Направо към съдържанието

Всемирен потоп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Потоп)
Вижте пояснителната страница за други значения на Потоп.

Микеланджело, „Потопът“, детайл

Всемирният потоп е легендарно събитие, разказът за което съпътства развитието на човешките общества в продължение на хилядолетия. С най-голяма популярност днес се ползват описанието на всемирния потоп в земите на Библията (Старият завет) и старогръцкият мит за Девкалион и Пира, където се разказва, че хората някога станали толкова греховни, че били потопени под вода по божия повеля. Загинали почти всички с изключение на малцина избраници.[1] Свързана с наказание, наложено от боговете върху греховните хора, е и представата за всемирен потоп, отразена в архивите на Двуречието.[2] Схващането за всемирния потоп като природен катаклизъм е представено в известното в древността описание на катастрофалното събитие, засегнало цялата територия на Черно и Мраморно море заедно с разбиването на техните проливи, заляло и почти унищожило широк ареал от крайбрежните земи, както и голяма част от Мала Азия и равните терени на остров Самотраки. В тази катастрофа обаче хората били спасени с помощта на боговете, на които те продължили да отдават почит и след бедствието.[3][2]

Идеята за всемирен потоп е толкова древна, че повечето изследователи са на мнение, че той засяга зората на човешката история. Някои изследователи търсят началото на преданието за потопа в реално историческо събитие. Във всички случаи обаче става дума за гигантски катаклизъм, причинил почти масово унищожение на всичко, съществуващо на земята, а по-късните тълкувания само преразказват историята на този катаклизъм и го свързват с определени исторически събития – например някое голямо наводнение се асоциира пряко с потопа. Понятието е толкова древно, че някои учени като Карл Густав Юнг направо го причисляват към архетипите – първоначалните символи на човешкото мислене. Като се изключи възникването на легендата във всичките ѝ разновидности, общото е, че народите смятат, че:

  1. Съществуващият преди потопа свят е бил подложен на тежко изпитание, граничещо с унищожение, от водната стихия.
  2. В древните източници потопът се свързва с непреодолим природен катаклизъм, обясняван от източните древни общества като божи гняв, предизвикан от нравственото падение на хората.
  3. Преданието за потопа има трайно присъствие в общественото съзнание и фолклора на много народи по света.

Потопът в древните източници

[редактиране | редактиране на кода]
„Ной изпраща гълъба от ковчега“ от Гюстав Доре

Безспорно най-широко е разпространена библейската версия за световния потоп (Първа книга Мойсеева – Битие, глави 6, 7, 8 и 9). Поради греховността на човеците, Господ решава да унищожи живота. Глава 6.: „5. И видя Господ (Бог), че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време; ...“. В същото време той избира измежду всички хора Ной, поръчва му да приготви ковчег (кораб), в който да спаси себе си, семейството си и избрани двойки чисти земни животни.

Според Библията земните и небесните води заливат света. Глава 7.: „11. В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнайсетия ден (27) от месеца, в тоя ден се раззинаха всички извори на голямата бездна, и окната небесни се отвориха; 12. и валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи ...19. И водата се усили твърде много на земята, тъй че се покриха всички високи планини, каквито има под цялото небе: ... 23. Изтреби се всичко, що съществуваше по лицето (на цялата) земя; от човек до скот, гадове и птици небесни – всичко биде изтребено от земята; остана само Ной, и каквото беше с него в ковчега. 24. А водата се издигаше над земята сто и петдесет дена.“

След края на бедствието, когато корабът е спрян от Араратската планина, Ной последователно пуска от своя кораб врана и гълъб. След като гълъбът се връща на кораба с „пресен лист от маслина“ в човката, Ной разбира, че земята вече е започнала да изсъхва. Глава 8.: „20. И съгради Ной жертвеник Господу; взе от всеки чист добитък и от всички чисти птици, и ги принесе всесъжение върху жертвеника.“.

