Пол Маккартни

Пол Маккартни
Sir James Paul McCartney
	Пол Маккартни Sir James Paul McCartney
английски музикант и певец
	Пол Маккартни през октомври 2018 г.
Роден	18 юни 1942 г. (83 г.) Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
Религия	деизъм
Музикална кариера
Псевдоним	Percy "Thrills" Thrillington, Paul Ramon, Apollo C. Vermouth
Стил	Рок, поп-рок, рокендрол, класическа
Инструменти	Бас китара, китара, мандолина, пиано, клавишни инструменти, барабани
Глас	лиричен тенор
Активност	от 1957 г.
Лейбъл	Swan; Hear Music; Apple; Parlophone; Capitol; CBS; EMI
Участник в	American Academy of Arts and Letters, „Американска академия за изкуство и наука“, „Бийтълс“, Wings, „Куоримен“, The Beat Brothers, Rockestra
Подпис
Уебсайт	www.paulmccartney.com Страница в IMDb
	Пол Маккартни в Общомедия

Сър Джеймс-Пол Маккартни (на английски: Sir James Paul McCartney) е английски музикант. Той спечелва слава с Бийтълс, на които е бил басист и клавирист, и е споделял основното писане на песни и водещи вокални задължения с Джон Ленън. Маккартни е известен с мелодичния си подход към свиренето на бас, гъвкавия си теноров вокален диапазон и музикалната си еклектика, изследвайки жанрове, вариращи от поп преди рокендрола до класическа музика, балади и електроника. Партньорството му в писането на песни с Ленън е най-успешното в историята на музиката.

Роден в Ливърпул, Маккартни се учи сам да свири на пиано, китара и да пише песни като тийнейджър, повлиян от баща си, джаз музикант, и рокендрол изпълнители като Литъл Ричард и Бъди Холи. Започва кариерата си, когато се присъединява към скифъл групата на Ленън, Quarrymen, през 1957 г., която се превръща в Бийтълс през 1960 г. Понякога наричан „сладкият Бийтъл“, Маккартни по-късно се потапя в лондонската авангардна сцена и играе ключова роля във включването на експериментална естетика в студийните продукции на Бийтълс. Започвайки с албума от 1967 г. Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band, той постепенно се превръща във фактически лидер на групата, давайки творчески тласък на повечето от техните музикални и филмови проекти. Много от песните му за Бийтълс, включително „And I Love Her“, „Yesterday“, „Eleanor Rigby“ и „Blackbird“, се нареждат сред най-кавърираните песни в историята. Въпреки че е предимно басист на Бийтълс, той е свирил на редица други инструменти, включително клавишни, китари и барабани, в различни песни с всички свързани с него групи и проекти.

След разпадането на Бийтълс, той дебютира като солов изпълнител с албума McCartney от 1970 г. и сформира групата Wings с първата си съпруга Линда и Дени Лейн. Под ръководството на Маккартни, Wings се превръща в една от най-успешните групи на 70-те години на миналия век. Той е автор или съавтор на техните хитове номер едно в САЩ или Великобритания, като „My Love“, „Band on the Run“, „Listen to What the Man Said“, „Silly Love Songs“ и „Mull of Kintyre“. Възобновява соловата си кариера през 1980 г. и е на турнета като солов изпълнител от 1989 г. Освен Wings, неговите хитове номер едно в Обединеното кралство или САЩ включват „Uncle Albert/Admiral Halsey“ (с Линда), „Coming Up“, „Pipes of Peace“, „Ebony and Ivory“ (със Стиви Уондър) и „Say Say Say“ (с Майкъл Джексън). Освен музиката, той е участвал в проекти за популяризиране на международни благотворителни организации, свързани с правата на животните, лова на тюлени, противопехотните мини, вегетарианството, бедността и музикалното образование.

Маккартни е един от най-продаваните музикални изпълнители на всички времена, с прогнозни продажби от 100 милиона записа. Той е автор или съавтор на рекордните 32 песни, които са оглавили Billboard Hot 100, а към 2009 г. е имал продажби от 25,5 милиона RIAA-сертифицирани бройки в САЩ. Отличията на Маккартни включват две приемания в Залата на славата на рокендрола (като член на Бийтълс през 1988 г. и като солов изпълнител през 1999 г.), награда „Оскар“, награда „Еми“ в Primetime, 19 награди „Грами“, назначение за член на Ордена на Британската империя през 1965 г. и назначение за рицар-еркейъл през 1997 г. за заслуги към музиката. Към 2024 г. той е един от най-богатите музиканти в света, с прогнозно състояние от 1 милиард паунда.

Маккартни придобива международна слава като един от членовете на популярната рок-формация Бийтълс. Той е басист, текстописец и основен композитор в групата, заедно с Джон Ленън, въпреки че за някои песни Маккартни има пълна заслуга (например Вчера (Yesterday)).^[2] Тандема между двамата ражда над 50 хита. След разпадането на Бийтълс Маккартни продължава музикалното си развитие с успешна солова кариера и като водач на бандата Уингс. Записан е в книгата на рекордите на Гинес като най-успелия композитор в историята на популярната музика.

