Утопия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Златната епоха от Лукас Кранах - баща

Утопия (от гръцки: οὐ - „не“ и τόπος - „място“, т. е. „не място“ или „място, което не съществува“) изобразява един желан, съвършен свят, който е различен от реално съществуващия. Думата се използва и в негативен смисъл за общества, които са нереалистични и които е невъзможно да бъдат осъществени.

Най-устойчивите компоненти на утопиите произтичат от разбирането за идеала, който трябва да бъде постигнат. В повечето случаи той се свежда до премахване на отношенията на господство и подчинение и оттам на неравенство в разпределението на благата. Постигането на социално равенство означава изключване на насилието, войната и принудата на хората да вършат нещо против волята си. Съвместният хармоничен живот в обществото се постига чрез тяхното правилно възпитание и обучение в принципите на съвършения свят.

Популярни утопии[редактиране | edit source]

Най-известните литературни произведения, описващи утопични обществени модели са:

Други популярни автори на утопии са Робърт Оуен, Сен Симон, Шарл Фурие, Етиен Кабе и други.

Известни са няколко хиляди утопии, които могат да се класифицират според постоянните теми и структури, които се съдържат в тях. Като основна причина за злините се посочват частната собственост и неравномерното разпределение на благата. Често срещано решение е управление на просветен елит от учени и мъдреци, а също и идеално демократично управление “от всички”.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • en:Utopia - Статия в Уикипедия на английски език [1]
  • Емил Асемиров - "Утопиите"
  • РАДЕВ, Ради и др. Кратък речник на философите / Ради Радев, Иван Стефанов, Александър Личев. – София : Лик, 1995. – 343 с.
  • ФИЛОСОФСКИ речник / Под. ред. на Михаил Бъчваров, Минчо Драганов, Стою Стоев. – София : Партиздат, 1985. – 710 с.
  • ШМИТ, Хайнрих и др. Философски речник / Хайнрих Шмит, Георги Шишков; Прев. от нем. Анастасия Рашева. – София : Унив. изд. Св. Кл. Охридски, 1997. – 783 с.