко е основателка и вокалистка на групата „Ай Блейм Коко“. Джакомо Люк е вдъхновението зад името на коня Джакомо, спечелил Кентъки Дерби.[125]

През април 2009 г. списъкът на богатите на „Сънди Таймс“ оценява състоянието на Стинг на 175 милиона паунда, класирайки го като 322-ия най-богат човек във Великобритания.[126] През 2019 г. същият списък го оценява на 320 милиона паунда, което го поставя сред десетте най-богати личности в британската музикална индустрия.[127]

Лейк Хаус е елизабетинска селска къща в Уилдсфорд към Лейк близо до Солсбъри, датираща от 1578 г.
„220 Сентрал Парк Саут“ в Ню Йорк

И двамата родители на Стинг умират от рак – майка му през 1986 г., а баща му през 1987 г. Певецът не присъства на нито едно от погребенията, за да избегне медийно внимание към семейството си.[128]

Стинг притежава няколко имота по света, включително: Лейк Хаус и неговото имение от 60 акра близо до Солсбъри, Уилтшър, мезонет в небостъргача „220 Сентрал Парк Саут“ в Ню Йорк и Вила „Паладжо“ във Филине Валдарно, Тоскана,[129] където произвежда вино „Кианти“ и зехтин, и притежава пицария и винен бар.[130]

В продължение на години Стинг поддържа активен начин на живот, бягайки по 8 км дневно и участвайки в състезания и благотворителни бягания, включително Race Against Time за Спорт ейд през 1986 и 1988 г. Около 1990 г. е въведен в йогата от Дани Парадайз и започва да практикува Ащанга виняса йога, а по-късно – Тантра и Дживамукти йога.[131] През 2007 г. пише предговора към Yoga Beyond Belief на Ганга Уайт.[132] През 2008 г. се съобщава, че практикува техниката на трансценденталната медитация на Махариши Махеш Йоги,[133] а освен това редовно се занимава с пилатес.[134]

Афинитетът му към йогата става повод за медийни спекулации относно сексуалната му издръжливост, включително широко разпространен слух за осемчасов секс със съпругата му.[135][136] Историята произлиза от интервю със Стинг и Боб Гелдоф, в което Гелдоф се описва като „3-минутен човек“, а Стинг твърди, че благодарение на йога може да издържа часове.[137]

Стинг е запален шахматист. През 2000 г. участва в демонстративна игра срещу гросмайстора Гари Каспаров в студиото на Ей Би Си на Таймс Скуеър, Ню Йорк, заедно с четиримата членове на групата си – Доминик Милър, Джейсън Ребело, Крис Боти и Ръс Ъруин. Каспаров побеждава и петимата едновременно в рамките на 50 мин., като Стинг играе последен и е победен след 45 хода.[138]

През 1969 г. прочита готическо-фентъзи трилогията Gormenghast на Мервин Пийк и по-късно купува правата за филмова адаптация. Кръщава домашни любимци, състезателен кон, издателската си компания и дъщеря си Фуския (в книгите – Фуксия) на герои от поредицата.[139]

Стинг е дългогодишен привърженик на футболния клуб „Нюкасъл Юнайтед“ от родния му град. През 2009 г. подкрепя кампания срещу плановете на собственика Майк Ашли да продаде правата за именуване на домашния стадион на клуба „Сейнт Джеймсис Парк“.[140] В подкрепа на клуба пише песента „Black and White Army (Bringing The Pride Back Home)“.[141]

В интервю за сп. „Тайм“ през 2011 г. Стинг се определя като агностик, заявявайки че сигурността на религиозната вяра може да бъде опасна.

На 6 април 2018 г. певецът заема длъжността на Jurade de Saint-Émilion, като става посланик, помагайки за разширяването на имиджа на вината „Сент Емийон“ по света.[142]

Стинг има звезда на Холивудската алея на славата за постиженията и приноса си в областта на музиката.

Интересен факт е, че американският кечист Стив Бордън също използва псевдонима „Стинг“. В миналото той притежава правата върху името, но певецът ги откупува.

Стинг е признат и като винопроизводител – вината му се ценят високо от водещи световни експерти.

