Телониъс Монк
| Телониъс Монк Thelonious S. Monk | |
|---|---|
| джазов композитор и пианист | |
.jpg) Телониъс Монк, септември 1947 г. | |
| Роден |
10 октомври 1917 г.
|
| Починал | 17 февруари 1982 г.
|
| Погребан | САЩ |
| Националност |  САЩ |
| Работил в | музикант, композитор |
| Награди | Грами за цялостен принос (1993) Грами за цялостен принос (1992) Зала на славата на музикалните награди „Грами“ (1998) Зала на славата на музикалните награди „Грами“ (2000) Зала на славата на музикалните награди „Грами“ (2002) Зала на славата на музикалните награди „Грами“ (2006) |
| Музикална кариера | |
| Стил | джаз, куул джаз, бибоп, хард боп |
| Инструменти | пиано |
| Активност | 1940-те–1973 |
| Лейбъл | Блу Ноут, Престиж Рекърдс, Riverside Records, Кълъмбия Рекърдс |
| Свързани изпълнители | Милт Джаксън, Майлс Дейвис, Сони Ролинс, Оскар Петифорд, Джон Колтрейн, Арт Блейки |
| Уебсайт | www.monkzone.com |
| Телониъс Монк в Общомедия | |
Тело̀ниъс Сфѝър Мо̀нк (на английски: Thelonious Sphere Monk) е джазов композитор и пианист, смятан от мнозина за един от най-великите музиканти в историята на джаза.[1]
Притежава неповторим импровизаторски стил и допринася за изграждането на репертоара от джазови стандарти, включително с „Епистръфи“ (Epistrophy), „Раунд Миднайт“ ('Round Midnight), „Блу Монк“ (Blue Monk), „Стрейт, Ноу Чейсър“ (Straight, No Chaser) и „Уел, Ю Нийдънт“ (Well, You Needn't). Монк често е определян като основател на поджанра бибоп, като неговият стил на свирене по-късно се отдалечава от тази форма. Неговите композиции и импровизации изобилстват с дисонантни хармонии и остри мелодични извивки и много трудно биха били изолирани от нетрадиционния подход на Монк към пианото, който съчетава силни перкусионни атаки с резки, драматични паузи и колебания.
Дискография[редактиране | редактиране на кода]
- After Hours at Minton’s (1943)
- Genius Of Modern Music: Volume 1 (1947 – 1948)
- Genius Of Modern Music: Volume 2 (1947 – 1952)
- Thelonious Monk Trio (1952)
- Monk (1953)
- Thelonious Monk and Sonny Rollins (1953)
- Thelonious Monk Plays Duke Ellington (1955)
- The Unique Thelonious Monk (1956)
- Brilliant Corners (1957)
- Thelonious Himself (1957)
- Thelonious Monk with John Coltrane (1957)
- Art Blakey’s Jazz Messengers with Thelonious Monk (1957)
- Monk’s Music (1957)
- Mulligan Meets Monk (1957)
- Thelonious Monk Quartet with John Coltrane at Carnegie Hall (1957)
- Blues Five Spot (1958)
- Thelonious in Action (1958)
- Misterioso (1958)
- The Thelonious Monk Orchestra at Town Hall (1959)
- 5 by Monk by 5 (1958)
- Thelonious Alone in San Francisco (1958)
- Thelonious Monk And The Jazz Giants (1959)
- Thelonious Monk at the Blackhawk (1960)
- Monk in France (1961)
- Monk’s Dream (1962)
- Criss Cross (1962)
- April in Paris (1963)
- Monk in Tokyo (1963)
- Miles & Monk at Newport (1963)
- Big Band and Quartet in Concert (1963)
- It’s Monk’s Time (1964)
- Monk (album) (1964)
- Solo Monk (1964)
- Live at the It Club (1964)
- Live at the Jazz Workshop (1964)
- Straight, No Chaser (1966)
- Underground (1967)
- Monk’s Blues (1968)
- The London Collection (1971)
- Monk’s Classic Recordings (1983)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Thelonious Monk“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|