Дойчин Василев
| Дойчин Василев | |
| български алпинист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 7 декември 2024 г.
|
| Националност | българин |
Дойчин Василев е български алпинист, антарктически изследовател и кинодокументалист.
Роден е в с. Кумарица, днес квартал на град Нови Искър, влизащ в Столичната община. Завършва висше образование - инженер полиграфист, в Лайпциг (ГДР). Работи като преподавател в Техникума по полиграфия и фотография "Юлиус Фучик", след това в полиграфични фирми, а в един период е съветник на Соломон Паси в МВнР.[1]
С алпинизъм се занимава от 1976 г. От 1981 г. е заслужил майстор на спорта. Към 1987 г. е член на туристическо дружество „Иван Вазов“, София.[2]
Участник е в три български национални експедиции в Хималаите: Лхотце, 1981 г., Еверест, 1984 г. ( )и Анапурна, 1989 г.[1]
Изкачил е три хималайски осемхилядника: Дхаулагири (1995 г.), Еверест (1997 г.[3], партиен секретар на експедицията[4]) и Макалу (1998 г., първо българско изкачване с Иван Вълчев, Здравко Петков и Запрян Хорозов[5]). Обявеното от него изкачване на Чо Ою на 17 май 1999 г.[6] е спорно – той не представя доказателства, то не е признато от независим източник, а хроникьор №1 на хималайските изкачвания Е. Хоули отбелязва, че на тази дата „поради влошаване на времето никой алпинист не е преминал 8-хилядната граница“.[7] През 1999 г. при опит за изкачване на Шиша Пангма Дойчин Василев и Карина Сълова достигат до т.нар. Централен/Западен връх (8008 m), на около два часа от най-високата точка, Главния връх (8013 m).[8][9][10][1]
Има участия в единадесет експедиции в Хималаите.
Президент на алпийския клуб „Вихрен“, София.
Участник в топографското проучване на планината [11]Тангра 2004/05, отбелязано като събитие в хронологията на изследването на Антарктика.
Награден с орден „Стара планина“ 1-ва степен за изкачването на Еверест през 1997.[12] Носител на орден „Народна република България“ 2-ра степен.[2]
Дойчин Василев умира на 7 декември 2024 година.
Фотографски изложби и филми
[редактиране | редактиране на кода]Филми
[редактиране | редактиране на кода]- Чомолунгма (1997)
Други факти
[редактиране | редактиране на кода]Според Комисията по досиетата Дойчин Василев от 1980 г. е вербуван към тоталитарните служби на комунистическа България – Второ главно управление на ДС (контраразузнаването); агентурен псевдоним „КАЛИН“.[13]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в На 80 години почина алпинистът Дойчин Василев // bnr.bg. 9 декември 2024.
- ↑ а б Аврамов, Аврам. Еверест по Западния гребен. София, Медицина и физкултура, 1987. с. 36.
- ↑ Българите и Еверест // climbingguidebg.com. 23 март 2003. Посетен на 21 януари 2025.
- ↑ Костов, Иван. Истината по пътя към Еверест. С.,Графимакс, 2004.
- ↑ Българските осемхилядници - Макалу 1998 // climbingguidebg.com. 26 юли 2007. Посетен на 21 януари 2025.
- ↑ 50 г. от първото изкачване на Чо Ойю – “Тюркоазената богиня” // climbingguidebg.com. 18 октомври 2004. Посетен на 21 януари 2025.
- ↑ Бешев, Сандю. България на крачка от Хималайската корона. Пловдив, 2019, с. 123. ISBN 978-954-2942-35-1.
- ↑ www.dnevnik.bg
- ↑ old.segabg.com[неработеща препратка]
- ↑ trafficnews.bg
- ↑ Българи в Антарктида
- ↑ Симеонова, Ирина. https://www.bta.bg/bg/ot-arhivite/781186-predi-20-godini-za-antarktika-poteglya-balgarska-ekspeditsiya-koyato-prouchva-i // bta.b. Посетен на 21 януари 2025.
- ↑ Решение 2 – 468/18 февруари 2015 г. Комисия по досиетата
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Разказ на Дойчин Василев. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 134 – 136. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)
- 5 истории на Дойчин Василев (Уебсайт на вестник „Сега“)