Ей Си/Ди Си
Ей Си/Ди Си AC/DC |
|
---|---|
![]() |
|
![]() Ей Си/Ди Си в Лондон през 2009 г. по време на Black Ice World Tour |
|
Информация | |
От | Сидни |
Националност |
![]() |
Стил |
Рок енд рол, Хард рок, Блус рок |
Активност | от 1973 г. |
Музикален издател | Албърт, Атлантик, АТКО, Електра, Ийстуест, ИЕмАй, Епик |
Свързани изпълнители | Джорди, Изибийтс, Фратернити, Валънтайнс, Рино Бъкет |
Уебсайт | www.acdc.com |
Членове |
Брайън Джонсън Ангъс Йънг Стиви Йънг Клиф Уилямс Фил Ръд |
Бивши членове |
Аксел Роуз Бон Скот Малкълм Йънг Дейв Евънс Марк Евънс Крис Слейд Саймън Райт |
Ей Си/Ди Си в Общомедия |
Ей Си/Ди Си[1] (на английски: AC/DC) е рок група създадена в Сидни, Австралия през ноември 1973 г. от родените в Шотландия братя Малкълм Йънг и Ангъс Йънг. Бандата е една от най-влиятелните в стила хард рок; изградила своята популярност благодарение на семпли мелодии, състоящи се от три (или четири) акорда. За разлика от повечето хеви метъл/хард рок формации Ей Си/Ди Си избягват да използват дълги китарни сола и ефекти. Името на групата в буквален превод означава променлив ток/постоянен ток. [2]
Името[редактиране | редактиране на кода]
Ангъс и Малкълм Йънг твърдят, че са стигнали до идеята за името на групата, след като сестра им, Маргарет Йънг, видяла инициалите „AC/DC“ върху една шевна машина („AC/DC“ означава „променлив ток/постоянен ток“ на английски). Братята почувствали, че това име може да символизира суровата енергия на групата и мощните изпълнения, и името било прието.[3][4] „AC/DC“ се произнася по букви (ей си/ди си), обаче в Австралия групата разговорно е известна като „Acca Dacca“.[5][6]
История[редактиране | редактиране на кода]
Братята Малкълм, Ангъс и Джордж Йънг са родени в Глазгоу, Шотландия, но се преместват в Сидни с част от семейството си през 1963 г. Джордж е първият, който се научава да свири на китара. Той става член на Easybeats, една от най-успешните банди през 60-те години на миналия век в Австралия. През 1966 г. те стават първата местна рок група с международен хит, песента „Friday on My Mind“. Малкълм следва стъпките на Джордж, като става китарист на група от Нюкасъл (Нови Южен Уелс), наречена Velvet Underground. Най-големият им брат Aлекс Йънг решава да остане във Великобритания, за да продължи своите музикални изяви.
През ноември 1973 г. Малкълм решава да формират групата AC/DC. За около седмица те събират хора, които да свирят в нея. Към братята-китаристи Малкълм и Ангъс се присъединяват бас-китаристът Лари ван Кридт (Larry Van Kriedt), вокалът Дейв Евънс (Dave Evans) и барабанистът Колин Бърджис (Colin Burgess). Започват да свирят в квартала на братята в Сидни. Първата им сценична изява е в навечерието на новата 1974 г., в клуб „Chequers“. През юни 1974 г. групата записва първите си песни – „Can I Sit Next To you Girl“ и „Rockin' In The Parlour“, когато двамата Йънг се обръщат към по-големия си брат Джордж Йънг с молба да продуцира песните заедно с Хари Ванда. Двете песни излизат през юли, бързо стават хит в клубовете на Австралия и AC/DC тръгват на първото си турне, като обикалят клубовете в цялата страна. През септември 1974 г. Бон Скот става техен вокал на мястото на Дейв Евънс. Скоро след това рок групата записва първия си студиен албум High Voltage, който излиза в Австралия през февруари 1975 г. и им носи голям успех.
Малкълм и Ангъс привличат все още неопитния барабанист Фил Ръд и басиста Марк Евънс и записват втория си албум T.N.T., който излиза през февруари 1976 г. и носи още по-голяма слава на групата в Австралия. Докато групата работи върху третия си албум, мениджърът им Мишел Браунинг отива до Лондон, за да потърси музикална компания, която да издава албумите на AC/DC извън Австралия. След дълго търсене сключва договор с американската компания Atlantic Records. Те издават европейски албум на AC/DC, като смесват австралийските албуми „High Voltage“ и „T.N.T.“. Третият албум на рок групата „Dirty Deeds Done Dirt Cheap“ излиза на пазара по едно и също време в Австралия и в Европа. След издаването на четвъртия си албум „Let there be Rock“ AC/DC тръгват на европейско турне като поддържаща група на „Black Sabbath“, но турнето не продължава дълго за AC/DC.
