Николай Петков (алпинист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Николай Петков.

Николай Петков
български алпинист
Катерене по спортен маршрут
Катерене по спортен маршрут

Роден
11 ноември 1958 г.(1958-11-11)
Смолян, България
Националност Флаг на България България

Николай Петков е един от най-известните алпинисти и катерачи с много премиерни изкачвания в България и в чужбина. Участник е в трите експедиции, осъществили най-големите постижения на българския алпинизъм (Еверест 1984[1], Южната стена на Комунизъм[2] 1986, Транго Тауър 1998[3]). Изкачването на Еверест е повторено цели 20 години по-късно – през 2004 г., когато в рамките на нова национална експедиция върхът е достигнат този път от север (Тибет). По този начин Николай Петков става първият и досега единствен алпинист, обходил и трите ръба на Еверест – Западен, Югоизточен и Североизточен.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николай Петков е роден на 11 ноември 1958 г. в град Смолян. Завършва специалност електроинженерство. Работи като компютърен специалист в личната си фирма.[4][5]

В скалното катерене и алпинизма навлиза през 1973 г. Катери скалите на Беледие хан, Лакатник, Реселец, Ритлите и Черепиш, Вратцата, Пирин, Мальовица[6]. По тях, след продобиване на катерачен опит, прокарва не един премиерен маршрут. Още от самото начало е свързан с дейността на Алпийски клуб „Планинец“[6].

През своята дългогодишна алпийска дейност посещава върхове и катерачни обекти в следните планини и райони в чужбина: Хималаи, Каракорум, Памир, Тяншан, Анди (вкл. Кордилера Бланка и Патагония), Аляска (Аляски хребет), Сиера Невада – Йосемити, Гранд Каньон, Килиманджаро, Кения, Голям Кавказ, Арменско плато, Маоке – Джая, Алпи (вкл. Дофински, Савойски, Грайски, Пенински (Валиски), Бернски, Ретийски, Доломити), Високи Татри, Крит – Лефка, Гърция, Турция, Саксонска Швейцария – Фалкенщайн, Канарски острови – Тенерифе, Тангра. Повечето от тях – многократно.

Първото му значимо постижение в чужбина е прокарването на нов, скално-леден маршрут по 1100-метровата източна стена на вр. Шхелда (4320 м) в Кавказ, на 2 август 1980 г., заедно с Димитър Начев[6][7].

Може би най-известен сред обществото е с опита си във височинния алпинизъм. В актива си има пет изкачвания на общо четири осемхилядници. Хронологически изкачванията се подреждат по следния начин: Еверест (8848 м), по Западния гребен, на 9 май 1984 г., заедно с Кирил Досков. От щурмовия лагер (8120 м) до върха разстоянието преодоляват за 6 ч. 10 мин., трета успешна свръзка от добилата широка известност национална експедиция, мобилизирала реурсите на голяма част от обществото. Слизането предприемат по класическия маршрут през Южния връх (8749 м), Южното седло (7995 м) и Западния циркус, като по този начин осъществяват пълен траверс на върха, понякога известен като „Български траверс“[6][8]; Дхаулагири (8167 м) в Непалските Хималаи в алписйки стил през следмусонния период на 1997 г., заедно с Тончо Тончев, в рамките на клубна експедиция на АК „Планинец“ – първо българско изкачване на осемхилядник в алпийски стил – постижение, дошло в резултат и от проведената още през 1989 г. разузнавателна експедиция, заедно с Иван Масларов[9]; неуспешен опит (до около 7350 м на 26 юли 2001 г.) на Броуд пик (8047 м) в Каракорум, заедно с Дойчин Боянов, Боян Петров и Иван Павлов, част от национална експедиция, в подготовка за изкачване на К2 (8611 м) през следващата година; Еверест от север през 2004 г., заедно с Дойчин Боянов, по време на юбилейната национална експедиция по случай 20 години след „Еверест 1984“; Нанга Парбат (8125 м) в Пакистанските Хималаи, по нормалния маршрут на Кинсхофер по Диамирския склон на 8 юли 2006 г., заедно с Дойчин Боянов, а в експедицията участват още Тервел Керелов и д-р Теменуга Станева; Гашербрум I (8068 м) или Хидън пик в Каракорум, по маршрут през Японския кулоар – първо българско изкачване, заедно с Дойчин Боянов, Боян Петров и Николай Вълков на 26 юли 2009 г., след предишен неуспешен опит (до 6500 м на 1 август 2006 г.) отново с Дойчин Боянов – веднага след успешния им опит на Нанга Парбат месец по-рано.

