Еверест

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за върха. За квартала на Шумен вижте Еверест (квартал). За филма от 2015 г. вижте Еверест (филм, 2015).

Еверест
Изглед към Еверест от вр. Кала Патар, Непал
Изглед към Еверест от вр. Кала Патар, Непал
Nepal relief location map.jpg
27.9881° с. ш. 86.9253° и. д.
Местоположение на картата на Непал
Общи данни
Местоположение Непал, Тибет, Китай
Част от Хималаи
Надм. височина 8848 m
Изкачване
Първо изкачване 29 май 1953 Едмънд Хилари и Тенсинг Норгей
Еверест в Общомедия

Еверест (на тибетски: ་མོ་གླང་མ – Джомолунгма: „Богинята-майка на света“, на непалски: सगरमाथा – Сагарматха: „Високо в небесата“) е връх в Хималаите, най-високият от 14-те планински върхове осемхилядници, в Азия и на Земята.

Намира се в Махалунгурския дял на Хималаите на границата между Непал и Китайския Тибетски автономен регион. Западният и югоизточният склон на върха представляват граничната линия между двете страни. Той е най-високият връх на Земята с височина 8 848,20 m. Наречен е на името на директора на Индийската топографска служба полковник Джордж Еверест, заемал този пост през 1830 – 1843 г. Откъм Непал е разположен в Национален парк Сагарматха, който е биосферен резерват защитен от ЮНЕСКО.

Статутът на най-висок връх в света привлича катерачи от всички категории, от най-опитните до новаци, готови да заплатят солидни суми на професионални планински водачи, за да направят успешно изкачване. Планината не изпъква с изключителни алпинистки трудности при изкачването по стандартния маршрут, за разлика от други осемхилядници като К2 или Нанга Парбат[1]. Въпреки това съществуват множество специфични опасности, като височинна болест, лошото време и силният вятър.

Експедициите до върха са значителен източник на туристически приходи за Непал, чието правителство изисква от експедициите разрешително за изкачване, което може да достигне от $10 000 до $25 000 на човек, отделно другите разноски варират до около $65 000 на човек[2] Условията в „Зоната на смъртта“ са толкова тежки, че повечето трупове са оставени там, където човекът е загинал, и понякога са демотивиращ фактор, тъй като се виждат по стандартния и други маршрути за изкачване.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Джордж Еверест

Идентифициран като „връх B“ през 1847 г. (дотогава Кангчендзьонга се счита за най-високия връх в света), наричан „връх XV“ през 1849 г. (с римски цифри по Майкъл Хенеси, британски инженер геодезист, който дава имена на върховете в Хималаите от изток на запад), докато през 1865 г. върхът най-накрая придобива английско име, дадено му от Андрю Уо, друг британски инженер геодезист, директор на Индийската топографска служба по това време, който изучава Източна Индия.

Съществуват много местни имена, най-известното от които, вероятно в продължение на векове, е името на тибетски Джомолунгма, което дори съществува на карта от 1733 г., публикувана в Париж от френския географ Жан Батист Бургиньон д'Анвий.

С извинението, че съществува голямо изобилие от местни имена, Андрю Уо предлага този връх да бъде наречен с името Еверест заради огромните заслуги на полковник Джордж Еверест, негов предшественик, който от 1823 до 1843 г. създава първата подробна триангулачна мрежа в Британска Индия. Въпреки че името е невъзможно да се напише на хинди или произнесе от коренните жители на Индия, Кралското географско дружество официално одобрява името през 1865 г., една година преди смъртта на Джордж Еверест.

Името на тибетски Джомолунгма или Чомолънгма (ཇོ་ མོ་ གླིང་ མ) означава „Богинята майка на ветровете“ в превод на китайски (опростен китайски: 珠穆朗玛峰, традиционен китайски: 珠穆朗瑪峰 или 聖母 峰) означава „богиня на вселената“. На древен санскрит името означава „свята планина“. В началото на 1960 г. непалското правителство осъзнава, че Еверест няма непалско име. Тази липса се дължи на факта, че планината не е била известна и следователно не е имала име в етнически Непал, тоест, в долината на Катманду и околностите му. След това правителството решава да се намери име за планината. Въпреки че Чомолънгма се използва от местните шерпи, не е приемливо наименование, тъй като е в несъответствие с идеята за обединение на страната. Така е създадено ново име от Бабурам Ачаря: Сагарматха (सगरमाथा), означаващо „главата на небето“.