През лятото на 1978 AC/DC правят първото си пътуване до Америка, където свирят по клубовете. Откриват фестивала „REO Speedwagon“. След това се връщат в Европа, за да рекламират свое собствено турне и се връщат отново в САЩ като подгряваща група на „KISS“ и „Rush“. През 1978 г. групата записва своя следващ студиен албум – „Powerage“, който излиза в края на април същата година. След него популярността на AC/DC в Англия силно нараства и групата решава да направи турне в Европа, преди да се върне отново в САЩ, където да отвори мюзик феста за групи като „Aerosmith“, „UFO“, „Journey“, „Rainbow“ и „Alice Cooper“.
След излизането на лайв албума „If You Want Blood You've Got It“ AC/DC изместват „KISS“ от лидерската позиция в музикалните класации във Великобритания. Но следващият албум на хард рок бандата прави AC/DC световноизвестна група. Това е „Highway to Hell“, записан в „Roundhouse Studios“. Албумът излиза през юли 1979 и се продава добре. След това AC/DC потеглят за Северна Америка като подгряваща група на турнетата на групи като „Чийп Трик“, „UFO“ и „Ted Nugent“. Участват като подгряваща група и в европейското турне на „Judas Priest“. На това турне правят собствен концерт в Париж, който е заснет и след това издаден под името „Let There Be Rock Video“.
На 19 февруари 1980 г. Бон Скот умира (като официална причина за смъртта е посочено „остро алкохолно отравяне“). След прослушване останалите членове избират за нов вокалист на AC/DC бившия вокалист на група „Geordie“ – Брайън Джонсън.
През април групата отпътува за Бахамските острови с техния нов вокал и продуцента „Глупака“ Лейндж („Mutt“ Lange), за да запише новия си албум „Back in Black“. През май албумът бил вече записан и групата си отделя малко време за почивка. Членовете ѝ се събират на 1 юли за концерта в Белгия. Публиката одобрява новия вокал Брайън Джонсън и го приема като част от AC/DC. Групата издава албума си през юли 1980.
Голямата популярност на AC/DC в САЩ е причина Atlantic Records да издаде „Dirty Deeds Done Dirt Cheap“ и в САЩ. След световното си турне рок групата подготвя следващия си студиен албум. Той е готов през 1981, казва се „For Those About to Rock (We Salute You)“ и донася на AC/DC още по-голяма световна слава. През 1982 г. групата прави световно турне, на което представя новия албум.
Минават почти 2 години преди групата да издаде следващия си албум. По време на записите за новия албум барабанистът Фил Ръд напуска групата поради проблеми с алкохола. На негово място идва Саймън Райт.
Този път албумът не се продуцира от Лейндж, а от членовете на групата. „Flick Of The Switch“ тръгва по музикалните магазини през август 1983.
Следващите няколко албума на AC/DC се продават добре, но нито един от тях не се превръща в хит. Песента „Who Made Who“ от едноименния албум е включена в саундтрака към филма на Стивън Кинг „Maximum Overdrive“.
Албумът от 1988 г. „Blow Up Your Video“ се превръща в голям хит в няколко държави, но чак след като групата тръгва на турне, за да го представи, албумът става един от най-продаваните на AC/DC.
Почти 10 години след излизането на „Back in Black“ AC/DC се завръщат на върха на световните музикални класации с албума „Razors Edge“, като продуцент е Брус Файърбрайън (Bruce Fairbairn), а барабанистът Саймън Райт е сменен от Крис Слейд. След голямото световно турне на албума AC/DC издават албум с песни, изпълнени на живо по време на турнето. Песента „Big Gun“ е включена в саундтрака към филма „Последният екшън герой“.
Продуцент на следващия албум е Рик Рубин (Rick Rubin). „Ballbreaker“ излиза на 26 септември 1995 г. Песента „Hard as a Rock“ веднага става хит. Минават две години преди AC/DC да издадат нов албум през 1997 – „Bonfire“, който събира на едно място всички изпълнения на Бон Скот (било те студийни или на живо).
През 2000 г. излиза албум с нови песни, който носи името „Stiff Upper Lip“. Албумът се продава изключително добре и година след издаването му става платинен. Успехът е последван от успешно турне. През 2001 издават домашно DVD на концерт от турнето „Stiff Upper Lip“, изнесен в Мюнхен, Германия.