Височина Връх Планина Държава Година Бележки
8848 м Еверест Хималаи Флаг на Непал Непал / Флаг на Китай Китай 1984 Трето българско изкачване – по Западния гребен, слизане по Югоизточния гребен (пълен траверс)
8848 м Еверест Хималаи Флаг на Китай Китай / Флаг на Непал Непал 2004 Рекордно постижение (след 20 г.) – по Североизточния гребен (трети обходен гребен)
8167 м Дхаулагири Хималаи Флаг на Непал Непал 1997 Първо българско изкачване на осемхилядник в алпийски стил
8167 м Дхаулагири Хималаи Флаг на Непал Непал 1989 Разузнавателна експедиция – пълен обход на масива
8125 м Нанга Парбат Хималаи Флаг на Пакистан Пакистан 2006 Второ българско изкачване
8068 м Гашербрум I Каракорум Флаг на Пакистан Пакистан / Флаг на Китай Китай 2009 Първо българско изкачване
8068 м Гашербрум I Каракорум Флаг на Пакистан Пакистан / Флаг на Китай Китай 2006 до 6500 м
8047 м Броуд пик Каракорум Флаг на Пакистан Пакистан / Флаг на Китай Китай 2001 до 7350 м

Сред седемхилядниците Николай Петков има общо шест изкачвания – две на връх Комунизъм (7495 м) – днес Исмаил Самани в Памир, три на връх Ленин (7134 м) – днес Ибн Сина или Авицена в Памир, едно на Хан Тенгри (6995 или 7010 м) в Тяншан. Пик Комунизъм е изкачен през 1983 г.[6], по време на подготовката за експедицията до Еверест, както и през 1986 г. – този път по неговата трудна Южната стена, една от най-големите в света – висока около 2500 м. Изкачването е осъществено по маршрута на Едуард Мисловски (среден наклон 55 градуса, трудност IV до IV+ по UIAA), заедно с Иван Масларов, Петко Тотев, Господин Динев и Петър Петров, и е най-бързото такова до този момент: 27 юли – 2 август 1986 г. (за 7 дни)[2]. Връх Ленин е достигнат през 1983[6], 1985 и през 2003 г. – отново при подготовка за изкачване на Еверест. Хан Тенгри е изкачен през 1998 г., заедно с Петър и Екатерина Хаджидимови, Тодор Минков, Радко Рачев, Кирил Тафраджийски, Румен Ангелов и Владимир Чорбаджийски[10]. За достигане до престижното руско звание „Снежен барс“ му остават върховете Победа (7439 м) – днес Женгиш Чокусу в Тяншан и Корженевска (7105 м) в Памир.

Височина Връх Планина Държава Година Бележки
7495 м Комунизъм (Исмаил Самани) Памир Флаг на Таджикистан Таджикистан 1983 Подготовка за експедиция „Еверест 1984“
7495 м Комунизъм (Исмаил Самани) Памир Флаг на Таджикистан Таджикистан 1986 По Южната стена (2500 м), маршрут на Едуард Мисловски, за 7 дни
7134 м Ленин (Ибн Сина) Памир Флаг на Киргизстан Киргизстан / Флаг на Таджикистан Таджикистан 1983 Подготовка за експедиция „Еверест 1984“
7134 м Ленин (Ибн Сина) Памир Флаг на Киргизстан Киргизстан / Флаг на Таджикистан Таджикистан 1985
7134 м Ленин (Ибн Сина) Памир Флаг на Киргизстан Киргизстан / Флаг на Таджикистан Таджикистан 2003 Подготовка за експедиция „Еверест 2004“
6995 или 7010 м Кан Тенгри Тяншан Флаг на Казахстан Казахстан / Флаг на Киргизстан Киргизстан / Флаг на Китай Китай 1998
  • Победа (7439 м) – неизкачен
  • Корженевска (7105 м) – неизкачен

