Фил Колинс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Фил Колинс.

Фил Колинс
Phil Collins
английски музикант
Phil Collins 1 (cropped).jpg
Роден
30 януари 1951 г. (71 г.)
Музикална кариера
Стил рок, прогресив рок, джаз рок, фънк рок, софт рок, поп рок, поп музика
Инструменти комплект барабани, ударен музикален инструмент, пиано, тромпет, бас китара, вокал, Гайда, китара
Глас тенор
Активност от 1968 г.
Лейбъл Върджин Рекърдс, Атлантик Рекърдс, Rhino Entertainment Company
Участник в Дженезис
Зала на славата на рокендрола
Семейство
Деца 5 Лили Колинс

Подпис Phil Collins Signature.svg
Уебсайт www.philcollins.com
Фил Колинс в Общомедия

Филип Дейвид Чарлс Колинс (на английски: Philip David Charles Collins, роден на 30 януари 1951 г. в Лондон) е английски рок и поп музикант. Известен е като водещ певец и барабанист на прогресив рок групата Дженезис. Носител е на 7 награди Грами.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Започва кариерата си много млад. През 1970 г., когато се присъединява към групата Дженезис, вече е станал известен като барабанист. Има един брат и една сестра.

През 1975 г., когато главният певец Питър Гейбриъл напуска групата, Колинс става водещ вокал. През този период групата Дженезис жъне огромен успех, през 1986, Invisible Touch оглавява класациите по продажби. През 1996 г. Колинс обявява, че напуска Дженезис.

През 70-те години Фил Колинс е барабанист на групата Бренд икс. През 80-те той свири заедно с Робърт Плант и групата Tears for Fears. Сътрудничи си с много известни музиканти като Джордж Харисън, Пол Маккартни, Робърт Плант, Ерик Клептън, Майк Олдфийлд и др.

През 1981 г. Колинс започва соло кариера с албума Face Value, номер едно в британските класации (Face Value остава 6 години в Топ 75). През 1985 г. участва в концертите Live Aid, като пресича Атлантическия океан с Конкорд за да участва в два концерта (във Великобритания и САЩ). Паралелно с това продължава актьорската си кариера, като играе във филма Buster (1988).

Продажбите на албумите му рязко спадат след излизането на Both Sides през 1993. В цял свят са продадени близо 200 милиона копия от албумите на Фил Колинс (включително и тези на Дженезис).

През 1999 г. Колинс получава Оскар за песента You'll Be In My Heart от филма Тарзан.

През 2003 г. Фил Колинс пише музиката за саундтрака на Братът на мечката.

На 7 март 2011 г. Фил Колинс заявява, че приключва музикалната си кариера.

През март 2020 г. Колинс, Банкс и Ръдърфорд обявяват, че са сформирали още веднъж Genesis, за да предприемат турнето „The Last Domino?“. Този път към групата се присъединява синът на Колинс, Ник, на барабаните, оставяйки баща му да се занимава с главните вокали. След като турнето е пренасрочвано два пъти поради пандемията от COVID-19, то започва през септември 2021 г. и завършва в Лондон на 26 март 2022 г.[1] На последното шоу, в O₂ Arena в Лондон, Колинс казва от сцената: „Това е последното шоу за Genesis.“[2]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1975 г. Фил се жени за момиче на име Андреа Берторели, с която се е запознал още като 11-годишен в театралното училище в Лондон. Колинз също осиновява дъщеря ѝ Джоели (род. 1972) от първия ѝ брак. През 1976 г. им се ражда син – Саймън. Андреа обаче така и не успява да свикне с постоянната заетост на Фил с концерти и гастроли, и през 1980 г. те се развеждат.

През 1985 г. музикантът се жени за американката Джил Тевелман. През 1989 г. се ражда дъщеря им Лили Колинс. През 1996 г. бракът на Фил и Джил се разпада.

Трета жена на певеца става швейцарският модел от мексикански произход Ориана Цевей. Сватбата се състои през 1999 г. През 2001 г. им се ражда син, Николас, а през 2004 г. – втори син, Матю.[3]

През 2008 г. Фил и Ориана се развеждат. Музикантът изплаща на бившата си жена 25 млн. фунта стерлинги (около 50 млн. щ.д.) – една от най-големите суми за обезщетение за цялата история на бракоразводните дела.[4] През 2016 г. обаче певецът съобщава, че са се сдобрили с Цевей и живеят заедно с децата в дома на Фил в Майами.[5] През октомври 2020 г. обаче Колинс подава известие за изгонване срещу Цевей, след като тя тайно се омъжва за друг през август с.г. Колинс продава дома си в Маями през 2021 г. за 39 милиона щ.д.

От средата на 1990-те години Фил има проблеми със здравето. Отначало го спохожда частична загуба на слуха, а след това е лишен от възможността да свири на барабани, което е следствие от увредени нерви на двете ръце. През 2015 г. Колинс е подложен на операция на гръбначния стълб, а след две години получава травма на главата, след подхлъзване в хотелската му стая. В тежко състояние Фил е откаран в лондонска болница, а концертите в Роял Албърт хол са отложени.[6] Оттогава Колинс се движи с помощта на бастун, а на своите концерти, като правило, участва седнал.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Номер едно хитове[редактиране | редактиране на кода]

Следните сингли са достигали номер едно в класациите на Великобритания или САЩ.

Година Сингъл Най-висока позиция
UK U.S.
1981 „In the air tonight“ (номер 1 в 7 други) 2 19
1982 „You Can't Hurry Love“ 1 10
1984 „Against All Odds (Take a Look at Me Now)“ 2 1
„Easy Lover“ (с Филип Бейли) 1 2
1985 „One More Night“ 4 1
„Sussudio“ 12 1
„Separate Lives“ (с Мерилин Мартин) 4 1
1988 „A Groovy Kind of Love“ 1 1
„Two Hearts“ 6 1
1989 „Another Day in Paradise“ 2 1

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Greene, Andy (4 March 2020). "Genesis to Launch 'The Last Domino?' Reunion Tour in April 2021". Rolling Stone. Retrieved 4 March 2020.
  2. Sicily, Angeline. Phil Collins Retiring? Drummer Worries Fans During Last Performance With Genesis. // 27 March 2022. Посетен на 28 March 2022.
  3. У Ф. Коллинза родился сын Мэтью
  4. The Telegraph: Ф.Коллинз выплатит 25 млн фунтов для урегулирования дел о разводе
  5. Against all odds, Phil Collins is back with his ex-wife after £25m divorce settlement. // The Daily Telegraph. 2016-01-29. Посетен на 2016-01-30.
  6. В Лондоне госпитализировали Фила Коллинза. // РИА Новости, 20170608T1537+0300Z. Посетен на 2019-06-03. (на руски)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 2012: The Alamo and Beyond: A Collector's Journey
  • 2016: Not Dead Yet: The Autobiography

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]