География[редактиране | редактиране на кода]

Местонахождение на Еверест

Еверест се намира на границата между Тибетския автономен район (префектура Шигадзе) в Китай и зоната Сагарматха (област Солукхумбу) в Непал. Издига се на 8848 m над морското равнище в Махалангур Химал, масив от Хималаите, което го прави най-високият връх на Азия и най-високият от седемте върха. Той се намира на 160 km източно-североизточно от Катманду, на 260 km западно-северозападно от Тхимпху, 450 km западно-югозападно от Лхаса и 600 km северно от Калкута и Бенгалския залив. Най-близките върхове над 8000 m са Лхотце (8516 m) на 3 km по права линия на юг, Макалу (8463 m) и Чо Ою (8201 m) на 28 km по права линия на северозапад.

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Топография[редактиране | редактиране на кода]

Еверест е пирамидален връх. Оформен е от ерозия, особено от ледници. Има три лица – на югозапад, на север и изток, разделени от ръбове на запад, североизток и юг. Всяка от страните се състои от отделен ледник: съответно ледника Кумбу, също наречен „Мълчаливата долина“, ледник Ронгбук и ледник Кангсхунг. Северната стена е най-трудно достъпна, тъй като има по-малко сняг и е по-скалиста от югозападната страна. Западните и югоизточните ръбове маркират границата между Китай и Непал.

Измерване на височината[редактиране | редактиране на кода]

Еверест, видян от Калар Патар, 2005 г.

Първото официално измерване на Еверест през 1852 г. е свързано с големи трудности, тъй като властите на Тибет, Китай и Непал забраняват достъпа на Индийската топографска служба до Хималаите.

Височината на Връх Еверест е измерена след дългогодишни усилия през 1856 г. с помощта на теодолити с голямо увеличение, даващо възможност да се измерят точки на разстояние над 200 km. Самият връх Еверест е измерен от разстояние 170 km от Андрю Уо. Резултатите от измерването, височина от 8 848,8 m са потвърдени от началника на Изчислителния отдел Радханатх Сикдхар.

Това е най-високият връх от 1852 г. насам. Дотогава е отбелязван като Пик XV, преименуван през 1865 г. на Еверест. Височината е коригирана на 8 848 m през 1955 г. след измерване от индийския топограф Гулатий, но тъй като Хималаите се издигат с 5 cm годишно е възможно височината му днес да е над 8 850 m. В 1975 г. китайска експедиция прави уточнение и я записва като 8848,13 m.

През май 1999 г. американска експедиция с помощта на GPS и Националното географско дружество я определя на 8 849,87 m над морското равнище, но този резултат не е приет официално.

През 2005 г. екип от 50 китайски учени, картографи и планински изследователи оспорват тези данни и на 9 октомври 2005 г., след няколко месеца на измервания и изчисления на най-високия връх на планетата, обявяват актуален размер от 8 844,43 m[3]. В сравнение с китайските данни от 1975 г. регистрираният спад е с 3,65 m. Според предишно измерване от 2003 г. пък най-високата точка на Хималаите се издига на 8 848,45 m, а през 1966 г. на 8 849,75 m.

От 8 април 2010 г. официалната височина на Джомолунгма е фиксирана на 8848 m над морското равнище, а височината на твърдата скала – 8844 m[4]. След Непалското земетресение от 2015 г. по сведение на консорциума по геофизически изследвания UNAVCO, височината е намаляла с 2,54 cm[5].

Сравнение с други върхове[редактиране | редактиране на кода]

Еверест е най-високият връх в света, отчетено от морското ниво. Въпреки това, други планини и върхове могат да претендират за титлата на най-високият връх на Земята ако се използват други, различни критерии. Така например, Мауна Кеа на Хавайските острови е най-високият връх, измерен от основата си. Той може и да не надвишава 4205 m над морското равнище, но се издига на 10 200 m, измерен от основата му. По същия критерий от основата до върха Денали в Аляска е по-висок от Еверест. От своя страна, Чимборасо в Еквадор, достигащ 6268 m, е най-отдалеченият от центъра на Земята поради рязкото нарастване на радиуса на земната сфера в областта на екватора[6].

