Ей Си/Ди Си

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ей Си/Ди Си
Acdc logo band.svg
ACDC live at the O2.jpg
Ей Си/Ди Си в Лондон през 2009 година по време на Black Ice World Tour
Информация
Създадена Сидни, Flag of Australia.svg Австралия
Стил Рок енд рол, Хард рок, Блус рок
Активни години 1973 – до наши дни
Музикален издател Албърт, Атлантик, АТКО, Електра, Ийстуест, ИЕмАй, Епик
Свързани изпълнители Джорди, Изибийтс, Фратернити, Валънтайнс, Рино Бъкет
Уебсайт acdc.com
Страница в IMDb
Членове Брайън Джонсън
Ангъс Йънг
Стиви Йънг
Клиф Уилямс
Крис Слейд
Бивши членове Бон Скот
Малкълм Йънг
Дейв Евънс
Марк Евънс
Фил Ръд
Саймън Райт
Ей Си/Ди Си в Общомедия

Ей Си/Ди Си[1] (на английски: AC/DC) е рок група създадена в Сидни, Австралия през ноември 1973 година от родените в Шотландия братя Малкълм Йънг и Ангъс Йънг. Бандата е една от най-влиятелните в стила хард рок; изградила своята популярност благодарение на семпли мелодии, състоящи се от три (или четири) акорда. За разлика от повечето хеви метъл/хард рок формации Ей Си/Ди Си избягват да използват дълги китарни сола и ефекти.[2]

Името[редактиране | редактиране на кода]

Ангъс и Малкълм Йънг твърдят, че са стигнали до идеята за името на групата, след като сестра им, Маргарет Йънг, видяла инициалите „AC/DC“ върху една шевна машина („AC/DC“ означава „променлив ток/постоянен ток“). Братята почувствали, че това име може да символизира суровата енергия на групата и мощните изпълнения, и името било прието.[3][4] "AC/DC" се произнася по букви (ей си/ди си), обаче в Австралия групата разговорно е известна като "Acca Dacca".[5][6]

История[редактиране | редактиране на кода]

Братята Малкълм, Ангъс и Джордж Йънг са родени в Глазгоу, Шотландия, но се преместват в Сидни с част от семейството си през 1963 г. Джордж е първият, който се научава да свири на китара. Той става член на Easybeats, една от най-успешните банди през 60-те години на миналия век в Австралия. През 1966 г. те стават първата местна рок група с международен хит, песента "Friday on My Mind". Малкълм следва стъпките на Джордж, като става китарист на група от Нюкасъл (Нови Южен Уелс), наречена Velvet Underground. Най-големият им брат Aлекс Йънг решава да остане във Великобритания, за да продължи своите музикални изяви.

През ноември 1973 г. Малкълм решава да формират групата AC/DC. За около седмица те събират хора, които да свирят в нея. Към братята-китаристи Малкълм и Ангъс се присъединяват бас-китаристът Лари ван Кридт (Larry Van Kriedt), вокалът Дейв Евънс (Dave Evans) и барабанистът Колин Бърджис (Colin Burgess). Започват да свирят в квартала на братята в Сидни. Първата им сценична изява е в навечерието на новата 1974 г., в клуб „Chequers“. През юни 1974 г. групата записва първите си песни — Can I Sit Next To you Girl и Rockin' In The Parlour, когато двамата Йънг се обръщат към по-големия си брат Джордж Йънг с молба да продуцира песните заедно с Хари Ванда. Двете песни излизат през юли, бързо стават хит в клубовете на Австралия и AC/DC тръгват на първото си турне, като обикалят клубовете в цялата страна. През септември 1974 г. Бон Скот става техен вокал на мястото на Дейв Евънс. Скоро след това рок групата записва първия си студиен албум High Voltage, който излиза в Австралия през февуари 1975 г. и им носи голям успех.

Логото на групата е създадено през 1977 г. от Gerard Huerta.

Малкълм и Ангъс привличат все още неопитния барабанист Фил Ръд и басиста Марк Евънс и записват втория си албум T.N.T., който излиза през февуари 1976 г. и носи още по-голяма слава на групата в Австралия. Докато групата работи върху третия си албум, мениджърът им Мишел Браунинг отива до Лондон, за да потърси музикална компания, която да издава албумите на AC/DC извън Австралия. След дълго търсене сключва договор с американската компания Atlantic Records. Те издават европейски албум на AC/DC, като смесват австралийските албуми „High Voltage“ и „T.N.T.“. Третият албум на рок групата Dirty Deeds Done Dirt Cheap излиза на пазара по едно и също време в Австралия и в Европа. След издаването на четвъртия си албум Let there be Rock AC/DC тръгват на европейско турне като поддържаща група на „Black Sabbath“, но турнето не продължава дълго за AC/DC.

През лятото на 1978 AC/DC правят първото си пътуване до Америка, където свирят по клубовете. Откриват фестивала „REO Speedwagon“. След това се връщат в Европа, за да рекламират свое собствено турне и се връщат отново в САЩ като подгряваща група на „KISS“ и „Rush“. През 1978 г. групата записва своя следващ студиен албум — „Powerage“, който излиза в края на април същата година. След него популярността на AC/DC в Англия силно нараства и групата решава да направи турне в Европа, преди да се върне отново в САЩ, където да отвори мюзик феста за групи като „Aerosmith“, „UFO“, „Journey“, „Rainbow“ и „Alice Cooper“.

