Червеноклюна гарга

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Червеноклюна гарга
Bran goesgoch Pyrrhocorax pyrrhocorax.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Вранови (Corvidae)
род:Алпийски гарги (Pyrrhocorax)
вид:Червеноклюна гарга (P. pyrrhocorax)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Разпространение
Chough range map.png
Червеноклюна гарга в Общомедия
[ редактиране ]

Червеноклюна гарга (Pyrrhocorax pyrrhocorax) е птица от семейство Вранови.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Птицата представлява средноголяма врана с тънък червен клюн, закривен надолу. Възрастните са лъскавочерни с преливащи метални оттенъци. Краката са яркочервени. Младите са кафяви с кафяви крака и оранжев клюн.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Среща се в скалисти планински области, по крайбрежни скали и канари.

Днес в пределите на България е изчезнал вид. Последното ѝ документирано наблюдение е от 1940-те г. в планината Славянка. Многобройни са палеонтологичните доказателства за разпространението на вида в България през плейстоцена. По данни на палеоорнитолога проф. Златозар Боев, нейни костни останки са открити в Деветашка пещера, Ръжишка пещера[2], унищожена пещера в кариерата за варовици до с. Кунино и др.[3][4]. За първи път в България във фосилно състояние видът е намерен през 1980-те г. в пещерата Бачо Киро от полския палеоорнитолог Zygmunt Bochenski [5]

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Често се среща в групи от десет и повече гарги заедно.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Фотографски определител на птиците в Европа, Пол Стери и Джим Флег, Издателство Гея-Либрис 1999 г., стр.105
  1. Pyrrhocorax pyrrhocorax (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 18 януари 2020 г. (на английски)
  2. Boev, Z. 2000. Late Pleistocene Avifauna of the Razhishkata Cave, Western Bulgaria. - Historia naturalis bulgarica, 12: 71-87.
  3. Boev, Z. 2006. Early Pleistocene avifauna of Kunino (NW Bulgaria). – Historia naturalis bulgarica, 17: 125-132.
  4. Боев, З. 1999. Неогенски и кватернерни птици (Aves) от България. – Национален природонаучен музей, БАН. С., Дис. за пол. на н. ст. „доктор на науките“. Т. I. Основна част. 1-243. Т. II. Приложение 1 – Фигури. 1-135. Т. II. Приложение 2 – Таблици. 1-108.
  5. Bochenski, Z. 1982. Aves. – In: Kozlowski, J. (ed.) Excavation in the Bacho Kiro Cave (Bulgaria). Final Report, Warszawa, Panstwowe Wydawnictwo Naukowe, 31-38.