Еверест далеч не е върхът с най-висока надморска височина в Слънчевата система: Венера има връх на около 11 000 m[7] докато абсолютният рекорд се държи от връх Марс с 21 229 m[8].

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Еверест и Лхотце, видяни от южната страна, сутрин

Времето на Еверест е ексремно. През януари, най-студеният месец, средната температурата е -36 °C и може да достигне -60 °C. През юли, най-топлият месец, средната температура е -19 °С. Еверест е вечно замръзнал.

От юни до септември е повлиян от мусоните. Масивни облаци и снежни бури са често явление по това време на годината. От ноември-декември до февруари-март доминират струйните течения. Силни ветрове вилнеят на върха със скорост над 285 km/h[9]. През останалото време на годината е обикновено сухо и благоприятно за изкачване, но бури могат да се появят изненадващо с ветрове, наситени с пясък и понякога пада 3 m сняг за двадесет и четири часа. В края на зимата и през пролетта, западните ветрове са доминиращи. Наситеният с влага въздух се издига по южните склонове на Хималаите и кондензира, формирайки бял облак, отправящ се на изток. Когато вятърът духа с около 80 km/h, облакът се издига на нивото на върха.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Има много малко местна флора и фауна на Еверест. Налице е мъх, който расте на височина от 6,480 m[10]. Това може да е растителният вид, който вирее на най-голяма надморска височина[10]. Алпийско растение, наречено Arenaria расте под 5500 m в региона[11].

Euophrys omnisuperstes, вид скачащ паяк е намерен на височина от 6,700 m, което го прави най-високo живеещият животински вид ако не се смятат микроскопичните организми. Той се крие в цепнатини и се храни със замразени насекоми, които са довяни от вятъра. Трябва да се отбележи, че има голяма вероятност да съществува микроскопичен живот на още по-голяма надморска височина. Птици, като планинската гъска са наблюдавани да летят на големи височини в планината, докато други, като например червенокраката гарга, са забелязани на 7920 m[12]. Жълтоклюни гарги са наблюдавани на 7900 m и гореспоменатите гъски мигрират над Хималаите. Още през 1953 г.Джордж Лоу по време на експедиция, вижда гъските да прелитат над връх Еверест[13].

Яковете често се използват, за да теглят съоръжения при изкачвания; те могат да теглят 100 kg, имат гъста козина и големи бели дробове[14] . Други животни в региона включват хималайският тар, който понякога може да бъде изяден от снежен леопард[15]. Хималайската черна мечка може да бъде открита до около 4300 m и червената панда се намира също в този регион[16]. Научна експедиция открива десет нови вида мравки[17].

История на експедициите[редактиране | редактиране на кода]

Хималаите и връх Еверест (в средата, под облаците), изглед от спътник, маршрутите отбелязани

Първото известно изкачване на Еверест най-накрая настъпва през 1953 г., но върхът остава труден за изкачване в продължение на десетилетия[18]. Въпреки усилията и вниманието с което за заобиколени експедициите, само на около 200 души се отдава да го покорят до 1987 г. Еверест се оказва трудно място в продължение на десетилетия, дори за сериозни опити от професионални катерачи и големи национални експедиции, докато не идва търговската ера през 1990 г.[19]

До март 2012 г. Еверест е изкачен 5,656 пъти с 223 смъртни случая[20]. Катерачите могат да се сблъскват с ветрове от 320 km/h (200 mph) и времето се променя много бързо[21]. В определени периоди от годината джетстриймът се измества на север, предоставяйки периоди на относително спокойствие в планината[22]. Други опасности включват виелици и лавини.

До 2013 г. хималайската база данни записва 6,871 опита за изкачване от 4,042 различни хора[23].

Първи опити[редактиране | редактиране на кода]

Първи експедиции – английски 1921, 1922, 1924 г.

Първо успешно изкачване[редактиране | редактиране на кода]

На 29 май 1953 г. Едмънд Хилари и шерпът Тенсинг Норгей покоряват върха и забиват 4 флага – индийски, непалски, на ООН и английски; ръководител на експедицията е Джон Хънт, англичанин.

Най-подходящо време за изкачване е началото на май.

