Направо към съдържанието

Иван Масларов (алпинист)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Масларов
български алпинист
Иван Масларов в Мальовишката долина
Иван Масларов в Мальовишката долина
Роден
Починал
Националност България
Семейство
СъпругаМариана Масларова
Деца1

Иван Масларов – Байно е български алпинист, един от най-добрите катерачи в историята на българския алпинизъм, съавтор на първите катерачни гидовници на Мальовишкия дял на Рила и на Врачанските скали, председател на Федерацията на българските алпийските клубове (днес БФКА) от 2002 до 2004 г., дългогодишен стопанин на хижа „Мальовица“.[1]

Участва в някои от най-големите постижения на българския алпинизъм – първите зимни изкачвания на северните стени на Матерхорн и Айгер в Алпите и първото изкачване на Южната стена на вр. Комунизъм (сега Исмаил Самани) в Памир.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 март 1958 г. в София. Завършва Софийската математическа гимназия, а след това Висшия институт по архитектура и строителство (ВИАС) със специалност „Строително инженерство“.

Започва да се занимава със скално катерене и алпинизъм още като ученик. Заедно със своя съученик Николай Петков от 1973 г. катери скалите на Беледие хан, Лакатник, Реселец, Ритлите и Черепиш, Вратцата, Мальовишкия дял, Пирин. С тях често са и приятелите им Любомир Илиев, Кирил Тафраджийски, Димитър Начев, Валентин Москов, Слави Дерменджиев и др. По тези места, след придобиване на катерачен опит, прокарват неедин премиерен маршрут. Още от самото начало е свързан с дейността на Алпийски клуб „Орловец“ към Туристическо дружество „Планинец“.[2]

Преминава над 400 тура в България.[3]:с. 202

Сред изкачванията му по света се открояват първите български зимни изкачвания на две от трите Големи северни стени на Алпите – тези на Матерхорн и Айгер; изкачва Пти Дрю по маршрута „Пиер Ален“, Чима Гранде по маршрута „Касин“ и др.[3]:с. 202 Участва в първото изкачване от българи на голяма стена на 7-хилядник – Южната 2500-метрова стена на връх Комунизъм в Памир.[4]

Участва в първите български изкачвания на два от континенталните първенци: връх Аконкагуа (Южна Америка), той изкачва два пъти в период от десетина дни: по класическия маршрут (28 декември 1977) и по 3-километровата южна стена (8 януари 1978),[5] и връх Маккинли, сега Денали (Северна Америка), 27 юни 1988 г.[1]

С Николай Петков правят първото изкачване в Патагония – по Аржентинския маршрут на Фицрой, а в Африка прокарват премиерен „Български път“(Bulgarian Way) по сериозната южна стена на Батиан, Маунт Кения (Африка), 1991.[1]

Прави силни изкачвания и в Кавказ: зимно изкачване на Северната стена на вр. Щуровски по тур „Сурката“ и екстремно лятно изкачване по нея, както и върховете Мижирги, Бърно и МисисТау.[6][3]:с. 139 В Памир изкачва връх Ленин,1985 г.

Иван Масларов е отличен със званията „Майстор на спорта“ (1985) и „Заслужил майстор на спорта“ (1988) по алпинизъм.[3]:с. 215, 259

Председател е на Федерацията на българските алпийските клубове от 21 декември 2002 до 29 февруари 2004 г.[3]:с. 185 След това става хижар на хижа „Мальовица“.[1]

Съпруг е на Мариана Масларова, племенничка на Христо Проданов. Тя изчезва безследно през 2004 година при опит за безкислородно изкачване на връх Еверест.[7]

Иван Масларов загива на 21 септември 2014 г. след падане от скала до Малката Вратца.[1][8]

Изкачени върхове

[редактиране | редактиране на кода]

Част от изкачените от Иван Масларов върхове са:

  • 1979 г. – връх Мижирги, 5047 м, в района на Безенги, Кавказ. [3]:с. 236
  • 1982 г. – Северната стена на Матерхорн, 4478 м – първо българско зимно изкачване (22 – 24 януари) с два бивака по стената от Любомир Илиев, Николай Петков и Иван Масларов.[9]
  • 1985 г. – Северната стена на Айгер – първо българско зимно изкачване (10 – 13 март) от Иван Масларов, Николай Петков, Кирил Тафраджийски и Димитър Начев, алпинисти от алпийски клуб „Орловец“ при Туристическо дружество „Планинец“.[10][11]
  • 1985 г. – връх Ленин, 7134 м в Памир с Николай Петков и Валери Пелтеков.
  • 1986 г. – Южна стена на връх Комунизъм, 7495 м, в Памир. Първата изкачена голяма стена от българи на висок връх с решаващото участие на Николай Петков и Иван Масларов.[12][13]
  • 1987 г. – Северната стена на връх Щуровски, 4259 м в Кавказ – зимно изкачване (13 – 15 март) по тур „Сурката“ от Иван Масларов, Петър Петров, Георги Димитров и Кирил Тафраджийски.[6]
  • 1987 г. – връх Аконкагуа, 6960 м (28 декември). Заедно с Мариана Масларова, Николай Петков и Кирил Тафраджийски изкачва върха по нормалния път.
  • 1988 г. – Южна стена на Аконкагуа (8 януари). Николай Петков, Иван Масларов и Кирил Тафраджийски изкачват 3-километровата стена по френския маршрут с варианта на Меснер.[12]
  • 1988 г. – Първо българско изкачване на връх Маккинли (сега Денали) (6194 m), най-високия връх на Северна Америка – 27 юни 1988 г., заедно с Мариана Масларова, Николай Петков и Иван Луканов.[14][6]
  • 1989 г. – вр. Хан Тенгри в Тяншан, участник в първото българско изкачване.[15][3]:с. 203
  • 1991 г. – Изкачен е Фиц Рой, 3441 м, по аржентинския маршрут. На върха стъпват Иван Масларов, Николай Петков, Кирил Тафраджийски и Владимир Нешев.[16]
  • 1991 г. – Южната стена на Батиан, 5199 м, Маунт Кения. Иван Масларов и Николай Петков правят премиерно изкачване по нов маршрут, Bulgarian Way, от 7 категория.[12]
  • 1991 г. – Северната стена на връх Щуровски, 4259 м в Кавказ – екстремно изкачване за 9 часа по „Сурката“ с Петко Тотев.[3]:с. 139

Алпийски маршрути

[редактиране | редактиране на кода]
Маршрути Район Обект Дата на първо изкачване Изкачен от Дължина Категория
Чатала Боянски водопад Витоша 04.04.1975 г. Николай Петков, Иван Масларов и Любомир Илиев 65 6
Баш Байно Хижа Мальовица Рила 12.07.2008 Николай Петков и Иван Масларов 5+
На Калбура тура Хижа Мальовица Рила 30.06.2007 Николай Петков и Иван Масларов 80 6+
Първа седмица (Лопе де Вега) Заслон БАК (Орловец) Рила 1982 Кирил Досков и Иван Масларов 7-
Суперстар Заслон БАК (Орловец) Рила 18.10.2012 г. Михаил Кръстев и Иван Масларов 90 6+
Антонио Стойчев Северен Джендем Средна Стара планина 09.1985 г. Кирил Досков, Иван Масларов 850 6, ИТ+
Леденика Згориградски район Враца 18.05.1986 Николай Петков и Иван Масларов 100
Йордан Зашев Згориградски район Враца 12.4.1986 Иван Масларов и Мариана Масларова 200
Октопод Проходът Вратцата Враца 2.11.2013 г. Николай Петков и Иван Масларов 95 8+ (6+,A1)
На по вино Проходът Вратцата Враца 18.09.2014 г. Иван Масларов, Николай Петков, Ивайло Нинов 45 7-
На по бира Проходът Вратцата Враца 05.09.2014 г. Иван Масларов, Никола Леваков 45 6
В задния двор Проходът Вратцата Враца 18.09.2014 г. Иван Масларов, Николай Петков, Ивайло Нинов 45 7
Орловец Централна стена Враца 17 – 19.9.1979 Николай Петков, Иван Масларов и Любомир Илиев 430 8 (6+,A1)
Змей Централна стена Враца 17.09.1982 Николай Петков, Иван Масларов и Илиян Троянски 300 7- (6-,А0)
Леонид Брежнев Централна стена Враца 24 – 25.4.1983 Иван Масларов и Васил Русинов 240 6+ (6-,А0)
Серо Торе Централна стена Враца 14.10.1985 Николай Петков и Иван Масларов 245
Камината Долен централен район Враца 02.05.1986 Николай Петков и Иван Масларов 40 5-
Бояджия Долен централен район Враца 04.10.1986 Николай Петков и Иван Масларов 100
Новобранец Долен централен район Враца 20.09.1979 Иван Масларов и Марио Стойков 80
Кремиковец Долен централен район Враца 30.04.1983 Иван Масларов и Васил Русинов 120 6+/7-
Каса бира Кръста Лакатник Иван Масларов 130 6