След тежкото изпитание на потопа и извършването на приношението от страна на Ной, Господ се помирява с Ной. Глава 9.: „... 8. И рече Бог на Ноя и на синовете му с него: 9. ето. Аз сключвам Моя завет с вас и с потомството ви подир вас, 10. и с всяка жива душа, която е с вас, с птиците и с добитъка, и с всички земни зверове, които са при вас, с всички излезли от ковчега, с всички земни животни; 11. сключвам Моя завет с вас, че няма вече да бъде изтребяна всяка плът от потопни води и не ще вече да има потоп, който да опустоши земята.“.

Описанията на потопа в тези 4 глави от Стария завет повече от три хилядолетия се оказват измежду най-устойчивите вярвания на човечеството относно неговата история и начала. Това се дължи на убеждението, че Всемирният потоп не е единствено легенда, но почива върху фактите на реално световно събитие. Корените на това схващане се откриват в още по-далечната история на Месопотамия (Двуречие, Междуречие).

11-а таблица от епоса за Гилгамеш

Като писмени документи вавилонско-шумерската версия е безспорно по-стара от библейската. Според някои изследователи библейската история е преразказ именно на тази по-стара легенда, според други и двете водят към един общ, още по-древен, възможно устен, незаписан, източник. Тази версия е документирана от вавилонския свещенослужител в храма на Мардук Бероз (Berossos, Berossus, Βεροσσος и др.), писал на древноелински; но най-ценните паметници са клинописните таблици от Библиотеката на Ашурбанипал (създадена не по-късно от 627 г. пр. Хр.). За съдържащите се в нея документи с произход, значително по-древен от VII в. пр. Хр., сочат археологически находки на фрагменти, отнасящи се към периоди – столетия и хилядолетия по-рано от царуването на Ашурбанипал.

Най-подробен е разказът за потопа, изложен в Епоса за Гилгамеш, акадски език (Билгамеж/ш/с, шумерски език) (таблици 9 – 11), съдържащ се в Библиотеката на Ашурбанипал. Разказът е представен в диалога между митичния герой Гилгамеш и не по-малко митичния Утнапищи. Иначе сюжетът е сходен с библейския – върховното божество Еа, гневно на човеците заради греховете им, „отвързва“ „световните води“, като единственият спасил се е Утнапищи, който, заедно спътниците си в спасителния кораб, получава безсмъртие и поради това събужда интереса на Гилгамеш. Безсмъртието му дава разкаялият се бог повелител на земята и отговорен за водите Енлил[2].

Съществуват някои различия. Например, не гълъбът, а поведението на ластовица показва на Утнапищи че водната стихия е оттеглена: „Ластовица изнесох и я пуснах да хвръкне./ Отлетя, разбрала, че спада водата,/ Не се върна – зацвърча, закълва и зацвъка.“[2]

Девкалион и Пира

Гръцкият вариант на Ной е Девкалион. Според „Библиотека (книга)“ на Псевдо-Аполодор Девкалион е син на титана Прометей, цар и свещеник. По съвета на своя баща Прометей, той също построява ковчег и влиза в него „с жена си и всичко необходимо“. Зевс изсипва голям дъжд и всичко живо в Древна Гърция загива, с изключение на неколцина, спасили се по високите върхове на планините. Девкалион плава с кораба си десет денонощия и накрая засяда на връх Парнас, а когато водите спаднали, излиза навън и принася жертва на Зевс-спасителя. Тази легенда, разказана от Псевдо-Аполодор, е доста късна – (ІІ век пр. Хр.), но археологическите свидетелства сочат, че тя има доста по-ранни корени.

„Девкалионовият“ потоп, макар и най-известният, не е нито първият, нито единственият в гръцките предания, които разказват за още две подобни катастрофи. Първата, преди Девкалион – по времето на Огиг. След Девкалион – по времето на Дардан, чието име е запечатано в топонимията и на негово име са наречени днешните Дарданели.