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Дискография на Стинг
 Вижте също: Дискография на Полис

Солова

[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми

[редактиране | редактиране на кода]

Концертни албуми

[редактиране | редактиране на кода]

Сборни албуми

[редактиране | редактиране на кода]

Съвместни албуми

[редактиране | редактиране на кода]

Миниалбуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • Nada como el sol (1988)
  • Demolition Man (1993)
  • Five Live (1994)
  • Live at TFI Friday EP (1996)
  • Still Be Love in the World (2001)

С Полис

[редактиране | редактиране на кода]
 Вижте също: Полис

Студийни албуми

[редактиране | редактиране на кода]

Концертни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • Live! (1995)
  • Certifiable: Live in Buenos Aires (2008)
  • Around the World (2022)

Сборни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • Every Breath You Take: The Singles (1986)
  • Their Greatest Hits (1990)
  • Greatest Hits (1992)
  • Every Breath You Take: The Classics (1995)
  • The Very Best of Sting & The Police (1997)
  • The Very Best of Sting & The Police (осъвременен) (2002)
  • The Police (2007)
  • Flexible Strategies (2018)

Миниалбуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • Voices Inside My Head (Remixes) (1995)

Филмография

[редактиране | редактиране на кода]

Музикални видеоклипове

[редактиране | редактиране на кода]

Като актьор

[редактиране | редактиране на кода]
  • Quadrophenia (1979) – The Ace Face, the King of the Mods, a.k.a. the Bell Boy във филмовата адаптация на албума на Who
  • Radio On (1979) – просто като Еди
  • The Great Rock 'n' Roll Swindle (1980) – лидер на Блоу Уейвс. Кадрите са изрязани, но по-късно се появяват отново във версията на DVD и в документалния филм The Filth and the Fury (2000).
  • Artemis 81 (1981) – ангел Хелит (Би Би Си тв филм)
  • Brimstone and Treacle (1982) – Мартин Тейлър, моряк
  • Dune (1984) – Фейд-Рота Харконен
  • Titus Groan (1984) – Стирпайк (BBC Radio 4 излъчване, базирано на романа на Мервин Пийк)
  • Gormenghast (1984) – Стирпайк (BBC Radio 4 излъчване, базирано на романа на Мервин Пийк)
  • Plenty (1985) – Мик, търговец
  • The Bride (1985) – барон Франкенщаин
  • Walking to New Orleans (1985) – уличен музикант, пеещ Moon Over Bourbon Street.
  • Julia and Julia (1987) – Даниел, британски джентълмен
  • The Adventures of Baron Munchausen (1988) – героичен офицер
  • Stormy Monday (1988) – Фини, собственик на нощен клуб
  • 3 Penny Opera (1989) – Макхийт
  • The Grotesque (1995), a/k/a Gentlemen Don't Eat Poets and Grave Indiscretion – Фледж
  • Lock, Stock and Two Smoking Barrels (1998) – Дж. Д. – баща на Еди и собственик на бар
  • The Last Ship (2014) – Джаки Уайт
  • Kaamelott: The First Chapter (2021) – Хорса

Като себе си

[редактиране | редактиране на кода]
  • Urgh! A Music War (1982)
  • Bring On the Night (1985)
  • Saturday Night Live (1991) – водещ, различни
  • The Simpsons (еп. "Radio Bart") (1992)
  • The Smell of Reeves and Mortimer (Еп. 5) (1995)
  • The Larry Sanders Show (еп. "Where Is the Love?") (1996)
  • Ally McBeal season (еп. "Cloudy Skies, Chance of Parade") (2001)
  • Everyone Stares: The Police Inside Out (2006)
  • Studio 60 on Sunset Strip (2006)
  • Vicar of Dibley Comic Relief special (2007)
  • Bee Movie (2007)
  • Little Britain USA (2008)
  • Brüno (2009)
  • Still Bill (2009)
  • Do It Again (2010)
  • Life's Too Short (2011)
  • 2012: Time for Change (2011)
  • Can't Stand Losing You: Surviving the Police (2012)
  • The Michael J. Fox Show (2013) (пеещ "August Wind" от The Last Ship)
  • 20 Feet from Stardom (2013)
  • Zoolander 2 (2016)
  • Have a Good Trip: Adventures in Psychedelics (2020)
  • Only Murders in the Building (2021)
  • The Book of Solutions (2023)

