Айгер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Айгер
Северната стена на Айгер
Северната стена на Айгер
Alps location map.png
46.5776° с. ш. 8.0053° и. д.
Местоположение на връх Айгер
Общи данни
Местоположение Швейцария
Част от Алпи
Надм. височина 3970 m
Изкачване
Първо изкачване 11 август 1858
Айгер в Общомедия

Айгер (на немски: Eiger) е връх в Бернските Алпи, висок 3970 m. Намира се изцяло на територията на швейцарския кантон Берн. Най-източният връх от знаменития хребет, образуван заедно с върховете Мьонх и Юнгфрау.

Айгер се споменава за пръв път в исторически документи от 1252 г.

Географско положение[редактиране | редактиране на кода]

Айгер е разположен в североизточната част на Бернските Алпи на 5.5 km североизточно от връх Юнгфрау и се издига на 3000 m над долината Гринделвалд-Грунд. Заедно с Мьонх и Юнгфрау образува масивна северна стена, която е една от най-известните места в Алпите. Южната част на масива се състои от големи ледници, които са част от внесения през 2001 г. в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО природен обект "Юнгфрау-Алеч-Бичхорн"

През тунел в самия масив на Айгер преминава зъбчатата железопътната линия Юнгфрау. В центъра на северната стена на Айгер се намира построената през 1903 г. ж.п. спирка с панорамни прозорци.

Ледниците на Айгер
Каменопад по склона на Айгер
Западният гребен. Скала "Гъбата"
Северната стена

Алпинистки маршрути и изкачвания[редактиране | редактиране на кода]

Айгер е изкачен за пръв път по западната стена на 11 август 1858 г. от гринденвалдските планински водачи Кристиан Алмер и Петер Борен заедно с ирландеца Чарлз Барингтон. Оттогава е изкачван многократно по над 20 маршрута.

Северната стена[редактиране | редактиране на кода]

Наред със северните стени на Матерхорн, Гранд Жорас, Пти Дрю, Пиц Бадиле и Чима Гранде ди Лаваредо, северната стена на Айгер (нем. Eigernordwand), която всъщност е северозападна, е една от т.нар. "шестте големи северни стени" в Алпите. Издига се на 1800 m над прилежащата долина.

Смятана за едно от най-големите предизвикателства за алпинизма в Алпите, северната стена е причина за гибелта на мнозина катерачи. Северната стена не изисква върховни катерачески умения, но изключително тежките метеорологични условия, постоянните и зачестяващи през годините каменопади и намаляващите ледени полета правят изкачването ѝ изключително трудно, а често и невъзможно. От 1935 г. досега на северната стена са загинали поне 64 алпинисти.

Първият опит за изкачването ѝ е започнат на 17 юли 1934 г. от трима саксонци – Вили Бек, Курт и Георг Льовингер, които за два дни достигат 2900 m. След падане, при което Вили Бек увлича Курт и Георг, изкачването е прекратено, като алпинистите са спасени през панорамните прозорци на ж.п. спирката.

Първото успешно изкачване по северната стена е през 21-24 юли 1938 г. от немско-австрийска група алпинисти, които започват изкачването си поотделно като две отделни свръзки.

След второто ледено поле австрийците Хайнрих Харер и Андерл Хекмайер са настигнати от германците Фриц Каспарек и Лудвиг Фьорг, които започват изкачването си ден по-късно. Хекмайер първоначално съветва австрийците да се върнат (Харер нямал котки), но след това двете свръзки обединяват усилията си и помагайки си достигат върха в обща свръзка.

Впоследствие хитлеристката пропаганда използва успеха на алпинистите като символ на мощта на Нацистка Германия и на необходимостта от аншлуса на Австрия, което се случва няколко месеца по-късно.

Първото зимно изкачване е осъществено през 1961 от Тони Хибелер, Валтер Алмбергер, Андерл Мангард и Тони Кинсхофер. Постижението обаче е спорно, тъй като те не започват изкачването от основата на стената, а от вентилационна шахта на железницата.

