Антиутопия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За пиесата от Агоп Мелконян вижте Антиутопия (пиеса).

Антиутопия или дистопия – (от гръцки δυσ - лош, непоносим и τόπος – място; cacotopia, dystopia) - общество или общност, описани в условията на несъщесвтуващ дехуманизиран, нежелан свят. Понятието се разглежда като критически поглед върху съответен утопичен план, представен в бъдещето и доведен до кошмарни крайности. Често може да се определя и като антоним на Утопия на Томас Мор. Антиутопичните сюжети представят тоталитарни режими, свърхтехнологизирани общества, екологични катастрофи и др. Антиутопични сюжети се наблюдават в литературни творби, филми, игри, граничещи между фантастичното и реалното.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Антиутопия, дистопия или какотопия се използват като синоними. В българския език най-използван е терминът антиутопия. Представката „анти-“ се среща още в Санскрит, гръцки и латински, във всички езици е със значение против това или противоположно на това, което се назовава с мотивиращата дума[1]. Следователно антиутопия е отричане или противоположност на утопията - място, което не съществува; / утопия οὐ - „не“ и τόπος - „място“/. Във всичките си варианти dystopia, anti-utopia, cacotopia понятието е с един корен – гр. τόπος – място, тоест разгръща модела на вече описвано „място” .

История[редактиране | редактиране на кода]

Първата записана употреба на cacotopia е от в периодичното издание News from the Dead: or the Monthly Packet of True Intelligence from the Other World. Written by Mercury през 1715 г. и е приписвана на Томас Берингтън, в реч, в която изказва мнението си за кошмарната политическа обстановка в Англия. Първите литературни антиутопии се появяват в края на XIX и началото на XX век – „Ние“ на Евгений Замятин, „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли и 1984 на Джордж Оруел, като отзук на нарастващата тревожност за бъдещето, идеологиите и все по-преобладаващите утопични планове.

Видове антиутопия[редактиране | редактиране на кода]

Според обществения модел, който авторът е избира да разгърне, критикува или утвърди, условно наблюдаваме следните видове антиутопии:

  • Политическа
  1. Антикапиталистическа – „Желязната пета” Джек Лондон
  2. Антисоциалистическа - „Химн“ Айн Ранд

Без значение каква тема разработва, сюжетът на антиутопията е винаги идеологически натоварен.

Общо за антиутопиите[редактиране | редактиране на кода]

Политически антиутопични сюжети - разказват история за определен политически утопичен план, превърнал се в нетърпим (най-често) Тоталитарен_режим. Изпълнени с песимистични нагласи спрямо властимащата политическа класа, която управлява брутално и неизнтересовано. Държавната структура е в различни степени технологично развита, но почти винаги си е осигурила възможността за двадесет и четири часово наблюдение по всякакви начини. Обществата в този вид дистопии почти винаги са безкласови. Всички граждани са равни, оттам – еднакви, дори обезличени (основно в антисоциалистическите). Например в романа „Ние” на Евгений Замятин имената са заменени с комбинация от цифри и буква, отговаряща на съответнния пол. В 1984 г. държавният апарат е усложнен с различни министерства, упражняващи контрол върху съответните области от ежедневието – Министерство на любовта, Министерство на истината. Гражданите са подслушвани, наблюдавани и контролирани през целия им живот. Натоварени с абсурдни задължения, наложени със закон (1984 – всеки е задължен да пуска телевизора си при влизане вкъщи, тъй като екранът е едно от средствата за наблюдение). Жителите на описвания дефективен свят нямат право на любов и чувства, а семейството е превърнато единствено в задължителна единица и граждански дълг към управляващите. Историята и езика се променят от Държавата, така че да са в нейна служба. Отчуждението се счита за добордетел. Всяка проява на чувства или мнение се приема като неподчинение и следва тежкото наказание на Държавата – най-често заличаване на индивида (номера).

Технологичният напредък е разглеждан единствено като негативен за човечеството. В „Машината спира” Форстър разказва за свят, в който хората са принудени да живеят под земята, поради силното замърсяване на въздуха и комуникират помежду си само чрез аудио и видео връзки. В живота им машината е заела върховенство, създадена за улесняване и удобство на човека, тя се е превърнала в бъдеще, едиствена защита и законотворец – всеки, който наруши установения ред или застраши машината, бива изхвърлен на земята. Пример за религиозни дистопии са – „Джамията „Парижката Света Богородица”: 2048 година” от Елена Чудинова, където Европа е под мюсюлманско управление, Европейският съюз е преименуван на Еврабия. Всички католически храмове се унищожават, символът на християнска Европа „Парижката Света Богородица” е превърнат в джамия. В това бъдеще християните живеят в гета.

Известни литературни антиутопии[редактиране | редактиране на кода]

Филмови антиутопии[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

[2]http://rechnik.info/%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8-

  1. против това или противоположно на това, което се назовава с мотивиращата дума
  2. против това или противоположно на това, което се назовава с мотивиращата дума