След Еверест, в периода 1988-1992 г. Николай Петков се изкачва и на четири от оставащите му пет континентални първенци (първенецът на Европа Елбрус е изкачен по-рано), като по този начин става първият българин с такъв актив, а до достигане на пълната колекция от т.нар. „Седем върха (Seven Summits)“ му остава единствено първенеца на Антарктида. На три от тези върхове е първият българин. Хронологията е следната: Аконкагуа (6961 м), Анди, Южна Америка, на 28 декември 1987 по нормалния маршрут - първо българско изкачване, заедно с Иван и Мариана Масларови, и с Кирил Тафраджийски, а десетина дни след това и по 3000-метровата Южна стена, по френския път и варианта на Меснер, за три дни: 6–8 януари 1988 г., отново заедно с Ивам Масларов и Кирил Тафраджийски, в рамките на клубна експедиция на АК „Планинец“[11]; Маккинли (6194 м) или Денали, Аляска, Северна Америка, първо българско изкачване, 27 юни 1988 г., заедно с Иван и Мариана Масларови, и с Иван Луканов[12]; Килиманджаро (5895 м), Африка, 21 септември 1991 г., заедно с Иван Масларов[13]; Джая (4884 м) на о.Нова Гвинея, Океания, първо българско изкачване и едно от първите изобщо, през 1992 г., заедно с Владимир Нечев[14].

  • Елбрус (5642 м) – 1980[6], 1983 (зимно)[6], 1987
  • Еверест (8848 м) – 1984, 2004
  • Аконкагуа (6961 м) – 1987, 1988
  • Маккинли (6194 м) – 1988
  • Килиманджаро (5895 м) – 1991
  • Джая (4884 м) – 1992
  • Винсън (4892 м) – неизкачен

Сред другите високи планини на света има следните постижения: Айлънд пик (6189 м), Хималаи, 1987 г., след неуспех на Ама Даблам (6812 м)[15]; Фицрой (3405 м), Патагонски Анди, по директния Аржентински тур по източната стена, 29 януари 1991 г., заедно с Иван Масларов, Кирил Тафраджийски и Владимир Нечев[16]; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-ма категория (UIAA), 18–20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов[17][18]; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов[19]; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г., заедно със София Фотева, Милен Милчев, Михаил Михайлов, Димитър Колешев и Сотир Стойчев[3]. В експедицията участва и Димитър Паунов. Има и неуспешен опит на Арарат (5137 м) през 1999 г., заедно с Веселин Стефанов. Така списъкът на изкачените шестхилядници изглежда по следния начин:

  • Аконкагуа (6961 м) – 1987, 1988
  • Уаскаран (6768 м) – 1996
  • Транго Тауър (6257 м) – 1998
  • Маккинли (6194 м) – 1988
  • Айлънд пик (6189 м) – 1987
  • Ама Даблам (6812 м) – неуспешен опит (1987)

В Aлпите Николай Петков извършва едни от най-трудните и престижни изкачвания – както по големите северни стени (дори през зимата), така и по трудните скални маршрути в Доломитите. Изкачва Чима Пикола (2857 м) в Доломитите по туровете на Касин и на Комичи през есента на 1980 г.[6]; Северната стена на Матерхорн (4478 м), зимно, по пътя на братя Шмид, 22–24 януари 1982 г.[6]; Чима Овест (2973 м) в Доломитите по тура на Касин-Рати за 6 часа, лято 1984 г.[6]; Пти Дрю (3754 м) в Алпите, по Американския тур на западната стена, лято 1984 г.[6]; Северната стена на Айгер (3970 м), зимно, 10–13 март 1985 г.; Гран Капюсен (3838 м) по тура на Бонати-Гиго и отново Пти Дрю (3754 м) – този път по ръба Бонати, и двата през 1993 г., а година по-късно Монблан (4807 м) по ръба Френе (със София Фотева и Светослав Георгиев) – все в едноименния масив[20]; Егюй Дибона (3130 м) в масива Екрен през 1995 г.; Чима Гранде (2999 м) по тура на Комичи-Димаи и Мармолада (3343 м) по тура „Модерни времена“ през 1996 г., заедно със София Фотева[21] – и двата в Доломитите; Пти Жорас (3650 м) в масива на Монблан по тура „Анук“ и повторение на изкачването по Чима Гранде през 2000 г.; Чивета (3220 м) в Доломитите по северозападната стена, по тура на Филип-Флам (второ българско изкачване) с излизане на върха по тура на Комичи през 2002 г.; Пиц Бадиле (3308 м) по северната стена през 2008 г.

