Беледие хан

Беледие хан
— махала —
Изглед към махалата
Беледие хан 42.888611, 23.165833
Страна	България
Област	Софийска област
Община	Костинброд
Надм. височина	735 m
Пощенски код	2239
Беледие хан в Общомедия

Беледие хан е селище в Западна България, разположено в землището на село Градец, община Костинброд, Софийска област.

Разположение на Беледие хан

Карта от 1930-те год.
името на селището е подчертано

Не е регистрирано като самостоятелно селище по данни на НСИ за периода от Освобождението на България на 3 март 1878 г. насам. Счита се за махала на с. Градец.

География

Намира се на 26 км от центъра на София и на 18 км от околовръстния път, по Републикански път II-81 (София – Петрохан – Берковица – Монтана – Лом), известен като Ломско шосе. Разположен е на 735 м надморска височина.

Беледие хан е (юго)източна точка на планинския рид Три уши, чиито възвишения плавно преливат в Мала планина.

На 1,3 км от селището тече река Крива. Реката се образува от сливането на 2 потока, извиращи край Чибаовци и Царичина в Мала планина. По нейното течение има множество къси, но дълбоки проломи с красиви скални откоси. Тя се спуска към Софийското поле и се влива в река Блато, която е приток на Искър.

Витоша. Изглед от Беледие хан

Изглед от поречието на река Крива

Силно варовитият терен е причина за динамичния релеф и наличието на многообразни карстови форми – пещери, карстови полета, валози и др. Формирал се е специфичен микроклимат и богато разнообразие на природни местообитания. Сред главните ценности на местността са пещерите, с техните скрити обитатели – много видове прилепи, както и множество скалолюбиви растения. Местността предлага подходящи обитания и за множество птици. Природата в околностите на Беледие хан е съхранила редица редки представители на флората и фауната, много от които днес са защитени видове.

История

Селището е възникнало на място до стар римски път. Над Беледие хан, по стария римски път, има полуразрушени останки от древно селище.

През османското владичество тук е съществувал общински хан (на турски: belediye означава „община“, където пътуващите с конски впрягове са заменяли уморените коне с отпочинали. В хана пътниците са си почивали преди изкачването на планината към прохода Петрохан.

Описанието на маршрутите на дилижансите в пощенския архив от края на XIX век Беледие хан е посочено и като междинна спирка по направлението Лом – София. Практически това са станциите за смяна на конете. Трябва да се подчертае, че заедно с пощата се извършва и транспорт на пътници.

В края на XIX век около стария хан започват да се настаняват и първите заселници от село Градец. Част от тях са жители на опожареното от турците село Кривина, намирало се в местността Водениците по поречието на река Крива и наречено по името на криволичещата река. Мнозинството от жителите му, прогонени от турците, се спускат към Софийското поле и основават днешното село Кривина.

За името на селището стари беледианци разказват легендата, че е наречено на дъщерята на ханджията Бела, която се била хвърлила от скалите, за да не се даде на турците.

Автентични архивни записки на пещерняци разказват за експедиции и дори за куриозни арести от граничари в този район през миналия век. Текстът е дигитализиран и достъпен в Подземен бележник в Hinko.org (PDF)

Забележителности

Беледие хан е интересен и посещаван от спелеолози. В околностите му във варовиковите скали са открити около 30 пещери. Посетилите ги твърдят, че тези пещери не отстъпват по красота и на най-известните в България. Пещерите около Беледие хан са съсредоточени в четири района- връх Дедина глава, хижа „Люляка“, местностите „Стените“ и „Малата скала“.

Районът представлява интерес и за любителите на скалното катерене. Скалите наоколо са сред най-рано посещаваните от софийските катерачи – още през 1930-те години. Най-популярното място за катерене при скалите на Беледие хан се нарича „Бъчвата“. В най-дясната част на сектора се намира пещерата Гълъбарника. Дължината и е 90 м. Още малко по-нататък е друга пещера - Въртешката, с дължина 53 м.

Районът е любимо място за отдих и туризъм сред природата. През 1964 г. на 1,3 км от Беледие хан с много доброволен труд е построена хижа „Люляка“, която днес е обновена и разширена. Тя разполага с 22 легла, туристическа кухня и столова. Покрай хижата по поречието на река Крива има множество живописни поляни, подходящи за пикник.

През есента на 2008 година над река Крива е построен нов мост, който дава възможност на посетителите на района край хижа „Люляка“ да достигнат до любимите си места за пикник и разходки, да ползват новоизградената беседка и възстановената детска площадка, както и да се запознаят с богатото биоразнообразие на Беледие хан.

Местността в района на Беледие хан е предложена от Българската фондация „Биоразнообразие“ за защитена местност. Влиза в състава на общоевропейската мрежа от защитени територии „Натура 2000“.