История на изкачванията[редактиране | редактиране на кода]

  • 1858: Първо изкачване по западната стена, 11 август (Кристиан Алмер, Петер Борен и Чарлз Барингтон).
  • 1871: Първо изкачване по югозападния ръб, 14 юли (В.А.Б. Кулидж, Мета Бревоорт, Кристиан Борен, Кристиан Алмер и Улрих Алмер).
  • 1890: Първо зимно изкачване (Меед, Уудръф с водачи Улрих Кауфман и Кристиан Йоси).
  • 1921: Първо изкачване по северозападния ръб, 10 септември (Фриц Аматер, Самуел Браванд, Юко Маки и Фриц Щьори).
  • 1924: Първо изкачване със ски през ледника Айгер.
  • 1932: Първо изкачване по североизточната стена.
  • 1934: Пръв опит за изкачване на северната стена от Вили Бек, Курт Льовингер и Георг Льовингер, прекратено на 2900 m.
  • 1935: Опит за изкачване на Карл Мерингер и Макс Седълмайер. Умират от замръзване на височина 3300 m. Мястото, където са забелязани за последно, е наречено "Бивакът на смъртта".
  • 1936: Андреас Хинтерщойсер, Тони Курц, Вили Ангерер и Еди Райнер загиват на северната стена при опит за слизане от Бивака на смъртта.
  • 1938: Първо изкачване на северната стена (Андерл Хекмайер, Хайнрих Харер, Фриц Каспарек и Лудвиг Фьорг). Върхът е достигнат за три дни.
  • 1947: Второ изкачване на северната стена от (Лионел Тере и Луи Лашенал).
  • 1950: Първо еднодневно изкачване на северната стена (Лео Форщенлехнер и Ерик Васак) за 18 часа.
  • 1957: Двама италианци (Клаудио Корти и Стефано Лонги) и двама германци (Франц Майер и Гюнтер Нотдурфт) правят опит за изкачване на северната стена. Нотдурфт се разболява, а Лонги, който страда от тежко измръзване, пада близо до "белия паяк" и останалите не успяват да го измъкнат. Корти, който пък е ударен от падащи камъни, става първият човек, спасен от северната стена през върха от германския планински водач Алфред Хелепарт, спуснат отгоре със стоманено въже. Лонги умира от измръзване преди да успеят да го изтеглят. Тялото му е открито на стената чак след две години. Майер и Нотдурфт загиват в лавина при спускането им по западната стена, след като завършват 13-тото в историята изкачване на северната стена. Те оставят ранения Корти на стената с всичките си провизии, включително малка палатка, и опитват да слязат от планината и да повикат спасители.
  • 1961: Първо чехословашко изкачване (Радован Кучар и Здено Зибрин).
  • 1961: Първо зимно изкачване на северната стена (Тони Кинсхофер, Андерл Манхардт, Валтер Алмбергер и Тони Хибелер).
  • 1962: Първо изцяло италианско изкачване на северната стена (Армандо Асте, Пиерлоренцо Акиустапаце, Гилдо Аиролди, Андреа Мелано, Романо Перего и Франко Солина).
  • 1962: Първо изцяло британско изкачване на северната стена (Крис Бонингтън и Ян Клуг)
  • 1963: Първо солово изкачване на северната стена, 2–3 август (Мишел Дарбели) за около 18 часа.
  • 1963: 15 август: Двама испанци (Ернесто Наваро и Алберто Рабада) загиват в снежна буря.
  • 1963: 27–31 декември: Трима швейцарски планински водачи извършват първото слизане по северната стена, сваляйки телата на Ернесто Наваро и Алберто Рабада от "Белия паяк".
  • 1964: Германката Дейзи Воог става първата жена, изкачила северната стена.
  • 1966: Американецът Джон Харлин загива при падане след скъсване на фиксирано въже по време на изкачване по "диретисима". Колегите му (Хастън, Лене, Фьотелер и Хупфауер) продължават и завършват диретисимата, по-късно наречена "тур Джон Харлин".
  • 1968: 28–31 юли: първо изкачване по северния ръб от полска група (Циелецки, Лакатуш, Шафирски и Зизак)