Спортни маршрути

[редактиране | редактиране на кода]
Маршрути Район Обект Дължина Категория Екипиране UIAA
Риба на сухо Боянски водопад Витоша 25 7+? 2014 Николай Петков. Иван Масларов
Цар Плъх Боянски водопад Витоша 25 7 2014 Николай Петков. Иван Масларов 7
Singing Rock Боянски водопад Витоша 25 7- 2014 Николай Петков. Иван Масларов 7-
Аврора Боянски водопад Витоша 25 6- 2014 Николай Петков. Иван Масларов 6-
Големият винкел Боянски водопад Витоша 25 6+ 2014 Николай Петков. Иван Масларов 6+
Малкият винкел Боянски водопад Витоша 25 6- 2014 Николай Петков. Иван Масларов 6-
Determinator Crack Боянски водопад Витоша 25 7+/8- 2014 Николай Петков. Иван Масларов 7+/8-
Лишеи Боянски водопад Витоша 25 7 2014 Николай Петков. Иван Масларов 7
Мъхове Боянски водопад Витоша 25 6- 2014 Николай Петков. Иван Масларов 6-
Идеалната цепка Боянски водопад Витоша 28 6+ 2014 Николай Петков. Иван Масларов 6+
Байновата цепка Боянски водопад Витоша 20 5- 2014 Иван Масларов 5-
Хубавото ръбче Боянски водопад Витоша 22 3 2014 Николай Петков. Иван Масларов 3
Планинец Боянски водопад Витоша 65 6+ 2014 Николай Петков. Иван Масларов 6+
Чатала Боянски водопад Витоша 65 6 2014 Николай Петков. Иван Масларов 6
Конг Хижа Мальовица Рила 25 6+ 2012 Николай Петков, Иван Масларов 6+
Алпи Хижа Мальовица Рила 30 7- 2012 Николай Петков, Иван Масларов, Ангел Златанов 7-
Сам дойдох Стегите Враца 18 6a+ 2013 Иван Масларов, Николай Петков 7-
Алпи Стегите Враца 20 7a 2013 Николай Петков, Иван Масларов 8
Дъ тур Стегите Враца 15 5- 2013 Иван Масларов, Николай Петков 5-
Пижо Стегите Враца 18 6c 2013 Николай Петков, Иван Масларов 7+/8-
X-skyline Стегите Враца 21 7a 2013 Николай Петков, Иван Масларов 8
40 години по-късно Стегите Враца 20 7b+ 2013 Николай Петков, Иван Масларов 9-
Дамокъл Стегите Враца 22 7a 2013 Николай Петков, Иван Масларов 8
Пинокио Малката дупка Враца 23 6c+ 2013 Николай Петков, Иван Масларов 8-
Байновата цепка Губислав Лакатник 30 5 2014 Иван Масларов 5
Камината на Байно Губислав Лакатник 20 4 2014 Иван Масларов 4

Книги

[редактиране | редактиране на кода]
  • Иван Масларов, Николай Петков. Врачански скали. Алпийски маршрути. София, Медицина и физкултура, 1987.[17]

За него

[редактиране | редактиране на кода]

Хроникьорът на българския алпинизъм Петър Атанасов пише за Иван Масларов:
„Байно беше една от най-големите и най-колоритните фигури в българския алпинизъм. Изключително интелигентен, с рядко чувство за хумор, той можеше да опише всяка ситуация – в планината и извън нея – по неповторим, байновски начин. Много от казаните от него неща звучаха като сентенции и бяха резултат на философски прозрения.“
„Байно бе мозъкът на легендарната свръзка Иван Масларов–Любомир Илиев–Николай Петков, една от най-добрите в историята на българския алпинизъм. Те тримата плюс Кирил Досков, Наско Ламбов, Митко Начев и още неколцина алпинисти първи в България възприеха и започнаха да изповядват философията на катеренето без изкуствени опорни точки. <...> Всичките му действия в планината се отличаваха с висока интелигентност и необикновена резултатност.“
„Не знам дали има човек, останал непочерпен от Байно, не чул добра дума или не получил някаква услуга от него“.[1]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж Величкова, Венелина. Загина алпинистът Иван Масларов-Байно // 360mag.bg.
  2. ↑ Петков, Николай. От Матерхорн до Еверест. София, Медицина и физкултура, 1985. с. 5 – 26.
  3. ↑ а б в г д е ж з Бешев, Сандю. Върхове. Летопис на българския алпинизъм. 2-ро прераб. и доп. изд.
  4. ↑ Южната стена на Комунизъм в алпийски стил, 1986 // npetkov.cmstory.com.
  5. ↑ Петков, Николай. Aconcagua // npetkov.cmstory.com.
  6. ↑ а б в 60 години алпинизъм в България. София, Медицина и физкултура, 1989.
  7. ↑ Аплодисменти и в Рая за Мариана Масларова // lifebites.bg.
  8. ↑ Загиналият при „Вратцата“ бил зет на Христо Проданов, жена му загинала под Еверест
  9. ↑ Петков, Николай. От Матерхорн до Еверест. София, Медицина и физкултура, 1985. с. 50 – 51, 59 – 77.
  10. ↑ Петков, Николай, Иван Масларов. Северната стена на Айгер през зимата, 1985 // npetkov.cmstory.com.
  11. ↑ “Стената на смъртта” – 70 години по-късно // climbingguidebg.com, peterat.
  12. ↑ а б в История на АК „Планинец“ // planinetz.org.
  13. ↑ Атанасов, Петър. Южната стена на Комунизъм в алпийски стил, 1986 // npetkov.cmstory.com.
  14. ↑ Денали 1988, блог на Николай Петков.
  15. ↑ Опит за кратка история на родния алпинизъм // dreamxtreme.eu. Архивиран от оригинала на 2021-01-17.
  16. ↑ Сред скалните обелиски между Атлантика и Пасифика. // Вестник Ехо. брой 10, година XXXIII, София, 22 март 1991.
  17. ↑ Масларов, Иван, Николай Петков. Врачански скали. Алпийски маршрути // Архивиран от оригинала на 2021-01-16.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иван_Масларов_(алпинист)&oldid=11966048“.