Рекорди, забележителни експедиции и изкачвания[редактиране | редактиране на кода]

  • жени: първа Джунко Табей (Япония) 1975 г., най-възрастна – Тамае Уатанабе 64 г. (Япония), най-млада – Дики Долма (Индия) 19 г.
  • мъже: най-възрастен – Юичиро Миура 80 г. 2013 г.(Япония), най-млад – Джордан Ромеро (САЩ) 13 г. 2010 г.
  • Първо изкачване на югозападната стена на върха от експедицията на Крис Бонигтън. Върха достигат Дъг Скот, Дъгъл Хейстън, Питър Бордман, шерпът Пертемба и вероятно Мик Бърк, забелязан за последен път малко под върха.
  • зимно изкачване, първо – Лешек Чихи и Кшиштоф Виелицки (Полша) 1980 г.
  • полет с параплан, първи; най-бързо спускане (11 минути) – Жан Марк Буавен (Франция)1988 г.[24]
  • спускане със ски – Даво Камицар от Словения, 10 октомври, 2000[24]
  • спускане със сноуборд – Марко Зифреди (Франция) 2001 г.
  • без кислород, първо изкачване – Райнхолд Меснер и Петер Хабелер, 1978[24].
  • най-дълъг престой на върха – шерпа Бабу Чири – 21 часа и 30 минути [24]
  • най-много са загиналите на Еверест от Непал – 47 (към 2011)[24].
  • Първи веган изкачил Еверест е българинът Атанас Скатов, 24.05.2014[25]

Български експедиции и изкачвания[редактиране | редактиране на кода]

Маршрути за изкачване[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват два основни маршрута за изкачване на връх Еверест – югоизточният ръб с начало в Непал и североизточният ръб с начало в Тибет. Освен тях съществуват и множество второстепенни и по-рядко използвани маршрути. От двата главни маршрута, югоизточният е технически по-лесен и по-често използван. Този маршрут е бил използван от Едмънд Хилари и Тензинг Норгей през 1953 г., при първото покоряване на върха.

Щурмуването на върха се прави предимно през месец май, преди да започне сезонът на мусоните.

Югоизточен ръб[редактиране | редактиране на кода]

Изкачването през югоизточния ръб започва с преход по южната част на планинската верига до Базовия лагер на височина 5 380 m. Експедициите обикновено летят до град Лукла (2 860 m) и преминават през Намче-Базар. Катерачите продължават пеша до Базовия лагер, което отнема от 6 до 9 дни, позволявайки плавна височинна аклиматизация, за да се избегне височинната болест. Оборудването и провизиите се пренасят с товарни животни и носачи до Базовия лагер на глетчера Кхумбу.

Базови лагери[редактиране | редактиране на кода]

Катерачите прекарват няколко седмици в Базовия лагер, аклиматизирайки се към височината. През това време шерпите, заедно с част от експедицията, поставят въжета и стълби по протежение на опасния ледопад Кхумбу. Пукнатините в леда и приплъзващите се ледени блокове правят ледопада една от най-опасните части на маршрута; много катерачи и шерпи са загубили живота си точно на това място. За да намалят рисковете, катерачите обикновено започват изкачването доста преди изгрев, когато много ниските температури спояват ледените блокове в стабилна маса.

Лагер 1

Над ледопада се намира Лагер 1 на 6 065 m. От Лагер 1 катерачите продължават нагоре през Западното седло (наричано още Долината на Мълчанието) към подножието на Лхотце.

Лагер 2

На 6 500 m се намира Лагер 2. Западното седло е сравнително равна, плавно издигаща се долина, прорязана в центъра от огромни пукнатини, които не позволяват директен достъп до горната част на Седлото. Катерачите са принудени да преминават далеч от дясната страна, близо до подножието на Нупце към малък коридор. Голямата надморска височина и ясните, безветрени дни могат да направят тази част от изкачването непоносимо гореща за катерачите. От Лагер 2 катерачите изкачват Лхотце по фиксирани въжета.

