Рокендрол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Рок енд рол)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рокендрол
Стилистични корени Блус, госпъл, фолк, кънтри, електрически блус, джъмп блус, чикагски блус, суинг, буги-вуги, ритъм енд блус
Културни корени САЩ, 1940-те
Типични инструменти барабани, саксофон, бас китара, пиано и електрическа китара
Популяризиране 1950-те
Производни форми Рок, рокабили, поп

Ρокендролът, (изписван също: рок'н рол или рок енд рол),[1] (на английски: rock and roll или rock 'n' roll) е музикален стил, който възниква в САЩ в края на 1940-те години и става популярен през 1950-те години. Бързо след това се разпространява по целия свят. По-късно от рокендрола се раждат нови поджанрове и сега се наричат събирателно просто рок музика.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ρокендролът или по точно терминът получава популярност чрез Алан Фрийд - водещ на радиопредавания и дисководещ. Той включва в програмата си ритъм енд блус. За да избегне името „ритъм енд блус“, което не е благоприлично за бялата публика (както и определено рейс мюзик), го замества с рокендрол. Официално се смята, че за първи път като стил рокендролът се използва на увесилително парти с танци, организирано от Алан Фрийд в зала Арена в Калифорния през март 1952 година. На афиша на партито било написано Moondog's Rock'N'Roll Party. Като музикално явление рокендролът няма точно определени характеристики и се развива на базата на енергичния ритъм и специфични маниери на изпълнение на ритъм енд блус. Той се утвърждава чрез кавъри на бели певци на „ритъм енд блус“ през средата на 1950-те години. За първи шлагер на рокеднрола се смята кавъра на песента Sh-Boom записана под името Life could be a dream от групата Crew Cuts през юли 1954 година.

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

Чрез развитието на рокендрола китарата се превръща в инструмент на популярната музика. Еволюцията на рокендрол музиката продължава с развитието на бийт музиката във Великобритания през 1960-те години. Видни изпълнители са Елвис Пресли, Литъл Ричард, Фатс Домино, Карл Пъркинс. Момчетата от английската група Бийтълс го съчетават с различни стилове в поп музиката, като използват новостите в техниката — електрическата китара и усилвателните уредби.

Рокендролът не е само стил в музиката. Той оказва влияние също така върху начина на живот, модата, езика и отношението към различни събития и явления. В социалния живот рокендролът оформя различни течения и може да се каже, че се отразява върху движението за граждански права, музиката с бунтарския си дух обединява бели и черни. Така се ражда рокът. В него се оформят различни направления — артрок, блусрок, джазрок, кънтрирок, хардрок, еректронен рок, попрок и други. В текстовете обикновено се говори за проблемите на обикновения човек. Рокът е средство за общуване между много и различни по възраст хора.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Занднер, Волфганг. Рок музиката. София, Музика, 1982. ISBN 95-385-22-311.

Източници[редактиране | редактиране на кода]