Електрическа китара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Fender 72 Telecaster Thinline.png

Електрическа китара е музикален инструмент от групата на струнните инструменти.

Това е разновидност на китарата, чиито звук се чува само през озвучителна уредба. Излъчваният от нея директно звук е без значение, защото чрез специални електромагнитни адаптери вибрацията на стоманените струни се преобразува в електрически сигнал. Тялото на електрическата китара е плоско без резонаторна кутия.

Общи сведения[редактиране | edit source]

Първата електрическа китара с плътен корпус (не полуакустична) е изобретена от американеца Лео Фендър. Тази конструкция има жаргонното име „дъска“. Поради липсата на акустическо излъчване, струните издават звук с бавно затихване и метален тембър, с което звученето е съвсем различно от това на акустичната китара.

Трептенията на струните, които са стоманени, взаимодействат с магнитното поле на адаптерите. Адаптерите преобразуват промените в полето в променливо електрическо напрежение. Това напрежение преминава (евентуално) през приставки за ефекти и отива към озвучителна система, която дава звук с необходимата сила.

Много рок и блус китаристи използват китари "Фендър" като например Ингви Малмстийн, Михаел Шенкер и Ерик Клептън. По-късно се развиват и други производители на ел. китари, пр. "Ibanez", "Jackson", "Schecter", "ESP", целящи производството на инструменти за рок и метъл изпълнители.

Най-често използваните дървесни видове за изработка на електрически китари са - Mahogany (махагон), Maple (клен, ясен), Basswood (липа), Alder (елша), Rosewood (палисандър) и Ebony (абанос).

Обръмчаване[редактиране | edit source]

Звукоусилващата система най-общо представлява начален усилвател, в който са включени ефекти като ривърб, гейн и дисторшън и свързана към него тонколона. Той има и потенциометри за промяна на ниски, високи и средни честоти. Усилвателят се свързва с китарата посредсвом кабел или дистанционен микрофон, като между китарата и усилвателя могат да бъдат свързани ефекти (дисторшън, хорус, уа-уа ефект и др.) или мултиефект процесори симулиращи дигитално ефектите, които допълнително изкривяват звука. Усилвателите са различни марки, като едни най-известните марки са Marshall, Mesa/Boogie и фирмата за китари Fender.

Основни части[редактиране | edit source]

Electric guitar parts.jpg

Електрическата китара се използва в много стилове музика (рок, пънк, метъл ).Това са основните части на електрическата китара. Отделно китарата се свързва с усилвател, тонколони и т.н.

  1. Глава
  2. Магаренце
  3. Ключове за настройка на китарата.
  4. Прагчета
  5. Truss Rod (метален прът, минаващ през грифа, който създава напрежение, обратно по посока на струните)
  6. Инлей (означения на прагчетата)
  7. Гриф
  8. Сглобка на грифа
  9. Тяло
  10. Магнитни адаптери - използвани за да улавят трептенията на струните и да ги превръщат в електричество
  11. Електроника (потенциометри)
  12. Мост
  13. Пикгард (пластмасово парче, което пази тялото на китарата от одраскване)

Китаристи[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]