от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Блус рок |
 |
| Стилистични корени | Електрически блус, британски блус, рокендрол |
|---|
| Културни корени | Великобритания и САЩ, началото и средата на 1960-те |
|---|
| Типични инструменти | Електрическа китара, бас китара, барабани, вокали, хармоника |
|---|
| Популяризиране | 1960-те |
|---|
| Производни форми | Хевиметъл, хардрок, буги рок, психеделичен рок, гаражен рок, стоунър рок |
|---|
|
| Пънк блус |
| Блус рок в Общомедия |
Блус рокът е музикален стил, съчетаващ блус импровизации с елементи на рокенрол.[1] Типичният блус рок звук се основава на електрическа китара, пиано, бас китара и барабани, като електрическите китари обикновено използват лампов усилвател.
Стилът започва да се развива в средата на 60-те години във Великобритания и Съединените щати. Британски групи, като Ролинг Стоунс, Ярдбърдс и Енимълс, и американски, като Бътърфийлд Блус Бенд и Сийгъл-Шуол Бенд, започват да експериментират с музиката на по-стари американски блус изпълнители, като Албърт Кинг, Хаулин Уулф, Робърт Джонсън, Джими Рийд, Мъди Уотърс и Би Би Кинг. Първите блус рок изпълнители се стремят да изпълняват продължителни импровизации, типични за джаза, но през 70-те години блус рокът става по-тежък и се доближава до хардрока.
Нормативен контрол | |
|---|
|
