Голям иглен връх

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Голям иглен връх
Големия иглен връх гледан от протока Брансфийлд.
Големия иглен връх гледан от протока Брансфийлд.
Map of Livingston Island.png
-62.6697° с. ш. -60.0542° и. д.
Местоположение на картата на Остров Ливингстън
Общи данни
Местоположение Остров Ливингстън, Антарктика
Част от Тангра планина
Надм. височина 1679.5 m
Изкачване
Първо изкачване 8 януари 2015 Дойчин Боянов, Николай Петков и Александър Шопов
Голям иглен връх в Общомедия
Разположение на Тангра планина на остров Ливингстън в Южните Шетландски острови
Карта на Тангра планина.
Топографска карта на остров Ливингстън и островите Гринуич, Робърт, Сноу и Смит.

Големия иглен връх е покрит с лед връх с височина 1679.5 м, първенец на централния хребет Левски в Тангра планина на остров Ливингстън в архипелага Южни Шетландски острови, Антарктика. Върхът е разположен между рид Свети Иван Рилски на запад и Витошка седловина на изток, на север от него се спуска страничен рид към върховете Тутракан и Ситалк, с разклонение към връх Плана, на югоизток страничен хребет към връх Радичков, връх Калофер и нос Макийн, а на юг – страничен хребет към връх Сердика и нос Айтос, с разклонение към връх Силистра и Пешев рид на югозапад. Големия иглен връх се издига над ледник Хюрън и неговия приток в Девненска долина на север, ледник Магура на изток, ледник Сребърна на юг и ледник Мейси на югозапад.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на върха (на английски Great Needle Peak) произлиза от испаноезичния вариант „Лъжлив иглен връх“ (pico Falsa Aguja), датиращ вероятно от 1957,[1] като вместо „лъжлив“ се утвърждава по-подходящото определение „голям“ за високия, изцяло покрит с лед връх, който трудно може да бъде сбъркан с характерния скалист остър Иглен връх (Needle Peak, pico Aguja) с височина едва 370 м, отдалечен на 8 км край нос Самуил.[2][3]

Големия иглен връх е изкачен за пръв път на 8 януари 2015 от българските алпинисти Дойчин Боянов, Николай Петков и Александър Шопов от база Св. Климент Охридски, по маршрут преминаващ от местността Лагер Академия (541 м) през Лозенска седловина (437 м) и връх Плана (740 м).[4] Измерената от тях височина на върха 1679.5 м[5] уточнява дотогава известната (1690 м според българското топографско проучване Тангра 2004/05[6][3]) и потвърждава, че първенец на планината и на острова е високият 1700.2 м[7][8] връх Фрисланд.[9]

Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]

Върхът има географски координати 62°40′11″ ю. ш. 60°03′15″ з. д. / 62.669722° ю. ш. 60.054167° з. д., което е 6.7 км източно от връх Фрисланд, 3.32 км източно от връх Левски, 2.21 км на юг-югоизток от връх Плана, 2.54 км южно от връх Ситалк и 1.84 км южно от връх Тутракан, 2.15 км югозападно от връх Шлем, 3.32 км северозападно от нос Макийн и 1.29 км северно от връх Сердика.

Карти[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Helmet Peak. SCAR Composite Antarctic Gazetteer. (Описанието включва данни за произхода на името pico Falsa Aguja, погрешно отнесено към връх Шлем (Helmet Peak).)
  2. Antarctica: Livingston Island, South Shetland Islands (from English Strait to Morton Strait, with illustrations and ice-cover distribution), 1:100000 scale topographic map, Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, Sofia, 2005.
  3. а б Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. 411 стр., 128 илюстр. Второ преработено и допълнено електронно издание. ISBN 978-619-90008-2-3 (Първо печатно издание 2014, 368 стр. ISBN 978-619-90008-1-6)
  4. М. Димитрова. Наши алпинисти покориха Големия иглен връх. Политика, 16 – 22 януари 2015. ISSN – 3734 1312 – 3734
  5. Н. Петков. Антарктика 2014/2015 – Големия иглен връх. Climbing Guide BG, 15 януари 2015.
  6. L.L. Ivanov. Antarctica: Livingston Island and Greenwich, Robert, Snow and Smith Islands. Scale 1:120000 topographic map. Troyan: Manfred Wörner Foundation, 2010. ISBN 978-954-92032-9-5 (First edition 2009. ISBN 978-954-92032-6-4)
  7. D. Gildea. Antarctica, Antarctic Peninsula, Livingston Island, South Shetland Islands, Second Ascent of Mt. Friesland and New Altitude. American Alpine Journal, 2004. Vol. 46, Issue 78, pp. 329 – 331.
  8. Expedition Omega Livingston 2003. The Omega Foundation, USA, 2003.
  9. Н. Петков, Д. Боянов. Отчет на проект „Върховете на Тангра планина.“ София, 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]