На 18 октомври 2008 г. излиза албумът „Black Ice“.
На 14 май 2010 г. AC/DC идват за първи път в България като част от турнето „Black Ice“
На 28 ноември 2014 г. излиза новият им албум „Rock or Bust“. Той е най-краткият студиен албум на групата – 34:55 минути, почти 2 минути по-кратък от албума „Flick of the Switch“ (37:02). „Rock or Bust“ достига до номер 1 в 12 страни, включително Австралия, Канада, Германия и Швеция. Той достигна топ 5 в още 12 страни, включително Нова Зеландия, Великобритания, САЩ и Италия. Той също така се превърна в първия албум, записан без бившия член на екипа и ритъм китарист Малкълм Йънг, който ги оставя поради здравословни проблеми през април 2014 г. На 16 април 2014 г. AC/DC пусна съобщение, в което се посочва, че Малкълм Йънг „ще си вземе почивка от групата поради влошено здравословно състояние“.[7] На 24 септември 2014 г. групата обяви, че Йънг няма да се присъедини повторно към групата. Той е заменен от племенника му, Стиви Йънг.
На 17 април 2016 г. Аксел Роуз от Гънс Ен Роузис заменя Брайън Джонсън като вокал на групата. Причината е влошаващият се слух на Джонсън.[8]
Дискография[редактиране | редактиране на кода]
Албуми[редактиране | редактиране на кода]
- High Voltage (Австралия) – 1975 г.;
- T.N.T. – 1975 г.;
- High Voltage – 1976 г.;
- Dirty Deeds Done Dirt Cheap – 1976 г.;
- Let There Be Rock – 1977 г.;
- Powerage – 1978 г.;
- Highway to Hell – 1979 г.;
- Back in Black – 1980 г.;
- For Those About to Rock (We Salute You) – 1981 г.;
- Flick of the switch – 1983 г.;
- Fly on the Wall – 1985 г.;
- Blow Up Your Video – 1988 г.;
- The Razor's Edge – 1990 г.;
- Ballbreaker – 1995 г.;
- Stiff Upper Lip – 2000 г.;
- Black Ice – 2008 г.
- Rock or Bust – 2014 г.
- Power Up - 2020 г.
ЕР[редактиране | редактиране на кода]
- '74 Jailbreak – 1984 г.;
- Volts – 1997 г.;
Live албуми[редактиране | редактиране на кода]
- If You Want Blood You've Got It – 1978 г.;
- Live – 1992 г.;
- Live: 2 CD Collector's Edition – 1992 г.;
- Live from the Atlantic Studios – 1997 г.;
- Let There Be Rock: The Movie – 1997 г.;
- Live at River Plate – 2012 г.;
Саундтрак албуми[редактиране | редактиране на кода]
- Who Made Who – 1986 г.;
- Iron Man 2 – 2010 г.;
Състав[редактиране | редактиране на кода]
Настоящи членове
|
Предишни членове
|
Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]
- Сьюзан Масино. Let There Be Rock. История группы „AC/DC“. М., Амфора,
- Клинтън Уолкер. Highway to Hell – животът и смъртта на легендата на AC/DC – Бон Скот. С., Адикс, 2009.
- Phillips, William и др. Encyclopedia of Heavy Metal Music. London, Greenwood Press, 2009. ISBN 978-0-313-34800-6.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Енциклопедия АБВ на попмузиката“, 1987 г., автори Хайнц-Петер Хофман и Йордан Рупчев, Държавно издателство „Музика“
- ↑ Phillips 2009, с. 11 – 14.
- ↑ White, Dave. AC/DC. // About.com – Classic rock. Посетен на 15 януари 2014.
- ↑ AC/DC History. // AC/DC – Bedlam in Belgium. Архивиран от оригинала на 13 септември 2008. Посетен на 2 август 2008.
- ↑ Tracker to Acca Dacca. // The Age (theage.com.au). Melbourne, Australia, Fairfax Digital, 17 май 2004. Посетен на 15 януари 2014.
- ↑ AC/DC ACDC. // Only Melbourne (onlymelbourne.com.au). 1 октомври 2004. с. Melbourne, Australia. Посетен на 15 януари 2014. Its now rock 'n' roll history after Melbourne discovered acca-dacca so did the rest of the world, going on to become one of the biggest bands in the world.
- ↑ A MESSAGE FROM AC/DC. // AC/DC. Посетен на 16 април 2014.
- ↑ www.manager.bg
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален уебсайт
- Страницата на Albert Music
- Страницата на Atlantic Records
- MusicBrains: AC/DC
- Rolling Stone: AC/DC
- Българския фен-сайт
|