Алто саксофон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Алто саксофонът е музикален инструмент, който е член на семейството на саксофоните, принадлежащи към дървените духови инструменти. Негов изобретател е белгийският проектант Адолф Сакс, който го създава през 1841 година. По размер е по-малък от тенор саксофона, но по-голям от сопрано саксофона. Той е най-използваният вид от общо трите в класическите композиции. Алто и тенор са най-често срещаните видове саксофони.

Видни алто саксофонисти[редактиране | редактиране на кода]

Сред бележитите алто саксофонисти се открояват имената на джаз музиканти като Чарли Паркър, Кени Гарет, Джими Дорси, Джони Ходжис, Арт Пепър, Кенънбол Адърли, Ерик Долфи, Сони Стит, Дейвис Санборн, Орнет Колман, Антъни Бракстън, Фил Уудс, Джон Зорн, Пол Дезмънд. Някои класически музиканти, специалисти в алто саксофона, са Марсел Мюл, Сигурд Рашер, Жан-Ив Фурмо, Лорънс Гвоздз, Фредерик Л. Хемке, Доналд Синта, Харви Питъл, Лари Тийл, Кенет Це, Арно Борнкамп, Хари Уайт, Отис Мърфи, Клод Делангле и Южен Русо Алекс Снайдър. Алто саксофонът е много по-използван в класическата музика, в сравнение с тенора, и съществуват много концерти за алто. Освен в класическата и джаз музиката, той има приложение и във военните оркестри.