Ванда Руткевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ванда Руткевич
Wanda Rutkiewicz
полска алпинистка
Wanda Rutkiewicz, Góry Sokole, fot. Seweryn Bidziński.jpg
Ванда Руткевич на „Кривата скала“, при изкачване на връх Соколик (70-те години)
Родена
Wanda Halina Błaszkiewicz
Починала

Националност  Полша
Професия електроинженер, алпинист
Активен период 1962 – 1992 г.
Семейство
Баща Збигнев Блашкевич
Майка Мария Петкун
Ванда Руткевич в Общомедия

Ва̀нда Халѝна Руткѐвич-Блашкѐвич (на полски: Wanda Halina Rutkiewicz-Błaszkiewicz) е полска алпинистка, по професия електроинженер, сред най-великите алпинистки на всички времена.[1]

На 16 октомври 1978 година тя става третата жена в света и първата европейка, изкачила най-високия връх –Еверест, а през 1986 година става първата жена в света, изкачила най-трудният осемхилядник – връх К2. Изкачила осем осемхилядника. Осъществила забележителни изкачвания в Татрите, Алпите, в планините на Норвегия, в Памир, Каракорум, Хималаите. Ръководителка на много експедиции. Пионер на женския алпинизъм. Филмова операторка и режисьорка, рали пилот.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 4 февруари 1943 година в Плунге, Литва. След Втората световна война родителите ѝ са репатрирани в Полша, където се заселват във Вроцлав. Занимава се с най-различни спортове – бягане, скок на дължина, скок на височина, хвърляне на диск, на гюле, волейбол.[3] Завършва Вроцлавския технологичен институт като инженер.

Започва да се занимава с алпинизъм през 1962 г. Бързо прави впечатление. Първата ѝ голяма експедиция е в Памир, поканена от Анджей Завада, но отношенията ѝ с мъжете алпинисти се оказват трудни; смята, че не е третирана като равна. Държи на своята независимост, огранизира и ръководи няколко изцяло женски експедиции и всъщност проправя пътя на женския алпинизъм. За нея Райнхолд Меснер казва:

Ванда е живото доказателство, че жените могат да правят постижения на голяма надморска височина, за каквито повечето мъже могат само да мечтаят.[2]

Ванда Руткевич загива на 12 или 13 май 1992 година, докато изкачва третия по височина връх Кангчендзьонга в Хималаите. На 12 май е видяна за последен път на около 250 метра от връхната точка, като намерението ѝ е да атакува на следващия ден. От този момент е в неизвестност. Три години по-късно, с решение на районен съд във Варшава, за ден на смъртта ѝ е обявен 13 май.[1]

Никога не търся смъртта, но нямам нищо против идеята да умра в планините. За мен би било лесна смърт. След всичко, което съм преживяла, аз съм запозната с нея. И повечето от моите приятели са в планините и ме чакат.[2]

Изкачвания[редактиране | редактиране на кода]

Хималаите и Каракорум[редактиране | редактиране на кода]

  • Връх Гашербрум III – 11 август 1975, първо изкачване на този връх и първо най-високото изкачване, правено с участието на жени (Ванда Руткевич и Алисън Чадуик-Онишкевич). На върха с тях достигат и Януш Онишкевич и Кшищоф Зджитовецки. Ванда Руткевич е организатор и ръководител на женската експедиция.[4]
  • Връх Еверест – 16 октомври 1978 г.
  • Връх Нанга Парбат – 15 август 1985 г., с Кристина Палмовска и Анна Червинска, първо чисто женско изкачване
  • Връх К2 – 23 юни 1986 г. Успех след опити през 1982 и 1984 г.
  • Връх Шиша Пангма – 18 септември 1987 г., с Ришард Варецки (първи поляци), Елза Авила, Карлос Карсолио и Рамиро Наварете
  • Връх Гашербрум II – 12 юли 1989 г., с женска експедиция. Заснема филма „Снежните жени“
  • Връх Гашербрум I – 16 юли 1990 г., с Ева Панкевич
  • Връх Чо Ою – 26 септември 1991 г., сама
  • Връх Анапурна – 22 октомври 1991 г., сама
  • Кангчендзьонга, 1992 – опит за изкачване, изчезва.

Други планини[редактиране | редактиране на кода]

Алпи[редактиране | редактиране на кода]

  • 1964–65 изкачвания в Цилерталските Алпи
  • 1967 Егюий дю Грепон, източната стена, първото женско изкачване с Халина Крюгер-Сирокомска
  • 1973 Айгер, Северната стена, второ изкачване на Северния ръб, с Данута Гелнер-Вах и Стефания Егиерсдорф
  • 1978 Матерхорн, първо зимно изкачване на жени, с Анна Червинска, Ирена Кеса и Кристина Палмовска
  • 1979 Гран Капюсен, източна стена

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Атанасов, Петър (peterat). 25 години от смъртта на „Първата дама на световния алпинизъм“. // climbingguidebg.com. 14 май 2017.
  2. а б в ((en)) Keller, M. Death Before Failure: Wanda Rutkiewicz & The Golden Age of Polish Mountaineering. Culture.pl, 2017. Посетен на 8 март 2018 г.
  3. Piasecki, Maciej. Życie pod górę. Mija 28 lat od śmierci Wandy Rutkiewicz. // sport.tvp.pl. 13 MAJ 2020. (на полски)
  4. Gasherbrum III. // summitpost.org.
     Портал „Полша“         Портал „Полша