Трябва да се отбележи обаче, че Девкалионовият потоп е единственият, който носи глобалното значение (макар и непълно), на описания в библейския и шумеро-вавилонския разказ. Освен това, в старогръцката литература той се цитира повече като любопитно събитие, отколкото да му се придава определен етично-религиозен смисъл.

Платоновата Атлантида

[редактиране | редактиране на кода]

В диалозите си „Тимей“ и „Критий“, Платон привежда легендата за митичния континент Атлантида, която била разказана от египетските жреци на древногръцкия мъдрец Солон. Континентът е потопен от морските води. Интересното при Платон е, че според неговата версия за Атлантида, подобни бедствия са циклични и периодични, като понякога светът бива унищожаван от огън, понякога от вода (Тимей 22 c,d,e). Причините за потъването на Атлантида отново са в упадъка на обществения морал (Критий 120 е и сл.). Според самия Платон, потъването на Атландида е третият сериозен катаклизъм, преди потопа, свързван с името на Девкалион.

След като наследява преданието за потопа от Стария завет, християнството се отнася към него предимно като към факт, който трябва да намери своето етично и религиозно тълкуване. Въпреки това, но и свързано с него, на християнството не са чужди и определени метафизични или онтологични мисли, които обогатяват преданията за потопа и очевидно водят към по-древно, предписмено, разбиране за него. Интересен е коментарът в Новия завет: „Защото тия, които това искат, умишлено забравят, че небесата и земята открай време бяха съставени от вода и чрез вода със силата на Божието слово, поради което тогавашният свят, потопен от вода, загина“ (2 Петр. 3:5 – 6).

Вишну в инкарнацията си на Матся

Според индийската митологична история, е имало няколко потопа през епохата Сатия-юга. На няколко пъти бог Вишну е трябвало да се превъплъщава в различни аватари, за да спаси света от гибел. При най-ранния потоп, Ману, по съвета на Матся (аватар на Вишну) отново строи кораб, и за да го закотви сред надигналите се води, го завързва на едно вековно дърво.

В някои от съвременните индийски легенди, разновидност на тази, рибата Матся предупреждава рибаря Ману, който я е уловил, за предстоящия потоп. В други Рама (друг аватар на Вишну), наложил наказание на Матся именно защото е издала идването на това бедствие. Тези версии са безспорно по-късни, но са ценен материал за изучаването на древноиндийското предание предвид твърде трудно уточняемата хронология при него.

В една или друга степен категорични, предания за потопа съществуват из целия древен свят с неговата култура – Америка, Африка, Австралия. Но те се отклоняват от цитираните горе предания в степен, че трудно могат да бъдат възприети като аналогии, а по-скоро като паралелизми. Интересен е фактът, че у континенталните азиатски народи и в Древен Китай почти не се споменава за потоп. Проблемът при изследването на митовете при безписмените народи произтича от това, че е трудно да се прецени доколко местната устна традиция не е повлияна от различни ранни мисионерски проповеди.

Потопът и съвременната наука

[редактиране | редактиране на кода]
Вероятна карта на източното Средиземноморие преди 12 000 години

Днешната наука и различните ѝ клонове се интересуват от преданията за потопа в опити да се установи и евентуално да се обясни неговото случване. Известно е, че в края на последния ледников период, преди около 20 000 години, морското ниво е със 120 метра по-ниско от днешното. В течение на близо десет хилядолетия то се покачва в резултат на постоянното топене на сняг и лед, свързано с валежи и наводнения.

