Лад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Лад е система от група тонове, поставени в определено съотношение, в резултат на което някои са придобили вид на устойчиви, а други на неустойчиви. Устойчиви тонове са тези, които имат завършен вид. Те притеглят към себе си неустойчивите. Устойчивите тонове на лада образуват мажорно или минорно тризвучие. Лад, чиито тонове образуват мажорно тризвучие, се нарича мажорен лад, а такъв, чиито тонове образуват минорно тризвучие, се нарича минорен лад.


Лад, Гама, Тоналност

Лад – система от група тонове, поставени в определено съотношение, в резултат на което някои от тоновете са придобили значение на устойчиви, а други на неустойчиви.

Мажорен лад – лад, чиито устойчиви тонове образуват мажорно тризвучие.

Миновен лад – лад, чиито устойчиви тонове образуват минорно тризвучие.

Диатоничен лад – лад, съставен от седем тона, които могат да бъдат подредени на чисти квинти.

Тоника – най-устойчивият от трите устойчиви тона.

Ладът може да прозвучи цялостно по следните начини:

- чрез мелодия, съдържаща всички тонове на лада;


- чрез трите главни тризвучия (T, S, D);


- чрез гамата на лада;



Гама – тонове, подредени постепенно по височина във възходяща и низходяща посока от тоника до тоника.

Разновидности на мажора

Натурален мажор – мажорен лад, при който между III-IV и VII-I има полутонове, а между останалите степени цели тонове.

Хармоничен мажор – с цел да се получи по-характерно звучене на субдоминантовия акорд се понижава VI степен, по този начин се получава увеличена секунда (хиатус) между VI и VII степен.

Мелодичен мажор – хиатусът, получен при храмоничния вид на мажора, е бил смятан за не мелодичен и трудно изпълним интервал за пеене, затова, чрез понижаване и на VII степен се избягва хиатусът и по този начин ладът става по-мелодичен. При мелодичния мажор се получава характерна голяма секудна между VII и VIII степен.

Бихармоничен мажор – в сравнение с натуралния вид тази разновидност на мажора е с понижена II и VI степен.

Разновидности на минора

Натурален минор - минорен лад, при който между II-III и V-VI има полутонове, а между останалите степени цели тонове.

Хармоничен минор - с цел да се получи по-характерно звучене на доминантовия акорд се повишава VII степен, по този начин се получава увеличена секунда (хиатус) между VI и VII степен.

Мелодичен минор – отнова за да се избегне немелодичния хиатус се е наложило повишаване и на VI степен от лада.

Бихармоничен минор - в сравнение с натуралния вид, тази разновидност на минора е с повишена IV и VII степен.

Тоналност – положението на лада по височина.

До-мажор се нарича основна мажорна тоналност. Мажорните тоналности се подреждат по следните два начина:

- по квинтов кръг – това е редът на диезните тоналности, при който всяка следваща тоналност лежи на чиста квинта над предходната и има един диез повече от нея. Наречен е кръг, защото последната тоналност (тази с 12 диеза) се явява енхармоническо повторение на първата (До-мажор).


- По квартов кръг – това е редът на бемолните тоналности, при който всяка следваща тоналност лежи на чиста кварта над предходната и има един бемол повече от нея. И тук последната тоналност, тази с 12 бемола, се явява енхармоническо повторение на първата (До-мажор).



Енхармонични тоналности – тоналности, които са записани по различен начин, а звучат еднакво.


Паралелни тоналности – Мажорни и минорни тоналност с еднаква арматура. Тониките на всеки две паралени тоналности отстоят една от друга на интервал малка терца, като при това тониката на мажорната тоналност лежи над тониката на минорната.

Едноименни тоналности – Мажорни и минорни тоналности с еднаква тоника.

Стари ладове

В края на Средновековието са се оформили общо 6 основни лада. Три от тях са с мажорен характер – йонийски, лидийски и миксолидийски. Останалите три лада, с минорен характер – дорийски, фригийски и еолийски.

Йонийски лад - съвпада напълно с натуралния мажор.

Лидийски лад – различава се от натуралния мажор по повишена IV степен, която образува с I степен увеличена кварта, която е характерният интервал за лидийския лад.

Миксолидийски лад – различава се от натуралния вид на мажора по понижената си VII степен, която образува с I степен интервал малка септима, която е и характерният му интервал.

Еолийски лад – препокрива напълно натуралния минор.

Дорийски лад – различава се от натуралния вид на минора по повишената си VI степен, която образува с I етепен характерния му интервал голяма секста.

Фригийски лад – получава се, като на натуралния минор понижим II степен. Характерния интервал е малка секунда.