Концерти в България

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ „жило, ужилване“
  2. ↑ Stephen Thomas Erlewine. [Стинг в Sting Biography]. AllMusic. Retrieved 7 November 2010
  3. ↑ Sting's "Every Breath You Take" Is the Most Played Song on Radio [Video] // Посетен на 10 June 2019.
  4. ↑ Chow, Andrew R. Sting and Wayne Shorter Win Polar Music Prize // The New York Times. Посетен на 8 февруари 2017.
  5. ↑ Sting releases new album My Songs today // Universal Music Canada. Архивиран от оригинала на 17 октомври 2020. Посетен на 10 октомври 2020. (на американски английски)
  6. ↑ 100 Greatest Living Songwriters // pastemusic.com. Посетен на 13 януари 2013.
  7. ↑ VH1 Greatest Artists of Rock // Rockonthenet.com. Посетен на 30 January 2014.
  8. ↑ The 100 Greatest Stars of the 20th Century // Q. Архивиран от оригинала на 19 октомври 2018. Посетен на 29 януари 2014.
  9. ↑ Sting // Rolling Stone Australia. Посетен на 9 ноември 2023. (на австралийски английски)
  10. ↑ Hutchinson, Ken. Wallsend History Tour. Amberley Publishing Limited, 15 May 2015. ISBN 978-1-4456-4863-7. (на английски)
  11. ↑ Garrard, Aranda. Proud history and lively community; the region: Wallsend has grown out of its Roman and shipbuilding roots into a thriving community with plenty to offer buyers looking for a bargain. // TheFreeLibrary.com. Посетен на 16 февруари 2012.
  12. ↑ Sting // The Biography Channel. Посетен на 12 май 2008.
  13. ↑ Sting. Broken Music. Simon & Schuster, 2003.
  14. ↑ Clarkson 1999, с. 17.
  15. ↑ Notable Alumni // Northumbria University. Архивиран от оригинала на 28 юни 2017. Посетен на 22 January 2019.
  16. ↑ Berryman, James. A Sting in the tale. Mirage Publishing, 2000. ISBN 978-1-902578-13-2. с. 135. Посетен на 29 декември 2011.
  17. ↑ Egan, Sean. The Police: Every Little Thing They Sang Was Magic // Goldmine 29 (16). 8 August 2003. с. 14.
  18. ↑ Sting: A Renaissance man // CBS Sunday Morning. I used to wear these yellow and black sweaters. They thought I looked like a wasp, and they'd joke. They called me 'Sting'. They thought it was hilarious. They kept calling me St... That became my name.
  19. ↑ Periale, Elizabeth. Sting Turns 60 – How Did that Happen? // omg!. Архивиран от оригинала на 18 юни 2012. Посетен на 16 януари 2012.
  20. ↑ Stern, Howard. Sting on How He Got His Nickname and Writing "Roxanne" (2016) // YouTube. Посетен на 14 май 2023.
  21. ↑ Brit Awards: The Police | BRITs Profile // Архивиран от оригинала на 23 януари 2010. Посетен на 22 January 2019.
  22. ↑ "The Police Chart history". Official Charts Company. Посетен на 21 август 2014
  23. ↑ 'Last Play at Shea' documentary tells stadium's story // Newsday. Посетен на 23 ноември 2010.
  24. ↑ Reunited Police start world tour // BBC News. 30 May 2007. Посетен на 29 декември 2011.
  25. ↑ "The Police: Timeline". Rock on the Net. Посетен на 16 октомври 2012 г.
  26. ↑ "The Greatest Artists of All Time". VH1/Stereogum. Посетен на 12 януари 2014 г.
  27. ↑ Lazell, Barry. Indie Hits 1980–1989'. Cherry Red Books, 1997. ISBN 0-9517206-9-4. с. 183.
  28. ↑ Roberts, David. British Hit Singles & Albums. London, Guinness World Records Limited, 2006.
  29. ↑ Analysis of this song, the H. Eisler-adaption The Secret Marriage and the J.S. Bach-quote in Whenever I Say Your Name в: Michael Custodis, глава "Sting als Songwriter zwischen Prokofiev, Eisler, Bach und Dowland", в: Klassische Musik heute. Eine Spurensuche in der Rockmusik, Bielefeld transcript-Verlag 2009 ISBN 978-3-8376-1249-3