  • 1970: Първо спускане със ски по западната стена от Силвен Содан.
  • 1970: Британска група (Лео Дикинсън, Ерик Джоунс, Пит Майнкс и Клиф Филипс) правят първото изцяло филмирано изкачване.
  • 1971: Първо белгийско изкачване на северната стена (Ренаат Ван Малдерен и Винсент де Вале)
  • 1971: Петер Зигерт и Мартин Бьок стават първите успешно спасени с хеликоптер от северната стена.
  • 1973: Първи български опит за изкачване на северната стена, прекратен поради лошото време (Иван Вълчев и Методи Савов). [1]
  • 1974: Райнхолд Меснер и Петер Хабелер изкачват северната стена за 10 часа.
  • 1975: Първо българско изкачване на северната стена по класическия маршрут (Иван Вълчев, Методи Савов и Спас Малинов). [2]
  • 1977: Първо холандско изкачване на северната стена (Роналд Наар и Бас Греснигт).
  • 1978: 18 август: Първо българско изкачване по Японската диретисима. Мария Христова става първата българка, изкачила северната стена заедно с Иван Вълчев, Методи Савов и Спас Малинов.[3]
  • 1981: 25 август: Солово изкачване на северната стена на швейцареца Ули Бюлер за 8 часа и 30 минути.
  • 1983: Първо солово изкачване по северната диретисима (тур Харлин) от словака Павел Почили.
  • 1983: 27 юли: Австриецът Томас Будендорфер изкачва северната стена солово, без въже за 4 часа и 50 минути.
  • 1984: 21 юли: Словенецът Славко Светичич изкачва северната стена по класическия маршрут за 8 часа.
  • 1985: Първо българско зимно изкачване на северната стена (Николай Петков, Иван Масларов, Димитър Начев и Кирил Тафраджийски).[4]
  • 1990: 14–15 януари. Славко Светичич изкачва солово тура на Харлин за 26 часа, като това е и първото зимно изкачване по този маршрут.
  • 1997: Бенедето Салароли изкачва северната стена на 72-годишна възраст в рамките на един ден с водачи Ули Бюлер и Коби Райхен.
  • 2003: 24 март: Италианецът Кристоф Хайнц чупи рекорда на Бубендорфер с 10 минути, изкачвайки северната стена за 4 часа и 40 минути.
  • 2006: 15 юли: Около 700 000 кубически метра скали се откъсват от източната стена.[5]
  • 2006: 14 юни: Франсоа Бон и Антоан Монтан правят първото "speedflying" спускане от Айгер.[6]
  • 2007: 21 февруари: Швейцарецът Ули Щек чупи рекорда на Кристоф Хайнц, изкачвайки солово северната стена за 3 часа и 54 минути.
  • 2008: 28 януари: Швейцарците Роже Шали и Симон Антаматен поставят рекорд за изкачване в свръзка по северната стена (тур Хекмайер) за 6 часа и 50 минути.
  • 2008: 13 февруари: Ули Щек чупи собствения си рекорд, изкачвайки северната стена за 2 часа, 47 минути и 33 секунди. [7]
  • 2008: 23 февруари: Швейцарците Даниел Арнолд и Стефан Руос подобряват рекорда на Шали и Антаматен, изкачвайки тура на Хекмайер за 6 часа и 10 минути.[8]
  • 2008: 7 август: Дийн Потър от САЩ изкачва солово северната стена, след което прави B.A.S.E. скок от върха с ултралек парашут, който носи по време на изкачването.
  • 2011: 20 април: Швейцарецът Дани Арнолд извършва солово изкачване за 2 часа и 28 минути, с което подобрява рекорда на Ули Щек. Той обаче използва въжетата, поставени на Траверса на Хинтерстойсер, и извършва изкачването извън официалния зимен сезон.
  • 2015: 18 ноември: Ули Щек си връща рекорда за солово изкачване – 2 часа, 22 минути и 50 секунди.
Панорама: Айгер, Мьонх и Юнгфрау. Изглед от Менлихен

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Эйгер“ и страницата „Eiger“ в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.