Пънк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Британски пънкари в Лондон.

Пънкът (на английски: Punk) е младежка субкултура, зародена в САЩ, Великобритания и Австралия[1][2][3][4][5][6][7] в края на 60-те и началото на 70-те години на 20 век. Той има няколко елемента: музикалният стил пънк-рок, пънк модата и характерна идеология и философия, в основата на която стоят антиконформизмът, индивидуализмът и анархизмът. С думата „пънк“ освен музикалния жанр може да се означи и човек, който принадлежи към пънк субкултурата или просто изпитва удоволствие от музиката. В българския език често се използва и думата „пънкар“, за да се опишат почитателите на пънка.

В английския език, думата „пънк“ се използва и като пейоративна обида към някого с цел обиденият да бъде представен като дребен, незначителен. В други случаи думата бива използвана за оприличаване на млад престъпник.

В музикално отношение пънкът се характеризира с бърз равноделен ритъм, мелодичност и подчертаване на баса спрямо китарата. Пънк рокът е тясно свързан с изкуството на Анди Уорхол и продуцираната от него група Велвет Ъндърграунд.

Пънк идеология[редактиране | edit source]

Пънк-идеологията се свързва със запазване, отстояване, и увеличаване на личните права на отделния човек. Идеите на пънк-субкултурата са свързани в повечето случаи с директна, драстична и по някои път дори екстремна промяна на обществото. Голяма част от пънк-течението е поддържала, и продължава да съхранява анархистката идеология в движенията си. Анархизмът се приема с цел постигане на утопично общество, в което липсват класовото разделение, корупцията, дискриминацията и злоупотребата с човешките права. Пънк етиката се състои от редица идеи,които са част от основите на пънк-културата. Те включват идеята за антиконформизъм, която се състои в желанието единичният човек да се отдели от масата, често постигайки това чрез противопоставяне на общоприети норми, които са в разрез с правото на личен избор, разбиване на обществени догми, ограничаващи свободата на израз на личността. Идеята за самоизобретателност (в оригинал на англ. Do-It-Yourself) призовава всеки пънк към отхвърляне на много готови, оформени и обработени от други хора продукти. DIY е незаменима част от пънк-движението, която дава силен израз в музиката, начина на обличане и изграждането на пънк-образа. Според DIY-етиката, хората трябва да се отърсят от ролята на консуматори на безброй продукти, включително дрехи, храна, украшения, съдове и др., и да се стараят да влизат в ролята на създатели и моделиери на заобикалящата ги среда, с цел тя да бъде нагласена към вътрешното Аз. Друга основна цел на самоизобретателността е примамливата за всеки пънк възможност да се противопостави на едрия производител и неговото влияние, да нанася удари по машината, изградена с цел нарушаване на икономичния баланс и разширяване на класовата пропаст между малкия процент крайно заможни и огромния процент социално-средни и слаби хора. Други елементи на пънк-идеологията са критиката и отрицанието. Критиката е движеща сила на пънка. Много от хората, въвлечени в пънк-субкултурата виждат света като грешен и небалансиран, обръщайки внимание на най-болните теми на обществото. Част от пънка (по-конкретно Анархо-пънк), в известна степен представлява вечна критика и отрицание към обществените недъзи. Но именно силният критицизъм в пънк-субкултурата я прави почти невъзможна за едно общо, широко категоризиране на идеите ѝ.

Конфликти с определени политически и обществени идеи[редактиране | edit source]

Повечето пънкове презират крайно-десните политически идеи. Те се борят против класово разделение, малтретиране и експлоатация на класова, полова и етническа основа. Повечето пънкове поддържат анти-нацистко отношение, едновременно заради строгата дисциплина и железния ред, които представляват нацисткия режим, а също и заради крайно-дискриминационния му характер. Според пънк-етиката колкото по-тежки закони и по-строг режим има, толкова по-ужасни са злоупотребите, които се извършват зад кулисите, толкова по-силни са недоволството и съпротивата на несъгласните. Пънк-етиката също така е строго против всякакъв вид война и военни действия. Наблягането на индивидуалността не допуска по никакъв начин идеята за това хора да бъдат убийци, воюващи и жертви по воля на административния апарат.

Разногласия и критика във и към пънк-субкултурата[редактиране | edit source]