В САЩ Николай Петков катери през 2002 г., когато прокарва нов маршрут по гребена Команчи на Гранд Каньон в Аризона, заедно с Ан Еранс, Роджър Пейн и Джон Харлин[22], и през 2007 г., когато заедно с Михаил Михайлов и Дойчин Боянов посещават долината Йосемити в Калифорния. Главната цел е изкачване на 1000-метровата стена на Ел Капитан (2308 м) по тур „Носът“. Изкачени са и множество турове и боулдъри, като „Серенити крак“ и „Ийст бътрес“ по десния край на стената на Ел Капитан. След Носът са осъществени множество други изкачвания, като дълъг тур по стената на Халф Доум (2695 м) – „Снейк Дайк“, също известния тур по северната стена на Рострум.[23].

Каракорум, долината Хане – заедно с Дойчин Боянов и Михаил Михайлов през 2011 г. провеждат проучвателна експедиция в долината Хане, набелязват и измерват височината на девствени върхове в района[24]. През следващата 2012 г. същата група успява да изкачи премиерно два от тях – Левски (5733 м) и Сивата кула (5434 м)[25][26][27]. В експедицията участва и Тервел Керелов.

Антрактида, Тангра – второ изкачване на връх Лясковец (1473 м) от българските алпинисти Дойчин Боянов и Николай Петков на 1 януари 2015 г., и първо изкачване на Големия иглен връх (1680 м) на 8 януари 2015 г., заедно с Дойчин Боянов и Александър Шопов[28]. През следващата година заедно с Дойчин Боянов изчаква и връх Свети Борис (1698 м) – на 23 декември 2016 г. През новата 2017 г. изкачва и върховете Симеон (1580 м) и Академия (1253 м), заедно с Дойчин Боянов и Неделчо Хазърбасанов на 16 януари 2017 г[29]. Петте върха са в планината Тангра на о.Ливингстън, а височините им са измерени с прецизно GPS устройство.

Непълният, примерен списък с изкачени върхове под 6000 м добива вида:

  • Килиманджаро (5895 м) – 1991
  • Левски (5733 м) – 2012
  • Елбрус (5642 м) – 1980, 1983 (зимно), 1987
  • Сивата кула (5434 м) – 2012
  • Кения (5199 м) – 1991
  • Арарат (5137 м) – неуспешен опит (1999)
  • Джая (4884 м) – 1992
  • Монблан (4807 м) – 1994
  • Матерхорн (4478 м) – 1982 (зимно)
  • Шхелда (4320 м) – 1980
  • Гермогенов (3993 м) – 1980
  • Айгер (3970 м) – 1985 (зимно)
  • Егюй дьо Миди (3842 м) – 1984
  • Гран Капюсен (3838 м) – 1993
  • Пти Дрю (3754 м) – 1984, 1993
  • Пти Жорас (3650 м) – 2000
  • Фицрой (3405 м) – 1991
  • Мармолада (3343 м) – 1996
  • Пиц Бадиле (3308 м) – 2008
  • Чивета (3220 м) – 2002
  • Егюй Дибона (3130 м) – 1995
  • Чима Гранде (2999 м) – 1996, 2000
  • Чима Овест (2973 м) – 1984
  • Чима Пикола (2857 м) – 1980
  • Ломницки щит (2634 м) – 1982 (зимно)
  • Свети Борис (1698 м) – 2016
  • Голям иглен връх (1680 м) – 2015
  • Симеон (1580 м) – 2017
  • Лясковец (1473 м) – 2015
  • Академия (1253 м) – 2017
  • Фалкенщайн (381 м) – 1983

