Тангра (планина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тангра.

Тангра
Централна Тангра планина
Централна Тангра планина
Map of Livingston Island.png
-62.6667° с. ш. -60.1° и. д.
Местоположение на картата на Остров Ливингстън
Общи данни
Местоположение Остров Ливингстън, Антарктика
Най-висок връх връх Фрисланд
Надм. височина 1 700 m
Livingston-Island-Overview-Map.tif
Тангра в Общомедия

Тангра планина е основната планинска верига на остров Ливингстън в Антарктика. Безименната дотогава планина от 2001 г. носи името на върховния прабългарски и тюркски бог Тангра.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Тангра планина има дължина 30 км по направление от запад-югозапад на изток-североизток между нос Барнард и нос Рение, с ширина до 8 км. Висока е 1 700 м (връх Фрисланд).[1] Граничи с Лунния залив и ледник Хюрън на север, ледник Хънтрис на северозапад, Лъжливия залив на запад и пролива Брансфийлд на югоизток. Свързана е с хребета Боулс чрез седловината Вьорнер и с хребета Плиска чрез Несебърската седловина. Планината има три основни хребета: Фрисланд на запад, Левски в центъра, и Делчев на изток.

Билото и склоновете на Тангра са покрити с ледена шапка която чрез ледниците Перуника, Хюрън, Хънтрис, ледопада Руен, Пещера, Чарити, Търново, Преспа, Мейси, Бояна, Сребърна, Магура, Добруджа, Ропотамо, Странджа, Пауталия, Сопот и Искър се оттича в залива Емона, Лунния залив, Лъжливия залив, и в пролива Брансфийлд.

Местността Лагер Академия в северозападното подножие на връх Зограф е най-удобният изходен пункт от който тръгват маршрути към централна Тангра планина през Каталунската седловина (1260 м) на юг и Лозенската седловина (437 м) на изток. Каталунската седловина е заета от бивака на експедицията Тангра 2004/05 на 14 – 16 декември 2004.

Хребет Фрисланд[редактиране | редактиране на кода]

Хребетът Фрисланд е 15,5 км дълъг от нос Ботев на югозапад до Шипченската седловина на североизток. Първенецът на хребета и на остров Ливингстън, връх Фрисланд (62°40′14.9″ ю. ш. 60°11′10.7″ з. д. / 62.670806° ю. ш. 60.186306° з. д.) е висок 1700 м. Други по-важни върхове са Св. Борис (1699 м)[2], Симеон (1580 м), Св. Кирил (1505 м), връх Лясковец (1473 м),[3] Пресиян (1456 м), Св. Методий (1180 м), Академия (1253 м) и Зограф (1011 м). Първи изкачвания: връх Фрисланд от Ж. Енрике и Ф. Сабат от испанската база Хуан Карлос I през декември 1991; връх Лясковец от Л. Иванов и Д. Василев от Лагер Академия на 14 декември 2004; връх Зограф от Л. Иванов от Лагер Академия на 31 декември 2004, и връх Св. Борис от Д. Боянов и Н. Петков от района на Лагер Академия на 23 декември 2016.

Хребет Левски[редактиране | редактиране на кода]

Хребетът Левски е 8 км дълъг между Шипченската седловина (1000 м) на запад и Девинската седловина (500 м) на изток, и 8 км широк между Черепишкия хребет на север и върха Христов Камък на юг. Първенецът на хребета, Големия Иглен връх (62°40′15″ ю. ш. 60°03′10″ з. д. / 62.670833° ю. ш. 60.052778° з. д.) се издига на 1680 м.[4] Други по-главни върхове са Левски (1430 м), Св. Иван Рилски (1350 м), Шлем (1254 м), Сердика (1200 м), Вихрен (1150 м), Онгъл (1149 м) и Пловдив (1040 м). Първи изкачвания: връх Онгъл и връх Комини (774 м) от Л. Иванов на 21 декември 2004, Големия иглен връх от Д. Боянов, Н. Петков и А. Шопов на 8 януари 2015.

Делчев хребет[редактиране | редактиране на кода]

Делчев хребет е 10 км дълъг между Девинската седловина на запад и нос Рение на изток. Първенецът на хребета връх Делчев (62°38′28″ ю. ш. 59°56′16″ з. д. / 62.641111° ю. ш. 59.937778° з. д.) е висок 940 м, други по-значими върхове са Русе (800 м), Асен (800 м), Петър (800 м), Кубер (770 м), Елена (700 м), Спартак (650 м), Яворов (640 м), и Паисий (550 м).

Картографиране[редактиране | редактиране на кода]

Британска топографска карта на планината като част от остров Ливингстън от 1968, испанска карта от 1991, и българска карта от 2005 и 2009 в резултат на топографски проучвания през 1995/96 и 2004/05.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Карти[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Expedition Omega Livingston 2003. The Omega Foundation, USA, 2003.
  2. Д. Боянов и Н. Петков. Отчет на проект „Върховете на Тангра планина“, Втора част 2016/17. София, февруари 2017. 8 с.
  3. L.L. Ivanov, Livingston Island: Tangra Mountains, Komini Peak, west slope new rock route; Lyaskovets Peak, first ascent; Zograf Peak, first ascent; Vidin Heights, Melnik Peak, Melnik Ridge, first ascent, The American Alpine Journal, 2005, pp. 312 – 315. (на английски)
  4. Н. Петков, Д. Боянов. Отчет на проект „Върховете на Тангра планина.“ София, 2015. 17 с.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]