За съжаление, в пънк-субкултурата има голям брой разногласия, наложени стереотипи, много щети, нанесени от медията и от ентусиазирани деца, които се опитват да навлязат в пънк-културата, слагайки си определение "ПЪНК", но в същото време неспособни да разграничат кое наистина е лошо и кое добро според пънк-етиката. Групи и хора категоризират себе си като Пънк, изграждайки добре поддържан имидж, подражавайки на някой пънк-стереотип и появяващи се по популярни медии, неосъзнавайки че това е крайно противно на пънк-културата от която те толкова много са взели. Тежки пукнатини в пънк-идеологията създават най-вече модата, имиджа и грешните пънк-стереотипи които много хора поддържат. Пример за корупция в пънк-етиката е грижливото поддържане на определена фрапираща прическа (Гребен) и стереотипни пънк-дрехи с цел издигане на самочувствието пред останалите. Оригиналната идея на ярко-оцветената, стърчаща коса е тя да бъде символ, противоположен на авторитетните, модни символи. Стърчащата коса е било средство с което да постигнеш отхвърляне от останалите. Оригиналната ѝ цел е да е нещо неприемливо от хората с висок авторитет. Пънк-модата е израз на желание да отхвърлиш символите на сила, авторитет, богатство и самочувствие, които сякаш е задължително да харесваш. Докато богатия човек би се гордял със скъпа, всепризната за хубава, блестяща дреха, един пънк би направил точно обратното. Той би облякъл евтина, собствено накъсана и/или модифицирана и изработена от него самия дреха, отхвърляйки по този начин вдъхващото страх и респект пре-скъпо притежание на богатия човек, който винаги обича да приема образа на „силния“.

Друг много грешен подход който има в пънк-средите е поддържането на стереотип. Пример за това е образа на пънк-непукист, който пънковете считани за фалшиви обичат да поддържат. Те обичат да влизат в имиджа на див, бесен пънк, на който на му пука от нищо, който обича да се снима с цигара в уста и шише бира в ръка. Съществуват и доста така наречени пънк-групи които поддържат подобен имидж, техните текстове обикновено не съдържат никакви добре определени политически или обществени послания. В текстовете на подобни пънкове, смятани от мнозина за неистински, има също открито полово дискриминиране, педофилия и налагане на акохола като стереотип, което е в директен разрез със анархистките идеи, свободата и равенството. Пънка, който е зависим от цигари, алкохол или наркотици само спомага на алчни, богати производители да печелят още повече, което също е в директен разрез със анархизма. Самото възприятие на думата анархизъм често води до голяма корупция в самата пънк-субкултура, а основното му правило е: всеки да е свободен, но в същото време да не нарушава свободата на другия.

Пънк групи[редактиране | edit source]

От началото си до днешни дни главна движеща сила на пънк-културата е пънк-музиката. Сега има различни стилове пънк, някои все още придържащи се към старите си корени, други въвеждащи по-тежки елементи в музиката си, трети дори сливащи се с поп-музиката.

Някои международноизвестни музикални пънк изпълнители са:

Dead boys, Бед Релиджън - (Bad Religion), Блек Флаг - (Black Flag), Блонди, Дед Кенедис - (Dead Kennedys), Дисендънтс, Ди Тотен Хозен - (Die Toten Hosen), Демнд, Експлойтед, Клеш, Крас, NOFX, Buzzcocks, Pennywise, Рамоунс - (Ramones), Пати Смит, Rancid, Rise Against, Секс пистълс - (Sex Pistols), Флипър, Той Долс, Free Fly, Мисфитс, The Position, Millencolin, The Stranglers, Cockney Rejects

Български пънк групи[редактиране | edit source]

В България пънк музиката се развива по-късно, но някои групи са създадени още в края на 70-те. Основни представители са: Аборт, Битов Терор, Кокоша глава, Контрол, Милена, Нови цветя (създадени в края на 1970-те и смятани за първата българска пънк група), Ревю, ТВУ, Хиподил, Холера, Чувал чувал, Swindle Cord, Cool to Hate, Crowfish, Цироза, Ремонт, Спънка, Второто национално нищо, DDT ( dichloro diphenyl trichloroethane ), УЗЗУ, Побой, Момчета с кубинки Конфронт, Игнор, Таран, Аве Мария, Кале, CounterBuff, Bombshelter, Без Изход, Blank Generation, Alcoholical Skills, FAYD, Разврат и поквара, Бензин, Регионална Психоза, МПС, Пройдоха, Фитил, Punkyblues, Летците, Bright Sight, Разкол,Джаста Праста

Източници[редактиране | edit source]

  1. Marsh, Dave. Will Success Spoil The Fruit?. // Creem magazine. May 1971. Посетен на 19 November 2006.
  2. Moore, Thurston. Grabbing Ankles. // Bomb Magazine. 1996. Посетен на 19 November 2006.
  3. Robb, John. The birth of punk. // The Independent. London, 5 November 2005. Посетен на 17 December 2006.
  4. Savage, Jon. England's Dreaming: The Sex Pistols and Punk Rock. Faber and Faber, 1991. ISBN 0-312-28822-0
  5. Australian Broadcasting Corporation. Misfits and Malcontents. // ABC, 2 October 2003. Посетен на 1 November 2006.
  6. Dougan, John. [[[:Шаблон:BillboardURLbyName]] The Saints: Biography]. // Billboard. Посетен на 1 November 2006.
  7. Watts, Johnanathan. Where did punk begin? A cinema in Peru. // The Guardian, September 14, 2012. Посетен на 9 May 2013.