Арарат (планински масив)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Арарат.
| Арарат | |
 | |
  Местоположение на картата на Турция | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Турция |
| Част от | Арменска планинска земя |
| Най-висок връх | Голям Арарат |
| Надм. височина | 5137[1] или 5165[2] m |
| Арарат (планински масив) в Общомедия | |
Арарат (на турски: Ağrı Dağı, на арменски: Արարատ и на арменски: Մասիս (Масис), на кюрдски: Çiyayê Agirî) е планински вулканичен масив в Източна Турция, издигащ се в източната част на Арменската планинска земя, на юг от десния бряг на река Аракс (десен приток на Кура), в близост до границите на Армения и Иран. Състои се от два слели се в основите си конуси на угаснали вулкани: Голям Арарат (5165 m) на северозапад и Малък Арарат (3925 m) на югоизток, разделени от Сардар-Булакската седловина. В основата си окръжността на масива има дължина около 130 km. На запад проходът Ченгел (2097 m) го отделя от хребета Агридаг. Целият масив е изграден от кайнозойски базалти. Голям Арарат (над 4250 m) е зает от вечни снегове и има около 30 малки ледника (най-голям, от които е Свети Яков с дължина над 2 km). Склоновете му са пустинни, образувани от изветрели лавови потоци.[3]
Голям Арарат е най-високият връх в Арменското плато. Той се намира в Североизточна Турция, провинция Агръ, на 16 km западно от Иран и 32 km южно от Армения. Има около 30 ледника. Представлява заснежен конус на затихнал вулкан.
В библейската книга Битие се говори за планината като за мястото, където лежи Ноевият ковчег след потопа, описан там.
Първото изкачване на върха е през 1829 г. от група, водена от д-р Фридрих Парот.[1]
Първото българско изкачване на върха е от Златан Силянов Златанов, турист от град София през лятото на 1928 г.[2][4]
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Арарат е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Арарат – заветният връх // www.360mag.bg/. 360 Magazine. Посетен на 18 септември 2025.
- ↑ а б Златан Силянов Златанов, Паметна плоча
- ↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Арарат (вулканичесский массив), т. 2, стр. 161
- ↑ Вестник „Ехо“, бр. 11 от 2009 г. и бр. 9 от 2002 г.