Христо Проданов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Христо Проданов
български алпинист
Роден
Починал
21 април 1984 г. (41 г.)
Алпинизъм
Изкачвания вр.Еверест – 8 848 м
вр.Лхотце – 8516 м
вр. Комунизъм – 7 495 м
Награди “Герой на България”
„Алпинист на XX век“

Христо Проданов е български алпинист и планинар, първият българин, стъпил на Осемхилядник – Лхотце (8516 m, през 1981 г.) и първият българин изкачил връх Еверест – през 1984 г., когато загива спускайки се обратно към базовия лагер на 22 април. Посмъртно е награден с орден „Герой на Народна република България“. Той успява да достигне сам до върха без кислороден апарат по най-трудния и дълъг път – западния (непалски) склон, наричан още „Жестокия път“, като изкачва върха от базовия лагер за 33 дни – рекорд за този маршрут.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Проданов е роден на 24 февруари 1943 г. в Карлово. Завършва Висшия Химико-Технологически институт в София. Като инженер-металург е работил в Перник и в металургичния комбинат СМК „Кремиковци“.

С алпинизъм се занимава от юношеските години. През 1961 г. завършва ЦПШ „Мальовица“. Осъществил е многобройни изкачвания в планините в България, в Алпите, в Олимп, Кавказ, Памир, Хиндукуш, Хималаите.

Изкачвания в Алпите, Олимп, Кавказ, Памир, Хиндукуш, Хималаите[редактиране | редактиране на кода]

1984 г. – 20 април:

Еверест – 8 848 m Хималаите. През 1984 г. се провежда национална експедиция до Еверест. Христо Проданов е утвърден за зам. ръководител на експедицията, по техническите въпроси. На 20 април 1984 г. в 18 ч. 15 минути Христо Проданов се изкачва на връх Еверест – сам и без кислороден апарат, по Западния гребен, по „Жестокия път“. На върха остава 33 минути. Оставя камерата си на върха (впоследствие намерена от Николай Петков на 9 май). Слиза по тъмно, по собствените си стъпки – нещо, което нито един алпинист в света не го е правил. Температурите спадат. Извилата се буря принуждава Христо Проданов да бивакува на открито, на височина около 8 700 m. В „Зоната на смъртта“, без кислород, е на 20 април, 21 април. И до последния си дъх на 22 април 1984 година. Първият български алпинист, изкачил се на Еверест – сам и без кислород, остава завинаги на тази височина. Христо Проданов е 155-ия алпинист изкачил се на Еверест.
По едни от неговите последни думи, предадени по радиостанцията, се предполага, че тялото му се намира над Голямата сива кула, на около 8 700 m.
На 8 май върхът е изкачен от Иван Вълчев и Методи Савов, а на 9 май – от Кирил Досков и Николай Петков, които слизат по Класическия маршрут по непалските склонове и правят пълен траверс на масива. След словенците и българите, никой алпинист не е минал по Западния гребен.

1983 г. – юли-август:

Памир – За 28 дни, в един сезон, Христо Проданов изкачва 4 памирски седемхилядника и поставя рекорд:
връх Ленин – 7 134 m на 13 юли, 1983 г.;
връх Комунизъм – 7 495 m на 24 юли,1983 г.;
връх Корженевска – 7 105 m на 29 юли, 1983 г.;
връх Ленин – 7 134 m на 2 август, 1983 г.

1983 г. – 11 март:

Връх Елбрус – 5 642 m. Проектосъставът на експедиция „Еверест-84“ е на лагер в Кавказ. Осъществено е първото българско зимно изкачване на връх Елбрус. Христо Проданов се изкачва с останалите алпинисти. Със своята група прави Траверс на Елбрус от запад на изток.

1982 г.:

Памир. Христо Проданов е ръководител на първата клубна експедиция в Памир, на алпийски клуб „Чавдар“, Кремиковци. Изчакват три седемхилядника:
връх Ленин – 7 134 m, на 28 юли 1982 г.,
връх Ленин – 7 134 m, на 6 август 1982 г.,
връх Корженевска – 7 105 m, на 8 август.

