Телониъс Монк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Телониъс Монк
Thelonious S. Monk
джазов композитор и пианист
Телониъс Монк, септември 1947 г.
Телониъс Монк, септември 1947 г.

Роден
Починал
ПогребанСАЩ

Националност САЩ
Работил вмузикант, композитор
НаградиГрами за цялостен принос (1993)
Грами за цялостен принос (1992)
Зала на славата на музикалните награди „Грами“ (1998)
Зала на славата на музикалните награди „Грами“ (2000)
Зала на славата на музикалните награди „Грами“ (2002)
Зала на славата на музикалните награди „Грами“ (2006)
Музикална кариера
Стилджаз, куул джаз, бибоп, хард боп
Инструментипиано
Активност1940-те–1973
ЛейбълБлу Ноут, Престиж Рекърдс, Riverside Records, Кълъмбия Рекърдс
Свързани изпълнителиМилт Джаксън, Майлс Дейвис, Сони Ролинс, Оскар Петифорд, Джон Колтрейн, Арт Блейки

Уебсайтwww.monkzone.com
Телониъс Монк в Общомедия

Тело̀ниъс Сфѝър Мо̀нк (на английски: Thelonious Sphere Monk) е джазов композитор и пианист, смятан от мнозина за един от най-великите музиканти в историята на джаза.[1]

Притежава неповторим импровизаторски стил и допринася за изграждането на репертоара от джазови стандарти, включително с „Епистръфи“ (Epistrophy), „Раунд Миднайт“ ('Round Midnight), „Блу Монк“ (Blue Monk), „Стрейт, Ноу Чейсър“ (Straight, No Chaser) и „Уел, Ю Нийдънт“ (Well, You Needn't). Монк често е определян като основател на поджанра бибоп, като неговият стил на свирене по-късно се отдалечава от тази форма. Неговите композиции и импровизации изобилстват с дисонантни хармонии и остри мелодични извивки и много трудно биха били изолирани от нетрадиционния подход на Монк към пианото, който съчетава силни перкусионни атаки с резки, драматични паузи и колебания.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

  • After Hours at Minton’s (1943)
  • Genius Of Modern Music: Volume 1 (1947 – 1948)
  • Genius Of Modern Music: Volume 2 (1947 – 1952)
  • Thelonious Monk Trio (1952)
  • Monk (1953)
  • Thelonious Monk and Sonny Rollins (1953)
  • Thelonious Monk Plays Duke Ellington (1955)
  • The Unique Thelonious Monk (1956)
  • Brilliant Corners (1957)
  • Thelonious Himself (1957)
  • Thelonious Monk with John Coltrane (1957)
  • Art Blakey’s Jazz Messengers with Thelonious Monk (1957)
  • Monk’s Music (1957)
  • Mulligan Meets Monk (1957)
  • Thelonious Monk Quartet with John Coltrane at Carnegie Hall (1957)
  • Blues Five Spot (1958)
  • Thelonious in Action (1958)
  • Misterioso (1958)
  • The Thelonious Monk Orchestra at Town Hall (1959)
  • 5 by Monk by 5 (1958)
  • Thelonious Alone in San Francisco (1958)
  • Thelonious Monk And The Jazz Giants (1959)
  • Thelonious Monk at the Blackhawk (1960)
  • Monk in France (1961)
  • Monk’s Dream (1962)
  • Criss Cross (1962)
  • April in Paris (1963)
  • Monk in Tokyo (1963)
  • Miles & Monk at Newport (1963)
  • Big Band and Quartet in Concert (1963)
  • It’s Monk’s Time (1964)
  • Monk (album) (1964)
  • Solo Monk (1964)
  • Live at the It Club (1964)
  • Live at the Jazz Workshop (1964)
  • Straight, No Chaser (1966)
  • Underground (1967)
  • Monk’s Blues (1968)
  • The London Collection (1971)
  • Monk’s Classic Recordings (1983)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Thelonious Monk“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​