  30. ↑ "Grammy Awards – Sting". National Academy of Recording Arts and Sciences. Посетен на ноември 2014
  31. ↑ Looking Back At Live Aid, 25 Years Later Архив на оригинала от 2011-12-19 в Wayback Machine. MTV. Посетен на 1 декември 2011 г.
  32. ↑ When Mark Knopfler and Sting Connected for 'Money for Nothing' // Ultimate Classic Rock. Посетен на 30 November 2020.
  33. ↑ Live Aid – DVD Boxed Set AllMusic. Посетен септември 2011
  34. ↑ Live Aid: The show that rocked the world // BBC News. 5 April 2000. Посетен на 20 юли 2014.
  35. ↑ 1985 MTV Video Music Awards Архив на оригинала от 2008-08-28 в Wayback Machine. MTV. Посетен на 4 декември 2011
  36. ↑ New York Times Film Reviews. The New York Times Company, 1988. с. 160.
  37. ↑ Nothing Like the Sun Album Review Архив на оригинала от 3 ноември 2012 в Wayback Machine. Rolling Stone. 29 December 2011
  38. ↑ "The 100 Greatest Albums of the 80s." Rolling Stone. Special Issue 1990. Посетено на 19 ноември 2011
  39. ↑ Barry Lazell (1989). Rock movers & shakers с.487. Billboard Publications, Inc., 1989
  40. ↑ Roberts, David. British Hit Singles & Albums. London, Guinness World Records Limited, 2006.
  41. ↑ Billboard: Ten Summoner's Tales AllMusic. Посетен на 1 декември 2011
  42. ↑ Rock on the Net: Sting Rock on the Net. Посетен на 29 декември 2011
  43. ↑ Rock on the Net: Sting Rock on the Net. Посетен на декември 2011 г.
  44. ↑ Brit Awards: Sting | BRITs Profile // Архивиран от оригинала на 15 януари 2010. Посетен на 22 January 2019.
  45. ↑ Sting.com > Discography > SOUNDTRACK: The Emperor's New Groove // sting.com. Посетен на 5 January 2019.
  46. ↑ 1997 Video Music Awards Архив на оригинала от 2010-07-25 в Wayback Machine. MTV. Посетен на 1 декември 2011
  47. ↑ "Billboard 6 September 1997". с.59. Billboard. Посетен на 7 януари 2012
  48. ↑ Rock on the Net: Sting Rock on the Net. Посетен на 29 декември 2011
  49. ↑ Sting sings at Winter Olympics BBC. Посетен на 29 декември 2011
  50. ↑ Brit Awards: Sting | BRITs Profile // Архивиран от оригинала на 15 януари 2010. Посетен на 22 януари 2019.
  51. 1 2 3 Rock on the Net: Sting Rock on the Net. Посетено на 29 декември 2011
  52. ↑ "The 47th Ivor Novello Awards" Архив на оригинала от 22 юни 2016 в Wayback Machine.. The Ivors. Посетено на 31 декември 2017
  53. ↑ "No. 56963". The London Gazette (1st supplement). 14 June 2003. с. 9.
  54. ↑ Analysis of the piece in: Michael Custodis, chapter Sting als Songwriter zwischen Prokofiev, Eisler, Bach und Dowland, в: Klassische Musik heute. Eine Spurensuche in der Rockmusik, Bielefeld transcript-Verlag 2009 ISBN 978-3-8376-1249-3
  55. ↑ Rock on the Net: Sting Rock on the Net. Постепенно на 29 декември 2011
  56. ↑ Lowry, Brian. Review: "The 76th Annual Academy Awards" // Variety (magazine). 29 February 2004. Архивиран от оригинала на 10 октомври 2013. Посетен на 8 July 2013.
  57. ↑ Culture. Annie Lennox: career timeline // The Daily Telegraph. London, UK, 7 October 2011. Архивиран от оригинала на 10 януари 2022. Посетен на 26 март 2012.
  58. ↑ "Live 8 – Sting". BBC. Посетено 12 ноември 2014
  59. ↑ Guest Appearances – GREGG KOFI BROWN: Together As One // Sting.com. Архивиран от оригинала на 7 ноември 2012. Посетен на 8 юни 2013.
  60. ↑ Sting and Edin Karamazov: 'Songs from the Labyrinth' // Flyinginkpot.com. Посетен на 15 August 2011.