Лагер 3

Лагер 3 се намира на малка скална тераса на височина 7 470 m. От там има още 500 m нагоре до Лагер 4 на Южната седловина (7 920 m). От Лагер 3 до Лагер 4 катерачите срещат две допълнителни трудности – скалните образувания „Женевски контрафорс“ и „Жълтия пояс“. „Женевският хребет“ е скално ребро с формата на наковалня, именувано от швейцарска експедиция през 1952 г. „Жълтият пояс“ е секция от срещащи се слоеве мрамор, филит и шисти, за преодоляването на които също са необходими около 100 m фиксирани въжета.

Лагер 4

Лагер 4 е разположен на лицето Лхотце на 7 926 – 8 000 m и първото среднощно престояване в „Зоната на смъртта“, която се смята 26 000 футовата граница. Колкото повече престоява катерачът на тази височина, толкова по-голяма е вероятността да развие височинна церебрална едема или височинна пулмонарна едема. И в двата случая се касае до напълване на съответно мозъка или белите дробове с физиологични течности[26]. По Южната седловина катерачите навлизат в Зоната на смъртта. Те могат да оцелеят най-много 2 или 3 дни на тази височина, като през това време се правят финалните щурмове към върха. Ясното време и слабите ветрове са основни фактори за определяне на решението кога точно да се тръгне нагоре. Ако през тези 2 – 3[26] дни времето е лошо, катерачите са принудени да се спуснат по-надолу, понякога чак до Базовия лагер[26].

Към върха

От Лагер 4 катерачите започват щурма към върха (1 000 m по-нагоре) около полунощ, като се надяват да го достигнат за 10 – 12 часа. Първата им спирка на 8 400 m (27 500 фута)[26]. е „Балконът“ – малка скална платформа, където могат да починат за кратко и да наблюдават върха под лъчите на изгряващото слънце. Продължавайки по билото, пътят е преграден от серия каменни стъпала, да се преместят по на изток, където обикновено трябва да се пробива път през дълбок до кръста сняг (което крие и опасност от лавини). На 8 750 m малък купол от сняг и лед бележи Южния връх.

Everest base camp.jpg
Изглед на югоизточната част на билото на Еверест

От Южния връх катерачите преминават по острия югоизточен ръб по протежение на „Корниза“, където по пътя се редуват сняг и скали. Това е най-оголената секция от маршрута, където една грешна стъпка вляво може да запрати катерача в 2 400 m пропаст, а при грешна стъпка вдясно може да се сблъска с падане 3 050 m. В края на това препятствие, на височина 8 760 m, се намира внушителна каменна стена, наречена „Стъпалото на Хилари“. Стъпалото е високо 21 m и принуждава катерачите да използват въжета[26]. Хилари и Тенсинг са били първите хора, изкачили се на Стъпалото, като те са го постигнали с примитивно оборудване и без фиксирани въжета. Днес катерачите преминават с помощта на фиксирани въжета, предварително поставени от шерпите. След това препятствие пътят до върха е сравнително лесен, като преминава през различни снежни склонове. През последните години потокът от хора, изкачващи се към върха, се е увеличил прекомерно, като понякога това води до задръствания на Стъпалото, където катерачите са принудени да чакат реда си доста време, и това води до проблеми с трафика надолу и нагоре към върха. Достигнали до „покрива на света“ катерачите имат най-много половин час горе, тъй като при прекомерно забавяне може да посрещнат нощта по време на спускането към Лагер 4, или да изчерпат запасите си от кислород.

Кислородната концентрация на върха е една трета от тази на морското равнище [26], а средната нощна температура е -36°C[27].

Североизточен ръб[редактиране | редактиране на кода]

Еверест – североизточен ръб

Североизточният ръб (наричан просто северен) започва от северната страна на планината, в Тибет. Експедицията прави преход пеша по каменист път до ледника Ронгбук, където на 5 180 m се намира Базовият лагер. За да достигнат Лагер 2, катерачите преминават през средно големи морени по източната страна на Ронгбук до базата Чангце на 6 100 m. Лагер 3 (Преден базов лагер) се намира под Северното седло на 6 500 m. За да достигнат до Лагер 4, катерачите се изкачват по ледника, след което по фиксирани въжета достигат до върха на Седлото (7 010 m). Оттам следва изкачване по каменистия северен ръб, до Лагер 5 на 7 775 m. Следва диагонално подсичане на северното било до Жълтия пояс, където се намира Лагер 6 на 8 230 m. Оттам катерачите атакуват върха.