Експедиции и хронология на изкачените върхове[редактиране | редактиране на кода]

  • 1980, July – Caucasus, Adil-Su, Pic Germogenov (3993 m)
  • 1980, July – Caucasus, Elbrus (5642 m)
  • 1980, 2 August – Caucasus, Shkhelda East (4320 m), East Face (1100 m), new route[6]
  • 1981, September – Crete, Costia Peak, new route[6]
  • 1981, 5 October – Dolomites, Cima Piccolissima di Lavaredo (2700 m), „Cassin Route“ (250-300 м, VI+)[6]
  • 1981, 6 October – Dolomites, Cima Piccola di Lavaredo (2857 m), „Comici Route“ (250-300 м, VI)[6]
  • 1982, winter, 5 March – High Tatras, Lomnický štít (2634 m), SE Face (700 m)[6]
  • 1982 – Saxony, Elbe Sandstone Mountains, Falkenstein Massif (381 m), „Southern Crack (Südriss)“
  • 1983, winter, 22–24 January – Swiss Alps, Matterhorn (4478 m), North Face, „Schmid Brothers Route“[6]
  • 1983, winter – Caucasus, Elbrus (5642 m)[6]
  • 1983, 1985, 2003 – Pamir, Peak Lenin (7134 m) – today Ibn Sina (Avicenna) Peak[6]
  • 1983, 1986 – Pamir, Peak Communism (7495 m) – today Ismoil Somoni Peak[6]
  • 1984, 9 May – Himalayas, Mount Everest (8848 m), West Ridge (ascent – third Bulgarian, fifth overall, and last ever since) – 6 h 10 min starting at 8120 m, South Col (descent), complete traverse[6]
  • 1984 – Dolomites, Cima Ovest di Lavaredo (2973 m), „Cassin-Rati“ Route in 9 hours[6]
  • 1984, 25 July – French Alps, Aiguille du Midi (3842 m), South Face, „Rebuffat Route“ (250 m) in 2.5 hours[6]
  • 1984, 28 July – French Alps, Petit Dru (3754 m), West Face, „American Direct“ Route in 10 hours[6]
  • 1985, winter, 10-13 March – Swiss Alps, Eiger (3975 m), North Face
  • 1986, 27 July – 2 August – Pamir, Peak Communism (7495 m), South Face (2500 m), „Eduard Mislovsky Route“ (up to 7+ UIAA), then record time (7 days)
  • 1987 – Caucasus, Elbrus (5642 m), „Volna Espania“ Route
  • 1987 – Himalayas, Island peak or Imja Tse (6189 m)
  • 1987, 28 December – Andes, Aconcagua (6961 m), first Bulgarian ascent
  • 1988, 6-8 January – Andes, Aconcagua (6961 m), South Face (3000 m), „French Route“, Messner Variant, in 3 days
  • 1988, 27 June – Alaska, Mount McKinley or Denali (6194 m), first Bulgarian ascent
  • 1989 – Himalayas, Dhaulagiri, Exploratory Expedition
  • 1991, 29 January – Patagonian Andes, Fitz Roy or Cerro Chaltén (3405 m), East Face, „Direct Argentine“ Route
  • 1991, 27 June – Mount Kilimanjaro, Kibo crater, Uhuru Peak (5895 m)
  • 1991, 18–20 December – Mount Kenya 5199 m, Batian, South Face, „Bulgarian Way“ – new route (7 UIAA)
  • 1992 – New Guinea, Puncak Jaya or Karstenz Pyramid (4884 m)
  • 1993 – French Alps, Grand Capucin (3838 m), „Bonnati-Ghigo“ Route
  • 1993 – French Alps, Petit Dru (3754 m), Bonatti Pillar
  • 1994 – French Alps, Mont Blanc (4807 m), Central Pillar of Frêney
  • 1995 – French Alps, Massif des Écrins, Aiguille Dibona (3130 m), 6c
  • 1996 – Cordillera Blanca, Huascarán (6768 m)
  • 1996 – Dolomites, Cima Grande di Lavaredo (2999 m), „Comici-Dimai“ Route
  • 1996 – Dolomites, Marmolada (3343 m) – „Tempi Moderni“ Route
