Брансфийлд (пролив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Изглед към протока от билото на планината Тангра на остров Ливингстън; на хоризонта се вижда Антарктическия полуостров

Протока Брансфийлд е разположен между Южните Шетландски острови на север и Антарктическия полуостров на юг, като свързва море Белингсхаузен на Тихия океан на запад с море Скотия на Атлантическия океан на изток. Дължина около 300 km, ширина до 100 km. В северната му част са разположени островите Лоу и Десепшън (от Южните Шетландски острови), а в южната – островите Хозисън, Тринити, Тауер, Астролабия и др.

Протокът е открит през януари 1820 г. от британския тюленоловец Уилям Смит и лейтенант Едуард Брансфийлд от Кралския флот и през 1825 г. е наименуван от британския антарктически мореплавател Джеймс Уедъл в чест на своя откривател лейтенант Едуард Брансфийлд.[1]

Под морското равнище дъното на пролива Брансфийлд е набраздено подводни планини. През по-ранни епохи в района е имало силна земетръсна активност и вулканизъм, но сега е затихнала и земните пластове са по скоро статични. [2]

На 23 ноември 2007, корабът „MS Explorer“ се удря в айсберг и потъва. Всички 154 пасажери са спасени.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 48 – 51. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)
  2. Hatzky, Jörn (2005): The Orca Seamount Region, Antarctica (Sect. 5.5.2). In: Peter C. Wille (ed.), Sound Images of the Ocean in Research and Monitoring, Springer-Verlag Berlin.