  • Най-старата версия се опитва да обясни преданието за потопа с наводнението, сполетяло древния Ур, най-големия град на Шумер. Наистина, при археологическите разкопки се установява, че между най-древните и по-късните пластове от този град, стои няколкометров слой глина, явно доказателство, че селището е било сериозно заливано в миналото и то за продължително време. Привърженици на тази теория има сред всички сфери на науката – от геологията до библейското богословие. Основен недостатък на тази теория е, че не може да обясни съществуването на аналози на легендата в други, твърде отдалечени части на света.
  • Екзотична и интересна е теорията, която свързва преданията за потопа с образуването на днешното Черно море Преди около 7600 години природен катаклизъм разрушава естествените земни прегради на Черно море и го свързва със Средиземно море. В резултат на това нивото на водата в прилежащите към Черно море области се покачва рязко[4][5]. Освен недостатъка на предишната теория, тази има още един – покачването на равнището на водата е ставало твърде бавно, без други видими белези и трудно може да бъде представено като катаклизъм, който така силно се е запечатал в човешкото съзнание.
  • Съвременните учени посвещават много сили и в работата си върху платоновата легенда за Атлантида.[6] Интересното в тази версия е, че според учените, свързващи мита за Атлантида с мита за потопа, става дума за наистина глобален катаклизъм, който след това се е предавал през поколенията и едва впоследствие е приемал външната форма на една или друго регионално бедствие. Основният недостатък на тази теория е, че тя не разполага с никакви конкретни данни нито за Атлантида, нито с убедителни доказателства за съществуването на такъв глобален катаклизъм.
  • Някои изследователи на базата на общото между различните предания, приемат потопа почти буквално и се опитат да разгадаят неговата тайна с методите на съвременната наука – геохроноложки, геофизични, геоархеологични, стратирафски, въздушни и спътникови снимки и т.н.[7][8]
  • Според модела за Потопа на Андрю Снелинг (доктор по геология от университета в Сидни и креационист), Потопът може да бъде обяснен с тектониката на земните плочи. Според него фактът, че земните плочи в днешно време се движат със скорост между 2 и 15 см. в година, не означава, че винаги скоростта е била такава. Съгласно неговия модел, разделянето на една земна плоча на няколко и движението, което наблюдаваме днес, е вследствие на глобален катаклизъм, който е причинил Потопа. В началото е имало само един континент (Пангея). На този континент не е имало високи планини, каквито наблюдаваме днес (които са се появили и продължават да се формират вследствие на Потопа). Изведнъж нещо в океана е причинило бързо и мащабно пропадане на студената и по-тежка земната кора в топлата и по-лека мантия, като причинява разкъсване на едната цялостна земна плоча на няколко и скоростно и катастрофично движение на новообразуваните плочи. По този начин в рамките на няколко седмици единият първоначален континент е разделен на няколко части на голямо разстояние една от друга. Магмата, която излиза на местата на разкъсванията води до много бързо загряване на водата в новообразуваните океани, което довежда до масово изпаряване в атмосферата, съответно до продължителни дъждове. Поради това, че магмата е по-топла и по-лека, тя се издига до по-високо ниво с около 1000 м. от първоначалното дъно на океана, като по този начин изтласква водата по-нагоре, което довежда до заливане на цялата земна повърхност. След като новообразуваните океански дъна постепенно изстиват, натежават и потъват, като отварят място на водата да се оттегли от залятата суша, с което потопът приключва за около година (колкото е времетраенето му в Библията). При бързото оттегляне на водата, на много места наслоените утайки с труповете на загиналите животни и растения биват завлечени от водите в крайбрежните зони, където се наслояват и в днешно време са находища на полезни изкопаеми. Според този модел за Потопа, основната част от седиментните скали, разположени по цялата земя и особено добре забележими в Гранд Каньон, са утайки, образувани по времето на потопа и вкаменили се впоследствие, съхранили в себе си останките на загинали от катаклизма животни.
Строителството на ноевия ковчег според анонимен немски майстор

Потопът и религията

[редактиране | редактиране на кода]

Потопът заема основополагащо място в съвременното християнство, ислям, юдаизъм и индуизъм. Макар определени клонове от богословието, свързано с тези науки (например християнската библейска археология) да се занимават с изследване на историчността на потопа, като цяло тълкуването се пренася към нравствено-религиозните ценности, свързани с тази част от свещената история, такава, каквато е в съответните религии. За религиозното съзнание потопът е факт, а не мит и при него важно място заемат причините, породили потопа и неговите последици, а не толкова това, дали той е бил глобален, кога точно се е случил и изобщо конкретните му измерения. Така за юдаизма потопът е важен като началото на „сключването“ на „завет“ между Бога и човека. Християнството допълнително асоциира ноевия ковчег с предобраз на Църквата, която води към спасение, ислямът в нравствен аспект го тълкува предимно като предупреждение към бъдните поколения.

