Слаш
Слаш Slash | |
---|---|
англо-американски китарист | |
![]() 2017 г. | |
Роден |
Хампстед, Великобритания |
Музикална кариера | |
Стил | хардрок, традиционен хевиметъл, блус рок, глем метъл |
Инструменти | китара, бас китара |
Активност | от 1981 г. |
Лейбъл | Ар Си Ей Рекърдс, Роудрънър Рекърдс, И Ем Ай |
Участник в | Гънс Ен Роузис Велвет Риволвър |
Уебсайт | slashonline.com |
Слаш в Общомедия |
Слаш е артистичен псевдоним на Соул Хъдсън (англ. Saul Hudson, Slash). Той е английски/американски китарист най-известен като соло китарист на Гънс Ен' Роузис, с които постига световни успехи през късните 80-те и ранните 90-те години. В късните години на Гънс Ен' Роузис Слаш формира страничния проект Slash's Snakepit, с които издава два албума. След разпадането на Гънс Ен' Роузис, част от бившите членове на групата формират Велвет Риволвър през 2002 година. Осем години по-късно Слаш издава първия си солов албум, озаглавен просто „Слаш“, в който взимат участие голям брой световноизвестни музиканти. Следват още два солови проекта, съответно през 2012 и 2014 г. През 2016 година Слаш се завръща в Гънс Ен Роузис.
В официалната класация „100-те най-велики рок-сола на всички времена“ присъстват две изпълнения на Слаш – „Sweet child o'mine“, „November rain“, съответно на 15-о и 20-о място.
През декември 2015 г. е поставен на 65-о място в класацията 100 Greatest Guitarists на списание Ролинг Стоун.[1]
Слаш, освен композитор на песните на Гънс Ен' Роузис (заедно с Изи Страдлин), е и един от основните текстописци на групата. Той е написал текстовете на хитове като „Paradise city“ (химн за феновете на Guns).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Слаш е роден на 23 юли 1965 в семейство на бял баща англичанин и майка афроамериканка в Стоук он Трент, Англия. Когато става на 11 години се премества с майка си в Лос Анджелис. На 15 години Слаш получава първата си акустична китара и се научава да свири. За свои влияния той признава Брайън Мей от Куийн, Джими Пейдж от Лед Цепелин, Джими Хендрикс, Ерик Клептън, Ангъс Йънг от Ей Си/Ди Си и други. Постепенно свиренето на китара се превръща в основно занимание и измества училището на заден план.
В началото на 80-те се запознава със Стивън Адлър и двамата създават група наречена Роуд Крю. През 1985 г. срещат Изи Страдлин, който ги запознава с Аксел Роуз и създават групата Гънс Ен' Роузис заедно с Дъф Маккагън като басист.
През 1987 г. Гънс Ен' Роузис подписват договор с Geffen и издават първия си студиен албум, наречен Appetite for destruction. Албумът няма голям успех в началото, но след излизането на няколко сингъла групата придобива популярност и той достига до номер едно в класациите с повече от 25 милиона продажби. През 1988, Гънс Ен' Роузис стават една от най-популярните хардрок групи благодарение на песни като Welcome to the Jungle, Paradise City и Sweet Child O' Mine.
Докато свири в Гънс Ен' Роузис, Слаш участва и в други музикални проекти заедно с музиканти като Лени Кравиц, Майкъл Джексън, Иги Поп, Боб Дилън и Куийн.
През 1995 г. след скандал с Аксел Роуз, Слаш е принуден да напусне групата и да се отдаде на собствения си проект – Slash's Snakepit. В началото на 21 в. Слаш се събира с бившите си колеги от Гънс Ен' Роузис Дъф Маккагън и Мат Соръм, заедно те решават да започнат нов проект. Обръщат се към Изи Страдлин (още един екс-Guns), но той отказва да се присъедини. На негово място идва Дейв Къшнър (бивш съученик на Слаш). За вокал е поканен Скот Уайлънд от Stone Temple Pilots. Заедно 5-имата създават „Велвет Риволвър“. Имат един издаден албум – Contraband. Слаш живее заедно със семейството си в Лос Анжелис и работи с групата си по новия им албум – Libertad. Турнето на Велвет Риволвър през 2007 г. започва през април с дати в Южна Америка, през май продължава в САЩ и през лятото – в Европа.
Дискография[редактиране | редактиране на кода]
- Appetite for Destruction (1987)
- G N' R Lies (1988)
- Use Your Illusion I (1991)
- Use Your Illusion II (1991)
- The Spaghetti Incident? (1993)
- Със Слаш Снейкпит
- It's Five O'Clock Somewhere (1995)
- Ain't Life Grand (2000)
- Contraband (2004)
- Libertad (2007)
- Соло
- Slash (2010)
- Apocalyptic Love (2012)
- World on Fire (2014)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
|