1981 г. – 30 април:

Връх Лхотце – 8 516 m, Хималаите. Христо Проданов е ръководител на първата българска хималайска експедиция. На 30 април 1981 г. в 13 ч. 55 мин. се изкачва на връх Лхотце сам и без кислороден апарат по опасния и труден Кулоар на Райс. Христо Проданов е първият български алпинист стъпил на осемхилядник. Денят 30 април 1981 г. става исторически за българския алпинизъм.

На 13 юли 1981 г. в Народното събрание, всички участници в експедиция „Лхотце-81“ получават държавни отличия. За изкачването на връх Лхотце, сам и без кислороден апарат, Христо Проданов е удостоен с голямо държавно отличие „Герой на социалистическия труд“ и орден „Георги Димитров“.

1980 г. – 29 юли:

Памир – Връх Комунизъм – 7 495 m. Христо Проданов изкачва седемхилядника с общо 13 български алпинисти.

1979 г. – 28 юли:

Памир – Връх Корженевска – 7 105 m. Христо Проданов изкачва два пъти върха: на 28 юли и на 31 юли 1979 г., с разлика от три дни.

1977 г. – 3 – 8 септември:

Алпи, Връх Пти Дрю – 3 733 m. От 3 – 8 септември, по „Пътя на гидовете“. Христо Проданов е технически ръководител. Изкачването става в три свръзки: Христо Проданов – Малин Цонкин, Трифон Джамбазов – Кънчо Долапчиев, Димитър Бърдарев – Кирил Стоилов. Изключително трудно и тежко изкачване. Христо Проданов получава измръзване на пръстите на краката.

1976 г. – 6 октомври:

Олимп, Гърция, връх Митика – 2918 m. Христо Проданов, в свръзка с Малин Цонкин, изкачват върха.

1976 г. – 30 юли:

Хиндукуш, Афганистан – Връх Ношак – 7492 m – Първа българска национална експедиция.

Ношак 1976 г.: Георги Щерев – ръководител, ВИФ „Г. Димитров“ (София), Ангел Петров – „Урвич“ (София), Иван Костов – „Планинец“ (София), Борис Овчаров – „Народна армия“ (София), Вълчо Спасов – „Мадарски конник“ (Шумен), Димитър Бърдарев – ВИФ „Г. Димитров“ (София), †Евгени Христов – „Иван Вазов“ (София), Иван Вълчев – „Народна армия“ (София), Кирил Димчев – „Сините камъни“ (Сливен). †Кирил Стоилов – ВИФ „Г. Димитров“ (София), Кънчо Долапчиев – ВИФ „Г. Димитров“ (София), Малин Цонкин – „Планинец“ (София), Малчо Малчев – „Мадарски конник“ (Шумен), Методи Савов – „Народна армия“ (София), Огнян Балджийски – „Планинец“ (София), Руси Дженев – „Кайлъшка долина“ (Плевен), †Стефчо Тодоров – „Алеко“ (София), Трифон Джамбазов – ВИФ „Г. Димитров“ (София), †Христо Проданов – „Планинец“ (София), Д-р Тодор Бояджиев – лекар, Младен Чакъров – филмов реализатор от БНТ, Александър Пеев – филмов реализатор от БНТ.

На 30 юли Христо Проданов изкачва Ношак – втория си седемхилядник. Общо – на 30 – 31 юли 1976 г. на върха се изкачват 13 български алпинисти. Христо Проданов е удостоен с орден „Народна република България“ – II степен

1975 г. – 2 август:

Памир – връх Ленин – 7134 m. Христо Проданов изкачва първия си седемхилядник, заедно с Иван Вълчев, Димитър Бърдарев и Трифон Джамбазов.

1974 г. – 21 – 26 септември:

Алпи – връх Матерхорн – 4471 m Северната стена. Христо Проданов и Трифон Джамбазов, при изключително тежки метереологични условия правят легендарно изкачване по Маршрута на братя Шмид. Шестдневно изкачване при снежна буря. Всички ги смятат за изчезнали. ПКСС в Червиня, Италия, алармира италианската преса и радио. Официално се съобщава за изчезването на двамата български алпинисти. След слизането им, вестник „Газета дел Пополо“ от 29 септември 1974 г. пише: „Силни мъже. Изключително силни мъже!“

Италианските алпинисти и планински спасители, участвали в издирването им, дават изключително висока оценка на спортното постижение и проявено мъжество.

