Чарли Паркър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чарли Паркър
Charlie Parker
американски джаз музикант, саксофонист
Паркър през 1947 г.
Паркър през 1947 г.

Роден
Починал
12 март 1955 г. (34 г.)
Музикална кариера
Активни години 1937 – 1955

Уебсайт charliebirdparker.com
Чарли Паркър в Общомедия

Чарли Паркър (на английски: Charlie Parker Jr.) е джазов музикант, саксофонист и композитор.

Влиянието, което оказва върху развитието на джаза, е огромно и може да се сравнява с това на Луис Армстронг и Дюк Елингтън. Паркър получава прозвището Ярдбърд (Yardbird, букв. „дворна птица“), което по-късно е съкратено на Бърд (Bird, „птица“). Заедно с Дизи Гилеспи, Бъд Пауъл и Телониъс Монк, той е считан за един от основателите на стила бибоп – нова форма в джаза, отличаваща се с бързо темпо, виртуозна техника и импровизация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Чарли Паркър е роден на 29 август 1920 г. в Канзас сити, Канзас, САЩ в семейството на Чарлз Паркър.

Младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Чарли Паркър започва кариерата си на професионален саксофонист на 15 години в един от местните оркестри, ръководен от Джей Макшан. От 1939 година е в Чикаго и Ню Йорк. Работи като мияч на чинии и свири в различни клубове, дори тогава да не притежава собствен инструмент. Получава ангажимент в „Монро клъб“, където големите музиканти Дизи Гилеспи, Телониъс Монк, Кени Кларк от новата вълна в джаза посещават клуба. Те слушат младият алтсаксофонист и силно са впечатлени от ритмиката и хармонията на неговите изпълнения, която е нова и различна от съществуващите стилове. Той е един от младите музиканти, които отегчени от стереотипа на суинга и липсата на достатъчни солови изяви търсят нови форми, хармонии, мелодични линии и ритмика. В тази своеобразна революция в джаза, наречена „бибоп“, Чарли Паркър ярко се откроява.

Надгробна плоча на Чарли Паркер в гробището в Канзас Сити

Първи успехи[редактиране | редактиране на кода]

През 1940 г. се завърнал в Канзас Сити и там с оркестъра на Макшан записва първите си плочи. Новият стил си пробива път основно чрез боп-състава на Били Екстейн, който е новосформиран с участието на Паркър като тенорсаксофонист, Дизи Гилеспи и певицата Сара Вон, изявяваща се и като пианистка. Приет топло от колеги, публика и музикални критици, Паркър с великолепна форма, виртуозност и забележителна техника се налага и превъзхожда партньорите си.

След фиаското през 1945 година на новата музика, представена от групата Гилеспи–Паркър в Калифорния, ангажиментите му се увеличават. Популярността му на изпълнител и композитор расте и води до откриване на клуб на неговото име, наречен „Бърдланд“. През 1949/50 концертира в Париж и Скандинавските държави с групата „Джаз във филхармонията“, където реализира една мечта – запис на плоча със струнни инструменти. Някои критици смятат тези записи за сполучливи, но единодушно пиесата му „Просто приятели“ е приета като най-вълнуваща негова творба.

Умира на 12 март 1955 г. от пневмония.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев, Людмил Василев, Звезди на джаза, ДИ „Музика“, София, 1984