Аконкагуа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аконкагуа
Връх Аконкагуа
Връх Аконкагуа
Relief Map of Argentina.jpg
-32.6536° с. ш. -70.0111° и. д.
Местоположение на картата на Аржентина
Общи данни
Местоположение Мендоса, Аржентина
Част от Анди
Надм. височина 6962 m
Изкачване
Първо изкачване 14 януари 1897 г.
Матиас Цурбриген
Аконкагуа в Общомедия

Аконка̀гуа (на испански: Aconcagua) е най-високият връх в Южна Америка. Разположен е в планината Анди. Висок е 6962 m. Изграден е от андезит. Има 7 ледника, дълги до 6 km, площ – 76,6 km2 Той се намира в аржентинската провинция Мендоса. Върхът е разположен на около 112 km западно от град Мендоса и на около 15 km от границата на Аржентина с Чили. Аконкагуа е най-високият връх в Западното и Южното полукълбо и е най-високият изгаснал вулкан в света. Той е един от седемте най-високи континентални първенци и неофициално е наричан Колосът на Америка (на испански: Coloso de América).

Първото изкачванена Аконкагуа е през 1897 г. на швейцарския водач Матиас Цурбриген. На 28 декември 1987 г. е осъществено първото българско изкачване на върха от Николай Петков, Мариана Масларова, Иван Масларов и Кирил Тафраджийски.[1][2]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват различни интепретации за произхода на името на върха. Според една версия, то произлиза от фразата Aconca-Hue на езика Мапуче, което е препратка към разположението на върха спрямо река Аконкагуа и се превежда като „идва от другата страна“.[3] Според друга версия, то може да има корени в кечуаското Ackon Cahuak („Страж на камъка“) или Anco Cahuac („Бял страж“).[4] Съществува и мнение, че върхът е свързан с аймарското Janq’u Q’awa („Бяло дефиле“).[5]

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Планината е създадена от субдукция на плочата Наска под Южноамериканската плоча. Аконкагуа в миналото е бил активен стратовулкан (от късна креда или ранен палеоцен до миоцен) и е съставлявал няколко вулканични комплекса на ръба на басейн с плитко море. Обаче, по някое време от миоцена, преди около 8 – 10 милиона години, ъгълът на субдукция започва да намалява, което води до спиране на топенето и повече хоризонтално напрежение между океанската плоча и континента, което създава разломите, които издигат Аконкагуа нагоре от вулканичните му корени. Скалите по склоновете на Аконкагуа са все магмени и са съставени от лава, брекчия и пирокластични скали. Плиткият воден басейн вече се е образувал през триас, което е още отпреди Аконкагуа да се сформира като вулкан. Обаче, вулканизмът присъства в региона още от триас и вулканичните слоеве се смесват с морските седименти. Цветните зеленикави, синкави и сиви нанси, които могат да се видят в долината Орконес и южно от Пуенте дел Инка, са карбонати, варовици и турбидити, които са запълвали басейна. Червените скали представляват интрузии, пепелни слоеве и конгломерати с вулканичен произход.[6]

История[редактиране | редактиране на кода]

Матиас Цурбриген изкачва върха през 1897 г.

Първият опит да се покори върха от европеец е направен през 1883 г. от група, водена от немския геолог и изследовател Паул Гюсфелд. Подкупвайки хамали с обещания за съкровище на върха, той се насочва към върха по Рио Волкан, правейки два опита по северозападния хребет и достигайки надморска височина от 6500 m. Пътят, който проучва, днес представлява обичайният път към планината.

Първото записано изкачване на върха се състои през 1897 г. от европейска експедиция, предвождана от британския планинар Едуард Фицджералд. Самият той не успява да изкачи върха след осем опита от декември 1896 г. до февруари 1897 г., но швейцарският гид на експедицията, Матиас Цурбриген, успява да го покори на 14 януари 1897 г. По време на последния опит, месец по-късно, двама други членове на екипа изкачват върха на 13 февруари.[7]

Източната страна на Аконкагуа е изкачена за прът път от полска експедиция на 9 март 1934 г. по ледника, който днес е известен като Полския ледник. Маршрут по югозападния хребет е преминат за седем дни през януари 1953 г. от швейцарско-аржентински екип. Известната с трудността си южна фасада на върха е покорена от френски екип след едномесечни усилия на 25 февруари 1954 г.[8][9]

Най-младият човек, покорил върха, е на 9 години (24 декември 2013 г.), а най-старията покорил го е на 87 години (26 ноември 2007 г.).[10][11] През 2014 г. Килиан Жорнет поставя рекорд от Орконес за най-бързо изкачване и слизане от Аконкагуа – 12 часа и 49 минути.[12] Рекордът е счупен след по-малко от два месеца от Карл Еглоф с време 11 часа и 52 минути.[13]

Опасности[редактиране | редактиране на кода]

Аконкагуа е най-високият връх в Америките и също се счита за лесен висок връх.[14] Въпреки това, за Аконкагуа се смята че има най-високите нива на смъртност от всички планини в Южна Америка – средно по три смъртни случая годишна. Към днешна дата има записани над сто смъртни случая при изкачване върха.[15] Поради неправилното изхвърляне на човешки отпадъци в планинската среда, съществуват значителни рискове за здравето, които заплашват както хората, така и животните около върха.[16] Силно се препоръчва консумирането единствено на преварена или химически обработена вода.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петров, Боян. Първите седем. София, изд. „Вакон“, 2017. ISBN 978-619-7300-08-6. с. 64.
  2. „Покорителят на Аконкагуа е пристрастен към прилепите“, Таня Петрова, в-к „Сега“, 7 февруари 2004
  3. R. W. McColl. Encyclopedia of World Geography. Т. 1. Infobase Publishing, 2014. ISBN 0816072299. с. 3.
  4. Topónimos 01. // yungayperu.com.pe. Посетен на 9 февруари 2017.
  5. Guías pedagógicas del sector lengua indígena Aymara. Material de apoyo para la enseñanza. Santiago de Chile, UNICEF, 2012. с. 62.
  6. Geology of Aconcagua – Volcano – Plate Tectonics. // Посетен на 5 октомври 2017.
  7. Fitzgerald, E. A.. On Top of Aconcagua and Tupangato. // McClure's magazine 12 (1). S. S. McClure, Limited, 1898. с. 71 – 78.
  8. R.J. Secor, Aconcagua: A Climbing Guide, The Mountaineers Books, 1999, с. 17 – 21
  9. Mario Fantin, Some Notes on the History of Aconcagua, The Alpine Journal 1966
  10. Nine-year-old US boy climbs Aconcagua peak in Argentina. // BBC News. 28 декември 2013.
  11. Récord: un niño de 10 años hizo cumbre en el cerro Aconcagua. // Посетен на 26 октомври 2010.
  12. Kilian Jornet Smashes Aconcagua Speed Record. // Climbing Magazine. 23 декември 2014.
  13. Aconcagua Speed Record Smashed Again. // Climbing Magazine. 19 февруари 2014.
  14. Apollo, Michal. The good, the bad and the ugly – three approaches to management of human waste in a high-mountain environment. // International Journal of Environmental Studies 74 (1). Informa UK Limited, 2016-09-27. DOI:10.1080/00207233.2016.1227225. с. 129 – 158.
  15. Deaths on Aconcagua – Facts and Figures. // Посетен на 25 май 2017.
  16. Cilimburg, A.; Monz, C.; Kehoe, S. (2000). „Wildland recreation and human waste: a review of problems, practices, and concerns“. Environmental Management. 25 (6): 587 – 598. https://dx.doi.org/10.1007%2Fs002670010046