  61. ↑ "Stevie Wonder and Sting Inaugural Balls image" Архив на оригинала от 7 август 2016 в Wayback Machine.. Rolling Stone. Посетено на 12 ноември 2014
  62. ↑ Sting at Guitar Art Festival in Belgrade... // Sting.com, 10 February 2009. Архивиран от оригинала на 15 февруари 2009.
  63. ↑
  64. ↑ StingUs-team. Fan Reviews of 'If on a Winter's Night' New CD by Sting // Stingus.net. Архивиран от оригинала на 21 юли 2011. Посетен на 17 август 2011.
  65. ↑ Anderson, Kyle. Tom Morello, John Legend, Sting brought out as special guests at Rock and Roll Hall of Fame 25th anniversary concert // MTV. Архивиран от оригинала на 10 февруари 2012. Посетен на 14 May 2013.
  66. ↑ Pareles, John. Rock and Roll Hall of Fame Concert: Set List // The New York Times. Посетен на 14 May 2013.
  67. ↑ The Police: inducted in 2003 // Rock and Roll Hall of Fame. Посетен на 15 май 2013.
  68. ↑ Pareles, John. Clash, Costello and Police Enter Rock Hall of Fame // The New York Times. 11 March 2003. Посетен на 15 май 2013.
  69. ↑ Barnes, Ed. Rocker Sting Stung by Controversy Over Secret Concert for Dictator's Daughter // Fox News, 13 April 2010. Посетен на 29 януари 2014.
  70. ↑ Powers, Ann. Symphonicity tour: A few thoughts on Sting and strings // Los Angeles Times. Посетен на 15 май 2013.
  71. ↑ Hive Five: Things Sting Saves // mtvhive.com. MTV. Архивиран от оригинала на 27 май 2013. Посетен на 20 април 2013.
  72. ↑ Mapes, Jillian. Sting Announces 2013 'Back To Bass' Tour, Includes 3 New England Dates // WZLX. Архивиран от оригинала на 11 май 2013. Посетен на 15 May 2013.
  73. ↑ Matthew Morrison (Glee) // HMV. Посетен на 14 August 2011.
  74. ↑ Sting and the Kalichstein-Laredo-Robinson Trio at 92nd Street Y // Goldstar Events. Посетен на 29 ноември 2012.
  75. ↑ Sting and Brian Yorkey Embark on a New Musical, 'The Last Ship' // The New York Times. Посетен на 13 май 2013.
  76. ↑ STING'S THE LAST SHIP – New Album From the 16-Time Grammy® Award Winner // Sting.com. Архивиран от оригинала на 16 септември 2018. Посетен на 7 юни 2013.
  77. ↑ Morgan, Scott C. Sting sails into Chicago to promote 'Last Ship' // Daily Herald (Arlington Heights). Chicago, 11 October 2013. Посетен на 8 November 2013.
  78. ↑ Sullivan, Caroline. Sting: The Last Ship – review // The Guardian. London, 19 September 2013. Посетен на 2 юни 2014.
  79. ↑ Sting to release first new original album in 10 years, 'The Last Ship' // Daily News (New York). New York, 5 June 2013. Посетен на 6 юни 2013.
  80. ↑ Sting & Paul Simon: On Stage Together – Second & Final Perth Show Added! // Sting.com. Посетен на 24 ноември 2014.
  81. ↑ Sting & Paul Simon: On Stage Together – Final New Zealand Show Confirmed! // Sting.com. Посетен на 24 ноември 2014.
  82. ↑ BELFAST DATE ADDED FOR 'PAUL SIMON & STING: ON STAGE TOGETHER' 2015 EUROPEAN TOUR // PaulSimon.com. Посетен на 24 ноември 2014.
  83. ↑ Summer : 2015 // Sting.com. Архивиран от оригинала на 18 май 2018. Посетен на 12 февруари 2015.
  84. ↑ Stolen Car – Single par Mylène Farmer & Sting // iTunes Store. Посетен на 28 август 2015.
  85. ↑ Presse, Prisma. Mylène Farmer: Un nouvel album au titre évocateur – Gala // Посетен на 17 септември 2015.
  86. ↑ iTunesCharts.net: 'Stolen Car' by Mylène Farmer & Sting (French Songs iTunes Chart) // itunescharts.net. Посетен на 4 септември 2015.
  87. ↑ Sting, Peter Gabriel to headline Summerfest on July 10 // Посетен на 20 януари 2016.
  88. ↑ Sting announces new rock album 57th & 9th – "It's rockier than anything I've done in a while." // Consequence of Sound. Посетен на 21 юли 2016.
