Тангра (планина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тангра.

Тангра
Централна Тангра планина
Централна Тангра планина
Map of Livingston Island.png
-62.6667° с. ш. -60.1° и. д.
Местоположение на картата на Остров Ливингстън
Общи данни
Местоположение Остров Ливингстън, Антарктика
Най-висок връх връх Фрисланд
Надм. височина 1 700 m
Livingston-Island-Overview-Map.tif
Тангра в Общомедия

Тангра планина е основната планинска верига на остров Ливингстън в Антарктика. Безименната дотогава планина от 2001 г. носи името на върховния прабългарски и тюркски бог Тангра.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Тангра планина има дължина 30 км по направление от запад-югозапад на изток-североизток между нос Барнард и нос Рение, с ширина до 8 км. Висока е 1 700 м (връх Фрисланд).[1] Граничи с Лунния залив и ледник Хюрън на север, ледник Хънтрис на северозапад, Лъжливия залив на запад и пролива Брансфийлд на югоизток. Свързана е с хребета Боулс чрез седловината Вьорнер и с хребета Плиска чрез Несебърската седловина. Планината има три основни хребета: Фрисланд на запад, Левски в центъра, и Делчев на изток.

Билото и склоновете на Тангра са покрити с ледена шапка която чрез ледниците Перуника, Хюрън, Хънтрис, ледопада Руен, Пещера, Чарити, Търново, Преспа, Мейси, Бояна, Сребърна, Магура, Добруджа, Ропотамо, Странджа, Пауталия, Сопот и Искър се оттича в залива Емона, Лунния залив, Лъжливия залив, и в пролива Брансфийлд.

Местността Лагер Академия в северозападното подножие на връх Зограф е най-удобният изходен пункт от който тръгват маршрути към централна Тангра планина през Каталунската седловина (1260 м) на юг и Лозенската седловина (437 м) на изток. Каталунската седловина е заета от бивака на експедицията Тангра 2004/05 на 14 – 16 декември 2004.

Хребет Фрисланд[редактиране | редактиране на кода]

Хребетът Фрисланд е 15,5 км дълъг от нос Ботев на югозапад до Шипченската седловина на североизток. Първенецът на хребета и на остров Ливингстън, връх Фрисланд (62°40′14.9″ ю. ш. 60°11′10.7″ з. д. / 62.670806° ю. ш. 60.186306° з. д.) е висок 1700 м. Други по-важни върхове са Св. Борис (1699 м)[2], Симеон (1580 м), Св. Кирил (1505 м), връх Лясковец (1473 м),[3] Пресиян (1456 м), Св. Методий (1180 м), Академия (1253 м) и Зограф (1011 м). Първи изкачвания: връх Фрисланд от Ж. Енрике и Ф. Сабат от испанската база Хуан Карлос I през декември 1991; връх Лясковец от Л. Иванов и Д. Василев от Лагер Академия на 14 декември 2004; връх Зограф от Л. Иванов от Лагер Академия на 31 декември 2004, и връх Св. Борис от Д. Боянов и Н. Петков от района на Лагер Академия на 23 декември 2016.

Хребет Левски[редактиране | редактиране на кода]

Хребетът Левски е 8 км дълъг между Шипченската седловина (1000 м) на запад и Девинската седловина (500 м) на изток, и 8 км широк между Черепишкия хребет на север и върха Христов Камък на юг. Първенецът на хребета, Големия Иглен връх (62°40′15″ ю. ш. 60°03′10″ з. д. / 62.670833° ю. ш. 60.052778° з. д.) се издига на 1680 м.[4] Други по-главни върхове са Левски (1430 м), Св. Иван Рилски (1350 м), Шлем (1254 м), Сердика (1200 м), Вихрен (1150 м), Онгъл (1149 м) и Пловдив (1040 м). Първи изкачвания: връх Онгъл и връх Комини (774 м) от Л. Иванов на 21 декември 2004, Големия иглен връх от Д. Боянов, Н. Петков и А. Шопов на 8 януари 2015.

Делчев хребет[редактиране | редактиране на кода]

Делчев хребет е 10 км дълъг между Девинската седловина на запад и нос Рение на изток. Първенецът на хребета връх Делчев (62°38′28″ ю. ш. 59°56′16″ з. д. / 62.641111° ю. ш. 59.937778° з. д.) е висок 940 м, други по-значими върхове са Русе (800 м), Асен (800 м), Петър (800 м), Кубер (770 м), Елена (700 м), Спартак (650 м), Яворов (640 м), и Паисий (550 м).

Картографиране[редактиране | редактиране на кода]

Британска топографска карта на планината като част от остров Ливингстън от 1968, испанска карта от 1991, и българска карта от 2005 и 2009 в резултат на топографски проучвания през 1995/96 и 2004/05.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Карти[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Expedition Omega Livingston 2003. The Omega Foundation, USA, 2003.
  2. Д. Боянов и Н. Петков. Отчет на проект „Върховете на Тангра планина“, Втора част 2016/17. София, февруари 2017. 8 с.
  3. L.L. Ivanov, Livingston Island: Tangra Mountains, Komini Peak, west slope new rock route; Lyaskovets Peak, first ascent; Zograf Peak, first ascent; Vidin Heights, Melnik Peak, Melnik Ridge, first ascent, The American Alpine Journal, 2005, pp. 312 – 315. (на английски)
  4. Н. Петков, Д. Боянов. Отчет на проект „Върховете на Тангра планина.“ София, 2015. 17 с.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]