  • 1997, 21 September – Himalayas, Dhaulagiri I (8167 m)
  • 1998 – Karakoram, Trango (Nameless) Tower (6257 m), „Slovenian Route“
  • 1998 – Tian Shan, Khan Tengri (6995 or 7010 m)
  • 2000 – French Alps, Petit Jorassess (3650 m), „Anuk“ Route
  • 2000 – Dolomites, Cima Grande di Lavaredo (2999 m), „Comici-Dimai“ Route
  • 2001 – Karakoram, Broad Peak (8047 m) – up to 7350 m
  • 2002 – Dolomites, Chivetta (3220 m), NW face, „Filippe-Flamm“ Route (second Bulgarian ascent), finish through „Comici“ Route
  • 2002 – Arizona, Grand Canyon, Comanche Ridge, new route
  • 2004, 20 May – Himalayas, Mount Everest (8848 m), NE Ridge
  • 2006, 8 July – Himalayas, Nanga Parbat (8125 m), Diamir Face, Kinshofer Route
  • 2007, October – Yosemite, El Capitan (2308 m), „Serenity Crack“
  • 2007, October – Yosemite, El Capitan (2308 m), „East Buttress“
  • 2007, October – Yosemite, El Capitan (2308 m), „The Nose“
  • 2007, October – Yosemite, Half Dome (2695 m), „Snake Dike“
  • 2008, September – Swiss Alps, Piz Badile (3308 m), North Face
  • 2009, 26 July – Karakoram, Gasherbrum I (8068 m), first Bulgarian ascent
  • 2011, 11-20 September – Karakoram, Khane valley, Exploratory Expedition[24]
  • 2012, 13-14 August – Karakoram, Khane valley, Levski Peak (5733 m), West Face, first ascent (650 m, M6, AI4, 6a)[25][26][27]
  • 2012, 19-20 August – Karakoram, Khane valley, Grey Tower (5434 m), East Face, first ascent (600 m, AI3 – to the col, 6b, mainly 5c)[25][26][27]
  • 2015, 1 January – Antarctica, Livingston Island, Tangra Mountains, Lyaskovets Peak (1473 m), „Ivanov–Vasilev“ Route, second ascent[28]
  • 2015, 8 January – Antarctica, Livingston Island, Tangra Mountains, Great Needle Peak (1680 m), first ascent[28]
  • 2016, 23 January – Antarctica, Livingston Island, Tangra Mountains, St. Boris Peak (1698 m), first ascent[29]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на АК „Планинец“
  2. а б Южната стена на Комунизъм в алпийски стил 1986
  3. а б Транго Тауър 1998
  4. Информация в „Новинар“
  5. Адрес на личната фирма
  6. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ Николай Петков. От Матерхорн до Еверест. ДИ „Медицина и физкултура“, София, 1985 г., 133 стр.
  7. Шхелда 1980
  8. Еверест 1984
  9. Дхаулагири 1997
  10. Хан Тенгри 1998
  11. Аконкагуа 1987/88
  12. Денали 1988
  13. Килиманджаро 1991
  14. Джая 1992
  15. Ама Даблам 1987
  16. Фицрой 1991
  17. Планината Кения 1991
  18. Кения – Българския път 1991
  19. Уаскаран 1996
  20. Масива на Монблан 1993/94
  21. Мармолада 1996
  22. Гранд Каньон 2002
  23. Рострум в Йосемити
  24. а б Bulgarian Exploratory Expedition Karakoram 2011
  25. а б в Khane Valley 2012 – Expedition Report
  26. а б в Unclimbed in Pakistan: Bulgaria bags Levski and Grey in Khane Valley
  27. а б в Khane Valley Expedition 2012
  28. а б в Report of the project The Peaks of Tangra Mountains. Sofia, 2015. 17 pp. (in Bulgarian)
  29. а б D. Boyanov and N. Petkov. The peaks of Tangra Mountains: Project report Part Two 2016/17. Sofia, February 2017. 8 pp.