  89. ↑ Upcoming... // Sting.com. Посетен на 6 ноември 2016.
  90. ↑ Exclusive Sting.com Fan Club 57th & 9th Album Release Party Announced – November 9 at Irving Plaza in NYC! // Sting.com. Архивиран от оригинала на 5 ноември 2016. Посетен на 5 ноември 2016.
  91. ↑ Sting '57th & 9th' Tour – Theatre, Club and Arena Tour Announced... // Sting.com. Архивиран от оригинала на 29 ноември 2018. Посетен на 15 ноември 2016.
  92. ↑ Sting's Son to Join Him for Croatia Concert // Croatia Week. Посетен на 25 май 2022. (на английски)
  93. ↑ Lutaud, Lena (4 November 2016), "Avec Sting, le monde entier va voir le Bataclan revivre!", Le Figaro
  94. ↑ Sting to Perform an Exclusive Concert in Paris for the Re-opening of the Bataclan on November 12 // Sting.com. Архивиран от оригинала на 5 ноември 2016. Посетен на 5 ноември 2016.
  95. ↑ Chow, Andrew R. Sting and Wayne Shorter Win Polar Music Prize // The New York Times. Посетен на 8 февруари 2017.
  96. ↑ Sting Will (Gently) Rock the Met in honour of Hudson River School great Thomas Cole | artnet News // artnet News. Посетен на 19 януари 2018.
  97. ↑ The Queen celebrates her 92nd birthday in style with star-studded concert // Evening Standard. 21 April 2018. Посетен на 22 април 2018.
  98. ↑ STING TEASES NEW ALBUM WITH 'RE-IMAGINED' VERSIONS OF HIS HITS // Ultimate Classic Rock. 10 January 2019.
  99. ↑ Sting is coming to Taos // Taos News. Посетен на 16 август 2019.
  100. ↑ Sting Launches Las Vegas Residency 'My Songs' At The Colosseum At Caesars Palace // Посетен на 24 декември 2021.
  101. ↑ STING Fri 15 April 2022 - Thu 21 April 2022 Booking at The London Palladium SOLD OUT // Посетен на 24 декември 2021.
  102. ↑ "All Saints Covers a Police Hit ... With None Other Than Sting: Listen". Billboard. Посетен на 5 май 2020
  103. ↑ Huston-Crespo, Marysabel E. Ricky Martin sorprende con "Pausa", un EP en el que muestra su lado más vulnerable durante la cuarentena // CNN en Español, 29 May 2020. Посетен на 30 май 2020.
  104. ↑ Erlewine, Stephen Thomas. Duets – Sting // AllMusic. Посетен на 3 септември 2021.
  105. ↑ Sting has 'no truck' with his rock peers who oppose vaccines: 'I'm old enough to remember polio' // Los Angeles Times.
  106. ↑ Sting Readying Album of New Songs, Called "The Bridge," for November Release with Single, "If It's Love"
  107. ↑ Esguerra, Tyler. Riot's Arcane soundtrack features Imagine Dragons, Sting, Denzel Curry, Pusha T, Bea Miller, and more // Dot Esports. Посетен на 4 февруари 2022. (на американски английски)
  108. ↑ Arcane: League of Legends - Every Song, Ranked // ScreenRant. Посетен на 4 февруари 2022. (на американски английски)
  109. ↑ The DeanBeat: The Game Awards and the game industry are back // VentureBeat. Архивиран от оригинала на 11 декември 2021. Посетен на 4 February 2022. (на американски английски)
  110. ↑ Swedish House Mafia officially release new song 'Redlight' // Los Angeles Times. Посетен на 3 март 2022. (на американски английски)
  111. ↑ Koc, Cagan. Sting Is the Latest Rock Star to Sell His Song Catalog to Universal // Bloomberg. 10 February 2022.
  112. ↑ The World's 10 Highest-Paid Entertainers // Forbes. Посетен на 14 март 2023.
  113. ↑ Wall Street Journal. "Microsoft Hosted Sting Performance in Davos on Night Before Announcing Layoffs By Tom Dotan and Sam Schechner. January 19, 2023.
  114. ↑ Seattle Times. "Stung! Sting reportedly played elite Microsoft event as layoffs loomed" January 19, 2023.