Катерачите се сблъскват с коварното препятствие, което представлява Първото стъпало на 8 534 m. Следва Второто стъпало (~8 600 m). За неговото преодоляване се използва съоръжение, наречено „Китайската стълба“ – постоянна метална стълба, поставена през 1975 г. от китайска експедиция. Оттогава тя неизменно служи на катерачите, и на практика всеки атакуващ върха е минал през нея. Третото стъпало (8 689 – 8 800 m) се преодолява почти пълзешком. След стъпалата до върха остават снежен наклон под почти 50 градуса и финалният хребет."

Демография[редактиране | редактиране на кода]

Население[редактиране | редактиране на кода]

В района на Еверест се намира земята на шерпите, етническа група, които мигрира от Тибет, 2000 километра североизточно от Непал преди около 500 години. Дванадесет отделни клана обитават района. Шерпите са около 2500 и живеят в националния парк Сагарматха. Те говорят на тибетски диалект и практикуват предимно тибетски будизъм, изпълнен със суеверия, вярвания и обреди. взаимствани от религията Бон и анимизъма. Те са традиционно земеделски производители, животновъди и търговци, адаптирани към живот на висока надморска височина и които често пътуват с животни. В продължение на десетилетия, те се издържат от туризма и се специализират като носачи по време на експедиции до върха на най-високите върхове, включително Еверест. Признати са за силни мъже, непоколебими и смели.

Еверест е свещена планина за шерпите, обитавана от духове, демони и дървета[28].

Митология и религия[редактиране | редактиране на кода]

манастирът Ронгбук Гомпа

Както всички други планини и върхове в района, Еверест е считана за свещена планина от шерпите. Според шерпите планината е дом на духове, демони и дървета. Дом е и на една от „петте сестри на дълголетието“, които осигуряват храна на жителите на петте най-високи върха на Хималаите.

Според легендата будисткият господар Падмасамбхава организира надпревара за изкачване на връх Еверест. След като прекарва известно време в медитация и борба с демоните, той се надпреварва с един от ламите от религията Бон, за да определят кой е по-силен. Падмасамбхава е транспортиран до върха от лъч светлина и ламът, победен, оставя там барабана си. Оттогава, когато възниква лавина в долината, шерпите свирят на барабани, за да прогонят духовете.

Почти всички изкачвания започват с будистка молитва за благоговението на боговете и за безопасно завръщане. Тази церемония се нарича пуджа, шерпите се покланят на жертвите на планината, успокояват мислите и душите си и молят за снизходителност духовете на планината.

Близо до основата на северната страна се намира манастирът Ронгбук, който е наречен „свещен праг на връх Еверест“, с най-драматичните изгледи в целия свят[29]. За шерпите, които живеят по склоновете на Еверест в региона на Непал, този манастир е важно място за поклонение, достъпен след няколко дни пътуване из Хималаите през Нангпа Ла[30].

Мийолангсангма, тибетска будистка „Богиня на неизчерпаемо раздаване“, се смята, че е живяла в горната част на връх Еверест. Според шерпа монаси будисти, връх Еверест е дворец и площадка на Мийолангсангма, а всички катерачи са само частично желани гости, защото са дошли без покана.

Шерпите също смятат, че върхът и ръбовете му са благословени с духовна енергия и човек трябва да покаже почит, когато преминава през този свещен пейзаж. Те считат, че кармичните последици от действията на човек са многократно увеличени тук и нечисти мисли е най-добре да бъдат избягвани.[31].

Един от митовете за върха е и съществуването на йети.

Природозащита[редактиране | редактиране на кода]

Еверест е част от националния парк Сагарматха от 19 юли 1976 г. Той обхваща 114,800 хектара, голяма част от региона Кумбу, а на североизток е вписана непалската част на Еверест. 69% от площта на парка се намира над 5000 метра и е практически почти стерилна. Останалата част се състои от 28% високопланински прерии и 3% гори, представляваща шест от единадесетте биотопи, идентифицирани в Непал. Паркът е вписан в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство през 1979 г.[32]. Националният резерват Джомолънгма е биосферен резерват, разположен в Китай над северната част на Еверест. Снежният леопард е емблемата му.