За изкачването на Северната стена на Матерхорн, Христо Проданов и Трифон Джамбазов са удостоени от Държавния съвет на НРБ с орден „Червено знаме на труда“.

1973 г. – 24 – 31 юли

Кавказ – Траверс на Шхелда, осъществен от Христо Проданов, Димитър Бърдарев, Трифон Джамбазов и Кирил Стоилов

1972 г. – м. август

По време на ХХ олимпийски игри в Германия, група на ЦС на БТС гостува на германския алпийски клуб. Христо Проданов и още трима алпинисти изкачват:
връх Голям Вацман – 2 713 m – по 2000 метровата стена;
връх Вилдер Кайзер – 2 344 m

1971 г. – м. септември:

Баварски Алпи: Христо Проданов катери с още 15 български алпинисти.
връх Алпшпитце – 2629 m;
връх Шуселкаршпитце – 2537 m;
връх Унтербергаиструм – 2100 m;
връх Унтерерщуселкартурм – 2200 m;
връх Обераиталтрум – 1940 m;
връх Аиххорнград – 2530 m;

1970 г. – 25 – 28 юли:

Кавказ. Христо Проданов и Атанас Кованджиев преминават „Кръста на Ушба“

1969 г. – 15 – 16 юли:

Алпи – връх Монблан де Курмайор – 4 748 m по ръба „Френе“. Отвесна 800 метрова стена. Изкачването получава висока международна оценка. За постигнатия изключителен успех ЦС на БТС удостоява м.с. Христо Проданов със званието „Заслужил майстор на спорта“, а Бл. Дживджанов – с „Майстор на спорта“,1969 г. (на 26 години).

1969 г. – 12 юли:

Алпи – връх Монблан де Такюл – 4248 m. Христо Проданов и Благой Дживджанов

1968 г. – 29, 30 и 31 юли:

Христо Проданов и Благой Дживджанов изкачват Черната игла „Петере“ по южния ръб, за което получават висока оценка.

1968 г. – 22 – 25 август:

Италия. По време на международното съвещание в Торино за обмяна на опит между ръководителите на алпийските организации на България, Италия, Полша, СССР, Чехословакия и Япония, се организират изкачвания на Монте Роза. Христо Проданов, с група от 9 алпинисти, изкачват трите съставни върха на Монте Роза, по класическите маршрути:
връх Дюфур – 4 633 m
връх Гнифети – 4 569 m
връх Цумщайн – 4 563 m

1967 г. – 30 юли-1 август:

Алпи – Връх Гранд Жорас – 4 208 m по реброто „Уокър“ (или „Валкер“) – Христо Проданов и Атанас Кованджиев, при много трудни атмосферни условия: мъгла, силен вятър и снеговалеж. За този голям успех Бюрото на ЦС на БТС удостоява двамата български алпинисти със спортното звание „Майстор на спорта“ – м. октомври, 1967 г.(на 24 г.)

1967 г. – 16 – 18 юли:

Алпи – връх Пти Дрю – 3 733 m. По тура на „Бонати“. Христо Проданов и Атанас Кованджиев

1967 г. – 12 – 13 юли:

Алпи – връх Монблан. Траверс на масива от запад на изток. Първо траверсиране за български алпинисти. Христо Проданов и Атанас Кованджиев

1962 г. – 1 август:

Връх Яловец – 2 643 m – по източната стена – IV категория – Христо Проданов, П. Димитров, И. Александров

1962 г. – 30 юли:

Връх Триглав – 2 865 m – тур „Словенска смер“ – II категория – Христо Проданов, А. Ботев и М. Чернев

Изкачвания на осемхилядници[редактиране | редактиране на кода]

Хималаи

  • връх Еверест – 8848 m: 20 април 1984 г.;
  • връх Лхотце – 8516 m: 30 април 1981 г.

