Пол Маккартни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пол Маккартни
Paul McCartney
Пол Маккартни през октомври 2018 г.
Пол Маккартни през октомври 2018 г.
Информация
Роден
Джеймс Пол Маккартни
18 юни 1942 г. (77 г.)
Стил Рок, поп-рок, рокендрол, класическа
Инструменти Бас китара, китара, мандолина, пиано, клавишни инструменти, барабани
Активност 1957—досега
Музикален издател Swan
Hear Music
Apple
Parlophone
Capitol
CBS
EMI
Уебсайт paulmccartney.com
Пол Маккартни в Общомедия

Сър Джеймс-Пол Маккартни (на английски: Sir James Paul McCartney) е музикант, певец и автор на текстове, роден в Ливърпул.

Маккартни придобива международна слава като един от членовете на популярната рок-формация Бийтълс. Някои го смятат за водеща личност в състава. Той е текстописец и основен композитор в групата, заедно с Джон Ленън, въпреки че за някои песни Маккартни има пълна заслуга (например Вчера (Yesterday)).[1] Тандема между двамата ражда над 50 хита. След разпадането на Бийтълс Маккартни продължава музикалното си развитие с успешна солова кариера и като водач на бандата Уингс. Записан е в книгата на рекордите на Гинес като най–успелия композитор в историята на популярната музика.

Маккартни влиза в Куоримен - скифъл група основана от Джон Ленън, през 1957 г. Тогава двамата започват съвместната си работа над самостоятелни композиции. В 1960 г. съставът им се преобразува в Бийтълс и две години по-късно записват първите си песни. Тогава тандема Ленън/Макартни започва непрекъснатата поредица от хитове, превръщайки групата си в международна знаменитост. В началото повечето композиции на Бийтълс са мелодични, залагайки на любовни теми, много от които Пол Маккартни посвещава на тогавашната си приятелка Джейн Ешър.[2] В средата на 60-те групата променя стила си: текстовете стават по-социално ангажирани, а авторския дует експериментира с различни жанрове на популярната и класическа музика. Малко след разпадането на Бийтълс, Маккартни се жени за американската фотографка Линда Истман и издава първия си самостоятелен албум. В началото на 70-те създава групата Уингс, в която участват съпругата му и бившият китарист на Муди Блус – Дани Лейн.[2] Маккартни продължава да създава хитове както с групата си, така и самостоятелно. Прави различни дуети с популярни по това време поп изпълнители, както се ангажира по-дълбоко със социални теми. През 1997 г. получава рицарско звание, а през 2001 г. става първият музикант, чието състояние минава един милиард щатски долара.

Маккартни е активист за правата на животните и вегетарианството.

16-кратният притежател на „Грами“ издава два концертни диска – „Good Evening New York City“ (2009) и „Live in Los Angeles“ (2010), както и албум в жанра оркестрова класика – музика за едноименния балет „Ocean`s Kingdom“ (2011) и отличената с Грами „Kisses on the Bottom“ (2012), в която влизат творби на известни джаз музиканти от 20-те и 30-те години на XX век.

В средата на октомври 2013 г. Пол Маккартни издава и диска, наречен просто „Нов“ („New“). Това е 16-ят студиен проект в соловата кариера на Пол Макартни и първият за последните шест години албум с нови песни. Песните от „Новия“ албум са създадени под въздействието на сравнително неотдавнашни събития в живота на Пол, като например женитбата му (трета в живота му) с американката Нанси Шевъл в комбинация със спомени от ранните му години – още преди ерата Бийтълс. Албумът съдържа 12 песни и по него Макартни е работил с продуцента на Адел (Adele) – Пол Епуорт (Paul Epworth) и този на Kings of Leon – Итън Джоунс (Ethan Johns).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Домът на Маккартни на „20 Forthlin Road“ в Алъртън. Семейство Маккартни се нанася тук през 1955 г.[3]

Джеймс-Пол Маккартни е роден на 18 юни 1942 г. в едно частно отделение на болницата Уолтън в Ливърпул, Англия. Той е първото дете на Джим и Мери-Патриша Маккартни, от ирландски произход. Една година преди майка му да се ожени работи като акушерка в същата болница. Джим Маккартни от ранна възраст започва да продава памук, но след раждането на Пол семейството се премества в нов квартал и той става временен инспектор, който отговаря за боклукчиите по улиците. Новата работа обаче носи малко доходи и Патриша се връща в Уолтън да акушерства до раждането на втория ѝ син Майкъл Маккартни.[4]