Маккартни влиза в Куоримен – скифъл група основана от Джон Ленън, през 1957 г. Тогава двамата започват съвместната си работа над самостоятелни композиции. В 1960 г. съставът им се преобразува в Бийтълс и две години по-късно записват първите си песни. Тогава тандема Ленън/Макартни започва непрекъснатата поредица от хитове, превръщайки групата си в международна знаменитост. В началото повечето композиции на Бийтълс са мелодични, залагайки на любовни теми, много от които Пол Маккартни посвещава на тогавашната си приятелка Джейн Ешър.^[3] В средата на 60-те групата променя стила си: текстовете стават по-социално ангажирани, а авторския дует експериментира с различни жанрове на популярната и класическа музика. Малко след разпадането на Бийтълс, Маккартни се жени за американската фотографка Линда Истман и издава първия си самостоятелен албум. В началото на 70-те създава групата Уингс, в която участват съпругата му и бившият китарист на Муди Блус – Дани Лейн.^[3] Маккартни продължава да създава хитове както с групата си, така и самостоятелно. Прави различни дуети с популярни по това време поп изпълнители, както се ангажира по-дълбоко със социални теми. През 1997 г. получава рицарско звание, а през 2001 г. става първият музикант, чието състояние минава един милиард щатски долара.

Маккартни е активист за правата на животните и вегетарианството.

19-кратният притежател на „Грами“ издава два концертни диска – „Good Evening New York City“ (2009) и „Live in Los Angeles“ (2010), както и албум в жанра оркестрова класика – музика за едноименния балет „Ocean`s Kingdom“ (2011) и отличената с Грами „Kisses on the Bottom“ (2012), в която влизат творби на известни джаз музиканти от 20-те и 30-те години на XX век.

В средата на октомври 2013 г. Пол Маккартни издава и диска, наречен просто „Нов“ („New“). Това е 16-ият студиен проект в соловата кариера на Пол Макартни и първият за последните шест години албум с нови песни. Песните от „Новия“ албум са създадени под въздействието на сравнително неотдавнашни събития в живота на Пол, като например женитбата му (трета в живота му) с американката Нанси Шевъл в комбинация със спомени от ранните му години – още преди ерата Бийтълс. Албумът съдържа 12 песни и по него Макартни е работил с продуцента на Адел (Adele) – Пол Епуорт (Paul Epworth) и този на Kings of Leon – Итън Джоунс (Ethan Johns).

Биография

Ранни години

Джеймс-Пол Маккартни е роден на 18 юни 1942 г. в едно частно отделение на болницата Уолтън в Ливърпул, Англия. Той е първото дете на Джим и Мери-Патриша Маккартни, от ирландски произход. Една година преди майка му да се ожени работи като акушерка в същата болница. Джим Маккартни от ранна възраст започва да продава памук, но след раждането на Пол семейството се премества в нов квартал и той става временен инспектор, който отговаря за боклукчиите по улиците. Новата работа обаче носи малко доходи и Патриша се връща в Уолтън да акушерства до раждането на втория ѝ син Майкъл Маккартни.^[5]

Пол отначало учи в началното училището Стоктън Ууд, което изкарва лесно. Постъпва в Ливърпулският институт – най-известното средно училище в града. След две години там постъпва и Майкъл. Пол е добър и прилежен ученик, който дори получава награди.^[6]

През 1956 г. семейство Маккартни се преместват в нова къща в квартала Алертън, където Джон Ленън живее с леля си. Двете момчета обаче никога не се срещат през детството си. По това време Патриша почва да страда от болки в гърдите. Те постепенно се засилват и е установена диагноза рак. Операцията е несполучлива и на 31 октомври 1956 г. Мери-Патриша Маккартни умира на 45-годишна възраст. Смъртта ѝ е шок за двамата осиротели сина.^[6]

След първата година в Ливърпулският институт Пол губи интерес към учението. На 14-годишна възраст обаче момчето изведнъж поисква китара. Преди това Пол не е проявявал особен интерес към музиката. Баща му се съгласява и купува китара за 15 лири. От начало Пол не може да изсвири нищо, докато не установява че е левичар. След време китарата става постоянен спътник в живота му. Пол научава това, което чуе от радиото и започва да се облича като „теди бойс“ – суб-култура от криминално проявени млади момчето, популярна в Англия през 50-те, асоциираща се често с „рокендрол“ музиката.^[7]

На 6 юли 1957 година петнадесетгодишният Маккартни се запознава с Джон Ленън и неговата група „Куоримен“, които свирят на забава в ливърпулското предградие Ултън.^[8] Те изпълняват смесица от рокендрол и скифъл, популярен по това време жанр съчетаващ поп музика с джаз, блус и фолк влияния.^[9] Малко по-късно членовете на групата го канят да се включи като ритъм китарист и той започва да си сътрудничи активно с Ленън. През 1958 година водещ китарист става Джордж Харисън, последван през 1960 година от приятеля на Ленън от училището му по изкуство Стюарт Сътклиф на баса.^[10] До май 1960 година групата изпробва няколко имена, сред които Johnny and the Moondogs, Beatals и the Silver Beetles.^[11] Те приемат името „Бийтълс“ (the Beatles) през август 1960 година, когато приемат в групата и барабаниста Пит Бест точно преди да договорят ангажимент в Хамбург.^[12]