Голям иглен връх

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Голям иглен връх
Големия иглен връх гледан от протока Брансфийлд.
Големия иглен връх гледан от протока Брансфийлд.
Map of Livingston Island.png
-62.6697° с. ш. -60.0542° и. д.
Местоположение на картата на Остров Ливингстън
Общи данни
Местоположение Остров Ливингстън, Антарктика
Част от Тангра планина
Надм. височина 1679.5 m
Изкачване
Първо изкачване 8 януари 2015 Дойчин Боянов, Николай Петков и Александър Шопов
Разположение на Тангра планина на остров Ливингстън в Южните Шетландски острови
Карта на Тангра планина.
Топографска карта на остров Ливингстън и островите Гринуич, Робърт, Сноу и Смит.

Големия иглен връх е покрит с лед връх с височина 1679.5 м, първенец на централния хребет Левски в Тангра планина на остров Ливингстън в архипелага Южни Шетландски острови, Антарктика. Върхът е разположен между рид Свети Иван Рилски на запад и Витошка седловина на изток, на север от него се спуска страничен рид към върховете Тутракан и Ситалк, с разклонение към връх Плана, на югоизток страничен хребет към връх Радичков, връх Калофер и нос Макийн, а на юг – страничен хребет към връх Сердика и нос Айтос, с разклонение към връх Силистра и Пешев рид на югозапад. Големия иглен връх се издига над ледник Хюрън и неговия приток в Девненска долина на север, ледник Магура на изток, ледник Сребърна на юг и ледник Мейси на югозапад.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на върха (на английски Great Needle Peak) произлиза от испаноезичния вариант „Лъжлив иглен връх“ (pico Falsa Aguja), датиращ вероятно от 1957,[1] като вместо „лъжлив“ се утвърждава по-подходящото определение „голям“ за високия, изцяло покрит с лед връх, който трудно може да бъде сбъркан с характерния скалист остър Иглен връх (Needle Peak, pico Aguja) с височина едва 370 м, отдалечен на 8 км край нос Самуил.[2][3]

Големия иглен връх е изкачен за пръв път на 8 януари 2015 от българските алпинисти Дойчин Боянов, Николай Петков и Александър Шопов от база Св. Климент Охридски, по маршрут преминаващ от местността Лагер Академия (541 м) през Лозенска седловина (437 м) и връх Плана (740 м).[4] Измерената от тях височина на върха 1679.5 м[5] уточнява дотогава известната (1690 м според българското топографско проучване Тангра 2004/05[6][3]) и потвърждава, че първенец на планината и на острова е високият 1700.2 м[7][8] връх Фрисланд.[9]

Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]

Върхът има географски координати 62°40′11″ ю. ш. 60°03′15″ з. д. / 62.669722° ю. ш. 60.054167° з. д., което е 6.7 км източно от връх Фрисланд, 3.32 км източно от връх Левски, 2.21 км на юг-югоизток от връх Плана, 2.54 км южно от връх Ситалк и 1.84 км южно от връх Тутракан, 2.15 км югозападно от връх Шлем, 3.32 км северозападно от нос Макийн и 1.29 км северно от връх Сердика.

Карти[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Helmet Peak. SCAR Composite Antarctic Gazetteer. (Описанието включва данни за произхода на името pico Falsa Aguja, погрешно отнесено към връх Шлем (Helmet Peak).)
  2. Antarctica: Livingston Island, South Shetland Islands (from English Strait to Morton Strait, with illustrations and ice-cover distribution), 1:100000 scale topographic map, Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, Sofia, 2005.
  3. а б Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. 411 стр., 128 илюстр. Второ преработено и допълнено електронно издание. ISBN 978-619-90008-2-3 (Първо печатно издание 2014, 368 стр. ISBN 978-619-90008-1-6)
  4. М. Димитрова. Наши алпинисти покориха Големия иглен връх. Политика, 16 – 22 януари 2015. ISSN – 3734 1312 – 3734
  5. Н. Петков. Антарктика 2014/2015 – Големия иглен връх. Climbing Guide BG, 15 януари 2015.
  6. L.L. Ivanov. Antarctica: Livingston Island and Greenwich, Robert, Snow and Smith Islands. Scale 1:120000 topographic map. Troyan: Manfred Wörner Foundation, 2010. ISBN 978-954-92032-9-5 (First edition 2009. ISBN 978-954-92032-6-4)
  7. D. Gildea. Antarctica, Antarctic Peninsula, Livingston Island, South Shetland Islands, Second Ascent of Mt. Friesland and New Altitude. American Alpine Journal, 2004. Vol. 46, Issue 78, pp. 329 – 331.
  8. Expedition Omega Livingston 2003. The Omega Foundation, USA, 2003.
  9. Н. Петков, Д. Боянов. Отчет на проект „Върховете на Тангра планина.“ София, 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]