Пол отначало учи в началното училището Стоктън Ууд, което изкарва лесно. Постъпва в Ливърпулският институт – най-известното средно училище в града. След две години там постъпва и Майкъл. Пол е добър и прилежен ученик, който дори получава награди.[5]

През 1956 г. семейство Маккартни се преместват в нова къща в квартала Алертън, където Джон Ленън живее с леля си. Двете момчета обаче никога не се срещат през детството си. По това време Патриша почва да страда от болки в гърдите. Те постепенно се засилват и е установена диагноза рак. Операцията е несполучлива и на 31 октомври 1956 г. Мери-Патриша Маккартни умира на 45-годишна възраст. Смъртта ѝ е шок за двамата осиротели сина.[5]

След първата година в Ливърпулският институт Пол губи интерес към учението. На 14-годишна възраст обаче момчето изведнъж поисква китара. Преди това Пол не е проявявал особен интерес към музиката. Баща му се съгласява и купува китара за 15 лири. От начало Пол не може да изсвири нищо, докато не установява че е левичар. След време китарата става постоянен спътник в живота му. Пол научава това, което чуе от радиото и започва да се облича като „теди бойс“ – суб-култура от криминално проявени млади момчето, популярна в Англия през 50-те, асоциираща се често с „рокендрол“ музиката.[6]

Куоримен[редактиране | редактиране на кода]

Един от приятелите на Пол Айвън често ходи да гледа една група, в която той самия свири. През юли 1957 г. младият музикант присъства на изпълнение на този състав в енорийската църква на Уултън. Групата се нарича Куоримен (на английски: The Quarrymen, в превод: Хората от Куори), а соло китара и певец в нея е Джон Ленън. Пол се запознава с членовете на състава в залата Чърч хол. Те са впечатлени от музикалните му познания, особено Джон. Една седмица по-късно Пол е приет в групата. Първото му излизане на сцена с нея е на една танцова забава в Консервативния клуб на Ливърпул.[7]

Младият музикант започва да експериментира по-сериозно с музиката и скоро съчинява първите си авторски песни. Джон Ленън също се опитва да композира, за да не изостане от приятеля си. Между двамата се заражда както конкуренция така и приятелство. Те често прекарват време заедно в слушане на рокендрол музика и писане на собствени песни; всеки научава другия на някой китарен похват.[8]

В края на 1957 г. Маккартни започва да мисли как да присъедини един своя приятел на име Джордж Харисън към групата. Джордж е приятел на Пол още преди да срещне Ленън. Двамата се запознават в Ливърпулския институт, където Харисън е един клас по-долу. Срещат се в училищния автобус и оттогава стават неразделни, споделяйки една и съща страст рокендрола. Джордж знае някои нови китарни акорди и скоро, въпреки възрастта си, е приет в Куоримен в началото на 1958 г.[9]

В същата година състава претърпява множество промени, предизвикани от грубия характер на Ленън. Концертните изяви на групата не са много, въпреки усилията на водача им. В Ливърпул има множество рокендрол и скифъл формации, повечето далеч по-добри от Куоримен. Накрая в състава остават само трима членове: Джон, Пол и Джордж.[10]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Арнаудов, Антоний. Наричаха ги Бийтълс. София, Музика, 1982. ISBN 9538521511.
  • Хофман, Рупчев, Хайнц Петер, Йордан. АБВ на попмузиката. София, Музика, 1988. ISBN 9538526631.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Хофман, Рупчев 1988, с. 101.
  2. а б Хофман, Рупчев 1988, с. 102.
  3. 20 Forthlin Road. // infobritain.co.uk. Архивиран от оригинала на 24 September 2015.
  4. Арнаудов 1982, с. 27-28.
  5. а б Арнаудов 1982, с. 28.
  6. Арнаудов 1982, с. 28-29.
  7. Арнаудов 1982, с. 29-30.
  8. Арнаудов 1982, с. 30-31.
  9. Арнаудов 1982, с. 31-33.
  10. Арнаудов 1982, с. 34.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]