Саксофон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Алто саксофон)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алто саксофон

Саксофонът (от френски: saxophone, създадено от личното име Sax + гръцката дума φωνή – „звук“) е музикален инструмент. Макар и изработен от метални сплави, заради принципа на звукоизвличане той е причисляван към групата на дървените духови инструменти.

Устройство[редактиране | редактиране на кода]

Още от самото си създаване е бил изработван от метал – пакфонг (сплав от мед, никел и цинк) или томлак – томпакова мед (сплав от цинк и мед или от месинг). Може да се изработва и от злато. Външната страна е никелирана (посребрена или позлатена), а за запазване на покритието се нанася лек пласт от лак. Мундщукът се прави от метал, изкуствени материали или слонова кост. Тръбата е с коническо сечение. Притежава широка мензура. Началото е от дърво затова спада към дървените духови инструменти.

Историческо развитие[редактиране | редактиране на кода]

Изобретен е от белгиеца Адолф Сакс, живял в Париж през 19 век – виртуоз, владеещ няколко инструмента. Идеята му била да създаде универсални инструменти за тогавашните духови оркестри, като естествена връзка между дървени и медни духови инструменти.

Саксофонът бил констуиран през 1841 г. и се използвал главно във военните духови оркестри. Саксофонът е с кларинетен мундщук с октавово пренадуване с Бьом клапанна система.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Има осем разновидности саксофон: сопранино, сопрано, алт, тенор, баритон, бас, контрабас, субконтрабас. Най-често се използват алто и тенор саксофон.

Алто саксофон[редактиране | редактиране на кода]

Алто саксофон YAS-62

Алто саксофонът е по-малък от тенор саксофона, но по-голям от сопрано саксофона. Той е най-използваният вид от трите в класическите композиции.

Видни алто саксофонисти[редактиране | редактиране на кода]

Сред бележитите алто саксофонисти се открояват имената на джаз музиканти като Чарли Паркър, Кени Гарет, Джими Дорси, Джони Ходжис, Арт Пепър, Кенънбол Адърли, Ерик Долфи, Сони Стит, Дейвис Санборн, Орнет Колман, Антъни Бракстън, Фил Уудс, Джон Зорн, Пол Дезмънд. Някои класически музиканти, специалисти в алто саксофона, са Марсел Мюл, Сигурд Рашер, Жан-Ив Фурмо, Лорънс Гвоздз, Фредерик Л. Хемке, Доналд Синта, Харви Питъл, Лари Тийл, Кенет Це, Арно Борнкамп, Хари Уайт, Отис Мърфи, Клод Делангле и Южен Русо Алекс Снайдър. Алто саксофонът е много по-използван в класическата музика, в сравнение с тенора, и съществуват много концерти за алто. Освен в класическата и джаз музиката, той има приложение и във военните оркестри.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

В симфоничния оркестър е използван в творби на Бизе, Масне, Маербер, Барток и др. Използва се и от съвременни композитори, включително български.

През 20-те години на 20 век навлиза в джазовата и танцова музика с типичен състав 2 алт, 2 тенор и 1 баритон.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Данс, Стенли, Дюк Елингтън, Държавно издателство „Музика“, София, 1987
  • Георгиев, Людмил Василев, Звезди на джаза, Държавно издателство „Музика“, София, 1984