След излизането на лайв албума „If You Want Blood You've Got It“ AC/DC изместват „KISS“ от лидерската позиция в музикалните класации във Великобритания. Но следващият албум на хард рок бандата прави AC/DC световноизвестна група. Това е „Highway to Hell“, записан в „Roundhouse Studios“. Албумът излиза през юли 1979 и се продава добре. След това AC/DC потеглят за Северна Америка като подгряваща група на турнетата на групи като „Чийп Трик“, „UFO“ и „Ted Nugent“. Участват като подгряваща група и в европейското турне на „Judas Priest“. На това турне правят собствен концерт в Париж, който е заснет и след това издаден под името „Let There Be Rock Video“.

На 19 февуари 1980 г. Бон Скот умира (като официална причина за смъртта е посочено "остро акохолно отравяне"). След прослушване останалите членове избират за нов вокалист на AC/DC бившия вокалист на група Geordie — Брайън Джонсън.

През април групата отпътува за Бахамските острови с техния нов вокал и продуцента „Глупака“ Лейндж („Mutt“ Lange), за да запише новия си албум „Back in Black“. През май албумът бил вече записан и групата си отделя малко време за почивка. Членовете ѝ се събират на 1 юли за концерта в Белгия. Публиката одобрява новия вокал Брайън Джонсън и го приема като част от AC/DC. Групата издава албума си през юли 1980.

Голямата популярност на AC/DC в САЩ е причина Atlantic Records да издаде Dirty Deeds Done Dirt Cheap и в САЩ. След световното си турне рок групата подготвя следващия си студиен албум. Той е готов през 1981, казва се For Those About to Rock (We Salute You) и донася на AC/DC още по-голяма световна слава. През 1982 г. групата прави световно турне, на което представя новия албум. Минават почти 2 години преди групата да издаде следващия си албум. По време на записите за новия албум барабанистът Фил Ръд напуска групата поради проблеми с алкохола. На негово място идва Саймън Райт.

Този път албумът не се продуцира от Лейндж, а от членовете на групата. Flick Of The Switch тръгва по музикалните магазини през август 1983.

Следващите няколко албума на AC/DC се продават добре, но нито един от тях не се превръща в хит. Песента Who Made Who от едноименния албум е включена в саундтрака към филма на Стивън КингMaximum Overdrive“.

Албумът от 1988 г. Blow Up Your Video се превръща в голям хит в няколко държави, но чак след като групата тръгва на турне, за да го представи, албумът става един от най-продаваните на AC/DC.

Почти 10 години след излизането на „Back in Black“ AC/DC се завръщат на върха на световните музикални класации с албума „Razors Edge“, като продуцент е Брус Файърбрайън (Bruce Fairbairn), а барабанистът Саймън Райт е сменен от Крис Слейд. След голямото световно турне на албума AC/DC издават албум с песни, изпълнени на живо по време на турнето. Песента Big Gun е включена в саундтрака към филма „Последният екшън герой“.

Продуцент на следващия албум е Рик Рубин (Rick Rubin). Ballbreaker излиза на 26 септември 1995 г. Песента Hard as a Rock веднага става хит. Минават две години преди AC/DC да издадат нов албум през 1997 — Bonfire, който събира на едно място всички изпълнения на Бон Скот (било те студийни или на живо).

През 2000 г. излиза албум с нови песни, който носи името Stiff Upper Lip. Албумът се продава изключително добре и година след издаването му става платинен. Успехът е последван от успешно турне. През 2001 издават домашно DVD на концерт от турнето „Stiff Upper Lip“, изнесен в Мюнхен, Германия.

На 18 октомври 2008 година излезе новият им албум "Black Ice".

На 14 май 2010 година AC/DC идват за първи път в България като част от турнето "Black Ice"

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Албуми[редактиране | редактиране на кода]

ЕР[редактиране | редактиране на кода]

Live албуми[редактиране | редактиране на кода]

Саундтрак албуми[редактиране | редактиране на кода]

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Китаристът на AC/DC Ангъс Йънг
Настоящи членове Предишни членове

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Сьюзан Масино. Let There Be Rock. История группы "AC/DC". М., Амфора,
  • Клинтън Уолкер. Highway to Hell - животът и смъртта на легендата на AC/DC - Бон Скот. С., Адикс, 2009.
  • Phillips, William и др. Encyclopedia of Heavy Metal Music. London, Greenwood Press, 2009. ISBN 978-0-313-34800-6.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Енциклопедия АБВ на попмузиката“, 1987, автори Хайнц-Петер Хофман и Йордан Рупчев, Държавно издателство „Музика“
  2. Phillips 2009, с. 11-14.
  3. White, Dave. AC/DC. // About.com – Classic rock. Посетен на 15.01.2014.
  4. AC/DC History. // AC/DC — Bedlam in Belgium. Архив на оригинала от 13 September 2008. Посетен на 2 August 2008.
  5. Tracker to Acca Dacca. // The Age (theage.com.au). Melbourne, Australia, Fairfax Digital, 17 May 2004. Посетен на 15.01.2014.
  6. AC/DC ACDC. // Only Melbourne (onlymelbourne.com.au). 1 October 2004. с. Melbourne, Australia. Посетен на 15.01.2014. Its now rock 'n' roll history after Melbourne discovered acca-dacca so did the rest of the world, going on to become one of the biggest bands in the world.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]