Изкачвания на седемхилядници[редактиране | редактиране на кода]

Памир

  • пик Ленин – 7134 m: 2 август 1975 г.; 28 юли 1982 г.; 6 август 1982 г.; 13 юли 1983 г.; 2 август 1983 г.;
  • връх Корженевска – 7105 m: 28 юли 1979 г.; 31 юли 1979 г.; 8 август 1982 г.; 29 юли, 1983 г.;
  • връх Комунизъм – 7495 m: 29 юли 1980 г.; 24 юли 1983 г.;
  • връх Ношак, Хиндукуш – 7492 m: 30 юли 1976 г.;

Премиери на Христо Проданов в България[редактиране | редактиране на кода]

Стара планина – „Райските скали“

1961 г. – 29 юли – тур “Дружба" III б категория – Христо Проданов и Атанас Сидеров;
1961 г. – 30 юли – тур „Черните плочи“ V б категория – Христо Проданов и Хр. Видев;
1962 г. – 3 юни – тур “Цанко Бангиев" V а категория – Христо Проданов и Г. Георгиев;
1962 г. – 9 септември – тур “ 9 септември” III б категория – Христо Проданов и Пенко Костов

Ждрелото на река Ерма

1972 г. – 13 – 14 май V а категория – Христо Проданов и Спас Малинов;
1973 г. – 1 май V а категория – Христо Проданов и Асен Велев

Рила

1962 г. – 18 септември – връх Двуглав, тур „Пловдив“ III б категория – Христо Проданов и Васил Стойчев;
1966 г. – 2 август – връх Дяволските игли, тур „Академик“ V а категория – Христо Проданов и Благой Дживджанов;
1966 г. – 7 август – връх Иглата, тур „Единадесетте“ V б категория – Христо Проданов и Драголюб Костов;
1968 г. – 1 февруари – връх Дяволските игли, тур „Сливен“ VI а категория зимна премиера Христо Проданов и Благой Дживджанов;
1969 г. – 16 – 17 март – връх Куклата V а категория зимна премиера – Христо Проданов и Милчо Ладов;
1969 г. – 14 – 18 септември – връх Дяволската игла V а категория – Христо Проданов и Пламен Гуровски;
1971 г. – 15 – 16 април – връх Злия зъб – Зимна премиера по Диретисимата – Христо Проданов и Трифон Джамбазов;
1973 г. – 18 септември – Горна дяволска игла VI а категория – Христо Проданов и Асен Велев;
1977 г. – 9 – 10 юли – връх Дяволската игла, тур „Пети конгрес на БТС“ VI категория по югоизточната стена – Христо Проданов и Малин Цонкин

Държавни награди и спортни отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 2001 г. – 13 септември: „Алпинист на ХХ век“.
  • 1984 г. – „Герой на България“ и орден „Георги Димитров“ – за изкачването на връх Еверест, Хималаи – сам и без кислороден апарат (на 41 години, посмъртно).
  • 1981 г. – 13 юли: „Герой на социалистическия труд“ и орден „Георги Димитров“ – за изкачването на първия осемхилядник, връх Лхотце, Хималаи – сам и без кислороден апарат (на 38 години).
  • 1976 г. – орден „Народна република България“ – II степен за изкачването на седемхилядника, връх Ношак, Хиндукуш (на 33 години).[1]
  • 1974 г. – орден „Червено знаме на труда“ – за изкачването на Северната стена на връх Матерхорн, Алпи (на 31 години).
  • 1969 г. – „Заслужил майстор на спорта“ – за изкачването на връх Монблан де Курмайор по ръба „Френе“, Алпи (на 26 години).
  • 1967 г. – „Майстор на спорта“ – за изкачването на връх Гранд Жорас по реброто „Уокър“, Алпи (на 24 години).

В родния си град Карлово, има бюст-паметник в подножието на Стара планина, дело на скулптура Даскалов. В Карлово, на улицата, където е живял като юноша, има барелеф.

Училище „Христо Проданов“, в Карлово, построено през 1985 година, носи неговото име.

И други български алпинисти са загинали в Хималаите при експедиции за покоряване на Еверест. Една от тях е Мариана Масларова, племенничка на Христо Проданов, която загива на върха точно 20 години по-късно – през май 2004.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Указ № 2033 от 29 декември 1976 г. Обн. ДВ., бр. 2 от 7 януари 1977 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за