Еверест в културата и бита[редактиране | редактиране на кода]

Панорамна снимка на Еверест

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Why K2 Is Deadlier Than Mount Everest?, Ed Viesturs, 2008-08-04, All Things Considered, National Public Radio
  2. [http://geography.about.com/od/specificplacesofinterest/a/mounteverest.htm The World's Tallest Mountain – Mount Everest, Matt Rosenberg, 2011-03-02, About.com Guide „The cost to climb Mount Everest is substantial. The permit from the government of Nepal can run from $10,000 to $25,000 per person, depending on the number in a group of climbers. Add to that equipment, Sherpa guides, additional permits, helicopters, and other essentials and the cost per person can be well over $65,000.“].
  3. Китайцы укоротили Эверест на 4 m 10 октября 2005
  4. Рекорды в мире природы
  5. Nepal’s Earthquake Made Mount Everest A Little Bit Shorter, Scientists Say
  6. Robert Krulwich. The „Highest“ Spot on Earth?. // NPR.org. 7 April 2007.
  7. Laure Dupeyrat, Véronique Ansan, Delphine Insergueix, Évolution d'une montagne épaissie et magmatisme – Application à Vénus, université Paris-Sud.
  8. U. S. Geological Survey – 2003 « Color-Coded Contour Map of Mars. ».
  9. The Climate of Mount Everest. //
  10. а б High altitude plant/fungus collection. // Adventureandscience.org. Посетен на 15 May 2012.
  11. Ann Heinrichs. Mount Everest. Marshall Cavendish, 1 September 2009. ISBN 978-0-7614-4649-1. с. 25.
  12. The Ascent of Everest by John Hunt (Hodder & Stoughton, 1953) In chapter 14, Hunt describes seeing a chough on the South Col; meanwhile Charles Evans saw some unidentified birds fly over the Col
  13. Bar-headed geese: Highest bird migration tracked. // BBC News. Посетен на 20 September 2015.
  14. Shaun Francis, Special to National Post. Trekking etiquette: Seek higher ground than the yaks or risk a push off the cliff. // National Post. 12 October 2012. Посетен на 20 September 2015.
  15. Ale, Som B. "Ecology of the Snow Leopard and the Himalayan Tahr in Sagarmatha (Mt. Everest) National Park, Nepal." University of Illinois, 2007. http://www.carnivoreconservation.org/files/thesis/ale_2007_phd.pdf.
  16. List of Animals on Mount Everest. // Animals - mom.me. Посетен на 20 September 2015.
  17. Everest Expedition Uncovers Exotic Species. // LiveScience.com. Посетен на 20 September 2015.
  18. Mt. Everest's Popularity Is Still Climbing. // latimes. Посетен на 20 September 2015.
  19. Japan's Everest timeline. // The Japan Times. 27 May 2012. Посетен на 20 February 2016.
  20. The World's Tallest Mountain. // Earth Observatory. NASA, 2 January 2014.
  21. Everest Facts for Kids. //
  22. Window of Opportunity: Everest Climbing Season Underway. // Accuweather.
  23. Everest by the Numbers: The Latest Summit Stats. // The Blog on alanarnette.com. Посетен на 20 September 2015.
  24. а б в г д „Fast Facts About Mount Everest“, from Mount Everest: Highest Mountain in the World, Stewart Green, About.com Guide, 2011
  25. а б dnevnik. bg, ☀24 май 2014 Българинът Атанас Скатов е изкачил Еверест
  26. а б в г д е EverestNews.com, посетен на 2011-06-05]
  27. Everest, Mount Everest, Everest Himalaya, Everest Expeditions, Everest Sources, „the summit temperature averages about -36° C (about -33° F) and can drop as low as -60° C (-76° F). In July, the warmest month, the average summit temperature is -19° C (-2° F)“.
  28. Шаблон:De Chomolungma - Mount Everest - Heilege Berge.
  29. Gilbert, Jeanne-Marie. Rongbuk Monastery. // PBS. Посетен на 14 September 2013.
  30. Man of Everest: The Autobiography of Tenzing. George Harrap & Co, Ltd., 1955.
  31. Coburn, Broughton. Mount Everest Fight Raises Questions About Sherpas. // National Geographic (magazine). Посетен на 14 September 2013.
  32. Шаблон:En Шаблон:Pdf IUCN Review - World Heritage Nomination.