  115. 1 2 “An illegitimate attempt." New details emerge in Police lawsuit brought by Andy Summers and Stewart Copeland against Sting for over $2 million in royalties
  116. ↑ Sting faces £1.5m lawsuit from former The Police bandmates over royalties
  117. ↑ Sting’s Police Bandmates Claim He Owes Them Over $2 Million in Unpaid Publishing Royalties
  118. ↑ McMahon, Gary. The Returns of the Prodigal Tax Exile // Архивиран от оригинала на 16 юли 2011. Посетен на 9 юни 2010.
  119. ↑ Sting | Music's Top Twelve Tax Exiles // Comcast.net. Посетен на 3 юли 2010.
  120. ↑ GQ, June 1985, Interview with Fred Schruers
  121. ↑ Sting on Love and Wife Trudie Styler: She Rocks Me // People. Посетен на 24 февруари 2020.
  122. ↑ Interview: The thing about Sting… // The Guardian.
  123. ↑ Higginbotham, Adam. Interview: Trudie Styler // The Guardian.
  124. ↑ Sting on Love and Wife Trudie Styler: She Rocks Me // People. Посетен на 24 February 2020.
  125. ↑ Every Little Horse He Names is Magic (Or Just About) // The New York Times. 4 November 2010. Посетен на 18 януари 2015.
  126. ↑ Search the Sunday Times Rich List 2009 // The Times. London, 26 April 2009. Архивиран от оригинала на 31 август 2011. Посетен на 29 април 2009.
  127. ↑ Mee, Emily. Who made the Sunday Times Rich List this year? // Sky News, 14 May 2019. Посетен на 30 декември 2019.
  128. ↑ Sutcliffe, Phil (October 1996). "Interview Date: October 1996". Q. Архивирано от оригинала на 5 април 2008 г.. Посетено на 18 януари 2008 г.
  129. ↑ Lippe-Mcgraw, Jordi. Sting Buys $65.7 Million Penthouse on Manhattan's Billionaires' Row // Architectural Digest. 31 July 2019.
  130. ↑ Redazione, Il Palagio, la pizzeria di Sting in Toscana: ecco dove e tutto quello che c'è da sapere, на tg24.sky.it, 16 юли 2021 г.
  131. ↑ Sting and Yoga // YogaEdge. Архивиран от оригинала на 16 януари 2015. Посетен на 22 октомври 2011.
  132. ↑ Yoga Beyond Belief // White Lotus Foundation. Посетен на 19 октомври 2010.
  133. ↑ Shankar, Jay. Maharishi Mahesh Yogi // Bloomberg L.P. Посетен на 15 August 2010.
  134. ↑ Sting Daily Routine
  135. ↑ Gatecrasher. Sting's Tantric sex rep a gag started by friend Bob Geldof, says his daughter Coco // Daily News. New York, 20 August 2009. Посетен на 12 май 2014.
  136. ↑ Fitzpatrick, Rob. Sting on tantric sex, Justin Bieber and pretentiousness // The Guardian. London, 12 September 2014. Посетен на 12 октомври 2014.
  137. ↑ Jones, Nicholas. 24-Hour Sex Sessions? Tell Him He's Dreaming Says Sting's Wife // ToneDeaf. Посетен на 12 май 2014.
  138. ↑ Manning, Kara. Sting Battles Chess King Kasparov in Times Square // MTV. Архивиран от оригинала на 25 юли 2008. Посетен на 12 май 2008.
  139. ↑ Police man's Peake – 'Weird and wonderful' is how superstar Sting describes the novels of Mervyn Peake... // Radio Times. December 1984. Архивиран от оригинала на 13 ноември 2006.
  140. ↑ Mitchell, Terry. Newcastle United fans campaign backed by Sting // The Football Fan Census. Посетен на 11 март 2011.
  141. ↑ Celeb Toon fans join protest against Ashley // Metro. Посетен на 9 ноември 2019.
  142. ↑ Sting, inducted by the Jurade of Saint-Emilion // Vins de Saint-Emilion. 6 April 2018.
  143. ↑ Георгиев, Емил. Стинг: ужилване без противоотрова // 17 септември 2017. Посетен на 18 септември 2017.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sting (musician) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стинг&oldid=12832285“.