  1. Фрейзър, Дж. „Фолклорът в Стария завет“, Изд. на Отечествения фронт, С. 1989
  2. Келер, В. „Библейски събития“, ИК „Христо Ботев“, С, 1991
  3. Керам, К., „Богове, гробници и учени“, „Български художник“, С. 1968
  4. Шевалие, Ж., Геербрант, А., Речник на символите в 2 тома, „Петриков“, С. 1995
  5. Алфорд, А. „Атлантида – краят на един мит“, „Гутуранов и син“, С. 2003, ISBN 954-507-153-2
  1. а б Библия, Книгите на свещеното писание на Вехтия и Новия завет Архив на оригинала от 2010-02-08 в Wayback Machine., Свети Синод на Българската православна църква, София 1993
  2. а б в г Иван Венедиков, Раждането на боговете (13–38), издателство „Аргес“, София, 1992.
  3. The Library of History of Diodorus Siculus, V 47 – 48.
  4. Ryan William B. F., Walter C. Pitman, Candace O. Major, Kazimieras Shimkus, Vladamir Moskalenko, Glenn A. Jones, Petko Dimitrov, Naci Gorür, Mehmet Sakinç, Hüseyin Yüce. 1997. An abrupt drowning of the Black Sea shelf. Marine Geology, Volume 138, Issues 1 – 2, 1997, Pages 119 – 126, ISSN 0025 – 3227.
  5. Димитров П., Д. Димитров. 2003. Черно море, Потопът и древните митове. Издателство „Славена“, Варна, ISBN 954-579-278-7
  6. Димитров П. 1988. Далеч от брегове и фарватери. Варна. Изд. ”Галактика”. Библиотека „Нептун“, 161 с., DOI:10.13140/RG.2.2.19449.36965
  7. Yanchilina, Anastasia G.; Ryan, William B. F.; McManus, Jerry F.; Dimitrov, Petko; Dimitrov, Dimitar; Slavova, Krasimira; Filipova-Marinova, Mariana (2017-01-01). „Compilation of geophysical, geochronological, and geochemical evidence indicates a rapid Mediterranean-derived submergence of the Black Sea's shelf and subsequent substantial salinification in the early Holocene“. Marine Geology. 383: 14 – 34. Bibcode:2017MGeol.383...14Y. doi:10.1016/j.margeo.2016.11.001
  8. Димитров Д. 2018. Съвременно състояние на теорията за „Ноевия потоп“ в Черно море и нейното практическо значение. БЪЛГАРИЯ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ – ДУХ И КУЛТУРА. „Данграфик“, Варна, doi:10.13140/RG.2.2.28994.84165
  1. ((en)) Текстове на основните писмени източници за потопа
  2. ((en)) Подробно описание на основните легенди за потопа
  3. Димитров П., Д. Димитров. 2003. Черно море, Потопът и древните митове. Издателство „Славена“, Варна, ISBN 954-579-278-7
  4. Потопът и древната цивилизация край Варна Архив на оригинала от 2007-01-02 в Wayback Machine.
  5. The Library of History of Diodorus Siculus, V 47 – 48
  6. Публий Овидий Назон, Метаморфози (превод и бележки – Георги Батаклиев), 5 – ИК „Народна култура“, София, 1974.
  7. George, Andrew R. (2008). Shattered tablets and tangled threads: Editing Gilgamesh, then and now. Aramazd. Armenian Journal of Near Eastern Studies, 3 (1). pp. 7 – 30.