Природни богатства

Разнообразните условия на природната среда в района на Беледие хан са добра предпоставка за развитието на много растителни и животински видове, често рядко срещани на други места в България. Природните условия в района обуславят множеството типове местообитания, повечето от които са обект на специален интерес и защита. Сред най-известните от тях са неблагоустроените пещери, съобществата на обикновената хвойна върху варовик, дъбово-габъровите гори, храстови съобщества с участие на нисък бъдем и много други. Богатството на природните местообитания се увеличава и благодарение на преминаващата оттук малка, но живописна Крива река. Нейното течение и крайбрежия създават условия за живот на много привързани към водата редки видове като жабата дървесница (Hyla arborea), обикновената блатна костинурка (Emys orbicularis), водни кончета, редица птици. Това пъстро многообразие е причина за богатството на растителния и животинския свят в околностите на Беледие хан. Тук са открити над 400 вида растения, от които два са разпространени само в България, а 18 се срещат единствено на Балканския полуостров. Открити са 19 вида земноводни и влечуги, над 60 вида птици. От установените на територията на община Костинброд 14 вида прилепи, 10 обитават околностите на Беледие хан, което определя района като изключителен за опазването им – 9 вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие. Безспорно едни от най-интересните обекти в околностите на Беледие хан са пещерите, чиито важни обитатели са прилепите. Сред тях са предимно пещеролюбиви видове, като някои от тях образуват размножителни колонии. От най-срещаните прилепи са големият нощник (Myotis myotis), пещерният дългокрил (Miniopterus schreibersii), големият подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) и малкият подковонос (Rhinolophus hipposideros). Сред бозайниците често срещан е лалугерът (Spermophilus citellus), източноевропейският таралеж (Erinaceus concolor), вълкът (Canis lupus) и лисицата (Vulpes).

Панорамен изглед от скалите над река Крива и хижа Люляка.

Околностите на Беледие хан предлагат богато разнообразие от храна и убежища на много представители на царството на птиците. Част от гнездящите, мигриращи или зимуващи тук птици са поставени под закрила на редица природозащитни документи в Европа и България. От включените в Червената книга на България в района се срещат 6 вида, попадащи в категорията „застрашен“. От застрашените видове птици в района на Беледие хан могат да се срещнат орел змияр (Circaetus gallicus), малък орел (Hieraaetus pennatus), осояд (Pernis apivorus), малък ястреб (Accipiter nisus), голям ястреб (Accipiter gentilis) и голям горски водобегач (Tringa ochropus).

От общо 18 вида земноводни в България, в околностите на Беледие хан са установени 9 вида. В района са открити и 10 вида влечуги, сред които пепелянка (Vipera ammodytes), смок мишкар (Elaphe longissima), слепок (Anguis fragilis), сива водна змия (Natrix tessellata) и др.

В околностите на Беледие хан са установени над 400 вида растения, от които 29 вида са с висока природозащитна значимост. В Червената книга на България попадат 10 вида като горската съсънка (Anemone nemorosa), татарската змийска трева (Goniolimon tataricum) и веленовският рожец (Cerastium velenоvskyi Hayek). Районът се характеризира с висок брой на видове с ограничено географско разпространение (ендемити). От общо 20 ендемични вида установени тук 2 са български ендемити, а 18 са балкански ендемити. Защитени от закона за биологичното разнообразие са 9 вида, сред които орхидеята змийско езиче (Himantoglossum caprinum), пелопонеската луличка (Linaria peloponesiaca), дланолистия ветрагон (E. palmatum) и др. Изключително голямо и недостатъчно проучено е многообразието на безгръбначни животни, гъби, ниски растения.

Редовни събития

Оброчният кръст в района на Беледие хан

От 2011 г. в началото на лятото в местността до хижа „Люляка“ се организира музикален фестивал за експериментална електронна музика.

Преди години се е провеждал традиционен годишен събор на 2 юни. Тази традиция отмира след 1989 г.

След 2022 г. в Беледие хан постепенно се възвръща традицията жителите му да правят курбан в първата събота след Спасовден. Хората се събират около стария оброчен кръст в подножието на възвишението Дедина глава, което се намира на един от подстъпите към туристическия маршрут за планинския рид Три уши.

Други

Бъдеща инфраструктурна перспектива предвижда изграждане на тунел под Петрохан след построяването на моста над р. Дунав при Видин. Така Общовропейският коридор № 4 (Дрезден – Прага – Братислава – Будапеща – Крайова – София – Солун/Истанбул) ще минава от трасето на път II-81 при Беледие хан в югозападна посока към Сливница – AM „Европа“ и AM „Струма“.

Външни препратки

• Фейсбук страница на Беледие хан
• Извадка от маршрутна библиотека „Хижа Люляка“
• Туристически кът „Беледие хан“
• Беледие хан, Блог на Сергей Герджиков
• Пещери край Беледие хан
• Беледие хан, район за катерене
• Беледие хан - близо до София