Ярдбърдс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Ярдбърдс“
Yardbirds2006 2.JPG
Информация
Създадена Flag of the United Kingdom.svg Лондон
Стил блус рок
психеделичен рок
Активни години 1962 – 1968
и от 1992 г.
Музикален издател Кълъмбия
Кепитъл
Епик
Свързани изпълнители Джеф Бек Груп
Крийм
Лед Цепелин
Ренесанс
Уебсайт theyardbirds.com
Страница в IMDb
Членове Кийт Релф
Крис Дрей
Пол Самюъл-Смит
Антъни "Топ" Топам
Джим Маккарти
Ерик Клептън
Джеф Бек
Джими Пейдж
„Ярдбърдс“ в Общомедия

„Ярдбърдс“ (на английски: The Yardbirds) е английска рок група, създадена в Лондон през 1963 година. Основният ѝ състав включва Кийт Релф (вокал и хармоника), Джим Маккарти (ударни), Крис Дрея (ритъм и бас китара) и Пол Самюъл-Смит (бас китара и продуцент). Групата е известна и с това, че от нея започва кариерата на трима от най-популярните рок китаристи – Ерик Клептън, Джеф Бек и Джими Пейдж – и тримата са в челната петица на списъка на стоте най-добри китаристи на списание „Ролинг Стоун“.[1] Тя става известна с поредица хитове в средата на 60-те години, сред които „For Your Love“, „Shapes of Things“, „Over Under Sideways Down“ и „Heart Full of Soul“.

С музика, първоначално базирана на блуса и известна с характерните им енергични инструментални прекъсвания,[2] „Ярдбърдс“ постепенно разширяват стила си в посока на поп музиката и ранния психеделичен и хард рок. На тях се дължат много нововъведения при електрическите китари в средата на 60-те години, като фийдбека и дисторшъна. Групата има голямо влияние както върху съвременната си музика, така и върху развилите се през следващите години стилове, и вдъхновява множество имитатори, като „Каунт Файв“ и „Шадоус ъф Найт“.[3] Някои автори смятат, че „Ярдбърдс“ силно допринасят или дори изобретяват „раждането на психеделичната музика“,[4] както и че посяват семената на стилове, като пънк рок, прогресив рок и хеви метъл.[3][2] След разделянето на групата през 1968 година Релф и Маккарти създават групата „Ренесанс“, а Пейдж – бъдещата „Лед Цепелин“.

Групата е включена в Залата на славата на рокендрола през 1992 година.[5]

„Ярдбърдс“ е възстановена през 90-те години с участието на Джим Маккарти и Крис Дрея от първоначалния състав. Дрея напуска през 2012 година.

История[редактиране | редактиране на кода]

Възникване[редактиране | редактиране на кода]

Групата „Ярдбърдс“ се образува в югозападните предградия на Лондон през 1963 година. Кийт Релф и Пол Самюъл-Смит първо участват в група, наречена „Метрополитън Блус Квартет“. След присъединяването на Крис Дрея, Джим Маккарти и Топ Топхем, в края на май те свирят в Кингстънското художествено училище като акомпанираща група на изпълнителя на блус хармоника Сирил Дейвис. След няколко участия под септември като „Блус-Саундс“, те приемат името „Ярдбърдс“ – жаргонен израз за клошарите около железопътните гари или затворниците в двора за разходки, а може би и като препратка към един от прякорите на известния американски джаз музикант Чарли Паркър.

Квинтетът прави впечатление на бързо развиващата се британска ритъм енд блус сцена, след като стават основна група на клуба „Кроудеди“ в Ричмънд, заемайки мястото на „Ролинг Стоунс“. Репертоарът им заимства от чикагския блус на Хаулин Уулф, Мъди Уотърс, Бо Дидли, Сони Бой Уилямсън II и Елмор Джеймс с песни като „Smokestack Lightning“, „Good Morning, School Girl“, „Boom Boom“, „I Wish You Would“, „Rollin' and Tumblin'“, „Got Love if You Want It“, „I'm a Man“.

През октомври 1963 година първоначалният водещ китарист Топ Топхем напуска и мястото му е заето от Ерик Клептън. Импресариото на „Кроудеди“ Джорджо Гомелски става мениджър и звукозаписен продуцент на „Ярдбърдс“ и им организира участие като акомпанираща група в голямо британско турне на Сони Бой Уилямсън II от декември 1963 до началото на 1964 година.[6] По време на турнето са направени записи от концертни изпълнения, част от които две години по-късно, в зенита на славата на групата, са издадени в албума Sonny Boy Williamson and The Yardbirds.[7]

След турнето с Уилямсън през февруари 1964 година „Ярдбърдс“ подписват договор със звукозаписната компания „Кълъмбия Рекърдс“ и от края на март правят още концертни записи в известния клуб „Марки“ в Лондон. Резултатът от тях, албумът с ритъм енд блус кавърверсии Five Live Yardbirds, е издаден от „Кълъмбия“ девет месеца по-късно и не успява да влезе в британските класации за албуми.[8] Въпреки това през следващите години албумът е признат за един от малкото качествени концертни записи на епохата и е сочен като образец както на британския рокендрол бум от 60-те години, така и на престоя на Ерик Клептън в групата.[9]

Пробив и напускане на Клептън[редактиране | редактиране на кода]

Период на Джеф Бек[редактиране | редактиране на кода]

Състав Бек/Пейдж[редактиране | редактиране на кода]

Период на Пейдж[редактиране | редактиране на кода]

„Ярдбърдс“, „Ню Ярдбърдс“ и „Лед Цепелин“[редактиране | редактиране на кода]

След „Ярдбърдс“[редактиране | редактиране на кода]

Повторно сформиране[редактиране | редактиране на кода]

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Албуми[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници